РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

       Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           242

 

           гр.Пловдив, 23.01.2014 г.

 

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Д.Т., разгледа докладваното от СЪДИЯТА  М. МИХАЙЛОВА административно дело № 3150 по описа на съда за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Е.Я.Х. ***, ЕГН: **********, срещу Ревизионен акт *************., издаден от В.Г.Г. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден и изменен с Решение № 1158/03.09.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.Пловдив относно допълнително определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 3 912,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 944,96 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 063,36 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 897,58 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 469,15 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 183,85 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 565,02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 514,32лв.

Жалбоподателката изразява своето несъгласие с констатациите на ревизията и смята, че данъчната основа за облагането му е определена неправилно. Настоява, че полученото от него капаро във връзка с продажба на недвижим имот е необлагаем доход. Оспорва заключението на приетата в хода на ревизионното производство експертиза, като го намира за необосновано. Смята, че събраните доказателства са интерпретирани превратно. От Съда се иска да постанови отмяна на административния акт. В с.з. жалбоподателят не се явява, а пълномощникът му адв.П. поддържа жалбата и моли Съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като й присъди разноски.

Националната агенция за приходите – Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова намира, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като й присъди юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по преписката, и след като направи служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира следното:

С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Решението на Директора на Д"ОУИ" – гр. Пловдив е връчено на жалбоподателката препоръчано по пощата на 13.09.2012 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 9). Жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 24.09.2012 г., видно от приложената разписка – копие за получател (л. 8); от надлежно лице и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна Съдът приема за установено следното :

Със ЗВР № 1107016/27.12.2011 г. (л. 517), издадена от Началник отдел "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр.Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателката за установяване на задължения за данък върху доходите на физическите лица за годините от 2005 г. до 2008 г. Определен е срок за извършване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване (19.01.2012 г.). За ревизиращи органи са определени В.Г.Г. – главен инспектор по приходите, и Елена Иванова Колева – старши инспектор по приходите. Органът по приходите, възложил ревизията е оправомощен със Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., изменена със заповед № РД-09-139/04.01.2010 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр.Пловдив.

В установения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1107016 от 03.05.2012 г., връчен на задълженото лице на 16.05.2012 г. Срещу констатациите в него е подадено възражение вх. № К7-70/30.05.2012 г., с приложени към него писмени доказателства. Със заповед № К 1107016/04.05.2012 г. на органа по възлагането е определен компетентният орган, който да издаде ревизионен акт - Веселина Господинова – главен инспектор по приходите. На 31.05.2012 г. определеният за компетентен орган по приходите е издал оспорвания в настоящото производство Ревизионен акт /РА/ *************. В него възраженията на ревизираното лице са обсъдени и намерени за неоснователни.

При ревизията органът по приходите е установил, че жалбоподателката е получавала доходи от трудови правоотношения от ** и „*** в следните размери: през 2005 г. – 2 052 лв., през 2006 г. - 760 лв., през 2007 г. - 452 лв. и през 2008 г. – 2 880 лв. Констатирано е, че за ревизираните години Х. не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), съответно по чл. 50 ЗДДФЛ за получени доходи, различни от тези по трудови правоотношения. Същевременно, са извършвани разходи за закупуване на недвижими имоти и за строеж на сграда по стопански начин.

С цел установяване пазарните цени на така закупените имоти към датите им на придобиване, както и установяване на стойността на построените по стопански начин обекти, ревизиращият орган по приходите е възложил на лицензиран оценител да извърши експертиза. Изготвено е заключение, вх. № ВхР-572#2/29.06.2011 г., съгласно което стойността на направените разходи за построена от сграда по години е следната: за 2006 г. – 83 491 лв.; за 2007 г. – 98 826 лв. и 2008 г. – 46 787 лв.

С Протокол № 1203341/29.02.2012 г. към доказателствения материал на ревизията са присъединени доказателства, събрани в проведеното на съпруга **** ревизионно производство, включително Протокол № 1104615/14.03.2011 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства и ПИНП № 26-1-101773-1/21.06.2011 г. за извършена насрещна проверка на Е.Х..

Ревизиращите органи по приходите са изследвали възможностите и ресурсите от парични средства за доказване на извършените разходи, като са изискали доказателства за приходите и разходите на лицето за ревизираните години. По отговорите е установил доходите и ресурсите на жалбоподателката, както и извършените разходи, в т.ч. за издръжка на живот, платени данъци и такси, за закупуване на недвижими имоти и др. Ревизията е установила и извършените разходи, в т.ч. за издръжка на живота (за което са ползвани данните на НСИ), за пътувания в чужбина, за платени данъци и такси, за закупуване и строеж на имоти, внесени парични средства по банкови сметки и други разходи.

В хода на ревизията са отправени запитвания и искания за представяне на документи и обяснения до външни институции. Съгласно получените данни през ревизирания период Х. е извършила следните сделки с недвижими имоти:

- с нотариален акт № 94/19.05.2005 г. - покупка на УПИ - дворно място с площ 412.20 кв.м в гр. *****, на стойност 5 136 лв.;

- с нотариален акт № 109/01.10.2008 г.  - продажба на апартамент № 1 от масивна жилищна сграда в гр. *****, на стойност 45 734 лв.;

- с нотариален акт № 110/01.10.2008 г. (л.127) за продажба на апартамент № 2 от масивна жилищна сграда в гр. ******, на стойност 45 220 лв.;

- с нотариален акт № 111/01.10.2008 г. - продажба на апартамент № 3 от масивна жилищна сграда в гр. *****, на стойност 49 430 лв.;

- с нотариален акт № 112/01.10.2008 г. - продажба на апартамент № 4 от масивна жилищна сграда в гр. *******, на стойност 49 430 лв.;

- с нотариален акт № 91/15.05.2006 г. - продажба на апартамент № 7 (мансарден и тавански етаж) в гр. ********, на стойност 80 000 лв.;

- с нотариален акт № 39/21.07.2008 г. - продажба на апартамент № 5 в гр. ********, на стойност 43 815 лв.;

Представени са предварителни договори за покупко-­продажба на недвижими имоти, от които е изяснено, че част от сумите са платени преди прехвърляне собствеността върху съответния имот:

- съгласно предварителен договор от 01.01.2005 г. за продажба на апартамент № 5, находящ се в гр. ********, като до 31.03.2005 г. купувачът трябва да изплати на жалбоподателя сума в размер на 33 000 лв., до 30.04.2006 г. - сума в размер на 10 000 лв., а останалата сума в размер на 825 лв. - при сключване на сделката пред нотариус. Видно от разписката, сумата в размер на 33 000 лв. е получена на 30.03.2005 г.;

- съгласно предварителен договор от 01.07.2007 г. за продажба на апартамент № 3, находящ се в гр. *****, ведно с избено помещение № 6, като до 31.07.2007 г. купувачът трябва да изплати на жалбоподателя сума в размер на 25 430 лв., а останалата сума в размер на 24 000 лв. - при сключване на сделката пред нотариус. Видно от разписката, сумата в размер на 25 430 лв. е получена на 15.07.2007 г.;

- съгласно предварителен договор от 01.07.2007 г. за продажба на апартамент № 1, находящ се в гр. *****, ведно с избено помещение № 4, като до 31.07.2007 г. купувачът трябва да изплати на жалбоподателя сума в размер на 21 734 лв., а останалата сума в размер на 24 000 лв. - при сключване на сделката пред нотариус. Видно от разписката, сумата в размер на 21 734 лв. е получена на 12.07.2007 г.;

- предварителен договор от 01.07.2007 г. за продажба на апартамент №4, находящ се в гр. *******, ведно с избено помещение №7 (л.137), като до 31.07.2007 г. купувачът трябва да изплати на жалбоподателя сума в размер на 25430 лв., а останалата сума в размер на 24000 лв. - при сключване на сделката пред нотариус. Видно от разписката, сумата 25430 лв. е получена на 09.07.2007 г.

- съгласно предварителен договор от 01.07.2007 г. за продажба на апартамент № 2, находящ се в гр. *****, ведно с избено помещение № 5, като до 31.07.2007 г. купувачът трябва да изплати на жалбоподателя сума в размер на 21 220 лв., а останалата сума в размер на 24 000 лв. - при сключване на сделката пред нотариус. Видно от разписката, сумата в размер на 21 220 лв. е получена на 25.07.2007 г.;

Сумите по цитираните нотариални актове и предварителни договори не са декларирани от Е. и ****и, поради което органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – данни за укрити доходи и несъответствие на имущественото състояние с декларираните доходи. Въз основа на тези констатации на жалбоподателката е връчено уведомление, с което тя е уведомена, че данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. В отговор на уведомлението Х. не е подала декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Ревизията е формирала данъчна основа на жалбоподателката Х. от сумите, получени в резултат прехвърляне на недвижимо имущество, както следва: за 2005 г. в размер на 16 500 лв.; за 2006 г. в размер на 14 714 лв.; за 2007 г. в размер на 14 095,68 лв. и за 2008 г. в размер на 14 189.39 лв. От така определените данъчни основи от прехвърляне на недвижимо имущество, сумирани с доходите от трудови правоотношения, са формирани годишните данъчни основи за облагане, които са взети предвид при определяне на обжалваните задължения за довнасяне за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г.

Съгласно извършената рекапитулация на Е.Х. са определени следните задължения за данък върху доходите на физическите лица: за 2005 г. в размер на 3 912,48 лв., като е начислена лихва от 2 944,95 лв.; за 2006 г. в размер на 3 063,36 лв., като е начислена лихва от 1 897,58 лв.; за 2007 г. в размер на 2 807,44 лв., като е начислена лихва от 1 346,05 лв. и за 2008 г. в размер на 1 706,94 лв., като е начислена лихва от 560,96 лв.

Издадения ревизионен акт е оспорен от ревизираното лице по административен ред и с Решение № 1158/03.09.2012 г. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр.Пловдив го е потвърдил в частта на определените данъчни задължения за 2005 г. и 2006 г. и е изменен в останалата част, както следва: за 2007 г. данъкът е намален на 2 469,15 лв., а лихвата на 1 183,85 лв. и за 2008 г. данъкът е намален на 1 565,02 лв., а лихвата – на 514,32 лв.

С цел опровергаване констатациите на органите по приходите, по делото са ангажирани съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертиза, със задачи, поставени от страните в нарочни молби от процесуалния представител на ответника (л. 568) и от пълномощника на жалбоподателя (л. 531) и допълнена от съда с определение от 26.03.2013 г.

В съдебно заседание на 29.10.2013 г. е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.Р., без повдигнати възражения от страните по делото. Вещото лице е определило следната строителна себестойност на обектите, предмет на продажба от жалбоподателката:

- за апартамент № 1, продаден с нотариален акт № 109/01.10.2008 г. – 46 261 лв.;

- за апартамент № 2, продаден с нотариален акт № 110/01.10.2008 г. – 45 833 лв.

- за апартамент № 3, продаден с нотариален акт № 111/01.10.2008 г. – 46 355 лв.;

- за апартамент №4,  продаден с нотариален акт № 112/01.10.2008 г. – 45 833 лв.

Определена е и себестойността на извършените разходи за строителство по стопански начин за 1 кв. м на сградата, находящата се в гр. *****, като обката сума на натрупаните разходи от 329 344 лв. е разделена на РЗП в размер на 690 кв. м и е получена стойност от 476,65 лв. Разходите за строителство са разпределени от вещото лице по следния начин: за 2006 г. – 100 749 лв.; за 2007 г. – 180 969 лв. и за 2008 г. – 47 627 лв.

Към доказателствения материал по делото се приобщиха цитираните в заключението на СТЕ архитектурни и строителни книжа (л. 617 - 630).

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи.

В съдебно заседание на 29.10.2010 г. е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М.М., без повдигнати възражения от страните по делото.

1. Извършените от жалбоподателя продажби на недвижими имоти са: продажби на апартаменти в гр. к.т.к. за 189 814 лв. и сграда на ул. "Г.К. за 123 815 лв.;

2. Годишната данъчна основа на жалбоподателя за 2005 г. в размер на 2 052 лв. е определена, като са включени всички получени парични средства, имащи характер на доход, и е изключена сумата 33 000 лв., получена с разписка от 30.03.2005 г. - капаро по НА № 39/21.07.2008 г. за продажба на ап. №5, и е взето предвид, че имотът е в режим на СИО.

Дължимият данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е в размер на 74,40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 56 лв.;

3. Годишната данъчна основа на жалбоподателя за 2006 г. изчислена в два варианта, съответно в размер на 760 лв. и в размер на 5760 лв. Във втория вариант е включена сумата в размер на 5 000 лв. (1/2 от 10 000 лв.), представляваща капаро по разписка от 25.04.2006 г. и изключване на доходите от продажбата на апартамент по НА № 91/15.05.2006 г.

При първия вариант на заключението не се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, съответно не са дължими прилежащи лихви. При втория вариант на заключението дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. е в размер на 775,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 480,19 лв.

4. Годишната данъчна основа на жалбоподателя за 2007 г. в размер на 1 790,16 лв. и е определена като сбор на доходите, определени по формулата на чл. 33, ал. 7 от ЗДДФЛ – 1 338,16 лв. и доходите от трудови правоотношения в размер на 452 лв. В този случай не се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, съответно не са дължими прилежащи лихви.

5. Годишната данъчна основа на жалбоподателя за 2008 г. е определена аналогично на тази за 2007 г. и е в размер на 4 169,90 лв. Дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. възлиза на 416, 99 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 137,04 лв.

В заключението си вещото лице е направило рекапитулация на входящия и изходящ паричен поток на семейство Христови, като е констатирало, че за всяка една от ревизираните години е налице излишък на парични средства: за 2005 г. в размер на 31 392,11 лв.; за 2006 г. в размер на 123 331,95 лв.; за 2007 г. в размер на 218 929,95 лв. и за 2008 г. в размер на 318 130,95 лв.

При така установеното от фактическа обстановка Съдът прие за установено следното  от правна страна:

Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи по приходите и при спазване на процесуалните правила за извършване на ревизията.

По същество жалбоподателят не оспорва наличието на предпоставките за извършване на ревизията при особени случаи.

След като органът по приходите е установил реално получени, но недекларирани приходи, правилно е пристъпил към облагане по особения ред, предвиден в чл. 122 ДОПК, за което ревизираното лице е било уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от кодекса. В случая е констатирано обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което е предпоставка за облагане по специалния за това ред на ДОПК.

По силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Констатацията за укрити приходи или доходи не е оборена от задълженото лице в хода на съдебното производство. Налице е предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, тъй като доходите от продажба на недвижими имоти са облагаеми с оглед разпоредбата на чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ. Следва да се приеме, че действително са били налице условията ревизионното производство да се развие по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, респективно да бъде зачетена отнапред придадената от закона материална доказателствена сила на ревизионния акт относно описаните в него фактически констатации, доколкото същите не бъдат оборени от ревизираното лице.

Ревизиращият орган е приел, че спрямо жалбоподателката е налице и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7  ДОПК, като е посочил, че изразходваните парични средства са в по-голям размер от постъпленията. Този извод е необоснован и не се споделя от настоящия съдебен състав. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в ревизионния доклад и в решението на горестоящия административен орган се съдържа изричната констатация, че за 2005 г. 2006 г., 2007 г. и 2008 г. разходваните суми са по-малко от декларираните получени.

Особеният ред за извършване на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен закон. В тези случаи в резултат от проявлението на някой от фактите, визирани в чл. 122, ал. 1 от кодекса е налице противоправно развитие на данъчното правоотношение. Същността на особеното ревизионно производство е да се установят и анализират относимите към ревизирания субект обстоятелства-критерии, за да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

За да определи данъчната основа на жалбоподателя за облагане с данък върху доходите, правилно органът по приходите е приложил нормите на чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ, които третират като доход продажбата на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната. Неправилно обаче за отделни години са приложени разпоредбите, уреждащи необлагаемите доходи. Следва да се подчертае, че при разкриване на укрити приходи в хода на ревизията, предмет на облагане е чистият приход, установен от органа по приходите. Ето защо не следва да се формира паричен поток, както това е сторило вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза. Поради това са неотносими към спора изследваните от вещото лице приходи и разходи и извършените съпоставки между тях.

Спорът се концентрира около начина на определяне на данъчните основи за годините според продажните цени на недвижимите имоти, и в частност дали са налице необлагаеми доходи. В тази връзка жалбоподателката настоява, че полученото от нея капаро във връзка с продажба на недвижим имот е необлагаем доход. Съдът не споделя този довод. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот не поражда вещноправни последици, а само облигационни такива. В данъчноправен аспект задатъкът има обичайно характер на частично авансово плащане, тъй като паричната сума е предоставена по начин, че получателят да може да се разпорежда с нея преди осъществяване на доставката. Като изходна теза следва да се приеме възможността на получателя на сумата, дадена като задатък, да оперира с нея. Даденото на жалбоподателката капаро представлява авансово плащане, тъй като паричната сума е предоставена на продавача по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея преди осъществяване на прехвърлителната сделка. Именно това сочат саморъчно попълнените разписки към всеки един от предварителните договори. Задатъкът е договорен като част от цената, поради което представлява авансово плащане. Отчитайки потвърдителната, гаранционната и обезпечителната функция на задатъка предвид разпоредбата на чл. 93 ЗЗД и анализирайки фактите по делото, клаузите на сключения договор, общата воля на страните, обективирана в сключената от тях сделка, начина, по който е извършено плащането на сумата, се налага извода, че в случая се касае не до задатък, а до авансово плащане, което обуславя извода за действително получен от жалбоподателя облагаем доход.

Спорен е и моментът с това кои доходи на жалбоподателя следва да се приемат за необлагаеми.

За 2005 година

През тази година жалбоподателката, в режим на СИО, е получила сума в размер на 33 000 лв. във връзка с продажбата на ап. 5 в сграда в гр. ********. Получаването на сумата е безспорно, а с оглед изложените по-горе разсъждения Съдът приема, че става въпрос за авансово плащане, което представлява облагаем доход за 2005 г. и не следва да се изключва при формиране на годишната данъчна основа на жалбоподателя.

Не е налице необлагаем доход, тъй като посоченият ап. 5 е придобит по договор за доброволна делба от 20.12.2000 г., но към датата на авансовото плащане не са изминали 5 г., съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗОДФЛ (отм.).

Ето защо към определената от ССЕ годишна данъчна основа в размер на 2 052 лв. следва да се прибави ½ от сумата 33 000 лв. (16 500 лв.), тъй като имотът е в режим на СИО. Така определена, годишната данъчна основа възлиза на 18 552 лв., така както е определена от ревизиращите органи по приходите и потвърдена от горестоящия административен орган. В този смисъл, констатацията за 2005 г. е законосъобразна и подлежи на потвърждаване.

За 2006 година

1. През тази година жалбоподателката, в режим на СИО, е продала ап. 7 в сграда в гр. ********, на стойност 80 000 лв.

Доходът е необлагаем, тъй като посоченият ап. 7 е придобит по договор за доброволна делба от 20.12.2000 г. и към датата на продажбата са изминали повече от 5 г., съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗОДФЛ (отм.). По силата на чл. 41 от същия закон на деклариране подлежат само получените облагаеми доходи, а доходът от продажбата на ап. 7 не е такъв. Ето защо и не е подлежал на деклариране, следователно не е налице укрит доход.

2. През тази година жалбоподателката, в режим на СИО, е получила сума в размер на 10 000 лв. във връзка с продажбата на ап. 5 в сграда в гр. ********. Получаването на сумата е безспорно, а с оглед изложените по-горе разсъждения Съдът приема, че става въпрос за авансово плащане, което представлява облагаем доход за 2006 г. и не следва да се изключва при формиране на годишната данъчна основа.

Ето защо от определената от ревизиращите органи по приходите данъчна основа в размер на 14 714 лв. следва да се извади сумата 9 713,90 лв. (½ от необлагаемия доход от продажба на ап. 7) и да се прибави сумата от 5 000 лв. (½ от 10 000 лв. – авансово получено плащане във връзка с продажбата на ап. 5), тъй като имотът е в режим на СИО. Към така получената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 10 000,10 лв. следва да се прибави тази от доходи по трудови правоотношения в размер на 760 лв. и се получава обща данъчна основа в размер на 10 760,10 лв. Дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. върху тази данъчна основа възлиза на 1 946,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 205,70 лв., като обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен за разликата над посочените суми до пълния размер на определеното с ревизионния акт данъчно задължение: данък за довнасяне в размер на 3 063,36 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 897,58 лв.

За 2007 година

През тази година жалбоподателката, в режим на СИО, е получила следните суми: 25 430 лв. във връзка с продажба на ап. 4, 21 734 лв. във връзка с продажба на ап. 1, 25 430 лв. във връзка с продажба на ап. 3 и 21 220 лв. във връзка с продажба на ап. 2, всичките в сграда в гр. *****. От сбора на горните суми следва да се подвади сумата от 21 734 лв., получена във връзка с продажба на ап. 1, тъй като е приложима нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДФЛ (в ред. - ДВ, бр. 95 от 2006 г.), според която не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота. Съгласно изчисленията, направени от вещото лице по ССчЕ, неоспорена от страните, при цена на квадратен метър строителна себестойност от 476,65 лв. (приближаваща се максимално до тази, определена от горестоящия административен орган – 475,32 лв.) продажната цена по формулата на чл. 33, ал. 1 и ал. 7 от ЗДДФЛ възлиза на 10 976,15 лв. (сбор от облагаемите доходи от продажбите на имотите за 2007 г. в размер на 5 588,85 лв. и за 2008 г. в размер на 5 387,30 лв.). При включване като компонент във формулата на цената на придобиване на терена, върху който е извършено строителството от 5 136 лв., съгласно нотариален акт от 19.05.2005 г., се получава облагаем доход за 2007 г. в размер на 2 676,32 лв. за семейство Христови или 1 338,16 лв. за Е.Х.. Върху общата данъчна основа от 1 790, 16 лв. (съгласно таблицата на л. 587) не се дължи данък, тъй като доходът е в рамките на необлагаемия минимум. Предвид на това, обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта му на определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размера, определен с решението на горестоящия административен орган – 2 469,15 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 183,85 лв.

За 2008 година.

През тази година жалбоподателката, в режим на СИО, е получила следните суми, явяващи се окончателно плащане по НА № 109/01.10.2008 г. за ап. 1 от 24 000 лв., по НА № 110/01.10.2008 г. за ап. 2 за 24 000 лв., по НА № 111/ 01.10.2008 г. за ап. №3 от 24 000 лв., по НА № 112/01.10.2008 г. за ап. № 4  за 24 000 лв. и по НА № 39/21.07.2008 г. и за ап. № 5 от 825 лв. От сбора на горните суми следва да се подвади сумата от 24 000 лв., получена във връзка с продажба на ап. 1, тъй като е приложима нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДФЛ (в ред. - ДВ, бр.113 от 2007 г.), според която не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота. Следва да бъде подвадена и сумата от 825 лв. за продажба на ап. 5, находящ се в другата сграда в гр. Кърджали, на ул. "Георги Кондолов" №5, тъй като по отношение на този имот е приложима нормата на чл. 12, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗОДФЛ (отм.) - ап. 5 е придобит по цитирания по-горе в настоящото договор за доброволна делба от 20.12.2000 г. и към датата на продажбата са изминали повече от 5 г.

Аналогично на изчисленията на вещото лице по ССчЕ за 2007 г., неоспорена от страните по делото, при цена на квадратен метър строителна себестойност от 476,65 лв. (приближаваща се максимално до тази, определена от горестоящия административен орган – 475,32 лв.) продажната цена по формулата на чл. 33, ал. 1 и ал. 7 от ЗДДФЛ възлиза на 10 976,15 лв. (сбор от облагаемите доходи от продажбите на имотите за 2007 г. в размер на 5 588,85 лв. и за 2008 г. в размер на 5 387,30 лв.). При включване като компонент във формулата на цената на придобиване на терена, върху който е извършено строителството от 5 136 лв., съгласно нотариален акт от 19.05.2005 г., се получава облагаем доход за 2008 г. в размер на 2 579,81 лв. за семейство Христови или 1 289,90 лв. за Е.Х.. Върху общата данъчна основа от 4 169,90 лв. (съгласно таблицата на л. 588) е дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 416,99 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 137,04 лв. Предвид на това, обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта му за разликата над така посочените суми до пълния размер на данъчното задължение, съгласно решението на горестоящия административен орган – данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 565,02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 514,32 лв.

Направените искания за присъждане на разноските и от двете спорещи страни Съдът намира за основателни, поради което същите следва да се уважат.

Съгласно списъка за разноските, представен от пълномощника на жалбоподателя (л. 631) същите са в общ размер на 1 410 лв. и съобразно уважената част от жалбата следва да се присъдят разноски по делото в размер на 561,34 лв. (петстотин шестдесет и един лев и тридесет и четири стотинки).

На основание чл. 161 от ДОПК и изчислено на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по делото следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 661,27 лв. (шестстотин шестдесет и един лев и двадесет и седем стотинки).

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт *************., издаден от В.Г.Г. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден и изменен с Решение № 1158/03.09.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.Пловдив, с който на Е.Я.Х. ***, ЕГН: ********** са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., В ЧАСТТА МУ на определените данъчни задължения за 2007 г. в размер на 2 469,15 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 183,85 лв.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт *************. издаден от В.Г.Г. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив,  ИРМ Хасково, като НАМАЛЯВА размера на определените на Е.Я.Х. ***, ЕГН: ********** данъчни задължения, както следва:

-данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 3 063,36 лв. на 1 946,42 лв., ведно с прилежащите лихви от 1 897,58 лв. на 1 205,70 лв.

-данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 1 565,02 лв. на 416,99 лв., ведно с прилежащите лихви от 514,32 лв. на 137,04 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Е.Я.Х. ***, ЕГН: ********** разноски по делото в размер на 561,34 лв. (петстотин шестдесет и един лев и тридесет и четири стотинки), съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА Е.Я.Х. ***, ЕГН: **********  да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 661,27 лв. (шестстотин шестдесет и един лев и двадесет и седем стотинки), съобразно отхвърлената част от жалбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР:/П/