РЕШЕНИЕ № 52

гр. Пловдив, 10.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на тринадесети декември,  2012 г.  в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар П.С. като разгледа административно дело № 3466 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Ф.К.К. *** против решение от 01.11.2010 г. на комисията по чл.210, ал.1 ЗУТ, назначена със заповед № 908 от 28.10.2010 г. на Кмета на Община Родопи, обл.Пловдив, за определяне на пазарна оценка за поземлен имот № 030017, находящ се в местността “Дъба” в землището на с.Ягодово, община Родопи, област Пловдив. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение не отговаря на действителната  пазарна стойност на имота и се моли съда да измени атакуваното решение, като определи парично обезщетение според действителните пазарни цени. В СЗ  и в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответният административен орган чрез процесуален представител оспорва жалбата.

Заинтересованата страна  - “НЕК” ЕАД не се представлява, в писмено становище оспорва жалбата.

Административен съд - Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и задължения пряко се засягат от оспореното решение, в преклузивния срок, доколкото в административната преписка липсват данни кога и дали то е съобщавано на жалбоподателя. Оспореното решение представлява индивидуален административен акт, който съгласно изричната разпоредба на чл.210, ал.3 ЗУТ подлежи на обжалване по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ.  Изложеното налага извод, че жалбата е допустима.

След преценка на събраните доказателства настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ЗД-00-802 от 13.08.2007 г. на областния управител на област Пловдив е одобрен ПУП-Парцеларен план за обект ВЛ-400 кV „Карлово-Пловдив”. Въз основа на влезлия в сила ПУП-ПП със заповед № 908 от 28.10.2010 г. на Кмета на Община Родопи е назначена комисия за разглеждане на изготвените от лицензиран оценител размери на обезщетенията на засегнатите имоти на територията на Община Родопи от линеен обект: „ВЛ-400 кV Карлово-Пловдив”. Съставен е протокол на комисията от 01.11.2010 г., с който са определени стойностите на паричните обезщетения на засегнати от сервитута имота. Видно от протокола, комисията е разгледала представените оценки, изготвени от  „Пловдивинвест 21” АД – гр.Пловдив. Като крайна оценка на дължимото обезщетение за имота на наследодателя на жалбоподателите (под № 71 от протокола от 01.11.2010 г.) комисията по чл.210 ЗУТ е определила сумата от 169 лева. 

В хода на съдебното производство е назначена СТЕ, а след оспорването на заключението по същата -   и повторна СТЕ. Според заключението на първото вещо лице пазарната цена на площта от 1, 543 дка от имота, заета от сервитута на изграденото съоръжение е 5 553 лв., а пазарната цена на сервитута е 1388 лв. Според заключението на второто вещо лице пазарната цена на площта от 1, 543 дка от имота, заета от сервитута на изграденото съоръжение е 12 344 лв., а пазарната цена на сервитута   е 6 790 лв.

При тези факти и като извърши служебна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл.146 АПК, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

            При определяне на обезщетението от комисията по чл.210 ЗУТ е допуснато нарушение на закона, като не са взети предвид всички критерии на чл.65, ал.1 ЗЕ за определяне на размера на обезщетението, което е довело до незаконосъобразност на приетото от комисията за дължимо обезщетение. Комисията по чл.210 ЗУТ не е взела предвид факта, че първоначалната оценка на сервитутното право  е извършена по два метода: 1. по реда на НРОЦЗЗ /която е неприложима за случая, за което ще стане дума по-долу/, 2. по пазарни цени на земеделски земи. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, приложим на основание чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, изготвянето на оценки и определянето на размера на обезщетенията се извършват по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. В текста на чл. 65, ал. 1 е предвидено, че размерът на обезщетението се определя при прилагане на определени критерии - площта на имот, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Изложеното налага извода, че размера на обезщетението за процесния сервитут е следвало да бъде определен по пазарни цени към датата на издаване на оспореното решение на комисията. Приетата от комисията оценка на това обезщетение не представлява справедлива пазарна цена на имота, тъй като е определена по НРОЦЗЗ. В чл. 1 от НРОЦЗЗ е предвидено, че наредбата е приложима по отношение на сделки между държавата и физически и юридически лица, както и при определяне паричния размер на обезщетения в изрично изброени случаи, сред които този по чл. 64, ал. 5 от ЗЕ не е. Това прави посочената наредба неприложима в случая, тъй като държавата не участва като страна по сделката за учредяване на сервитутното право. Що се отнася до определената в хода на административното производство цена на сервитутното право по пазарни цени, същата не почива на никаква база, посочено е единствено, че е правено проучване на пазара на недвижими имоти в съответния регион, но без представени доказателства за това, като в същото време определеният размер на цената на имота по пазарни аналози е  по-нисък дори от този по НРОЦЗЗ, поради което е предложено за обезщетение да се приеме по-високата цена от двата метода, т.е. в конкретния случай 169 лв. или цената по НРОЦЗЗ.

         В същото време и двете вещи лица по назначените в съдебното производство експертизи сочат като изходна база за определяне на цената сходна, и дори на практика еднаква  пазарна цена на площта от 1, 543 дка от имота, заета от сервитута на изграденото съоръжение 12 190 лв. /разликата във втората експертиза е от закръгляне, извършено от вещото лице без основание/. Вещото лице по първата експертиза обаче е извършило корекции на тази цена с произволни коефициенти, единият от които по НРОЦЗЗ, която както се каза е неприложима в случая, вследствие на което е достигнало до заключение, което не следва да се кредитира по отношение определената крайна пазарна цена на сервитутното право.  Съдът намира, че не следва да бъде кредитирано и заключението на второто  вещо лице, което е определило сервитутното право на 6 790 лв. /т.е. 55 % от пазарната цена за площта 1, 543 дка – 12 344 лв., последната представлява неправилно определена пазарна цена, тъй като площта е умножена по 8000 лв. за дка, вместо по 7900 лв., което закръгляне както се посочи е извършено произволно/ - въпросната цена на сервитутното право съдът намира прекомерно завишена с оглед характеристиките на имота – земеделска земя, възможността имота и в бъдеще да продължи да се ползва по предназначение, макар и с известни ограничения  /например може да се ползва за засаждане на нистостеблени култури, а не на всякакви/, обстоятелството, че се засяга едва около 1/7 от целия имот, липсата на поливност, както и наличието на отстояние от път с трайна настилка и т.н.     

 При това положение спорен остава единствено въпроса за коефициента, с който посочената от вещите лица пазарна цена на засегнатата площ от 1 ,543 дка - 12 190 лв., следва да бъде коригирана, тъй като със сервитута собственикът не се лишава от правото си на собственост, а единствено се ограничава това му право, или казано по друг начин същият следва да бъде обезщетен с част от тази сума. Съдът намира вследствие на гореизложеното, при липсата на нормативна уредба относно редуциращите коефициенти за определяне на справедлива стойност на сервитутите и при прилагане на т.нар.”добра практика”, че справедлив с оглед характеристиките на имота и ограничението върху същия е коефициент за определяне стойността на сервитута 0,25, както е посочило и първото вещо лице, или с други думи  размерът на обезщетението следва да бъде определен по следния начин: 1. пазарна цена на площта от 1, 543 дка от имота, заета от сервитута на изграденото съоръжение – 12 190 лв. /1,543 х 7900 лв./; 2. коефициент за определяне стойността на сервитута – 0,25; 3. справедлива пазарна стойност на сервитута – 3047, 50 лв. /12 190 х 0, 25/. 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде изменено решението на комисията по чл.210 ЗУТ в частта, касаеща имота на жалбоподателя, като се увеличи размера на дължимото обезщетение от 169 лева на 3047, 50 лева. С оглед изхода на делото и във връзка с направеното искане за заплащане на съдебните разноски, на основание чл.143, ал.1 АПК съдът намира, че същото е основателно и доказано в размер на 600 лв., както са посочени в представения списък на разноските - 200 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. възнаграждения за вещи лица.

Мотивиран от изложеното, Административен съд  - Пловдив

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ решение от 01.11.2010 г. на комисията по чл.210, ал.1 ЗУТ, назначена със заповед № 908 от 28.10.2010 г. на Кмета на Община Родопи, обл.Пловдив, по отношение на поземлен имот № 030017, находящ се в местността “Дъба” в землището на с.Ягодово, община Родопи, област Пловдив, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното с решението обезщетение от 169 лв. на 3047, 50 лв.

ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на Ф.К.К. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 600 лв.

Решението е окончателно – чл.215, ал.7 от ЗУТ

 

                           

                            Административен съдия: