Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   41  Година  2013, 08.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 15.10.2012 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

като разгледа док­лад­ваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3273 по описа за 2011 година и като обсъди :

 

       Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от “Европа – В.И.П. – Амбулатория за групова практика за специализирана медицинска помощ по акушерство и гинекология”ООД с ад­рес на управление *** сре­­щу писмена покана изх.№16-2276 от 16.11.2011г. на Дирек­тор РЗОК – Плов­див, с която ООД-то е приканено да заплати доброволно неправомерно полу­че­на от него суми в общ размер на 1 676,53 лева за перио­да: 01.01.2010г. – 31.03.2010г., поради надви­ша­ване на определени­те и индивидуални ре­гулативни стан­дар­ти за първо три­месе­чие на 2010г. в частта за: бл.МЗ – НЗОК №4 – за ме­дико-диагностични дей­нос­ти, сумата в общ размер на 1 906,95 ле­ва за перио­да 01.04.2010г. – 30.06. 2010г., поради надвишаване на определе­ни­те му индивидуални ре­гулативни стандар­ти за второ тримесе­чие на 2010г. в частта за бл. МЗ-НЗОК №4 – за ме­дико – диагностични дейнос­ти и сумата в общ размер на 825,54 ле­ва за перио­да 01.07.2010г. – 30.09.2010г., поради надвишаване на определе­ни­те му инди­ви­дуални ре­гулативни стандар­ти за трето тримесе­чие на 2010г. в частта за бл. МЗ-НЗОК №4 – за медико – диагностични дейнос­ти, съоб­разно посочените под­роб­ни стой­нос­ти в поканата.

Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят го счита за незаконосъобразен, като излага конкретни основания за това и настоя-ва за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директор РЗОК – Пловдив счита жалбата за неос­но­вателна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че с оспорвания в настоящото производст-во административен акт жалбоподателят е “приканен” да  заплати доброволно неправомерно получени суми в размер на съответно: 1 676,53 лева, 1 906,95 ле­ва и 825,54 лева, представлява­щи надви­шаване на определените му индиви­дуални регулативни стандарти за съответно: първо, второ и трето три­месечия на 2010г. в частта за: бл.МЗ – НЗОК №4 – за медико-диагностични дей­ности, съоб­разно посочените подробни стой­нос­ти в поканата.

В мотивите на акта си ответният Директор РЗОК – Пловдив е посочил, че из­пълнителят на медицинска помощ/ИМП/е получил от Касата при представяне на отчетните документи за плащане на посочените там дейности през тези три три­месечия на 2010г. конкретни суми, но последната дължи плащане само по до­го­во­рените инди­видуални регулативни стандарти по сключения с из­пълни­теля договор №162276/29.01.2010г., увеличе­ни съот­ветно с 10%, респ. 15% и за­­­дъл­жението за ком­­­пенсиране на последните про­центи в следващото триме­се­­чие. Поради това е формиран извод, че полу­че­­ните над договорените регу­ла­тивни стандарти от изпъл­ни­те­ля суми за тези пе­­риоди са такива, които не му се следват, т.е. надвишават обема на меди­цинс­ките дейности, които НЗОК е прие­ла да финансира.

В случая не е спорно, че производството пред административния орган е образувано по повод извършена финансова проверка на непосредствен конт­рол в изпълнение на Заповед № ІІ-РД-13-1819/27.10.2010г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с която на екип от общо двама финансови инспектори е въз­ло­­жена финансова извънпланова проверка с посочения обх­ват и зада­чи.

Впоследствие е изготвен от същи­­те лица и Констативен Протокол от 02.11.2011г., с който са уста­­­но­­­вени по периоди и обеми, вкл. и по конк­ретни су­ми, визираните в писме­ната покана на ответника от 16.11.2011г. преви­шения на регулативните стан­дар­­ти за първо, второ и трето тримесечия на 2010 година. Съставен е бил на първата дата и Про­токол за неосновател­но получени суми № ІІ-РД-13-1819.

Въз основа на така съставения констативен/финансов/ протокол ответ­ният Директор и на основание но­велата на чл.76а ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗО/в си­ла от 01.01.2010г./ издал оспореното в това производство административно ре­ше­ние.

В случая сме изправени пред хипотеза, която е различна от тази, визира­на в новелите на §70 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО/ДВ бр.101/2009г./ и на § 10 от ПЗР към НРД – 2010, които недвусмислено сочат, че касаят об­разуваните до 1 януа­ри 2010г. производства по налагане на санкции от конт­рол­ните органи на НЗОК, които следва да се довършват от същите органи по реда, действал до този момент.

По отношение на така съставените констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми жалбоподателят се е възползвала от предос­та­ве­ното му право да депозира писмени възраже­ния в 7 – дневен срок от връч­ване­­то им/лист 77 от делото/.

Веднага следва да се посочи, че следвания в производството пред ответ­ника ред/чл.76а ЗЗО/ предвижда установяване на нарушението от контролните органи/ал.1/ и съставянето на на­рочен друг протокол за неоснова­телно получе­ни суми/ал.2/, като лицето – обект на про­верката има право да предста­ви пис­ме­но въз­ражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, след­ващ деня на получаване на прото­кола.

След изтичане на срока за възражения по ал.1 Директорът на РЗОК изда­ва писмена покана за получаване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя – ал.2 от същия текст.

В настоящия случай тази процедура е спазена в развилото се адми­нистра­тивно производство/налице е заповед за възлагане на проверка, конс­та­тивен протокол от нея и протокол за неоснователно получени суми, налице е дадена възможност на изпълнителя за депозиране на възражение – и такова е пода­дено, а след това е последвала и писмената покана на ответния ръково­ди­тел/.

В общ план следва да се посочи, че според разпо­ред­бата на чл.3 ал.1 от ЗБНЗОК за 2010г. всяко тримесе­чие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицин­ска по­­мощ НЗОК опре­деля броя на назна­ча­ваните специализирани медицински дей­­­ности в съот­ветст­вие с чл.1 ал.2, ред 1.5.2 и чл.3 ал.2 от същия закон, т.е. в съответствие с размера на средствата, определени за тези дейности.

Преди това, по идентична разпоредба на Закона за бюджета на Нацио­нал­на­та здравноосигурителна каса за 2007г., Конституционният съд на Репуб­лика България не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 04.12. 2006г. по адм. д. № 3696/2006г. на ВАС на РБ, 5-членен състав, ІІ-ра колегия и с Решение №2 от 22.02.2007г. по к. д. №12/2006г. се произнесе в смисъл, че огра­ничителната норма не е противоконституционна.

В мотивите на това решение Конституционният съд посочи: "Тълкувания­та на Конституционния съд и върховните съдилища са актове на волята. Воля­та е продукт на духа, тя не може да бъде вярна или невярна. Това е различието между съдебните тълкувания и тези, които прави юридическата наука. Послед­ните имат описателен характер и за тяхната достоверност може да се спори, докато тълкуването на съдилищата е задължително - "то е такова, каквото е". В крайна сметка става въпрос за съотношение между върховенство на закон и върховенство на Конституция. Противоречието в тези случаи се преодолява по нормативен път."

След това решение на Конституционния съд ВАС на РБ прие, че то по за­дължителен за всички държавни органи, юридически лица и граждани начин /чл. 16 ЗКСРБ/ подчертава правилото: ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които могат да бъдат разходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико диагностична дейност. Тези средст­­ва се разпределят от НЗОК по региони, а от нейните териториални поде­ле­ния/РЗОК/ - по индивидуални и групови практики за първична извънболнична медицинска помощ.

В този аспект превишаването на определените нормативи води до пре­разход на лимитирани средства, което е щета за НЗОК и тази щета следва да бъде поправена от лицата, които са я причинили/в тази насока е и наложилата се константната съдебна практика ва ВАС още с: решение №3330 от 15.03.10г. по адм. д. №15376/2009г. на ВАС-VІ отд., Решение № 3499 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16299/2009 г., VI отд., решение №4442/07.04.2010г. по адм. де­ло №15113/2009г. по описа на ВАС VІ отд. и решение №4774 от 13.04. 2010г. по адм. дело №15793/2009г. на ВАС VІ отд., а и много други/.

Следва също да се има предвид, че съгласно Решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009г., РЗОК определя индивидуалните регулативни стандарти/РС/ на всеки от отделните из­­­пълнители на извънбол­нич­на медицинска помощ при спазване на утвърде­ните от Директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие.

От фактическа страна по делото е установено с констативния финансов протокол и протоколът за неоснователно получени суми, съдържащи подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена по­ка­на, че жалбоподателят е допуснал превишение на определените му РС за І-во, ІІ-ро и ІІІ-то триме­се­чия на 2010г.,. в частта: бл.МЗ-НЗОК №4 – за медико-диагнос­тични дейности в посочените размери, както е констатирано с Про­токола по наименование на дейност­та, код, цена, брой надвишени и обща су­ма.

Във връзка с конкретно направените възражения от страна на изпълните­ля следва да се посочи, че съгласно чл.72 ал.2 ЗЗО непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или ден­тална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК – финансови инспектори, лекари – контрольори, и ле­ка­ри по дентална ме­дицина – контрольори, въз основа на заповед на Дирек­тора на РЗОК.

Самата покана в случая е постановена в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 АПК. Не се констатират нарушения на процесуални­те правила при осъществяване на действията от страна на органи­те на РЗОК.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК съдът преценява законосъоб­раз­ността и обосноваността на административния акт, като проверява дали е из­даден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са проце­суал­ните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършена­та проверка, с оглед обхвата на посочената норма, следва да се приеме, че ос­по­реният административен акт е не само валиден, но и законосъобразен.

Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с пра­вомощията за това материално компетентен административен орган. Власт­ническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. В пълно­та е спазена, целта която преследва закона с издаването на актове от катего­рия­та на процесния.

Според съда самата писмена покана/общо на 6 страници/ съдържа дос­та­тъчно обосновка във връзка с формираната разпо­редителна част, но от друга страна тя се ос­новава на съставения финансов протокол от 02.11.2011г. и док­лад­ната записка към последния от същата дата. Именно последната записка съдържа на 9 стра­ници детайлно посочване с обос­новка на причините, мотиви­рали приемане на извода за надвишаване на ИРС по периоди за 2010 година.

Във връзка с другите възражения на оспорващото дружество следва да се посочи, че съгласно чл.35 ал.1 и от договора му за 2010 година, лечебното заведение мо­­­же да назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отдел­ните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти, а според чл.36 ал.3 на този договор, лечебното заведение е длъжно да възста­нови на НЗОК заплатените от нея средства за СМД и МДД, назначени от него извън оп­ределените му регулативни стандарти, вкл. извън разрешените надви­ше­ния и задължението за компенсиране.

Според чл.36 ал.5 от същото съглашение контролът по из­пъл­не­ние на регулативните стандарти се осъществява по реда на чл.76а и чл.76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, а за резултатите от нея, освен финансов Про­токол, се съставя и "Протокол за не­ос­но­ва­телно получени суми" и се издава пис­мена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание /ко­гато липсва нарушение/.

С оглед изложеното следва да се отбележи, че подлежащите на възста­новяване суми по чл.36 ал.3 и от индивидуалния договор на лечебното заве­дение – жалбоподател с НЗОК, са средства, изплатени от НЗОК над определе­ните с регулативните стандарти към договора стойности на СМД и МДД, поради допус­натото от лечебното заведение и неразрешено от НЗОК надвишение на регула­тив­ните стандарти, т.е. в тези случаи се касае за възстановяване на получени суми, като по този начин се поправя причинената с превишаването им щета/преразход на бюджетни средства от фонда, поверен за управление на НЗОК/.

В тази връзка от събраните по делото писмени доказа­телства, предста­вени от ответника, а също така и на база изслушаните едно ос­нов­но и две до­пъл­нителни заключения с в.л.Д., по категоричен начин се установява, че Касата е заплатила посочените суми във връзка с издадените именно от из­пълнителя направления за МДД.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл.3 ал.2 от Закона за бюд­жета на Националната здравно­осигу­рителна каса за 2010г. УС на НЗОК утвърждава ред за прилагане на ал.1, т.е. за определяне броя на назначавани­те специализирани медицински дейнос­ти и за стойността на назначаваните ме­дико – диагностични дейности.

Част от този ред са и утвърдените с Решение на посочения орган в нор­мата – УС на НЗОК Решение №РД-УС-04-153/21.12.2009г. правила за опреде­ля­не броя на именно тези медицински дейности за 2010г. 

Съгласно чл.24 ал.1 от правилата за 2010г. е предвидено, че индиви­дуал­ни­те регулативни стандарти се определят за ле­чеб­ните заведения, за кое­то се под­писва с всеки изпълнител Протокол за опре­деляне за тримесечието, като за вся­ко текущо тримесечие това става след предаване на отчета на из­пъл­нителя за първия месец от същото.

От представените по делото писмени доказателства и най – вече от из­слу­шаните по делото като пълни и неоспорени във фактическите им констата­ции зак­лючения на назначената съдеб­но – счетоводна експертиза с в.л. Б. Д. се установи, че за първото тримесечие на 2010г. на изпълнителя са определени окончателни стандарти бл. МЗ–НЗОК №4 – всичко  в размер 4 571, 25 лева, за второто в размер на общо 5 162,97 лева и за третото – всич­ко 5 502,12 лева/и при трите са включени допълнително отпуснати през периодите индивидуални стандарти за МДД/.

На тази бази експертът е изчислил при допустимо превишение от 10% съг­лас­но чл.36 ал.1 и с други 15% по ал.2 от индивидуалния договор на изпъл­ни­те­ля/които 15% той е длъжен да компенсира през следващото тримесечие/.

При това положение и на база изложеното при проверка и при изпълни­теля, и при РЗОК – Пловдив, вещото лице на основа създадената финансова отчетна документация съобразно ЗЗО и действащия НРД – 2010 и прилагайки посочените условия на индивидуалните договори, е установило ед­но действи­телно превишение на посочените стойности на МДД за бл. МЗ-НЗОК №4 /ком­пенси­райки по чл.36 ал.2 от ИД/, както следва: първо тримесечие на 2010г. със сума­та от 1 676,56 лева; второ тримесечие на 2010г. със сумата от 1 907,04 ле­ва и за трето тримесечие на 2010г. превишението е възлязло на общо 825,64 лева.

При направената служебна проверка във връзка със своевременното връчване на възложените на изпълнителя индивидуалните регулативни стан­дарти/ИРС/ за съответното тримесечие се установи, че в случая е неприложимо правилото на §6 от ПЗР на представените Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диаг­нос­тични дейности за назначаване от изпълнителите на първична специализи­ра­на медицинска помощ, приложими за 2010г., където е предвидена хипотеза­та, че до изготвянето на окон­чателните регулативни стандарти за съответното три­ме­сечие изпълните­ли­те по тях през първия месец от текущото тримесечие наз­на­ча­ват СМД и МДД съобразно медицинската целесъобразност, обема и чес­то­тата им и съоб­разно определения регулативен стандарт за предходното три­ме­сечие.

Що се отнася до твърдението на ИМП, че всъщност получилите са надви­ше­ния са и в резултат на възникналата в съответните тримесечия необходи­мост от стриктно изпълнение на задълженията му по назначаване на задължи­тел­ни изследвания по Приложение №17 към НРД 2010, касателно дейността на лекаря специалист по “Акушерство и гинекология” по програма “Майчино здра­ве­опазване”, то следва да се посо­чи, че в тази случаи изпълнителят е следвало да иска от Касата определяне /от­пускане/ на допълнителни средства/направле­ния.

В тази връзка са представените по делото общо шест входирани молби /лис­­тове 236 – 241 от делото/ от дати 17.03.2010г., 09.06.2010г., 01.09.2010г., 10.09.2010г., 17.09.2010г. и 24.09.2010г. /т.е. по една за всяко едно от процесни­те тримесечия, като за последното са четири/, с които изпълнителят е поискал допълнителни лимити и за МДД.

В казуса от представените по делото анекси към цитираните Протоколи и основното заключение на в.л. Д. се установява, че за тези периоди РЗОК е отпуснала допълнителни регулативни стандарти по бл. МЗ-НЗОК №4 – за І-во на 2010г. в размер на 215 лева; за ІІ-ро на 2010г. в размер на 450 лева и и за ІІІ-то на 2010г. в раз­мер на 600 лева.

Ако изпълнителят не е бил доволен от така определените му допълни­тел­ни стандарти или отказа да му бъдат предоставени въобще такива, то съ­щият е следвало да оспори това административно решение на ответника, вкл. и пред Съда, тъй като съобразно наложилата се вече константна практика на ВАС на РБ, тези решения представляват административни актове, които на об­що основание подлежат на контрол, вкл. и на съдебен такъв.

В случая обаче липсват доказателства жалбоподателят да е упражнил това свое право надлежно, поради което сега в това съдебно производство той не мо­же под формата на възражение да “вкарва” и този въпрос за преценка и то във връзка със законосъобразността на друг административен акт.

По начало следва да се отбележи факта, че още при връчване на триме­сеч­ните Протоколи за определяне, вкл. и на стойността на МДД, липсва изразе­но непосредствено несъгласие с тези стандарти, вкл.  като занижени и несъот­вест­ващи на броя регистрирани пациенти по програмата “Майчино здравеопаз­ва­не” на изпълнителя на специализираната помощ.

При съпоставка на база заключенията на в.л. Димитрова се установява, че всяко следващо тримесечие е налице съответно на увеличението на броя такива пациенти в размера на отпусканата сума на стандартите за МДД.

Дали това увеличение е съответствало изцяло на динамиката в броя на пациентите по тази програма на изпълнителя е въпрос, който е следвало да на­мери разрешение именно по пътя на направените искания за отпускане на до­пълнителни стандарти или на несъгласие с първоначалните такива, които въп­ро­си обаче е следвало да се разрешат в отделни административни произ­водство, каквито жалбоподателят обаче не е инициирал.

Изложеното по – горе обосновава извод за липса на твърдяната мате­риална незаконосъобраз­ност на издадената писмена покана, тъй като в нея пра­­­вилно ответникът е от­чел приложимата нормативна база, основа на негови­те конкретни изчисле­ния, като е отчел обективните факти, вкл. и конк­ретните клау­зи по това приложимото съглашение между страните за 2010 година /вкл. и с оглед изплащане на средст­вата и възможното им компенсиране/, да­тата на оп­ре­деляне на индиви­дуалните стандарти за съответните тримесе­чия на 2010г. и връчването им на из­пълнителя.

Консеквентно това обоснована и извода на този съд, че поради констати­ра­ната липса на съществени  нарушения при откриване на производството по чл.76а ЗЗО/в заповед­та, разпореждаща финансовата проверка/ и с оглед пра­вилното прилагане на мате­риал­но – правните норми, уреждащи реализиране отговорността на изпълните­ля за вредите/щетите/ причинени на здравно – оси­гу­ри­телния фонд, управля­ван от НЗОК, така издадената писмена покана не след­­ва бъде отменена, като незаконосъобразна. Т.е. жалбата подлежи на отх­вър­ляне, като неоснователна.

“Европа – В.И.П. – Амбулатория за групова практика за специализирана медицинска помощ по акушерство и гинекология”ООД ще следва да запла­ти разноски на РЗОК – Пловдив в размер на об­що 404,54 лева за осъществената за­щита от юрис­консулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Европа – В.И.П. – Амбулатория за групова прак­ти­ка за специализирана медицинска помощ по акушерство и гинекология” ООД с адрес на управление *** сре­­щу писмена по­кана изх.№16-2276 от 16.11.2011г. на Дирек­тор РЗОК – Плов­див, с която ООД-то е приканено да заплати доброволно неправомерно полу­че­на от него суми в общ размер на 1 676,53 лева за перио­да: 01.01.2010г. – 31.03.2010г., поради над­вишаване на определени­те и индивидуални ре­гулативни стан­дар­ти за пър­во тримесе­чие на 2010г. в частта за: бл.МЗ – НЗОК №4 – за ме­дико-диагностич­ни дейнос­ти, сумата в общ размер на 1 906,95 ле­ва за перио­да 01.04.2010г. – 30.06.2010г., поради надвишаване на определе­ни­те му индивидуални регула­тив­ни стандар­ти за второ тримесе­чие на 2010г. в частта за бл. МЗ-НЗОК №4 – за медико – диагностични дейнос­ти и сумата в общ размер на 825,54 ле­ва за пе­рио­да 01.07.2010г. – 30.09.2010г., поради надвишаване на определе­ни­те му индивидуални ре­гулативни стандар­ти за трето тримесе­чие на 2010г. в частта за бл. МЗ-НЗОК №4 – за медико – диагностични дейнос­ти, съоб­разно посочените подробни стой­нос­ти в поканата, като НЕОС­НО­ВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Европа – В.И.П. – Амбулатория за групова практика за специа­ли­зирана медицинска помощ по акушерство и гинекология”ООД с адрес на уп­рав­ление *** да запла­ти на РЗОК – Пловдив с адрес на призоваване *** сумата от об­що 404,54/четиристотин и четири лева и петдесет и четири стотинки/ раз­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :