Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 159

 

град Пловдив, 21.01.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря С.С. и участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 3089 по описа за 2012 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Регионална здравна инспекция - Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Г., срещу Решение № 1754 от 30.06.2012 година, постановено по НАХД № 2567 от 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ наказателен състав, с което решение е отменено НП № ІІ-Б-21 от 06.03.2012г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Пловдив, с което на основание чл. 209 ал. 3 от Закона за здравето, на А.Й.К. е наложена глоба в размер на 50 лева за административно нарушение по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за здравето във вр. с чл. 2 ал. 1 и ал. 2 /Приложение № 1/ от Наредба № 15/2005 година за имунизациите в Република България.

В съдебното заседаниe касаторът не се представлява.

В жалбата се изтъкват доводи, че решението е неправилно. Иска се същото да бъде отменено, като вместо това се постанови ново решение, с което да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Ответникът – А.Й.К., не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взима становище по жалбата.  

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира жалбата за неоснователна, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

А.Й.К. е майка на Я. А. К. – роден на *** година. Те е санкционирана за нарушението по чл. 58 ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за здравето във вр. с чл. 2 ал. 1 и ал. 2 /Приложение № 1/ от Наредба № 15 от 2005 година, за това, че на 07.02.2012 година в сградата на РЗИ-Пловдив, като майка на малолетния си син е декларирала пред Д-р П. Й. К. и двамата свидетели, отказа си детето й да бъде обхващано със задължителните за Република България имунизации и реимунизации.

  Като констатирал съществени нарушения на административно- производствените правила, Районният съд е отменил наказателното постановление.

  Решението е правилно.

  Според разпоредбата на  Чл. 58, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ - За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България.

 Съгласно чл. 209, ал. 3 от ЗЗ - Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.

Анализът на цитираните нормативни разпоредби налага да се приеме, че с разпоредбата на чл. 58 от ЗЗ е въведено задължение за министъра за здравеопазването да определи задължителните планови имунизации и реимунизации, както и лицата подлежащи на такива. Това е сторено с издадения от него подзаконов нормативен акт, регламентиращ въпросните отношения, а именно Наредба № 15 за имунизациите в Република България.

 Така с разпоредбата на чл. 2 от същата е предвидено, че задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В (ХИБ) и пневмококови инфекции. Същите по силата на чл. 2 се извършват съгласно имунизационния календар на Република България (приложение № 1).

 За осигуряване имунизацията е въведено, чрез разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, и задължение за отделните граждани подлежащи на имунизация, да се явят за извършването й, а с нормата на ал. 3 на чл. 209 от ЗЗ, е регламентирана и отговорност за родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си.

 Следователно, всяко неявяване от страна на подлежащото на имунизация /реимунизация лице, респективно неосигуряване от страна на родителите на възможност, посредством явяване на детето, за извършване на имунизация, представлява административно нарушение. Последното обаче ще бъде извършено не когато компетентните за това органи установят неизвършване на съответната имунизация/реимунизация, а на датата, на която е изтекъл определения в имунизационния календар на Република България (приложение № 1 от Наредбата) срок за извършването й.

  В настоящият случай, в АУАН и НП са посочени отделни заболявания за които не е проведена реимунизация, но не и датите на които същите е следвало да бъдат извършени, консеквентно не е посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. За такава дата не може да се приеме датата на която родителят изрично е отказал провеждане на съответната имунизация/реимунизация - последната е без значение за датата на извършване на нарушението, още по-малко пък за такава дата, би могла да се приеме датата на проведения разговор между майката детете А.К. и д-р К. в сградата на РЗИ - именно 07.02.2011 г.

  Касае се за допуснатото нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като от една страна е препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и какви са точните му индивидуализиращи белези, в частност датата на която се твърди, че то е извършено, за да организира адекватно защитата си, а от друга, същото е препятствало съдебния контрол върху законосъобразността и правилността на наказателното постановление, с оглед съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

  За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат.

  В този казус и в двата акта на административнонаказателното производство нарушението не е индивидуализирано с основен негов съставомерен признак, а именно дата/период на извършване на твърдяното нарушение, което в процесния случай представлава всяко едно неизпълнение на всяка една от задължителните имунизация /реимунизация според определените в имунизационния календар на Република България (приложение № 1 от Наредбата) срокове, а тогава в изпълнение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат издадени и отделни наказателни постановления.

             Все в обсъжданата насока, следва да се посочи, че датата на извършване на административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

            За пълнота на изложението следва да се посочи, че липсват противоречия на норма с акт от по-висока степен – на Закона за здравето, с Конституцията на Република България и с  Хартата на основните права на Европейския съюз, касаеща налагане на необходими и жизненоважни ограничения, които са в общ интерес и отговарят на целите за постигане благосъстоянието на нацията и важна част от нея - децата.

         Превантивната защита на децата от заразни болести  е от съществено значение за здравето им в ниска възраст и изграждане на имунитет в бъдеще срещу остри заразни болести. Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство, с чл. 26, ал. 1, допуска ограничения в прилагането й, когато те са установени от националното законодателство в защита на здравето или правата и свободите на другите - разпоредбата на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗЗ, с цел предпазване на гражданите от заразни болести, предвижда точно с тази цел да се правят, и то задължителни, имунизации, като министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизация, реда, начина и сроковете за извършването й - Наредба № 15/2005 г.  

   Предвид изложеното, Административен съд - Пловдив, двадесет и първи касационен състав намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което да налага неговата отмяна, и поради това, на основание чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,

                                                                 РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1754 от 30.06.2012 година, постановено по НАХД № 2567 от 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ наказателен състав, с което решение е отменено НП № ІІ-Б-21 от 06.03.2012г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Пловдив.

Решението е окончателно.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

             

 

 

 

                                                                                            2.