Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    39           Година  2014, 07.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І Отделение, ІІІ състав

 

   На  22.10.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 3516 по описа за 2011 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят “Ефир”ЕООД, ЕИК *********, ***** , със съд. адрес ****, Адвокатска Кантора “Я.”, чрез процесуалния си представител адв. Я., е оспорил Ревизионен акт /РА/ № 211103250 от 02.09.2011г., изда­ден от В.В.П. – главен инспектор по при­­ходите при ТД на НАП–Пловдив, потвърден с Решение № 1151 от 25.11.2011г. на Директор на Дирек­ция “ОУИ” /то­га­ва, сега с променено на­и­менование Дирекция “Обжалване и данъч­но-осигури­тел­на практика”/ - гр.Плов­див при ЦУ на НАП, в частта му относно до­пълнително на­числения данък доба­ве­на стойност в размер на 41 473,,11 лева за да­нъчен пе­риод месец Септември 2010г., която сума е определена и като дължима за вна­ся­не в бюджета, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 3 790,48 ле­ва.

Недоволен от РА в тази му част, потвърден от Директор Дирекция “ОДОП”, жал­­боподателят счита, че актът е постановен при допуснати съществени наруше­ния на действащите материално правни норми. Подробни съображения се изла­гат в жалбата до съда, в Молбата, депозирана на 21.01.2012г., съставляваща неразделна част от жалбата /л.214-215/ и в пледоарията по съществото на спора на процесуалния представител на оспорващия. Съобразно становището, изразено от адв.Я. в последното по делото заседание, настоява се всъщност за изме­не­ние на РА, тъй като не се оспорва дължи­мо­ст­та на ДДС в случаи като процесния, но се възразява срещу начина на опре­де­ля­не на данъчната основа, послужила за облагане с ДДС на процесната бартерна дос­тавка, а именно пазарната цена на от­стъпеното на “Ефир”ЕООД право на стро­еж, като се твърди, че в случая данъч­на­та основа следва да бъде определена на ба­за себестойността на процесните СМР по изграждането на обектите, за кои­то физическите лица са си запазили пра­во­то на строеж. Счита се, че именно тази стойност следва да послу­жи­ла като да­нъч­на основа при оп­ре­деляне размера на дължимия ДДС за вна­ся­не, като тази стой­ност е правилно определена в приетото по делото заключение по допусна­та­та СТЕ. Настоява се за изменение на РА съобразно данните от това заключение, като се съобрази и фактът, че дружеството е изпълнило частично задължението си за начисляване на ДДС за осъществената от него доставка на датата на да­нъч­ното събитие на бартера. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й по съображенията, изложени в самото Решение на ответника и в писмената защита на юрк.С. Пре­­­тендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

От материалите по делото се установява, че РА е издаден от компетентен орган, в предви­де­на­та за това форма и при спазени административно производ­ст­ве­ни правила за то­ва, което се установява и от служебната проверка на състава на съда, който въпрос не е спорен между страните и липсват твърдения в жал­ба­та за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на ин­ди­видуалния административен акт.

Спори се относно приложението на материалния закон и то в аспекта на пра­вил­ното определяне на данъчната основа за нуждите на облагане на дос­тав­ките по чл.130 ал.1 от ЗДДС /в приложимата редакция, в сила от 01.01.2009г./, съоб­раз­­но и постано­ве­ната прак­тика на Съда на Европейския съюз.

В хода на ревизионното производство е установено, че през 2010г. с нота­ри­а­лен акт № 112, том І, рег. № 2680, н.дело № 112, от 31.08.2010г. съсобст­ве­ни­ци­те на урегулиран поземлен имот с идентификатор № 40909.111.413 по КК и КР на гр.Кърджали, с административен адрес *****, съставляващ УПИ ІХ-6416, м св.156, по ПУП на кв.Възрожденци, са уредили на “Ефир”ЕООД права на строеж, върху под­робно инди­ви­ду­а­лизирани обекти в предвидената да се изгради в двор­ното мяс­то сграда, като физическите ли­ца са си запазили правото на строеж върху също подробно индивидуализиран в пункт 2. обект, като вместо пла­­щане на цена за така учреденото в полза на юри­ди­ческото лице право на строеж е уговорено “Ефир”ЕООД да построи за учре­ди­те­лите със свои средства, инвестиции и материали, обекта спрямо който физичес­ки­те лица са си запазили правото на строеж. Посо­че­на е и конк­рет­на степен на за­вър­шеност, в която следва да бъ­де предаден обек­тът /л.250-251/.

Към настоящия момент сградата не е завършена и не е въведена в експло­а­­тация, което е безспорно по делото, а и се установява и от приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ.

При така установеното от страна на ревизиращите органи е прието, че и в слу­­чая са на лице две насрещни престации – учредяване пра­вото на строеж от ед­на стра­на и извършване на строителна услуга – от друга. Т.е. според данъчните ор­­га­ни се касае за т.нар. бартерни сделки – доколкото и по двете насрещни прес­та­ции възнаграждението е уговорено в стока или услуга.

При така констатираното е възприета тезата, че е на лице хипотезата на чл. 130 от ЗДДС /в редакцията на закона в сила от 01.01.2009г., действаща към про­цес­­ния период/, като всеки един от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава, като данъчното събитие и за две­­­те до­ставки настъпва по общите правила на закона /ал.2/, като доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка /ал.3/. Към този момент не е в сила нор­мата на ал.4 на чл.130 поради което и същата като неприложима, няма да бъ­де обсъждана от състава на съда.

Или в обобщение на датата на изповядване на нотариалната сделка, до­кол­кото в този мо­мент е учредено правото на строеж настъпва данъчното събитие по та­зи доставка, и макар че строителната услуга ще се извърши в един по-късен мо­мент, т.е. данъчното събитие по нея ще настъпи в един последващ момент, е на ли­це авансово плащане за нея.

В този аспект е прието, че на основание чл.25 ал.7 от ЗДДС е на­с­тъпила изи­с­­ку­е­мост­та на данък за предстоящата да бъде извършена от “Ефир”ЕООД,дос­­тавка на строителна ус­лу­га по изграждане на обектите, предвидени за фи­зи­чес­ките лица /данъчното събитие по която ще настъпи по общите правила на за­ко­на, а именно чл.25 ал.2 от ЗДДС с извършването на услугата/ и доколкото съща­та със­тавлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, то за доставчика е въз­­ни­к­нало и задължение да начисли ДДС съгласно чл.86 от ЗДДС, което той е и сто­­рил, като е издал Протокол № 7 от 01.09.2010г. с посочена данъчна основа 24 398,60 лева (съставляваща данъчната оценка на обекта), с на­чис­лено ДДС в размер на 4 879,72 лева и е отразил същия в дневника за про­дажби в подадената Справка-Декларация по ЗДДС за същия отчетен период.

Органите по приходите обаче са приели, че неправилно ревизирания субект е определил основата за облагане с ДДС, което е довело до неправилно изчисля­ва­не на дължимия ДДС. Прието е в тази връзка, че основата за облагане следва да бъде пазарната цена на отстъпеното му право на строеж, за изчисляването на коя­то в хода на ревизията е назначено изготвянето на експертна оценка, съот­вет­но е приета такава. Използвайки методите по § 1 т.10 от ДР на ДОПК лицензи­ра­ни­ят оценител е дал пазарна цена на учреденото в полза на търговеца право на стро­еж в размер общо на 231 764,14 лева, която именно е приета като данъчна ос­нова за облагане,съ­от­ветно изчисленият на тази база ДДС дължим за достав­ка­та е възприет в размер на 46 352,83 лева.

Това като краен резултат и отчитане начисления ДДС от самия жалбопо­да­тел е довело до доначисляване на ДДС в размер на 41 473,11 лева, с който раз­мер е коригиран и резултата за данъчен период Месец Септември 2010г., съот­вет­но е оп­ределен като дължим към бюджета ведно с прилежащите лихви за за­ба­ва за нес­во­евременното разчитане с бюджета на това задължение.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото пи­с­мени доказателства и по делото принципно няма спор относно същата.

По делото не съществува и спор, че принципно правилно органите по при­хо­­­­дите са приели, че в случаи като процесния на основание чл.130 ал.1 ЗДДС /в сила от 01.01.2009г., в редак­цията на закона до 01.01.2013г., която е приложимото материално право във връз­ка с процесните доставки/, когато е на­лице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услу­ги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от до­ставчиците се смя­та за продавач на това, което дава, и за купувач на това, кое­то получава.

В настоящото дело с описания по-горе нотариален акт фи­зи­ческите лица, като носители на правото на собственост върху недви­жимия са уредили на “Ефир” ЕООД пра­ва на стро­еж върху подробно индивидуализирани обекти, като вместо запла­ща­не на цена за придобитите от него права юридическото лице се е за­дъл­жил да пост­рои изцяло сградата, в това число и на обек­тите, пра­вата за изграж­да­не на които са си запазили собствениците на имота. 

За целите на данъчното законодателство в описания случай са налице две дос­тав­ки. Първата доставка се извлича от сделката меж­ду страните и е учредя­ва­не на правото на строеж в полза на “Ефир”ЕООД, а втората е строителната услу­га, извършена от страна на жалбоподателя, за обектите,оставащи в собственост на физическото лице. По първата доставчик е физическото лице, а по втората – нас­­­тоя­щият жалбоподател. Плащането по първата доставка съответно е опреде­ле­но в услуга – изграждане на обектите, оста­ващи в собственост на учреди­те­ли­те, респ. това по втората доставка - в натура, с учредените права на строеж.

Тук следва да се посочи, че безспорно от приетите по делото доказателства се установява, че още към момента на учредяване на тези права всички ре­ле­ван­тни елементи на бъдещата доставка на услуга са вече известни, поради което в частност и разглежданата услуга е точно определена и стойността на тези права мо­же да получи парично изражение.

В този смисъл и при съобразяване и с разрешението, дадено в Решение от 19.12.2012г. на Съда на Европейския Съюз, по дело С-549/11 по описа на същия съд, че “Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, ко­­­­­гато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгра­­ди като насрещна престация за услуги по изграждането на определени пред­став­ляващия недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се за­дъл­жава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди пре­доставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всич­ки релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, пора­ди което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на то­ва право може да получи парично изражение”, следва да се приеме, че правил­но и законосъобразно при ревизията е при­ето, че във връзка с тази доставка за да­­нъчен период месец Юни 2009г. ос­пор­ващият дъл­­жи ДДС на възприетото прав­но основание, което не и спорно между страните. От мотивите на посоченото ре­ше­ние е видно, че това разбиране важи и в случаите в които доставката с по-рано на­стъпващо данъчно събитие се възприема като авансово плащане по втората дос­тавка, което е възприето като допустимо и съответно на общностното право и на същността и принципите на ДДС.

Или иначе казано изискуемостта на данъка по доставката на строителна ус­луга е нас­тъ­пила на 15.06.2009г. на основание чл.25 ал.7 от ЗДДС във вр. с чл.130 ал.3 от ЗДДС, поради получено авансово плащане, и на тази дата е въз­никнало за­дължение за жал­бо­по­да­те­ля да го начисли по реда на чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Това си задължение същият е изпълнил, като спорът по делото се концент­ри­ра върху начина на определяне на основата за облагане, респ. на дължимия раз­мер на ДДС. 

Съобразно трайната съдебна практика, основен принцип в общата система на ДДС е, че данъчната основа на една облагаема доставка е реално получената насрещна престация (чл.73 от Директивата за ДДС). Изключение от този принцип е чл.80 от Директивата за ДДС, чиято цел е посочена в самата разпоредба – да се предотврати неплащането или избягването на данъци. В изрично предвидените хипотези на чл.80 от Директивата за ДДС данъчната основа е пазарната стойност на доставката.

Същественото е, че с коментираното Решението по дело С-549/11 Съдът на Европейския съюз постанови, че при обстоятелства като тези в главното произ­вод­ство /аналогични в същността си с настоящия казус/, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на чл.80 от Директива 2006/112 - нещо което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция, - членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на­ци­­онална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е оп­­ределена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазар­на­та стойност на предоставените стоки или услуги.

В конкретния случай в хода на ревизията и в хода на административното обжалване на ревизионния акт, приходният орган не е поддържал твърдението, че сделките са между свързани лица, нито такова твърдение е наведено в съдеб­на­та фаза на процеса, още по-малко се събраха доказателства за това. При тези дан­­ни, настоящият съдебен състав приема за безспорно това обстоятелство, а имен­­но,че всяка една от бартерните сделки в конкретния случай не е между свър­зани лица.

Или въз основа на направеното тълкуване от Съда на Европейския съюз всъщ­ност се установява несъответствието на чл.26, ал.7 (в приложимата редак­ция) от ЗДДС с раз­поред­би­те на чл.73 и чл.80 от Директивата за ДДС. В резултат на устано­ве­ното не­съ­от­ветствие и с оглед спазване на принципа на върховенст­во­то на правото на Евро­пейския съюз, настоящият съдебен състав счита, че след­ва да не прилага чл.26, ал.7 (в приложимата редакция, съобразно изменението с ДВ бр.95 в сила от 01.01.2010г.) при определяне на основа необходима за изчис­ля­ва­не на дължимия ДДС при настъпилото авансово плащане във връзка с дос­тав­ка­та на строителната услуга.

За определяне на данъчната основа на въпросната доставка съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.73 от Директива 2006/112, за която разпоредба се прие от СЕС, че има непосредствено действие и която разпоредба е транс­по­ни­­­­рана в чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в приложимата редакция, а именно към ДВ, бр.63 от 2006 година. Следователно безспорно авансовото плащане, получено за осъ­ществяването на доставката на строи­тел­ната услуга е стойността на получе­на­та насрещна престация, т.е. паричната стойност на пре­х­вър­леното правото на строеж.

Логично следва въпросът, как следва да се определи паричната стойност на учреденото право на строеж.

Според постоянната съдебна практика на СЕС насрещната престация пред­с­тавлява субективна, т.е. действително получена стойност, а не стойност, опре­де­ле­на според обективни критерии( т.44 от решението по дело С-549/11). Следо­ва­тел­но, в конкретния случай, паричният еквивалент на насрещната престация за стро­ителната услуга не е нито данъчната оценка, нито пазарната стойност на пра­вото на строеж, тъй като определянето им не зависи и няма връзка със су­бек­та, предоставящ услугата, в този смисъл и като са приели обратното ревизиращи ор­гани са приложили неправилно материалния закон.

Съобразно критериите, посочени в т.44 и т.45 от решението по дело С-549/11, действително получената насрещна престация за доставката на строи­тел­на­та услуга е измерима със стойността на разходите, които доставчикът на стро­и­тел­ната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се пре­дос­та­вят на учредителя на правото на строеж, във вида, в който те са договорени в но­тариалния акт. Тоест субективната стойност на правото на строеж е фактичес­ка­та себестойност на обектите, които ще се изградят и предоставят от строителя на учредителя на ограниченото вещно право. В крайна cметка именно това е це­на­­та, която физическото лице очаква да получи и срещу която се е съгласило да се разпореди в полза на търговеца с притежаваните от него права на строеж.

Тази фактическа себестойност на строителната услуга, макар и да не е окон­­­­чателно определена при подписването на нотариалната сделка, е определяе­ма към този момент. Да се приеме обратното ( че себестойността на дължимата строителната услуга е неопределяема към момента на сключване на договора за бартер), би означавало, че към момента на преговорите и към момента на сключ­ва­не на нотариалната сделка доставчикът на строителната услуга няма никаква представа колко ще му струва изпълнението на доставката, което противоречи на логиката на търговския обмен.

Себестойността на строителната услуга за изграждането на обектите за обез­щетяване на учредителя на суперфицията към момента на сключване на бар­терната сделка може да се определи по данни от проектосметната докумен­та­ция за строежа при наличие на такива(а такава е налична в случая), по данни от склю­чения договор за строи­тел­ство, и на последно място, ако не са на­ли­це документи от вида на посочените или същите са недостатъчно, съобразно дан­ни­те в списа­ния за строителния па­зар за средни цени на строително-монтажните ра­бо­ти, акт­у­ал­ни към момента на склю­чване на нотариалната сделка.

В случаите, при които при завършване на строежа фактическата себестой­ност на предоставените в обезщетение обекти се раз­личава от определената към мо­мента на сключване на нотариалната сделка, доставчикът на строителната ус­лу­га съобразно чл.115 от ЗДДС следва да издаде известие към фактурата.

В тази връзка – за определяне себестойността на строителната услуга по изграждането на обектите,предвидени за собствениците на земята, по делото бе до­пуснато и изготвено заключение по СТЕ, което бе прието с въз­ра­­же­ния от про­це­суалния представител на ответната страна, с твърдения че експертът не е про­ве­рявал счетоводната документация при оспорващия, съответно не разполага с та­кава компетентност. Същото заключение не е оспорено от процесуалния пред­с­та­вител на “Ефир”ЕООД, напротив – настоява са съдът да постанови своя акт и да измени РА, съобразно именно определената от експерта себестойност на стро­и­тел­ната услуга.

Настоящата съдебна инстанция от своя страна счита, че меродавно за оп­ре­­деляне на себестойността на строителната услуга е именно зак­лючение на ве­що­то лице К. по допусната СТЕ, което съ­дът счита за ком­пе­тентно да­дено и съответно на фактическата обстановка по де­лото и тълкуването на закона дадено в този съдебен акт.

Така вещото лице при изготвяне на своето заключение се е съ­­­об­разило с конкретната количествено-стойностна cметка, изготвена за нуждите на построя­ва­не на процесната сграда, разходите по проектирането и съответните такси, съот­вет­но е използвана и цената на материали, труд и строителна механизация по изчисленията, публикувани в “Справочник за строителството” изв. “Стройексперт-СЕК” за 2010г, и с вида на обекта, включително  е съобразило и степента на за­вър­шеност, в която следва да бъдат предадени обектите.

По отношение възражението на ответната страна следва да се посочи, че данните от счетоводството на търговеца, т.е. тези за реално сторените разходи по изграждането на сградата ще имат значение при оп­ре­деляне на данъчната основа на доставката при настъпване на данъчното съби­тие по нея по общите правила на закона, но не могат да бъдат приети за нуждите на изчисляване на дължимия ДДС в разглеждания случай към дата 31.08.2010г.

В този смисъл и при положение че обективно към този момент липсват око­н­­чателните дан­ни за средствата, които строителят е изразходвал за изграж­да­не­то на обектите на физическото лице,а и на сградата като цяло, които данни дей­­ст­ви­тел­но ще се съдържат в счетоводството му, но към един по-късен момент, то пра­­вил­но и законосъобразно вещото лице е изготвило заключението си при съобра­зя­ва­не на изготвената коли­че­ствено стойностна cметка, т.е. фирмените разчети на тъ­р­­говеца за изграждането на сградата и публикуваните обобщени данни за раз­хо­ди­те, които се влагат за строежи от рода на процесните по данни  от специа­ли­зи­ра­ните изда­ния на “Стройексперт-СЕК”, актуални към 31.08.2010г.

Веднага след­ва да се посочи, че при разпита си експертът изрично е уточ­нил, че тези т.нар. “фир­ме­ни разчети” за прогнозните разходи във връзка с изг­раж­дането на процесната сграда (вкл. и на обектите за които физическите лица са си запазили правото на строеж) съответстват напълно на цените на материалите и на труд наложили се в прак­тиката на строителните фирми към релевантния за спора момент. В тази сми­съл и като се е позовал и на тези данни експертът е из­гот­вил едно обосновано за­к­лю­чение, което се кредитира от състава на съда, още по­вече че не само те за пос­лужили за изготвяне на експертизата, а и липсват как­ви­то и да е представени от ответника доказателства, които да поставят под съм­не­ние обосноваността на за­­ключението.

Предвид изложеното възражението на ответната страна по отношение ек­с­пер­тните изводи на вещото лице не се споделят – доколкото още веднъж следва да се подчертае, че счетоводните данни при ос­порващия ще установят реалната себестойност на обекта, но към един по-късен момент от датата на настъпване на изис­ку­е­мост­та на данъка, и всъщност ще имат отношение единствено и само за оп­ре­де­ля­не на окончателната данъчна основа на доставката при настъпване на данъчното събитие по нея по правилото на чл.25 ал.2 от ЗДДС.

Отделно от това, предвид несъотносимостта на експертизата, изготвена в хода на ревизионното про­изводство,всъщност именно приетото по делото заклю­че­ние по допусната СТЕ е единственото меродавно доказателство за оп­ре­деляне на о­с­но­вата за облагане в разглежданата хипотеза.

Ревизията не е проведена в хи­поте­зата на чл.122 от ДОПК, поради което и при застъпена теза за данъчна основа, различна от определената такава от да­нъч­­но-задълженото лице, върху която последното е изпълнило задължението си за начисляване на ДДС, неприложимостта в случая на нормата на чл.26 ал.7 от ЗДДС, поради изложените по-горе съображения, води до извода, че на основание чл.170 от АПК , респ. чл.154 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на ор­ганите по прихо­ди­те е да установят в условията на пълно доказване в процеса то­зи положителен и благоприятен за тях факт, което в случая приходната адми­ни­ст­ра­ция не стори. В общия случай това би имало за последица цялостна отмяна на РА като необоснован и в този смисъл неправилен, до което няма да се стигне по­ра­ди проявеното процесуално поведение на самото данъчно-задължено лице и съ­б­раните по негова инициатива доказателства.

Т.е. следва да се приеме, че себестойността на строителната услуга по из­г­раж­дането на обектите, правото на строеж по отношение на които са запазени за физическите лица, определена към 31.08.2010г., е в раз­мер общо на 46 500 лева, която следва да се приеме като паричния еквивалент на полученото авансово пла­щане от доставчика на строи­тел­ната услуга, и със­тав­ля­ва данъч­на­та основа въз основа на която ще се изчис­ли дължимия ДДС в хипотезата на чл.25 ал.7 от ЗДДС.

Съобразно така възприетата стойност на полученото авансово плащане във връзка с доставката на СМР, дължимият ДДС е в размер на 9 300 лева (46 500 * 20 %), като същият правилно е доначислен за данъчен период месец Сеп­тем­в­ри 2010г.

При съобразяване на обстоятелството, че ревизирания субект, частично е из­пълнил задължението си за начисляване на ДДС – в размер на 4 879,72 лева, то разликата между двете суми от 4 420,28 лева(9 300 лева – 4 879,72 лева) е раз­ме­рът на данъка, който е следвало да бъде доначислен с процесния РА.

Именно до тези размери на задължението за допълнително начислен ДДС Ревизионният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и за разли­ка­та до пълния установен размер, актът под­ле­жи на отмяна като неправилен и не­за­коносъобразен, ведно с прилежащите на тази разлика лихви за забава.

В останалата й част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвър­ле­на.

При този изход на спора и заявената единствено от ответната страна претенция за присъждане на разноски, под формата на юрисконсултско възнаг­раж­де­ние, на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив се дължат такива на основание чл. 161 от ДОПК в размер на 405 лева, изчислени съразмерно на отхвърлената част от жалбата, която сума оспорващия ще бъде осъден да заплати.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 211103250 от 02.09.2011г., изда­ден от В.В.П. – главен инспектор по при­­ходите при ТД на НАП–Пловдив, пот­вър­ден с Решение № 1151 от 25.11.2011г. на Директор на Дирек­ция “ОУИ” /то­га­ва, сега с променено на­и­менование Дирекция “Обжалване и данъч­но-осигури­тел­на практика”/ - гр.Плов­див при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ, с която на “Ефир”ЕООД, ЕИК *********, ***, допълни­тел­но е начислен данък доба­ве­на стойност за внасяне за данъчен период ме­сец Септември 2010г. за разликата от 4 420,28 лева до пълния установен размер от 41 473,11 лева, ведно с приле­жа­щи­­те лихви за забава, като НЕЗАКОНОСЪОБРА­ЗЕН, като ОТ­­Х­ВЪРЛЯ жалбата в остана­ла­та й част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Ефир”ЕООД, ЕИК *********, ***** да заплати на Дирекция “Об­жал­ва­не и данъчно-осигурителна практика”– Плов­див при ЦУ на НАП, су­ма­та от 405 /четиристотин и пет/ лева, юри­с­консултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.