Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   216    Година  2013, 29.01   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 19.11.2012 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

като разгледа док­лад­ваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3094 по описа за 2012 година и като обсъди :

 

       Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от “Триера”ООД с адрес на управление *** чрез управителя Ч. П. срещу отказ на Управителя на “Водоснабдяване и канализация”ЕООД с адрес на управление *** обективиран с писмо изх. №70-00-2510 от 19.09. 2012г., за предоставяне на достъп до обществена информация на ООД-то по негово заявление вх.№70-00-2510 от 11.09.2012г.

Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят навежда конкретни твърдения за неговата незаконосъобразност и настояват за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът – Управителят на “В и К”ЕООД – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­­во доказателства, намира за установено следното.

С оспореното писмо от дата 19.09.2012г. ответният управител на ЕООД-то е отказал удовлетворяване искането на Дружеството чрез управителя му за предоставяне достъп до обществена информация съгласно заявлението му от 11.09.2012г., тъй като счита, че не е задължен субект по чл.3 ЗДОИ.

Преди всичко останало следва да се посочи, че обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

“Обществена информация” по смисъла на този закон е всяка информа­ция, свързана с обществения живот в Република България и даваща възмож­ност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на за­дъл­жените по закона субекти – чл.2 ал.1 ЗДОИ.

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3 ал.1 и ал.2 на закона.

Съобразно законовата дефиниция задължени субекти по смисъла на чл.3 ал.2, т.1 ЗДОИ са и “публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, вклю­чи­телно публичноправните организации”.

В тази връзка съгласно дефинитивната норма на §1 т.4 от ДР на ЗДОИ ““Пуб­личноправна организация" е юридическо лице, което независимо от него­вия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия:а) по­ве­че от половината от приходите му за предходната бюджетна година се фи­нан­сират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено оси­гуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюд­жети или от възложители по чл.7, т.1 или 3 от Закона за обществените поръчки; б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл.7, т.1 или 3 от Закона за обществени­те поръчки; в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки; управленски контрол е нали­це, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице”.

В случая сезираният с искането по реда на ЗДОИ субект е юридическо лице, чието търговско предприятие е организирано като еднолично дружество с ограничена отговорност с единствен съдружник – Държавата чрез Министерст­во на регионалното развитие и благоустройството съгласно публичните данни от търговския регистър.

Т.е. налице е търговец – публично предприятие по смисъла на чл.61 ТЗ, чиято дейност безспорно е ориентирана към пазара, но същото определено е създадено с цел задоволяване на обществени интереси/по снабдяване населе­нието на областта с вода за битови и промишлени нужди, нейното пречистване, а също така отвеждане на отпадните води чрез изградената канална мрежа/.

При това положение и с оглед преценката за наличие на някое от усло­вията по цитираните три букви на §1 т.4 ДР на ЗДОИ се налага извод, че за не­го е изпълнено условието управителният му орган да се определя от възложи­тел по чл.7 т. 1 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/, тъй като Управителят на ЕООД-то е избран от Министъра на регионалното развитие и благоустройст­во­то/последният Валентин Василев е избран с Протокол от Общо събрание от дата 02.03.2010г. – лист 17 от делото/, който Министър безспорно представлява орган на държавна власт.

Освен това Дружеството се явява и обект на управленски контрол от страна на възложителя по чл.7 т.1 ЗОП, тъй като последният държавен орган може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дей­ност­та му. Същият приема решенията си по реда на чл.147 ал.2 ТЗ и решава всички въпроси от компетентността на общото събрание.

Или изпълнени са даже две от условията на §1 т.4 от ДР на ЗДОИ/тези по буква “б” и “в”, като законът изисква поне едно да е налице.

В този смисъл не могат да се споделят възраженията на ответника, че не се явява задължен субект/за което цитира и съдебна практика/, тъй като посо­че­ните от него казуси касаят субекти, напр. “НЕК”ЕАД, които не са в зависимост от субекти по чл.7 т.1 или т.3 ЗОП, тъй като принципал на последното е друго тър­говско дружество – “БЕХ”ЕАД, като последното не е създадено за задоволя­ва­не на обществени интереси, съгласно вписания му основен предмет на дей­ност/придобиване, управление, оценка и продажба на участия в търговски дру­жества – каквото е и определението за холдинговото дружество по смисъла на чл.277 ал.1 ТЗ/.

Освен това следва да се посочи, че доколкото се претендира достъп до про­токола/решението на органа, класирал офертите и избрал изпълнител в про­цедура по ЗОП – по чл.101а и сл. ЗОП – възлагане на обществена поръчка чрез публична покана, то действително както е отбелязал и самият ответник в отказа си до жалбоподателя, ЗОП в тази си част не съдържа регламентирана възможност за получаване на препис от акта, с който ответникът приключва про­цедурата и възлага поръчката на субект, подал оферта по нея, тъй като об­щите правила на този закон не се отнасят до нея.

Отделно съгласно трайната практика на ВАС и на КЗК/обстоятелство съ­що отбелязано от ответника/ решенията на възложителя по тях не подлежат на контрол по административен или съдебен ред.

При това положение за жалбоподателя действително остава като единст­вен способ реда по ЗДОИ, ако са налице предпоставки по него разбира се.

По отношение на тях следва да се продължи като се посочи, че в случая е налице според съда обществена информация по смисъла на чл.2 ал.1/ЗДОИ/ и по – точно информация от обществения сектор, създадена в същия сектор/така изрично чл.2 ал.3 ЗДОИ/, тъй като Дружеството има за поле на действие като търговец именно обществения сектор – снабдяването на домакинствата и пред­приятията с вода, отвеждане и пречистване на същата.

В този смисъл създадената от него информация във връзка с процедура по чл.101а ЗОП – възлагане на обществена поръчка чрез публична покана представлява служебна обществена информация, а именно такава, свързана с дейността на публичноправната организация, която следва да е достъпна по сми­съла на чл.13 ЗДОИ, вкл. и при хипотезите на ал.2, тъй като е налице опре­делен надделяващ обществен интерес по ал.4 във вр. с §1 т.6 ДР на ЗДОИ с оглед повишаване прозрачността и отчетността на задължения субект.

Не може да бъде споделено възражението, направено във връзка с на­лич­на “търговска тайна” по смисъла на чл.17 ал.2 ЗДОИ, тъй като в случая няма да са налице обстоятелства, водещи до нелоялна конкуренция между търговци­те, тъй като от една страна процедурата е приключила, а от друга се търси дос­тъп не до офертата на спечелилия участник, а само до крайния акт на възложи­теля.

Отделно от това според съда са налице обстоятелства съгласно §1 т.5 ДР на ЗДОИ, като не е налице “търговска тайна”, тъй като в случая с достъпването до търсената информация се дава възможност безспорно да се улесни проз­рач­ността и отчетността на субекта относно взетото от него конкретно управ­лен­ско решение като търговец – публично предприятие и се гарантира законо­съобразното изпълнение на законовите задължения, а освен това би се разк­рило евентуално лошо управление на държавно имущество.

Не следва също така да се забравя, че актът на ответника има за после­дица сключване на договор, по който страна е задълженият субект, при което е налице обществен интерес от разкриването на информацията, свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, усло­вията, сроковете, санкциите, определени в него/така §1 т.5, б. “е” ДР на ЗДОИ/.

При това положение на нещата отказът на ответника е незаконосъобра­зен и подлежи на отмяна.

На основание чл.41 ал.1 ЗДОИ следва да се задължи ответника да пре­дос­тави поисканата със заявлението за достъп от 11.09.2012г. обществена ин­фор­мация.

На основание чл.143 ал.1 АПК с оглед изхода на делото “В и К”ЕООД – Пловдив следва да заплати направените от жалбоподателя разноски за това съдебно производство в размер на общо 350 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ отказ за достъп до обществена информация, обективиран с пис­мо изх. №70-00-2510 от 19.09.2012г. на Управителя на “Водоснабдяване и канализация”ЕООД до “Триера”ООД чрез управителя на Дружеството Ч. П., по негово заявление вх.№70-00-2510 от 11.09.2012г..

ЗАДЪЛЖАВА управителя на “Водоснабдяване и канализация”ЕООД с адрес на управление гр.Пловдив, *** да предостави на “Триера”ООД с адрес на управление *** чрез уп­равителя на Дружеството Ч. П. исканата със заявление вх.№70-00-2510 от 11.09.2012г. обществена информация.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ЕООД с адрес на управление ***да заплати на “Триера”ООД с адрес на управление *** сумата от общо 350/триста и пет­десет/лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :