Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 58

 

гр. Пловдив, 10 януари 2013 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от Председателя АХД № 3457 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 216, ал.6, във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.Т.Н.,***, чрез адв. А.Г., срещу Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-168/24.11.2011г., издадено от началник сектор РДНСК-ЮЦР-Пловдив за обект “Жилищна сграда на 4 и 5 етажа с кота корниз 14,50м. и 17,50м.”/без котелно, стоматологичен кабинет и стоматологична клиника/, находящ се в гр. Пловдив, УПИ VІІІ-304, кв. 658, Пета градска част с административен адрес- гр.Пловдив, ул. “Подофицер Г. Котов” № 21. Според жалбоподателката оспореното разрешение за ползване е издадено въз основа на искане, отправено от лице, което няма право за това, както и въз основа на незаконосъобразен акт № 15 и в отклонение от разрешения обем на строителство, както и че разрешението е издадено от длъжностно лице, без необходимата компетентност. Тезата се обосновава с представени към жалбата документи, предхождащи обжалвания административен акт, а собствеността в сградата се доказва с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу извършване на нов строеж № 175, том 30, дело № 8893/17.06.1994г. на ПРС/л.50/.  Иска се отмяната на оспорения административен акт и се претендират направените по делото разноски.

          Ответникът – началник РДНСК-ЮЦР-Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., намира жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение.

          От заинтересованите страни се представляват Х.Д.К., чрез адв. А.Й. и Г.В.Ш., чрез адв. И.А., като намират жалбата за неоснователна и като такава молят да бъде отхвърлена. Претендират присъждане на сторените разноски. Останалите заинтересовани страни, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители и не изразяват становище по жалбата.

          Административен съд-Пловдив, ХVІІІ състав намира жалбата за подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.  Жалбоподателката се явява възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, тъй като е собственик на обект в строежа съгласно нотариален акт № 175, том 30, дело № 8893/17.06.1994г., посочен по-горе. В разрешението за ползване е записана като такава, като същото е издадено и в нейна полза. С оглед на това е активно легитимирана да го оспорва за неговата материална незаконосъобразност, доколко се засягат правата и интересите по отношение на собствения й обект.  

          Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на осн. чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, Съдът намира следното от фактическа и правна страна: 

            Според представените с жалбата писмени доказателства, оспорващата е  собственик на обект в сграда, разположена в ПИ с идентификатор 56784.506.816.1 по КК и КР на гр. Пловдив, а именно: апартамент В на трети жилищен етаж с изложение юг-запад, застроена площ 28,95кв.м., състоящ се от антре, обща баня и тоалетна, ателие и една тераса по НА. Към жалбата са представени и нотариална покана от В.Ш. до Д.Н., пощенски плик,справка от 22.04.2008г., отговор на нотариална покана, нотариална покана от Д.Н. до В.Ш.. 

 По искане на жалбоподателката по делото беше допусната съдебно-техническа експертиза. Нейното заключение беше прието в съдебно заседание на 14.09.2012г. В същото вещото лице Г. посочва, че за сградата има представена документация и книжа в обем, отговарящ на изискванията на ЗУТ, при изграждане на сградата са спазени заложените в екзекутивните архитектурни проекти размери. Застроената площ на обекта от 222 кв.м. е идентична с тази по архитектурен проект- 225 кв.м. В заключението е посочено още, че площта на ателието на Н. е 28,95 кв.м. и не е променяна в създадените архитектурни проекти/фаза идеен проект, технически проект и екзекутив/. Като несъответствие експертът сочи, че може да се приеме пояснителния надпис „Ап. В и Ат.В“ в идейния проект и в екзекутива. Сградата е изпълнена по екзекутивните проекти част „Архитектура“, като за вложените материали има сертификати за качество на арматура, свидетелства за качество на бетона, декларации за съответствие на ел. кабели и тръби. Съставен е акт за скрити работи, има контролни изпитания, за което са представени декларации, сертификати, протоколи, описани в Акт обр. № 16. Вещото лице посочва още, че сградата има изготвен енергиен паспорт, в който е констатирано, че ограждащите фасадни стени отговарят на нормативните изисквания.  В сградата следва да има изпълнен достъп за инвалиди, само ако има предвидено жилище за такива в сградата. В разпита си в съдебно заседание при защита на заключението си експертът Г. посочи, че е работил по представените документи и е измерил височината на кота стреха. По отношение на конструктивните елементи на сградата не е правил замерване за това дали са вложени всички количества па проект, понеже има специални уреди, с които не разполага. Съдът кредитира като компетентна и безпристрастна изготвената СТЕ, както и поради обстоятелството, че същата не противоречи на събраните по делото доказателства.

             При така събраните факти, изложени до тук, съдът направи своите правни изводи, с които намира жалбата за неоснователна по следните причини: 

Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-168/24.11.2011г. е издадено от компетентен орган. Строежът, който е въведен в експлоатация с него, е такъв от Трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.З, б. „в" от ЗУТ и чл.6, ал.З от Наредба №1/2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи - жилищна сграда с характер на високо застрояване. Следва да се приеме, че това е категорията на строежа, а разрешението за ползване е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.177, ал.2 от ЗУТ строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК.

По силата на чл.2 от Наредба №2/2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, разрешението за ползване на строежите от първа, втора и трета категория, се издава от началника на ДНСК или упълномощено от него лице. В конкретния случай, процесният административен акт е издаден от надлежно упълномощено от началника на ДНСК лице - изпълняващ длъжността Началник на Сектор Пловдив при РДНСК Южен централен район, въз основа на нарочни оправомощителни заповеди, представени по делото - Заповед № РД-13-447/01.11.2010г./л.430/, с която са предоставени правомощия на началниците на сектори да издават разрешения за ползване за строежи от Трета категория, както и Заповед № РД-15-0237/10.11.2011г./л.386/ за определяне на заместник и осъществяване от инж. Юлиян Попов на функциите на началника на Сектор Пловдив за периода, в който е издадено оспореното разрешение за ползване.

При  издаването  на Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-168/24.11.2011г. са спазени материалноправните разпоредби и процесуалните правила. 

Разрешението за ползване е издадено на валидни правни основания. Правилно са посочени в него нормативните разпоредби, послужили за издаването на акта — чл.222, ал.1, т.8 и чл.177, ал.2 от ЗУТ, както и чл.17, ал.1, т.1 от Наредба №2/2003г. на МРРБ. Посочените в акта норми уреждат въпроса с правомощията и възможността за издаването на разрешения за ползване.

Сочените в жалбата възражения не представляват основания за незаконосъобразност на административния акт по чл.146 от АПК и не могат да обосноват наличие на предпоставки обектът да не се въведе в експлоатация. Производството по въвеждане в експлоатация на завършени строежи от първа, втора и трета категория е специфично и то има своите особености, които често не кореспондират с общите правила за издаване на административни актове, установени в АПК. Това производство е уредено в цял един подзаконов нормативен акт - Наредба №2/2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

 Настоящият съдебен състав е на становище, че са били налице предпоставките, представляващи факти от действителността, обосноваващи въвеждането в експлоатация на процесния строеж. Без съмнение от техническа страна в процесния случай има напълно завършен строеж, годен за въвеждане в експлоатация. Съгласно чл.2 от Наредба №2/2003г. на МРРБ достатъчни фактически основания, при чието наличие началникът на ДНСК или упълномощено от него лице има задължението като административен орган да издаде разрешение за ползване на строежите са: Окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, за строежите от първа, втора и трета категория, по чл. 137, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗУТ в настоящият казус това е доклад № 18/18.10.2011г. на „Техностройконтрол“ ООД/л.150/ и Протокол обр. 16 от 18.11.2011г./л.75/ за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия, назначена със Заповед № ДК-08-Пд-164 от 03.11.2011г./л.141/,съгласно Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството с предложение за издаване на разрешение за ползване. Наличието на тези фактически основания поставя началника на ДНСК или упълномощеното от него лице в условията на обвързана компетентност, при което той е длъжен да издаде крайния административен акт.

Каза се, в настоящия случай пред административния орган е представен окончателен доклад 18/18.10.2011г , изготвен от лицето, упражняващо строителен надзор. За строежа със заповед № ДК-08-Пд-164 от 03.11.2011г. на Началника на Сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР е назначена и редовно проведена държавна приемателна комисия, която е съставила Протокол обр.16 от 18.11.2011г. с направено в него предложение за приемане на строежа. Същите са последвали след подаване на Искане вх. № ДК-06/6-06-002 от 01.11.2011г./л.148/. 

Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба №2/2003г. протокол обр.16 е основание за издаване на разрешение за ползване на строежа или отказ за издаване на същото. При съставен Протокол обр.16 с предложение за издаване на разрешение за ползване на строежа, т.е. когато становището на назначената ДПК е положително, началникът на ДНСК или упълномощено от него лице е длъжен в срок до 5 работни дни от представянето на протокола да издаде разрешение за ползване на строежа. Съдебната проверка по отношение законосъобразността на разрешението за ползване в този случай обхваща преценка именно дали са налице предпоставките за издаване на административния акт, посочени в чл.2 от Наредба №2/2003 г. /идентичен с чл.20, ал.1 от Наредба №6 - отм./. В този смисъл е Решение № 7053 от 08.07.2003г. на ВАС по адм.д. №3554/2003г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева.

Възраженията по съставянето на акта обр. 15 и обстоятелството, че оспорващата не го е подписала, не прави същия недействителен. По делото на л.34 се намира нотариална покана, отправена до Д.Н.  да се яви на 18.04.2008г. след получаването на поканата за подписването на акт обр.15. В рамките на определения срок лицето не се е явило в кантората на нотариуса. В разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е предвидено съставяне на акт образец, респ. приложение № 15, но неподписването му от страна - поканена, но неявила се страна, не го прави недействителен. В този смисъл в чл. 5, ал. 1 - 5 от цитираната наредба изрично е предвидена както процедурата по документиране приемането на СМР със съответните актове и протоколи, така и възможността неявилата се за подписване на съответния протокол страна по сключения договор за строителство да бъде заместена от органа, издал разрешението за строеж, както и същият да се смята за съставен на датата на проверката, независимо от неявяване на поканена страна или липсата на подпис на заинтересована страна. В съответствие с тази норма, акт обр.15 е подписан от инж. Гергана Н., надлежно упълномощена от органа, издал разрешението за строеж /Главният архитект на Община Пловдив/, видно от Заповед № 11ОА-2544/04.10,2011г., приложена по делото на л.178. Дори и в някаква степен да не са изпълнени нормативно установените процедури по съставянето на акт обр.15, по силата на чл.5, ал.5 от Наредба №3/2003г. на МРРБ актът се смята за съставен на датата на проверката независимо от обстоятелствата по ал.З и 4.

Възраженията относно спазването на правилата за упълномощаване с оглед изискването на §2 от Наредба №2/2003г., съдът намира за неоснователни. Няма пречка при повече възложители на обекта, искането да бъде направено от един от тях и то да произведе действие и по отношение останалите. Без съмнение разрешението за ползване е с позитивен за останалите възложители ефект. Действително, административното производство започва с нарочно искане, подадено от възложителя или упълномощено от него лице, с приложени към него документи, съгласно чл.4, ал.2 от Наредба №2/2003г. на МРРБ. Както може да се види от приложения по делото акт обр. 15 от 12.03.2008г. /приложение № 15 към чл.7, ал.З, т.15 от Наредба №3 от 2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/ л.167. Липсата на упълномощаване от страна на оспорващата не е основание да се приеме разрешението за ползване за незаконосъобразно. В този смисъл се е произнесъл и Върховния административен съд по подобни казуси - така Решение №5161 от 07.06.2004г. на ВАС по адм.д. №2372/2004г., докладчик съдията Галина Солакова.

Освен това всички адресати на производството по държавното приемане на строежа са били редовно уведомени и са присъствали на заседанията на Държавната приемателна комисия. В този смисъл не може да се приеме, че при подаване на искането и провеждане на производството пред административния орган по някакъв начин са нарушени правата на оспорващата. Действително, законодателят е посочил изрично формата на упълномощаването в това производство от страна на възложителите. Това условие за нотариална заверка на упълномощаването не трябва да се абсолютизира, още по-малко неговата липса може да обоснове някаква незаконосъобразност на крайния административен акт. В етапите на самото производство по издаване на разрешението за ползване, независимо че искането може да е подадено от пълномощник, участват лично или чрез нарочно упълномощени лица всички възложители, което гарантира в пълна степен спазването на правата и законните им интереси. В този ред на мисли видно от доказателствата по делото оспорващите са участвали в заседанията на Държавната приемателна комисия. Нещо повече, те са се възползвали и от възможността по чл.15, ал.1 от Наредба №2/2003г. да изкажат особеното си мнение /л.126/ при съставянето на протокол обр.16. Особеното мнение е оформено в писмен вид, като от страна на председателя на ДПК е изготвено и приобщено като неразделна част от протокол обр. 16 писмено мотивирано становище относно изразеното особено мнение. Становището на председателя на ДПК е за неоснователност на особеното мнение и е приложено към преписката по делото. В този смисъл обстоятелството, че Протокол обр. 16 е подписан с възражение от жалбоподателката, не води до недействителност на протокола или до незаконосъобразност на разрешението за ползване.  

Неоснователно е възражението, че при изпълнението на строежа било налице несъответствие    от    одобрените    инвестиционни    проекти    и    Разрешение    за    строеж № 29/06.02.1995г. по отношение вложени некачествени материали, несъответствие в наименованието на обекта, собственост на Д.Н., противоречие с изискванията за достъпност на сградата за лица с увреждания. По делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, приета със забележка от страна на оспорващата, досежно непълнота на отговора в частта му за вложените материали. За същото беше допусната допълнителна ССЕ по искане на жалбоподателката, но до определения процесуален срок не беше внесен депозит за експерта. В съдебно заседание на 21.11.2012г. беше оттеглено искането за допълнителна експертиза. Вещото лице Г. в частта от заключението, касаеща тези въпроси, е дало заключение, че сградата има Технически паспорт № 304/20.10.2011г./л.288/, където е установено, че строежът е съобразен с изискванията за безопасност, включващи носимоспособност, пожарна безопасност, опазване здравето и живота на ползвателите му при ползване по предназначение и изисквания за опазване на околната среда. На следващо място вещото лице е посочило, че за сградата има изготвен енергиен паспорт, в който е констатирано, че ограждащите фасадни стени отговарят на нормативните изисквания и че следва да има изпълнен достъп за инвалиди, само ако има предвидено жилище за лица с увреждания/инвалиди/ в сградата. Това се подкрепя и от нормата на чл. 20 от Наредба № 1 от 10.01.1995г. за изграждане на среда в населените места с оглед ползването й от инвалиди /по настоящем отменена, но действала по време на издавена на разрешението за строеж и другите строителни книжа/, която разпорежда, че в жилищните сгради с предвидени в тях жилища за инвалиди и в другите сгради за обитаване, предназначени за ползване от инвалиди (хотели, мотели, почивни станции, общежития, домове за стари хора и пансионати), се осигурява свободна немебелирана площ с размери, не по-малки от 1,3 на 1,3 м, за: 1. жилищните помещения на жилищните сгради (дневни, столови и спални); 2. обслужващите помещения - преддверия, кухни, санитарни помещения и балкони (лоджии и тераси). Също така се посочи в обстоятелствената част от настоящото решение, че вещото лице е на становище, че сградата е изпълнена в съответствие с екзекутивните проекти част „Архитектурна". Тук е нужно да се отбележи, че въпросът с характера на отклоненията, дали са съществени или не и изобщо дали има такива, се решава от органа, който е издал разрешението за строеж. В конкретния случай, главният архитект на Община Пловдив е преценил, че отклоненията от одобрените проекти са несъществени и е заверил проекта за екзекутив. 

         Водим от всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

         Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на явилите са заинтересовани страни за присъждане на разноски се явяват основателни. Такива се констатираха в размер на 150 лв. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, изчислено, съгласно чл. 8, във вр. с чл.7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС.

          Жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на Х.Д.К. сумата от 400лв. и на Г.В.Ш. сумата от 600лв. разноски по делото- представляващи заплатени адвокатски хонорари.

          Водим от горното Административен съд – Пловдив, първо отделение, ХVІІІ състав,

                                                                 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Н.,*** срещу Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-168/24.11.2011г., издадено от началник сектор РДНСК-ЮЦР-Пловдив за обект “Жилищна сграда на 4 и 5 етажа с кота корниз 14,50м. и 17,50м.”/без котелно, стоматологичен кабинет и стоматологична клиника/, находящ се в гр. Пловдив, УПИ VІІІ-304, кв. 658, Пета градска част с административен адрес- гр.Пловдив, ул. “Подофицер Г. Котов” № 21.

 ОСЪЖДА Д.Т.Н.,*** да заплати на РДНСК – Южен централен район- Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за осъществената юрисконсултска защита.

ОСЪЖДА Д.Т.Н.,*** да заплати на Х.Д.К., ЕГН ********** сумата от 400 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.Т.Н.,*** да заплати на Г.В.Ш., ЕГН ********** сумата от 600 лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/