РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

6

 

гр. Пловдив, 2 януари  2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на  двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                  

при секретаря Марина Чиракова и участието на прокурора ……………………..,  като разгледа   докладваното от съдията  административно  дело № 3166 по описа за 2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на  Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И.Й.И. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/25092 от 14.04.2011 г. за вземане на ДФ“Земеделие“ – Разплащателна агенция.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден при неясни мотиви.

Сочи се  липса на излагане на конкретни фактически основания за издаването му. Твърди се, че не са посочени конкретно площите, които не отговарят на изискванията за подпомагане – не е посочен размера на площите, землището, местностите, в които се намират. Липсва също яснота по това как към 2009 г. посочените от жалбоподателя площи са отговаряли на изискванията в резултат на извършените задълбочени проверки, а впоследствие субсидиите за същите са се оказали недължимо платени.

Като самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт се сочи и липсата на компетентност на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, който го е издал.

 

Иска се отмяна на акта. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения. Представя се и писмено становище. Претендират се и разноски.

Ответникът по делото – Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” София, не се явява и не изпраща представител. Представя се писмена молба със становище по жалбата.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото се развива по повод Решение № 12197/03.10.2012 г. по адм.дело № 2643/2012 г. на ВАС, с което е обезсилено решението от 22 декември 2011 г. по адм.дело № 1964/2011 г. на ПАС и е върнато делото на съда за ново разглеждане от друг състав на съда.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от направеното отбелязване върху самия АУПДВ, същият е връчен на жалбоподателя на 27.04.2011 г., а самата жалба е подадена на 09.05.2011г., видно от поставеното върху плика пощенско клеймо (лист 6, дело №4214 на АССГ) и при наличие на правен интерес от оспорването, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на процесното оспорване е Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/25032/14.04.2011 г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие”  - Разплащателна агенция, с който е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено от жалбоподателя Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с Уникален идентификационен номер /УИН/16/230509/48124 в размер на 5 748.26 лева.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е регистриран с УРН 276863 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал Общо заявление за единно плащане на площ с УИН/16/230509/48124 за кампания 2009 като е заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - 15.63 ха, описани по местоположение и площ в приложена като доказателство по делото Таблица на използваните от заявителя парцели и НР 1- Планински район – 15.63 ха.

 При извършването на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) като регистър на ИСАК е установено, че част от заявените за подпомагане площи са допустими за подпомагане. Тези данни са  предадени от МЗХ на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ 02-04-09/3846 от 20.11.2009 г. и представляват допустим слой „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, установени въз основа на извършени теренни проверки от Министерство на земеделието и храните. Въз основа на наличната официална информация в ИСАК на бенефициента са оторизирани суми по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2471.71 лева и НР 1- Планински райони – 3276.55 лева.

Впоследствие, МЗХ е извършило допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните, които вече са предадени  от МЗХ на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. Резултатите от допълнителните проверки са предоставени на ДФЗ с писмо вх.№ 02-0409/3554 от 09.12.2010 г., в което се посочва, че това са окончателните данни въз основа на които Разплащателната агенция трябва да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г., на СИЗП като част от ИСАК.

На следващо място, при извършването на административните проверки в ИСАК на земеделските земи, посочени в заявлението, са установени двойно заявени площи с други земеделски стопани, които също са подали заявления за компания 2009 г.

За изясняване принадлежността на застъпения парцел на жалбоподателя е изпратено съответно уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат, в което са описани двойно заявените площи и са представени карти на откритите застъпвания, като е даден 10-дневен срок, в който кандидатът да потвърди или оттегли застъпените площи като такива писма са изпратени и на другите кандидати, с които има установено застъпване.

При извършена административна проверка за изясняване ползването на двойно заявените площи, част от застъпването не е решено в полза на жалбоподателя. Едновременно с това е посочено в АУПДВ, че принадлежността на част от заявените площи не е била изяснена и не е било установено кой е реалният ползвател на застъпените площи, а на И. са платени суми за тези площи.

В резултат на новополучената официална информация в ИСАК, с която Разплащателна агенция  е длъжна да се съобрази при извършваните от нея административни проверки на заявената съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 5748.26 лева се явява недължимо изплатена, тъй като  е била платена за недопустими за подпомагане площи, в това число по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) 2471.71 лева и НР 1 – Планински райони – 3276.55 лева.

Предвид тези констатации е издаден и процесният АУПДВ като е допуснато и предварителното му изпълнение.

Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал.3 и 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени  законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 162, ал.2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния Фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския Фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, предвид цитираната норма на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентното ведомство е определено от съответния закон – Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал.2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ „Земеделие”. Актът е издаден от зам.изпълнителния директор на ДФЗ при условията на надлежното му оправомощаване от страна на ръководителя на съответната администрация – в случая от ИД на ДФЗ – РА. 

 Процесният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от заместник-изпълнителния директор на фонда, въз основа на Заповед № 01 – РД/1288/08.04.2011 г., с която на основание чл.20а от ЗПЗП и чл.11, ал.1 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” (ДФЗ), Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” правомощията да подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, включително уведомителните писма за одобрените и неодобрените за участие площи, животни или пчелни семейства по мярка „Агроекологични плащания”, както и да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките по директните плащания.

Заповедта е издадена въз основа на Решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие” взето с Протокол № 17 от заседание на УС, състояло се на 07.04.2011 г., с което Управителният съвет е дал съгласие изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си за издаване на актове за установяване на публично държавно вземане по директните плащания на зам.изпълнителния директор на фонда, в чиито ресор е „Директни плащания на площ”.

В случая следва да се приеме, че се касае за делегиране на правомощия, произтичащо от разпоредбата на чл.166, ал.2, изречение второ от ДОПК, тъй като в съответния закон не е определен органът за издаването на акта, то той се определя от ръководителя на администрацията т.е. от ИД на ДФЗ в случая.

От изложеното следва, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган при условията на чл.166, ал.2, изр.2 от ДОПК.

Определеното с акта задължение е мотивирано с констатациите от извършени допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните, които вече са предадени от МЗХ на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г., а резултатите от допълнителните проверки са предоставени на ДФЗ с писмо вх.№ 02-0409/3554 от 09.12.2010 г., в което се посочва, че това са окончателните данни въз основа на които Разплащателната агенция трябва да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г., на СИЗП като част от ИСАК.

По делото е безспорно, че при съобразяване с наличната официална информация в ИСАК на жалбоподателя за кампания 2009 г.- СЕПП е оторизирана сумата 2471.71 лева и НР 1-Планински райони – 3276.55 лева.

Не е установено, а не се и твърди за наличие на поведение от страна на И., което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Също така не е установено от страна на земеделския производител да са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Самият административен орган посочва, че принадлежността на част от двойно заявените площи не е била изяснена и не е било установено кой е реалният ползвател на застъпените площи, което е било задължение на органа. Същият, преди издаването на процесния АУПДВ, е следвало да изясни всички факти и обстоятелства  от значение за случая и едва тогава да пристъпи към установяването на недължимо платени суми. Неизясняването на всички факти и обстоятелства по случая е такова съществено процесуално нарушение, осъществено от страна на административния орган, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на процесния АУПДВ.

Жалбоподателят е декларирал притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане. От страна на Разплащателната агенция е следвало да бъде извършена проверка на въпросните площи преди изплащането на сумите. Следователно, изплатените му суми за кампания 2009 г. не са неправомерно получени от него, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал.2, т. 8 от ДОПК, което обстоятелство е достатъчно само по себе си да доведе до отмяна на оспорения АУПДВ. Още един аргумент в подкрепа на тази теза е отбелязването в т.нар. Окончателни изчисления в лева за СЕПП (л.54 по делото на АССГ)  в графата “умишлено наддеклариране” е отбелязано “не”. В този смисъл е и отбелязването за окончателните изчисления в лева на НР 1 (л.56).

Основателни са и наведените от жалбоподателя доводи за липсата на конкретни фактически основания за издаването на процесния акт и  за  произнасяне от страна на административния орган без в пълна степен да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В този смисъл оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на чл.59, ал.2,т.4, пр.1 от АПК и чл.35 от Кодекса. Непосочването на фактически основания за издаването на акта е абсолютно основание за отмяната му. В самия АУПДВ не е конкретизирано сумата, сочена за недължимо платена за кои недопустими за подпомагане площи се отнася; дали административният орган не е отчел направеният изричен отказ от страна на жалбоподателя за двойно застъпените площи – по административната преписка има такъв изричен отказ касателно „Янаки“ЕООД;  не е пояснен начина по който е формирана сумата, както и защо е прието, че тази сума съответства по размер на осъществените плащания за площите, отбелязани като недопустими за подпомагане. Не е ясно и защо и кои площи са счетени за недопустими за подпомагане. Въпросът със застъпването на площите не е изяснен от административния орган, което обстоятелство е посочено в мотивите на самия АУПДВ.

Към АУПДВ по преписката е приложена компютърна разпечатка (л.52  и сл. по делото на АССГ), озаглавена Разлики в площи след кръстосани проверки от 11.2009 г. и 12.2010 г. за кампания 2009, но същата не е  подписана от служител на Разплащателната агенция и съдържа единствено цифрово изражение на площите без някаква обяснителна част, от която да става ясно откъде идва разликата по колона 7 - т.е. ясно е, че площта в колона 7 се получава като разлика между предните две колони, формирани на база кр.проверки от 12.2010 г. и 11.2009 г., но не е посочено защо се приема, че тази разлика представлява недопустими за подпомагане площи.

След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на същите. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за това. Липсата на  посочени фактически основания защо впоследствие административният орган  е решил, че определени суми са недължимо платени, е самостоятелно основание за отмяната на процесния АУПДВ.

В случая следва да се има предвид, че регламентираните в Регламент(ЕО) № 796/2004 г. санкции имат за цел да предотвратят недобросъвестно поведение на земеделските производители, като общата идея е, че помощта се изключва или намалява в случай на наддеклариране. Предвид на това и с оглед липсата на неправомерно поведение от жалбоподателя, не е налице основание за прилагане на санкция по Регламента.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че жалбата е основателна, а оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/25032/14.04.2011 г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие” - Разплащателна агенция следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Същият е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при неспазване на законоустановената форма на индивидуалния административен акт по чл. 59 от АПК, поради липсата на мотиви относно определения с акта размер на публичното държавно вземане.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, констатирани да са в размер на 310 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/25032/14.04.2011  г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие” - Разплащателна агенция.

ОСЪЖДА Държавен фонд”Земеделие” да заплати на И.Й.И.,***, направените по делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател: