РЕШЕНИЕ

 

№ 19

 

град Пловдив, 06 януари  2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на шести декември  през две хиляди и тринадесета година в състав:                                                                

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 3108 по описа  за 2012 год.  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на Х.Р.Т.,***, против Решение № 251 от 05.09.2012 година на Директора на ТП на НОИ, с което без уважение е оставена жалбата на оспорващия срещу Разпореждане № ********** /протокол ПР-966/10.04.2012 г./л.59/ на Ръководителя на “Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

 В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда.

Твърденията са, че административния орган е приложил материалния закон при  неправилно обсъждане на релевантните факти.

 В  съдебно заседание – жалбоподателят не се представлява.

 Ответникът  – Директор на ТП на НОИ  – Пловдив, чрез пълномощник – юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намира жалбата за основателна, по следните съображения: 

Х.Р.Т. е подал заявление с вх № МП-82401 от 15.12.2011г. като е поискал  отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Със заявлението са представени документи за осигурителен стаж /по чл.2, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ - трудова книжка № 839, издадена на 15.01.1972г. и УП-3 №112/15.02.2011г.

На основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО в административното производството е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като  Т. не е имал  изискуемия се 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. По делото е приета  трудова книжка № 839, с данни за положен от Х.Т. осигурителен стаж във фабрика "Чайка" - гр. Пловдив за времето от 16.08.1971г. до 06.07.1981г. В образец УП-3 №112/ 15.02.2011г. /л.127/, издаден от "Чайка 97"АД е оформен осигурителен стаж, положен в "Чайка" на длъжност "работник кожена галантерия" за времето от 16.08.1971 г. до 11.10.1973г. - 02 г. 01 м. 26 дни и за времето от 20.11.1975г. до 05.07.1981г. - 05 г. 07 м 16 дни.

В цитираното удостоверение е направен запис, че осигурителният стаж е втора категория - съгласно  т.31”б от ПКТП /отм./ на база лепила с органични разтворители. Този осигурителен стаж е зачетен от административния орган за ІІ-ра категория труд по условията на т.31 б от ПКТП /отм/ с обща продължителност  от 07 г. 09 м 12 дни.

В приложената по административната преписка трудова книжка № 839 е оформен и осигурителен стаж, съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за трудова книжка и трудов стаж /НТКТС/, от ОП ”Единство" гр.Пловдив за осигурителен стаж, положен за времето от 09.07.1981 г. до 09.10.1988г. на длъжност "крояч на кожени галантерийни изделия" - шифър 82224008 и "старши резервен работник" - шифър 82256008 с  продължителност от 07г. 03 м. 01 ден, както и осигурителен стаж, положен за времето от 03.04.1989г. до 31.12.1990г., оформен от ТКЗС "Авангард", с. Царацово на длъжност "старши резервен работник кожена галантерия" с продължителност 01г. и 09м.

Спора и предмета на делото /очертан и с жалбата/ се концентрира върху обстоятелството от коя категория труд следва да се приеме този положен за времето от 09.07.1981 г. до 09.10.1988г. на длъжност "крояч на кожени галантерийни изделия" - шифър 82224008 и "старши резервен работник" - шифър 82256008 с обща продължителност от 07г. 03 м. 01 ден.

По същество отказа на административния орган е мотивиран с твърдението, че досежно  времето от 09.07.1981 г. до 09.10.1988г., трудовата книжка книжка не е оформена по надлежния ред, а е направено дописване:  “съгл.ПМС 31б от ПКТП 2 кат.труд”.

В тази насока следва да се отбележи, че няма спор между страните относно времетраенето на трудовата дейност на посочените длъжности.

 По делото е прието като доказателство писмо с изх.№11-92 от 31.07.2013 г.  от МТСП, в което е посочено, че в нито една Национална класификация на професиите и длъжностите не фигурира код с № 82224008.

От анализа на всички събрани по делото доказателства не следва друг извод освен този, че е допусната техническа грешка при изписването на кода - 82224008. Сам по себе си този факт, не следва да се възприема и в вреда на оспорващия в административното производство, а и административния орган не оспорва факта, че Х.Т. е работил на посочените с трудовата книжка длъжности за периода от 09.07.1981 г. до 09.10.1988г.

Съгласно разпоредбата на т.31 "б" от ПКТП /отм/ втора категория е трудът на работници в обувната и кожено-галантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, ръчници-финишна обработка на ходилни детайли.

С декларация от 20.12.2011г. с вх № МП-82401#3 Х.Т. е декларирал, че положеният стаж в ОП "Единство" за времето от 09.07.1981г. до 09.10.1988г. е на длъжност "крояч на кожена галантерия" с лепила на база органични разтворители, както и този в ТКЗС "Авангард" с. Царацово за времето от 03.04.1989 г. до 31.12.1990 г. е на същата длъжност. Декларирал е, че посочените периоди следва да се зачетат от 2-ра категория труд по т.31"б" от ПКТП/отм/.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Административния орган е приел, че за да има доказателствена сила  трудова книжка № 839, е необходимо същата да бъде оформена правилно, т.е. след като трудовият стаж е бил вече вписан и данните са заверени със съответните подписи от страна на работодателя и подпечатани със служебните печати, да няма изтривания, зачертавания и други поправки, извършени не по надлежния ред.

В конкретния случай, досежно релевираните с жалбата твърдения, следва да намери приложение разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК и преценката за положен труд, за периода от 09.07.1981 г. до 09.10.1988г., при условията на втора категория труд да бъде направена при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства.

Критерият, визиран от законодателя при определяне категорията труд по т.31б от ПКТП /отм./ е заетостта при работа с лепила на база органични разтворители.

            С оглед изясняване на тези спорни обстоятелства съдът е назначил по делото съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице по отношение на периода на работа в фабрика "Чайка" е дал  заключение, че при изпълнение на трудовата функция на длъжностите “крояч” и “старши резервен работник”, естеството на трудовия процес  налага непосредствена работа /пряк контакт/ с лепила на база органични разтворители.   От компетентно изготвеното заключение, което съдът кредитира се установява, че са налице данни за категоризиране на труда на Т. през процесния период като положен при условията на втора категория.       Изрично в съдебно заседание бе заявено от вещото лице, че е направила необходимите проверки в “Чайка-97”АД / правоприемник на ОП ”Единство”/ и е било установено, че това за което има претенции оспорващия е така /работа при условията на втора категория труд/. Административният орган е признал за II-ра категория труд, отработеното време от 16.08.1971 г. до 11.10.1973г. и за времето от 20.11.1975г. до 05.07.1981г., общо 07 г. 09 м. и 12 дни в фабрика “Чайка”. Съгласно т. 31б от ПКТП (отм.), II-ра категория труд е положеният от работниците в обувната и кожено-галантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители.  Видно от заключението на вещото лице през периода от 09.07.1981 г. до 09.10.1988г. /който допълва изискуемия се стаж повече от 15 години/ независимо от смяната на наименованията на длъжностите, жалбоподателят е работил в цех за производство на кожени изделия и през целия период той е притежавал качеството - работник в кожено галантерийната промишленост, работещ при пряк контакт с лепила на база органични разтворители. Прибавени тези  7 години, 03 м. и 01 дни към установените и безспорни 7 години, 9 месеца и 12 дни трудов стаж, води до извода, че към датата на подаване на заявлението си жалбоподателят е отговарял на изискванията на § 4, ал. 1 от КСО за отпускане на лична пенсия.       Като е постановил обжалваното мотивирано решение, с което е потвърдил разпореждането на Ръководител "ПО", без да вземе предвид, че жалбоподателят отговаря изцяло на условията за придобиване право на пенсия съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, Директорът на РУ "СО" Пловдив е нарушил материално-правни разпоредби. Съдът намира, че е налице отменителното основание на чл. 146, т. 5 от АПК и обжалваният административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

          При този изход на делото в полза на Х.Р.Т. следва да се присъдят действително направените разноски по делото в размер на 500лв./петстотин/лева.

 

Ето защо и по изложените съображения, Съдът                           

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 251 от 05.09.2012 година на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/протокол ПР-966/ 10.04.2012 г. на Ръководителя на “Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.Р.Т..

  ВРЪЩА административната преписка на РУ“СО” гр.Пловдив за произнасяне  по заявление с вх № МП-82401 от 15.12.2011г. на Х.Р.Т., при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивната част на настоящото решение.       

 ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив да заплати на Х.Р.Т. разноските по делото в размер на 500лева за адвокатско и на вещо лице възнаграждения.

 Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

           

 

 

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: