РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

90

 

гр. Пловдив,  15.01.2013 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3048 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

2. Образувано е по жалба на П.Н.Ч.,***, с посочен съдебен адрес ***, против Заповед № Т-77-3298/05.09.2012 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив, с която й е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД.

3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда. Твърденията са, че в случая са налице законоустановените предпоставки за отпускане на спорната еднократна помощ, която незаконосъобразно й е отказана с процесния административен акт. Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за едни адвокат, съгласно представен списък на разноските.

4. Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция “Социално подпомагане“  - гр. Пловдив (Д ”СП”), чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, като се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органите на  Д ”СП” при  постановяване на оспорения административен акт. Подробни съображения са изложени в писмена защита депозирана по делото.

ІІ. По допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен  срок  по чл. 149, ал. 3 от АПК, и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

6. Пред Директора на Дирекция ”Социално подпомагане“ – гр. Пловдив е било образувано административно производство, повод за което е била подадена от жалбоподателката Ч. молба-декларация с вх. №  Т – 77 - 3298 от 22.08.2012 г., с която същата е претендирала заплащане на еднократна помощ за  отглеждане на дете, съгласно чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. С въпросната молба-декларация Ч. е декларирала, че е омъжена, че има родено от брака дете - Б.В.Ч. с ЕГН **********, че е студентка редовна форма на обучение, както и че детето се отглежда в РБ и не е настанено в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка. Към молбата е приложено удостоверение за раждане на Б.В.Ч. и Уверение № 12010018/21.08.2012 г. издадено от Европейски колеж по икономика и управление, с което е удостоверено, че П.Ч. е студент в I курс, I семестър, специалност „Счетоводство и контрол“, редовна форма на обучение през учебната 2012 г. - 2013 г.

7. При тази фактическа обстановка, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № Т-77-3298/05.09.2012 г. на Директора на Д "СП" – Пловдив, с която на  Ч. е отказано отпускане на исканата помощ с мотив, че на основание чл. 12, т. 7 от ЗСПД еднократната помощ по чл. 8в от ЗСПД може да бъде поискана в преклузивния срок до 6 месеца, считано от края на месеца, през който е родено детето, който срок е приет за пропуснат от молителката.

V. За правото :

8. В случая оспореният административен акт – Заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти, не се формира между страните по делото. Спорът по делото е правен и се концентрира относно приложението на материалния закон.

9. С оглед правилното разрешаване на текущия административноправен въпрос, е необходимо да бъде съобразено следното:

Според разпоредбата  на  чл. 8в, ал. 1  от ЗСПД, майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Това право може да бъде упражнено по реда на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. По силата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията по чл. 8в, ал. 1 от закона се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето.

Според чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, в приложимата към настоящия административноправен спор редакция (ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г.), правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД.

Каза се, че с разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД е уреден погасителния давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1, възникнали от раждането на детето. За вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. На основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи, следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, а именно, в  разглеждания случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок. Казано с други думи, когато правото е възникнало от раждането на детето, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е родено детето, а когато това право е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването в съответното учебно заведение.

10. Как изложеното до тук се съотнася към конкретиката на настоящия казус?

Не е спорно между страните по делото, а и това се установява от приложените по делото писмени доказателства, че детето на П.Ч. – Б.Ч., е родено на *** г., а самата жалбоподателка към 21.08.2012 г. е била записана като студентка в I курс, I семестър, специалност „Счетоводство и контрол“, редовна форма на обучение през учебната 2012 г. - 2013 г. в Европейски колеж по икономика и управление (така Уверение № 12010018/21.08.2012 г. – лист 15 по делото). При това положение, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката попада в кръга на правоимащите лица по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, като майка на дете до една година, учаща, като студентка в редовна форма на обучение, което се отглежда в Република България, и не е настанено в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка. В случая, правото на претендираната еднократна помощ е възникнало от записването на майката като студентка в редовна форма на обучение, и съответно срокът по чл. 12, т. 7 от ЗСПД започва да тече от края на месеца, през който е извършено записването на жалбоподателката в съответното висше учебно заведение, а именно от 31.08.2012 г. Въз основа на приложената по делото молба-декларация вх. №  Т – 77 - 3298 от 22.08.2012 г., Ч. е упражнила правото си на еднократна помощ преди изтичане на шестмесечния срок, поради което за нея е налице претендираното право на еднократна помощ за отглеждане на дете по смисъла на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд на Република България /Решение № 8445 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2010 г., VI о. и др./

11. Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество от съда, то след отмяната на оспорената заповед, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на Директор на Дирекция  “Социално подпомагане“ – гр. Пловдив за ново произнасяне по молба-декларация с вх. №  Т – 77 - 3298 от 22.08.2012 г. подадена от П.Н.Ч., с което е направено искане за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката П.Н.Ч., се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 100 лв. /сто лева/ - заплатеното възнаграждение за един адвокат.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № Т-77-3298/05.09.2012 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив, с която на П.Н.Ч.,***, с посочен съдебен адрес ***, е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Пловдив, за ново произнасяне по молба-декларация с вх. №  Т - 77 - 3298 от 22.08.2012 г., подадена от П.Н.Ч., с която е направено искане за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

ОСЪЖДА Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Пловдив да заплати на П.Н.Ч.,***, с посочен съдебен адрес ***, сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща сторените от последната разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: