РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 


РЕШЕНИЕ

 

  2012

 

гр. Пловдив, 05.09.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и дванадесетата година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

при секретаря Т.К. и прокурора ТОДОР ПАВЛОВ,  като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3269 по описа на Административен съд – Пловдив за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „ЕС КОМЕРС 2008" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.П.П., чрез адв. А.О.С. и С. О.С., против Ревизионен акт 13103374/25.08.2011г., потвърден с Решение № 1138 от 22.11.2011г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив,  по отношение допълнително  начислен ДДС в общ размер на 54 057.72 лв. и прилежащи лихви в общ размер на 6 365.24 лв.

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен, постановен при необосновано и неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на материалноправните норми.

 Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна, поради аргументите, изложени в Решението на Директора на Дирекция “ОУИ” – гр. Пловдив, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Според прокурора жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1001891/11.06.2010г. на гл. инспектор по приходите в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП, гр. Пловдив, надлежно упълномощен със  Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. на Териториалния директор на ТД на НАП, гр. Пловдив. С тази ЗВР е била възложена данъчна ревизия на жалбоподателя с обхват задълженията по Данък върху добавената стойност за периода 10.11.2008г. - 30.04.2010г. Определеният срок за завършване на ревизията е до 2 месеца, считано от датата на връчване й, като същата е била надлежно връчена на  28.06.2010г. Със ЗВР № 1002246/08.07.2010г. 1003275/14.09.2010г. обхватът на ревизията е бил изменен, като ревизирания период е бил удължен до 31.05.2010г., а срокът за завършване на ревизията е бил удължен до 30.08.2010г. Със ЗВР № 1003022/30.08.2010г. срокът за завършване на ревизията е бил удължен до 28.09.2010г. Със ЗВР № 1003525/27.09.2010г. срокът завършване на ревизията е бил удължен до 28.10.2010г. Със Заповед № 1000264/21.10.2010г. на Началник сектор “Ревизии” е било спряно производството по извършване на ревизията във връзка с открита процедура за обмен на информация с Гърция, Великобритания, Полша и Словакия. Със Заповед № 1103373-В/05.07.2011г. е било възобновено производството, считано от 05.07.2011г.  Със ЗВР № 1103374/05.07.2011г. срокът завършване на ревизията е бил удължен до 12.07.2011г.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е бил съставен РД № 1103374/26.07.2011г. Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1103374/29.07.2011г. Н.А., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив е била  определена за компетентен орган по издаването на ревизионния акт. В законоустановения срок е бил издаден РА  № 13103374/25.08.2011г.  В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е бил обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” - гр. Пловдив, който със своето решението под 1138 от 22.11.2011г. е потвърдил РА в обжалваната му част.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, при спазени административно-процесуални правила за това.

В хода на ревизионното производство е било установено следното:

1.  Жалбоподателят е осъществил ВОД по фактура №1/10.11.2008г. за S.Z. ZORA - Neda Mihcheva - Кипър с предмет на доставката - стоки. Жалбоподателят е представил международна товарителница (ЧМР), в която са положени подпис и печат на превозвача - ЕТ "Андреев Транс -И.А.".

Ревизиращите са констатирали, че в това ЧМР не са посочени регистрационните номера на превозното средство, поради което за установяване реалността  на  извършения  транспорт е била извършена  насрещна проверка на превозвача ЕТ "Андреев Транс - И.А.", гр. Сандански. В отговор на изготвеното ИПДПОЗЛ  е било получено писмено обяснение от гл. счетоводител на фирмата - Х.С., с което е пояснено, че за периода м.11.2009г. фирмата има извършени превози за Кипър,  но  техен клиент е кипърска спедиция "CARGOTRANS CO" Ltd с VAT №10101123 J. На ревизираното лице също е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е било изискано съдействие за представяне на оригинални документи на ЕТ "Андреев Транс - И.А." гр. Сандански, както следва: пътни листове, тахо шайби и разходооправдателни документи за всеки конкретен превоз /за заредено гориво, за платени винетни такси в ЕС, за платени такси за ферибот, паркинг и др./. В указания в искането срок, от страна на ревизираното лице не са представени изброените документи.

2.  Органите по приходите са установили, че дружеството – жалбоподател е осъществило ВОД по фактура 6/23.04.2009г. за КС COMMERSE –Франция, с предмет на доставката - стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница (ЧМР), в която не са били положени    подпис и печат на превозвача, а единствено е бил посочен    регистрационнният номер на превозното средство - В 6389 РХ. За установяване вида и собственика на посоченото ППС с рег.№ В 6389 РХ до РДВР - гр. Пазарджик, сектор "Пътна полиция" е било изпратено ИИДДКО 20900 от 30.07.2010г. На 24.08.2010г. от Областна дирекция МВР-Пазарджик е било получено писмо, като в приложените към него справки е било посочено, че собственик на това МПС е А.З.Д.. Било е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на лицато по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок не са били представени посочените документи.

3. Жалбоподателят е декларирал е ВОД по фактура 8/17.06.2009г. за SAVALAN SUPERMARKET - Великобритания, с предмет на доставката -стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница -ЧМР, в която е бил положен подпис на британски превозвач - Matthews Group и съответно посочени регистрационните номера на превозното средство BPFH 37/ ТМ222 ED. Тъй като не е било посочено лицето, получило стоките и точния адрес във Великобритания, където са били разтоварени стоките, нито е бил представен приемо - предавателен протокол, от който да е видно лицето, приело стоката, органите по приходите са изготвили ИИДОДКО до МВР Главна Дирекция "Гранична полиция" гр.София, с което са били изискани данни относно напускането на територията на РБългария на товарни автомобили и ремаркета със следните регистрационни номера: BPFM 37 /ТМ 222 ED през периода 17.06.2009г. - 22.06.2010г. в посока Великобритания. В писмо от 11.08.2010г.  ГД "Гранична полиция" е посочила, че не разполага с данни за преминаване през ГКПП на РБългария на МПС по посочения списък.

         Органите по приходите са изпратили Молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Кралство Великобритания /Формуляр SCAC 2004а/ с референтен номер E_BG-GB_20100923_006021_39283_R /л.273-276/, с която са изискали да се потвърди информация относно действителността на извършената доставка от "Ес комерс 2008" ЕООД на SAVALAN SUPERMARKET с VIN GB84897711075. На 04.11.2010г. е бил получен отговор от британската данъчна администрация  за това, че била извършена проверка, в хода на която се е установило следното: SAVALAN SUPERMARKET не е закупувал никакви стоки от България под ДДС номер 848971075, няма фактури за покупка и извършени плащания от сметката на фирмата към "Ес комерс 2008" ЕООД и няма декларирани придобивания в базата данни на едноличния търговец.  Британската данъчна администрация е посочила, че търговецът има свързана с нея друга фирма с име SAVALAN FOOD LTD с ДДС номер 976563076, като SAVALAN FOOD LTD купува стоки на едро извън Великобритания и ги продава във Великобритания.

Органите по приходите са изпратили молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Кралство Великобритания /Формуляр SCAC 2004а/ с референтен номер E_BG-GB_20101006_006046_393653_R с която са изискали да се потвърди информация относно действителността на извършената доставка от "Ес комерс" ЕООД на SAVALAN FOOD LTD. На 09.03.2011г. е бил получен отговор в който е посочено, че търсената фактура 8/17.06.2009г., издадена от "Ее комерс 2008" ЕООД не се потвърждава нито от SAVALAN SUPERMARKET, нито от SAVALAN FOOD LTD, като свързано лице.

4. Жалбоподателят е декларирал е ВОД по фактура №11/30.07.2009г. за SAVALAN SUPERMARKET -Великобритания, с предмет на доставката -стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница -ЧМР, в която е бил положен подпис на превозвача - "СЛ София Логистикс" ООД, гр.София с Булстат ***, и е бил посочен регистрационните номера на превозното средство СА 0387 КН /С 1482 ЕР. Ревизиращите са констатирали, че в товарителницата с коректор е била извършена поправка на датата първоначално изписаната дата е 30.08.2009г., която дата е била поправена на 30.07.2009г.  До превозвача "СЛ София Логистикс" ООД гр.София е било изпратено ИПДПОТЛ изх.№ 26178/29.09.2010г., като в отговор на това искане е била получена обяснителна записка, в която е било посочено, че "СЛ София Логистикс" ООД няма преки търговски взаимоотношения с фирма "Ес комерс 2008" ЕООД, както и с фирмата от Великобритания, получател на стоката. Дружеството е получило Заявка-Договор от "Домино Бетайлигунг България" ЕООД за извършване на транспортна услуга. Услугата е била извършена с товарен хладилен автомобил СА 0387КН/С1482 ЕР, собственост на "С.Л.София Логистикс" ООД, лизингополучател по договор за финансово-обвързан лизинг с "ДСК-лизинг" АД. Курсът е бил извършен с водача А. Е.И., назначен във фирма "С.Л.София Логистикс" ООД по трудов договор. Фирмата притежава лиценз за извършване на международен транспорт. Към преписката са приложени копия от: пътен лист серия Т, 0371662. издаден на 01.08.2009г. и приключен на 17.08.2009г., подробни разпечатки за извършения курс /извлечения от електронен ехограф по дати и часове/. От тези извлечения се е установило, че транспортът е с начало 0.00 ч. на 01.08.2009г. Органът по приходите е констатирал, че с приложените документи не се установява, че въпросното превозно средство - влекач Ивеко с полуремарке да е било натоварено в гр. Пловдив на 30.07.2009г.

На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на "С.Л.София Логистике" ООД ***-пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки, като такива документи не са били представени.

5. Жалбоподателят е декларирал ВОД на стоки по фактура №23/28.10.2009г. за TIENDA ALEX - Испания. Към фактурата е била представена международна товарителница - ЧМР, в която са били положени подпис и печат на превозвача -"Саф Магелан" АД, ***, но не са били посочени регистрационни номера на превозното средство. След изпратено ИПДПОТЛ до превозвача, на 22.10.2010г. от Т.В.Т., Изпълнителен директор на "Саф Магелан" АД е получена Декларация, в която се декларира: "Саф Магелан" АД няма налична кореспонденция с "Ее Комерс 2008" ЕООД. Няма сключени договори и анекси. В дружеството няма осчетоводени транспортни услуги и разходи във връзка с тях за осъществен транспорт на "Ес Комерс 2008" ЕООД до Испания. Ревизиращите са изготвили и връчили на жалбоподателя  ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е било изискано съдействие за представяне на оригинални документи на "Саф Магелан" АД - пътни листове, тахо шайби и разходооправдателни документи за всеки конкретен превоз и др., като такива документи не са били  представени.

6. Жалбоподателят е декларирал ВОД с ф-ри №22/26.10.2009г. и №26/2611.2009г. за LILIYA IVANOVA STRATIGEREA – Гърция, с предмет на доставките - стоки.  Към фактурите е била представена международна товарителница  - ЧМР, в която в карето за подпис и печат на превозвача е бил положен подпис и печат на клиента - LILIYA   IVANOVA   STRATIGEREA, но нe са били посочени регистрационни номера на превозното средство. Органите по приходите са приели, че след като в международната товарителница като превозвач е посочена гръцката фирма – клиент, то съгласно разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС ревизираното лице следва да разполага с писмено потвърждение, удостоверяващо че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка.

7.Жалбоподателят е е декларирал  ВОД  по фактури №17/06.10.2009г.,     №19/22.10.2009г. и № 27/23.11.2009г. за VASSILAGAS SA - Гърция, с предмет на доставките  - стоки. Към фактурите са били представени международни товарителници - ЧМР, в които са били положени подписи и печати   на   превозвача   - ЕТ "Нико - Н.Б.", ***, но не са били посочени регистрационните номера на превозните средства.

Ревизиращите са извършили насрещна проверка на ЕТ "Нико - Н.Б.", ***, резултатите от която са били отразени в Протокол №13-1001891-07/17.08.2010г.  В отговор на ИПДПОЗЛ са били представени копия на четири броя фактури за заредено гориво на територията на страната, копие на пътен лист, серия А2002 от 06.10.2009г., копие на пътен лист серия А2002 от 23.10.2009г. и серия А2002 от 23.11.2009г.  и  писмени обяснения относно извършения превоз до Гърция.

До Директора на ИА "Автомобилна администрация", *** е било изготвено ИИДДКО №27532/13.10.2010г. В полученото писмо с вх.№ 27532-2/19.01.2011г., е било посочено, че след двукратна покана управителят на фирмата г-н Н.Б. не се е явил да представи цялата документация на фирмата. При извършената проверка се е установило, че фирма "Ади Трейд Къмпани" ЕООД е правоприемник на ЕТ "Нико- Н.Б." и при проверката не са били представени никакви документи. На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на "ЕТ "Нико - Н.Б.", гр. Плевен - пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки, но такива документи не са били представени.

8. Жалбоподателят е декларирал ВОД по фактура №24/05.11.2009г. за А&Р HISAR LTD –Кипър, с предмет на доставката - стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница – ЧМР, в която са били положени подпис и печат на превозвача - ЕТ "И.Д. 2002" и посочени регистрационните номера на превозните средства  -  Е 6266 AM и Е 1188 ЕА. Органите по приходите са извършили насрещна проверка на ЕТ "И.Д. 2002", ***, резултатите от която са били отразени в Протокол №13-1001891-03/12.08.2010г.  Ревизиращите са установили, че ЕТ "И.Д. 2002" не е издавал фактури, дебитни или кредитни известия, по които "Ее комерс 2008" ЕООД да е получател за м.11.2009г., търговецът не е водил търговска кореспонденция, не е извършвал транспортни услуги, няма сключени договори и анекси с "Ес комерс 2008" ЕООД. На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на "ЕТ "И.Д. 2002"- пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки, но такива документи не са били представени.

 

9.Жалбоподателят е  декларирал ВОД   по фактура 30/27.11.2009г. за VASSILAGAS SA- Гърция, с предмет на доставките  - стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница - ЧМР, в която са били положени подпис и печат на превозвача ЕТ "К.А.-Краси М" *** и посочен регистрационният номер на превозното средство С7402 ЕР и Е 9339 ВР.  За установяване реалността на извършения транспорт е била извършена насрещна проверка на ЕТ "К.А. -Краси М", резултатите от която са били отразени в Протокол 13-1001891-08/12.08.2010г. В писмените обяснения, дадени от търговеца, той не работи и не е работил с "Ес комерс 2008" ЕООД, не е издавал никакви фактури и няма никаква търговска кореспонденция, нито поръчки, заявки и други документи с "Ес комерс 2008" ЕООД. ЕТ "К.А. -Краси М" допълнително е представил становище, копие на пътни листове от 16.11.2009г. и 30.11.2009г., копие на международна товарителница /ЧМР/ от 27.11.2009г., копие на заявка-договор за извършване на международен транспорт от ЕТ "Нико-Н.Б." ***. Ревизиращите са анализирали представения пътен лист серия Т №0051627, издаден на 16.11.2009г. и приключен на 28.11.2009г., като са установили, че в маршрутите посочени в него липсва търсеният маршрут - натоварване от гр.Пловдив  и разтоварване в гр. Солун, Гърция.

До Директора на ИА "Автомобилна администрация" гр.Благоевград е било отправено ИИДДКО №26633/04.10.2010г. с искане за извършване на действия за извършване на определени факти и обстоятелства. На 15.11.2010г. от ИА "Автомобилна администрация" Областен отдел "Контролна дейност" -ДАИ гр.Благоевград е било получено писмо с вх.№ 27532-2/19.01.2011г., с което е било посочено, че превозвачът ЕТ "К.А.-Краси М" не съхранява тахографските листове за посочените превози, извършени от 16.11.2009г. до 28.11.2009г. по пътен лист №0051627 и за периода от 30.11.2009г. до 10.12.2009г. по пътен лист №0825438. На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на ЕТ "К.А.-Краси М"- пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки, но такива документи не са били представени.

10.Жалбоподателят е декларирал ВОД по фактура №35/27.01.2010. за VASSILAGAS SA- Гърция, с предмет на доставките -  стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница -ЧМР, в която са били положени подпис и печат на превозвача - "Мултигруп" *** и посочен регистрационните номера на превозното средство Е 3528 ВР и Е 2260 ЕА. На доставчика е била извършена насрещна проверка, резултатите от която са били отразени в Протокол № 13-1001891-09/12.08.2010г. В хода на проверката от страна на "Мултигруп" са били представени документи, придружени с обяснителна записка: заявка от ЕТ "Нико-Н.Б.", който се явява спедитор, ЧМР и съпътстващ пътен лист, копие на фактура №4173/01.02.2010г. за извършена транспортна услуга, издадена на ЕТ "Нико-Н.Б.", копие на лиценз за международен превоз на товари, копие на талони на превозните средства, извършили превоза -2 бр., аналитична разпечатка, копие от дневник за продажбите, обяснителна записка, но не са били представени заповед за командировка, отчет на шофьорите, тахо шайби, разходооправдателни документи за заредено гориво, за платени винетни такси в ЕС, за платени такси за ферибот, паркинг и др. Ревизиращите са анализирали представения пътен лист серия Т №00567535 като са  установили, че същият е издаден на 29.01.2009г., като липсва дата на приключване, т.е. налице е несъответствие с два дни спрямо датата -27.01.2010г., отразена като дата на изпращане на стоките от "Ес Комерс 2008" ЕООД, посочена и в международната товарителница -ЧМР.

Установено било, че представена само на първата страница на пътния лист, като липсва втората страница с информация за маршрутите на придвижване на транспортното средство. Органите по приходите са отправили искане до Директора на ИА "Автомобилна администрация" гр.Благоевград, като в  полученото писмо с вх.№26259-1/04.11.2011г. е било посочено, че превозвачът не съхранява тахографските листове за извършените превози. На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на "Мултигруп" - пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки. Но такива документи не са били представени.

11. Жалбоподателят е декларирал ВОД на стоки по фактура 24/05.11.2009г. за А&Р HISAR LTD -Кипър. Към фактурата е била представена международна товарителница - ЧМР, в която са положени подпис и печат, но същите не могат да бъдат идентифицирани. В товарителницата не са били посочени регистрационни номера на превозното средство. На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ № 18585/07.07.2010г., като жалбоподателят е представил справка за извършени продажби за периода м.11.2008г. -м.02.2009г. в която е било посочено, че по инвойс №38/18.02.2010г. превозът на стоките за А&Р HISAR LTD - Кипър е бил извършен с МПС с регистрационни номера  -  Е 8616 ВМ и Е 3902 ЕА. На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи във връзка с извършения превоз. Представена е била обяснителна записка Снежка Павлова Пантева в която е било посочено, че А&Р HISAR LTD - Кипър е ползвал услугите на спедиторска фирма "Бомар транс" ООД, която е наела транспортни средства от ЕТ "И.Д. 2002" *** и ЕТ "К.М.-95" ***, като посоченото в товарителницата МПС с рег.№ Е 8616 ВМ и Е 3902 ЕА /влекач с полуремарке/ е собственост на ЕТ "К.М. -95" ***. Извършена е била насрещна проверка ЕТ "К.М. -95", като ревизиращите са установили, че печатът на ЕТ е съвсем различен /кръгъл/ от положеният такъв върху международната товарителница -ЧМР /правоъгълен/, приложена към фактурата.

12. Жалбоподателят е декларирал ВОД на стоки по фактури №39/01.03. 2010г.; №40/01.03.2010г./Credit Note/ и 41/01.03.2010г. /Debit Note/ за VASSILAGAS SA- Гърция,  с предмет – доставка на стоки. Към фактура 39/01.03. 2010г. е била представена международна товарителница -ЧМР, в която са били положени подпис и печат на превозвача- "Евро Ди Транс'' ЕООД *** и посочени регистрационни номера на превозното средство КН 5069 АХ/КН 2843 ЕВ. Извършена е била насрещна проверка на превозвача "Евро Ди Транс" ЕООД, резултатите от която са били отразени в ротокол №13-1001891-10/11.08.2010г. Управителят на дружеството е представил Декларация, с която е декларирал, че фирма "Евро Ди Транс" ЕООД няма търговски взаимоотношения с фирма "Ес Комерс 2008" ЕООД за периода 01.01.2010г. - 31.03.2010г., като в дружеството не съществуват документи, свързани с тази фирма. На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ 25562/21.09.2010г., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на "Евро Ди Транс" ЕООД - пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки, но такива документи не са били представени.

В резултат на гореизложеното органите по приходите са констатирали, че не се доказва фактическото транспортиране на стоките от България до друга държава членка-Гърция.

13. Жалбоподателят е декларирал ВОД на стоки по фактури № 45/16.04.2010г., № 46/16.04.2010г. и 50/04.05.2010г. за PAPADOPOLOS CHARALAMPOS PRUSIS 2 - Гърция. Към фактурите са били представени международни товарителници - ЧМР, с положен печат и подпис на клиента- PAPADOPOLOS CHARALAMPOS PRUSIS 2 като превозвач и са били посочени регистрационни номера на превозното средство KZE 6308. Органите по приходите са приели, че съгласно представените товарителници не може да се удостовери по безспорен начин кой е извършил превоза и с какво превозно средство, поради което са изпратили Молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Гърция /Формуляр SCAC 2004а/ с референтен номер E_BG-GB_20100923_006020_37210_PR.в която са изискали да се потвърди информация относно действителността на извършената доставка от "Ес комерс" ЕООД на PAPADOPOLUS CHARALAMPOS PRUSIS 2. В отговор на молбата са били получени два отговора, с които данъчната администрация на РГърция  е посочила, че според тези ЧМР-та транспортирането на стоките /2860 кг, 1757 кг, 3003 кг и 2945 кг/ е било извършено с превозно средство с регистрационен номер KZE 6308. Според гръцките данъчни власти това превозно средство е с 1.597 сс е лека кола и е собственост на бащата на PAPADOPOLOS CHARALAMPOS, като не е възможно цялото количество стока да бъде транспортирано с подобен вид превозно средство. Счетоводителят на гръцката фирма е отговорил, че с информация относно наличието на складова база за съхранение на стоката, разполага само г-н PAPADOPOLOS CHARALAMPOS, но при опит на компетентният ревизор да се свърже с г-н PAPADOPOLOS CHARALAMPOS, е бил информиран, че той се намира в България и до момента не се е появил. Гръцкият отдел за борба с ДДС измамите е посетил складовете на фирмата и не е открил стоки вътре в тях. Съгласно счетоводната документация на гръцкият търговец е било установено, че от 20.10.2010г.  той не е извършвал дейност и не е активен, продал е  всичката си стока и затова е спрял временно търговската си дейност като поради това е дерегистриран от базата данни VIES.

14. Жалбоподателят е декларирал ВОД на стоки по фактура 44/09.04.2010г. за КС COMMERSE Франция, с предмет на доставките - стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница -ЧМР, в която са били положени подпис и печат на превозвача -ЕТ "Теньо Топалов" гр.Казанлък и посочен регистрационен номер на превозното средство  - С 2068 МА. Органите по приходите са извършили насрещна проверка на посочения превозвач ЕТ "Т.Т.", резултатите от която са били отразени в Протокол №13-1001891/08.11.2010г. От страна на доставчика са били представени пътен лист серия Т №0099797, издаден на 02.04.2010г., заповед за командировка 73/01.04.2010г. на П.Б.П.-шофьор, касови бележки за платени такси във Франция, като не са били представени тахо шайби, отчетите на шофьорите с приложени към тях разходооправдателни документи за направените разходи във връзка с пътуванията до Франция и исканата разпечатка-счетоводно извлечение за осчетоводените разходи във връзка с тези превози- за изразходваното гориво, резервни части, платени винетни такси в страните членки на ЕС, и др. До Директора на ИА "Автомобилна администрация" гр.Благоевград е било отправено ИИДДКО №30456/08.11.2010г. с искане за извършване на действия за установяване на определени факти и обстоятелства. На 04.01.2011г. от ИА "Автомобилна администрация" Областен отдел "Контролна дейност" -ДАИ гр. Стара Загора е било получено писмо с вх.№26259-1/04.11.2011г., в което е е било посочено, че от данните за автомобил с рег.№ С2068НА, предоставени от превозвача е било установено, че за периода, посочен в приложеният пътен лист серия Т с №0099797 е бил извършен превоз по дестинация до Р Франция с несъответстващи дати, посочени в пътния лист. Към писмото са били приложени 12 бр. тахографски листа на водача П.П. за периода от 12.04.2010г. до 24.04.2010г. ревизиращите са констатирали, че според пътен лист серия Т №0099797, издаден на 02.04.2010г., приключен на 25.04.2010г., на 09.04.2010г. - датата на натоварване според горепосочената фактура и ЧМР, въпросното МПС с рег.№ С 2068 НА се е намирало в гр. Триесте, т.е. не се удостоверява по никакъв начин, че въпросното превозно средство е било натоварено в гр.Пловдив на 09.04.2010г. и не се удостоверява придвижване на същото до и от гр.Пловдив.  На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ 25562/21.09.2010г., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на ЕТ "Т. Т." - пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки, но такива документи не са били представени.

15. Жалбоподателят е декларирал ВОД с фактура 51/17.05.2010г. за SWEETS FOREVER S.R.L. – Румъния, с предмет на доставките -  стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница -ЧМР, в която са били положени подпис и печат на превозвача -"Глобал линк" ЕООД гр. Бургас и посочен регистрационен номер на превозното средство -  РА 7213 ВА. На превозвача е била извършена насрещна проверка,  резултатите от която са били отразени в Протокол №13-1001891-15/01.10.2010г. Изготвено е било ИПДПОЗЛ, като същото е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В законоустановения срок не са представени исканите документи. За установяване вида и собственика на посоченото ППС с рег. № РА 7213 ВА, до РДВР -гр.Пазарджик, сектор "Пътна полиция" е било изпратено ИИДДКО с изх.№ 20900/30.07.2010г., като на 24.08.2010г. е било получено Придружително писмо. В приложените справки към него е било посочено, че собственик на Мерцедес 815 АТЕГО -Товарен автомобил-Фургон, е  "Парк 2001" ЕООД с Булстат ***. Извършена е била насрещна проверка на "Парк 2001" ЕООД, резултатите от която са били отразени в Протокол №13-1001891-17/27.10.2010г. Към протокола е бил приложен отговор от Тони Божидаров-управител на дружеството в който е било посочено, че фирмата никога не е имала взаимоотношения с фирма "Ее Комерс 2008" ЕООД и не са издавани фактури. Фирмата е отдавала под наем товарен автомобил Мерцедес 815 Атего с рег.№ РА 7213 В А на фирма "Кримтекс 01" ЕООД -Пазарджик, с Договор за наем от 01.05.2010г. До Министрество на транспорта е било отправено ИИДДКО изх.№33241/01.12.2010г., с което е бил  изискан отговор дали "Глобал линк" ЕООД притежава Лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари на територията на Общността, валиден през 2010г. На 15.12.2010г. от Министерство на транспорта - ИА "Автомобилна администрация" гр.София е било получено писмо. с което уведомяват, че за фирма "Глобал линк" ЕООД няма такива данни.  На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на "Глобал линк" ЕООД-пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки, но такива документи не са били представени.

16. Жалбоподателят е декларирал ВОД по фактура 52/18.05.2010г. за VASSILAGAS S.A.- Гърция и е представилил международна товарителница-ЧМР, в която са били положени подпис и печат на превозвача -ЕТ "***-МГБ" гр.Благоевград и посочени  регистрационни номера на превозното средство -  Е 7419 АН/ Е 1456 ЕА. При извършена насрещна проверка на превозвача ЕТ "***-МГБ", след връчено ИПДПОЗЛ е бил представен пътен лист 0027771/19.05.2010г. и международна товарителница -ЧМР, ф-ра 851/20.05.2010г., издадена от ЕТ "***- МТБ" с получател ЕТ "Нико-Н.Б." гр.Плевен. който се явява спедитор.

До Директора на НА "Автомобилна администрация"  гр.Благоевград е било отправено ИИДДОКО, с което е било изискано установяване на определени  факти и обстоятелства. На 25.10.2010г. е бил получен отговор, че е извършена проверка на ЕТ "***-МБГ", притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари, като при проверката на пътен лист серия Т 0027771/19.05.2010г. е било установено, че водачът е извършил групажен превоз, т.е. налице е натоварване с товар от минимум две различии места. Използваното съчленено ППС се състои от влекач с рег.№Е 7419 АН и полуремарке с рег.№ 1456 ЕА. На 19.05.2010г. първият товар е от изпращача "Него" ООД с товарителница ЧМР 000209040 от 19.05.2010г. с място на товарене гр.Пловдив. На 20.05.2010г. водачът е натоварил автомобила с допълнителен товар от гр.Благоевград с изпращач "Метро Кеш енд Кери". Превозът е с крайна точка гр.Солун, Гърция, като и за двата товара получател е фирма VASSILAGAS S.A. В двете товарителници не фигурира фирма "Ес Комерс 2008" ЕООД. На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ №25562/21.09.2010г., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на ЕТ "***-МГБ"  - пътни листове, тахо шайби и др.документи за извършения превоз на хранителни стоки, но такива документи не са били представени.

17. Жалбоподателят е декларирал ВОД по фактура 54/18.05.2010. за А&Р HISAR LTD- Кипър, с предмет на доставките - стоки. Към фактурата е била представена международна товарителница -ЧМР, в която са положени подпис и печат на превозвача ЕТ "К.М. -95" и посочени  регистрационни номера на превозното средство Е 8616 ВМ / Е 3902 ЕА.  При извършената насрещна проверка на ЕТ "К.М.-95", отразена в  Протокол № 13-1001891-05/11.08.2010г. се е установило, че курсът е бил извършен от едноличният собственик на фирмата К.М., който е положил подпис в кл.23 на приложеното ЧМР. Превозеният товар е контейнер с хранителни стоки-кафе, шоколадови изделия, консерви и др храни с бруто тегло 1120 кг, натоварени в гр.Пловдив на 21.05.2010г. и разтоварени в гр.Солун на 25.05.2010г. Приложени са копия на ЧМР от 21.05.2010г. и пътен лист 0052970. До Директора на ИА "Автомобилна администрация" гр.Благоевград е било отправено ИИДДОКО, с което е било изискано установяване на определени факти и обстоятелства. На 04.11.2010г. е бил получен отговор, че е извършена проверка на ЕТ "К.М.-95". Превозвачът по товарителницата е осъществил превоза между Р България и Р Гърция в периода от 20.05.2010г. до 22.05.2010г. При анализа на данните от пътния лист и представените тахографските листове е било установено, че има разлика от посочения начален и краен километраж по представения пътен лист и тези по тахографските листове. Освен това за част от периода за времето от 20.05.2010г. до 22.05.2010г. липсват данни за пътуването и времето на движение между гр. София през гр.Пловдив до ***.

На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ 25562/21. 09. 2010г., с което е било изискано оказване на съдействие за представяне на оригинални документи на ЕТ "Константин Михаилов-95 "-пътни листове, тахо шайби и др. документи за извършения превоз на хранителни стоки, но такива документи не са били представени.

В хода на съдебното производство страните не представят нови доказателства.

         Жалбоподателят излага следните доводи за незаконосъобразност на РА:

         РА е издаден при непълнота на доказателствата - получателят по всички доставки е регистрирано за целите на ДДС лице в своята страна, издадени са били  всички документи, конто по несъмнен начин показват. че стоката е пристигнала по местоназначението си. Само поради това, че превозвачът некоректно е подходил към извършената проверка, поради което трудно може да се установи документалното оформяне на превоза, не може  да се направи извод, че не е налице ВОД. Наличието на съмнение у ревизиращите, е можело лесно да бъде преодоляно в случай, че чрез приходните власти на съответната държава-членка се е потърсило писмено потвърждение от получателя. Ревизираното лице е представило всички доказателства необходими за законосъобразното признаване, респ.- упражняване на правото на данъчен кредит.  Органът по приходите е следвало да се съобрази с разпоредбите на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), което не е било сторено.

Административният орган превратно е цитирал практика на Съда на Европейский Съюз по Дело С-409/04 г., като съзнателно или не е пропуснал т. 2 и т. 3 от диспозитива на решението.

         По установеното в хода на ревизионното и съдебното производство и и оглед възраженията на жалбоподателя настоящият съдебен състав намира за установено следното:

         Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Спрямо ВОД на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС е приложима нулева данъчна ставка. Предпоставките за прилагане на режима на ЗДДС за ВОД за дадена доставка са кумулативно наличие на следните условия: доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Р България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността, и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка и възмездност на доставката. Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В случая е спорен въпросът за наличие на документи за транспортиране на стоките от територията на България до друга държава членка. Документите, които следва да се представят за доказване на изпращането или транспортирането на стоките са разграничени в няколко хипотези по чл. 45, т. 2, б. "а" - "в" ППЗДДС, в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспорта. В чл. 45, т. 2, б. "в" ППЗДДС е предвидено, че документи, доказващи изпращането или транспортирането са писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя.  Обосноваването на извода за наличие на вътреобщностни доставки по делото е свързан с установяване на една от кумулативно изискващите се предпоставки по цитираната разпоредба, а именно транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

         За удостоверяване на транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка жалбоподателят представя единствено международни товарителници –ЧМР. Съгласно чл.  чл. 9, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози международната товарителница удостоверява до доказване на противното условията на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача, а нередовността й не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. При формирането на фактическия извод относно реалното преминаване на стоките на територията на друга държава - членка обаче, спецификата на товарителницата в качеството й на частен свидетелстващ документ налага нейната доказателствена сила да се цени по вътрешно убеждение с оглед всички обстоятелства по делото. Този извод следва и от изрично посочената в чл. 9, ал. 1 от Конвенцията оборимост на придадената на товарителниците със същата норма доказателствената сила относно визираните юридически факти.

         Предвид изложеното и с оглед събраните в хода на ревизионното производство доказателства и неангажирането на допълнителни такива в хода на съдебното обжалване, Съдът намира обжалвания РА за незаконосъобразен по отношение декларираните вътреобщностни доставки към чуждестранното дружество: VASSILAGAS S.A. – Гърция по фактури №№ 17/06.10.2009г., 19/22.10.2009г., 27/23,11,2009г., 30/27.11.2009г., 35/27.01.2010г. и 52/18.05.2010г. и законосъобразен в останалата му обжалвана част.

         В тази връзка следва да бъдат съобразени следните аргументи: По делото се констатира, че жалбоподателят е декларирал множество вътреобщностни доставки към различни държави – членки на Европейския съюз (Кипър, Франция, Великобритания, Испания, Гърция и Румъния). По отношение на контрагента VASSILAGAS S.A. – Гърция се констатират сравнително продължителни във времето търговски взаимоотношения, като по повод на доставките към това дружество жалбоподателят е издал 7 броя инвойс фактури, 1 брой кредит нота и 1 брой дебит нота. Транспортът по доставките е извършван от ЕТ „Нико – Николай Бененски“, *** в качеството му на превозвач (по доставките през данъчни периоди мм. 10 и 11.2009г.) или от други превозвачи, като част от спедиционна услуга, организирана от същия едноличен търговец (ЕТ „К.А. – Краси М“, ***, „Мултигруп“ ЕООД, *** и ЕТ „*** – МГБ“, ***). В случая, всички посочени лица не отричат да са извършвали превоз на стоки до Гърция, което обстоятелство, наред с надлежно попълнените реквизити на международните товарителници, е в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че декларираният от него ВОД на стоки към гръцкото дружество VASSILAGAS S.A. е действително осъществен.

         За да обосноват неизвършването на декларираната от жалбоподателя вътреобщностна доставка на стоки към дружество в Гърция, органите по приходите са приели, че нито превозвачите на стоките, нито доставчикът са предоставили съпътстващи документи, от които да е видно, че действително е извършен транспорт от Република България до Република Гърция (пътни листове, тахографски листове, фактури за закупено гориво, заплатени разходи за  винетни такси, паркинги и др.). Тук следва да бъде съобразено, че законовото изискване за документиране на извършен ВОД е притежаването на транспортен документ или писмено потвърждение за получаване на стоките от контрагента на територията на другата държава – членка. Според чл. 45, т. 1, б. ”а” ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката, с каквито в случая жалбоподателят, като доставчик, разполага и е представил. Представени са и документи от втората група, а именно международни товарителници /CMR/, удостоверяващи транспортирането на стоките от РБългария до територията на РГърция. Тези документи отговарят на описаните в чл. 45, т. 2, б. ”а” от ППЗДДС, а именно транспортен документ от получателя, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В случая разпоредбата е приложима, тъй като по делото е установено и не се спори, че товарителниците /ЧМР/ носят печата и подпис на получателя и че транспортът е осъществен от трети лица, подробно описани по-горе в настоящото решение. Представените доказателства, независимо от характера им на частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити – дата на транспортиране и получаване на стоките от България, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя – гръцкото дружество VASSILAGAS S.A., с идентификационния му номер по ДДС и на превозвачите.

         В останалата си част Съдът намира ревизионният акт за законосъобразен, предвид следните аргументи: С цел изследване реалността на декларираните доставки са извършени насрещни проверки на лицата, посочени в транспортните документи (международни товарителници) като превозвачи. В по-голямата си част фирмите – превозвачи отричат да имат каквито и да било търговски взаимоотношения с дружеството получател, което поставя под съмнение истинността на попълнените в ЧМР реквизити. Така например, превозвачът ЕТ „Андреев Транс – И.А.“ – гр. Сандански отрича да е извършил транспорт на стоки до Кипър; „СЛ София Логистикс“ ООД, гр. София няма преки търговски взаимоотношения с жалбоподателя по повод транспорта на стоки до Великобритания, независимо, че е посочен в международната товарителница; „Саф Магелан“ АД – гр. София отрича да е изпълнен транспорт до Испания; ЕТ „И.Д. 2002“, с. Михнево, общ. Петрич отрича да е изпълнил транспорт на стоки до Кипър; „Евро Ди Транс“ ЕООД, *** отрича да е извършил транспорт на стоки до Гърция; ЕТ „К.М. 95“ твърди, че е извършил транспорт на стоки до Гърция, не до Кипър; собственикът на превозното средство, посочено в ЧМР от 17.05.2010г. за превоз на стоки до Румъния отрича да го е предоставил на превозвача „Глобал линк“ ЕООД – ***. По отношение на останалите декларирани вътреобщностни доставки са констатирани липсващи документи, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, б. „в“ от ППЗДДС; непопълнени реквизити в международните товарителници, от които да могат да бъдат идентифицирани превозвачът и превозното средство, с което е осъществен превозът; липса на търговски взаимоотношения между българското и чуждестранното дружество и невъзможност количеството стоки да бъде превозено с посочения в международната товарителница документ. Предвид спецификата на всяка една от останалите ВОД и различията в събраните при ревизията доказателства, ще бъдат изложени аргументи по отношение на всяка една от тях, по отделно.

         По отношение на доставките с получатели дружествата SALAVAN SUPERMARKET – Великобритания и PAPADOPULOS CHARALAMOS PRISUS 2 – Гърция е извършен обмен на информация по линия на административното сътрудничество, надлежно документиран със съответните формуляри. Несъмнено, тези формуляри за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представляват официални документи, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, следва да бъдат преценявани заедно с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване. Така по делото се получава колизия между доказателствената сила на международната товарителница, която е частен свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила се преценява с оглед останалите данни по делото и доказателствената сила на посочения формуляр, представляващ официален документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда. Именно поради констатираните обстоятелства относно липсата на търговски отношения между дружеството от Великобритания и българското дружество и невъзможността за транспортиране на стоките до Гърция с превозното средство, посочено в международната товарителница, се поставя въпросът за истинността на представените от жалбоподателя ЧМР, съответно за тяхната автентичност. Истинността на тези товарителници включва и преценка на тяхната вярност, а именно установяване предаването на стоките на превозвача, на физическото изнасяне на стоките и получаването на стоките от получателя. Именно този юридически факт на физическото изнасяне се явява определящ и подлежащ на доказване, респ. на завършване на транспорта, което в случая не е направено от жалбоподателя. Следва също да бъде отбелязано, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, тъй като обсъжданите писмени доказателства, официални и частни, са били оспорени в административното производство, а след като дружеството - жалбоподател обжалва ревизионния акт, то доказателствената тежест е негова, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика.

         По отношение на доставките към кипърското дружество A and P Hisar LTD в едната международна товарителница са положени подпис и печат на превозвача, които не могат да бъдат идентифицирани, а в другата са положени подпис и печат на превозвача ЕТ „К.М. 95“. Предвид посочените и в двете международни товарителници еднакви номера на превозното средство (Е 8616 ВМ/Е 3902 ЕА) може да се предположи, че именно това дружество е било ангажирано като превозвач на стоките, в първия случай като част от осъществена спедиторска услуга. Доколкото обаче и в двата случая са констатирани противоречиви факти във връзка с фактическото извършване на транспорта, което е дало основание на ревизиращите органи да изградят извод за некоректно попълнени реквизити в международните товарителници, в тежест на жалбоподателя е било да представи безпротиворечиви доказателсва за фактическото завършване на транспорта на територията на Кипър. Доказателства в тази насока не са ангажирани при съдебното обжалване на ревизионния акт, предвид на което и Съдът приема за неопровергани констатациите на органите по приходите за недоказване от жалбоподателя на декларирания от него ВОД на стоки за Кипър.

         По отношение на доставката към гръцкото дружество LILIYA IVANOVA STRATIGEREA Съдът намира за правилни констатациите на органите по приходите, че след като транспортът е извръшен от получателя по доставката, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, б. „в“ от ППЗДДС доставчикът следва да разполага с писмено потвържение, че стоките са пристигнали на територията на Гърция. Такова доказателство не е представено нито в хода на ревизионното производство, нито при съдебното обжалване на ревизионния акт и предвид императивното изискване на посочената разпоредба на материалния закон, Съдът намира за неопровергани констатациите на органите по приходите. Не са представени доказателства, че се касае за допусната техническа грешка при попълването на товарителницата (подписът и печатът на клиента неправилно са поставени на мястото на подписа и печата на превозвача).

Доколкото в жалбата се прави възражение за несъотвествие на ревизионния акт и потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган, Съдът намира следното: Съгласно практиката на Съда на Европейските Общности, който съглас­но чл. 220 ал.1 ДЕО осигуря­ва спазването на законността при тъл­куването и прилага­не­то на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, които от своя страна са задължителни за РБългария от датата на присъединя­ването ни /чл.2 от ПРОТО­КО­ЛА относно условията и договорено­сти­те за прие­мането на Ре­пуб­лика България и Румъния в Европейския съюз/, в Решение от 27 Септември 2007г. по дело С-409/04, се е произнесъл в смисъл, че чл.28а, па­раграф 3, първа алинея и чл.28в, част А, букв а), първа алиниея от  Шеста ди­ректива от 17 Май 1977г., изменена с Директива 2000/ 65/ЕО на Съвета от 17 Ок­томври 2000г. /които норми са аналогични и на сега дейст­ва­щите такива на Ди­ректива 2006/112/ЕО от 28.11.2006г./ терминът “изпратени”, съ­дър­жащ се в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреоб­щ­ност­ните придобивания на стока е извърше­но и освобождаването на вътреобщност­на­та доставка се прилага само когато пра­во­то на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е из­пра­те­на или транспортирана в друга дър­жа­ва-членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране стоката е на­пус­нала физически територията на държавата-член-ка на доставката, както и че чл.28в, част А, буква а), първа али­нея от Шестата дирек­ти­ва 77/388, изменена с Директива 2000/65, следва да се тълкува в смисъл, че той се противопоставя на това компетентните власти на държавата членка на доставката да задължат доставчик, който е действал доб­ро­съвестно и е представил доказателства, на пръв поглед обосноваващи него­вото право на освобождаване на вътреобщ­ност­на­та доставка на стоки, да зап­лати в последствие данък върху добавената стой­ност вър­ху тези стоки, когато тези доказателства се окажат фалшифицирани, без оба­че да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е пред­приел всички разумни мерки в рамките на възможностите си, за да под­си­гури, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до учас­тие в измама.

В тази връзка следва да се посочи и че в мотивите на цитираното по-горе ре­ше­ние на Съ­да на Ев­ропейските общности /пар. 50/ изрично е посочено и че ще про­ти­­во­речи на при­­н­ципа на правната сигурност държавата-членка, която е регламен­ти­ра­ла усло­вия­та за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна дос­тавка, по-конк­рет­но определяйки списък с документи, които да се представят на ком­петентните вла­с­ти, и която първоначално е приела представените от дос­тав­­чика до­ку­менти, като до­ка­зателство, обосноваващо правото на освобождава­не, да може в пос­ледствие да за­дължи този доставчик да заплати полагащия се за та­зи доставка ДДС, когато се ока­же, че поради извършена от получателя изма­ма, за която достав­чи­кът не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в дей­ст­ви­телност не са на­пус­нали територия­та на държавата-членка на достав­ка­та

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и при­­лагането на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съгласно чл.234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.н. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и относно доставките на услуги и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 /Решение по дело Halifax, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09 Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10/, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за.

         Предвид на изложеното, Съдът намира ревизионният акт за незаконосъобразен В ЧАСТТА МУ на допълнително начислен ДДС в общ размер на 21 578.69 лв. по декларираните от жалбоподателя вътреобщностни доставки към чуждестранното дружество VASSILAGAS S.A. – Гърция по фактури №№ 17/06.10.2009г., 19/22.10.2009г., 27/23.11.2009г., 30/27.11.2009г., 35/27.01.2010г. и 52/18.05.2010г., ведно с прилежащите лихви за забава. В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ, ревизионният акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         При този изход на делото, на страните се дължат направените от тях разноски. За жалбоподателя се констатираха направени разноски за държавна такса в размер на 50лв., доколкото в представеното по делото адвокатско пълномощно (л. 36) не е посочен размер на адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 20,86лв. (двадесет лева и осемдесет и шест стотинки).

         На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на ответника по делото Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» - гр. Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 149,44лв. (хиляда сто четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), определено съобразно отхвърлената част от жалбата.

 

         Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 13103374/25.08.2011 г., издаден от Н.А., главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 1138/22.11.2011 г. на Заместник директора на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» - гр. Пловдив В ЧАСТТА МУ на допълнително начислен ДДС в общ размер на 21 578.69 лв. по декларираните от жалбоподателя вътреобщностни доставки към чуждестранното дружество VASSILAGAS S.A. – Гърция по фактури №№ 17/06.10.2009г., 19/22.10.2009г., 27/23.11.2009г., 30/27.11.2009г., 35/27.01.2010г. и 52/18.05.2010г., ведно с прилежащите лихви за забава.

         ОТХВЪРЛЯ жалбата в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „ЕС КОМЕРС 2008“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.П.П. сумата в размер на 20.86лв. (двадесет лева и осемдесет и шест стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата.

         ОСЪЖДА „ЕС КОМЕРС 2008“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.П.П. да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 149,44лв. (хиляда сто четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: