РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И E   

№ 196

 

гр. Пловдив, 24  . 01 . 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОД А

Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                                                                                                                                                                           Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3221/2012г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215, във връзка с чл.225 от Закона за устройство на територията.

“ПИМК” ООД, седалище и адрес на управление – ***, с управител П.Н.Н. и пълномощник юрисконсулт Б.А. обжалва Заповед № ДК-02-ЮЦР-163/ 09.07.2012г. на Началник РДНСК, ЮЦР като незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон.

 С оспорения административният акт е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Автосервиз“, в ПИ № 56784.508.350, попадащ в УПИ „За Топливо“, кв.15, по плана на Северна индустриална зона - VII част на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36.

Твърди се, че фактическите основания в заповедта не кореспондират пряко с конкретния случай. В тази вр. е посочено, че в ПИ №56784.508.350, попадащ в УПИ – За Топливо, кв.15, по плана на Северна индустриална зона - VII част гр.Пловдив е съществувал обект, представляващ „Автосервиз“, но той бил временно построен за нуждите на дружеството. По време на проверката и съставянето на Констативен акт № 236/20.06.2011г. и Констативен акт № 236А/20.06.2011г., на контролните органи - служители било заявено, че в срок до 2 месеца обектът ще бъде демонтиран, тъй като дружеството има сериозни инвестиционни намерения да построи Офис сграда с учебен център и подземен гараж с РЗП - 6379.50 кв.м., Пункт за годишни технически прегледи с РЗП - 840.66 кв.м. и Автосервиз за гуми и тахографи с РЗП - 734.75 кв.м., въпреки което те съставили описаните констативни актове.

Твърди се също, че Автосервизът, представляващ метална сглобяема конструкция, в ПИ №56784.508.350, попадащ в УПИ „За Топливо“, кв.15, по плана на СИЗ - VII част на гр. Пловдив, е демонтиран за сметка на ПИМК ООД в края на месец октомври 2011г.

От ПИ № 56784.508.350, ПИ № 56784.508.351 и ПИ № 56784.508.349 се образувал нов УПИ XXII - 508.492, след което се изготвил проект за строеж

-     V категория „Автосервиз за гуми и тахографи“, одобрен на 10.11.2011г. Издадени били Разрешение за строеж № 456/14.11.2011г. от Главния архитект

на Община Пловдив; съставен бил Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 01.12.2011г. със съответните заверки; Технически паспорт на строежа регистриран в Община Пловдив под № 30/20.02.2012г., съгласно чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Строежът бил заснет и нанесен в кадастралната карта на гр. Пловдив съгласно Удостоверение № 99-3278-16-10-1367/13.02.2012г. на СГКК - Пловдив.

Строежът - V категория „Автосервиз за гуми и тахографи“, разположен в УПИ XXII - 508.492, производствена, складова и автотранспортна дейност, кв.15, по плана на СИЗ - Седма част на гр. Пловдив е въведен в експлоатация, съгласно Удостоверение  № 020/27.02.2012г., изд. от Главния архитект на Община Пловдив.

По същество процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на приетите по делото доказателства, вкл. СТЕ и поддържа искането за отмяна на заповедта. Алтернативно заяви искане за обявяване на административния акт за нищожен, поради липса на незаконно построен обект – предмет на заповедта. Претендират се за присъждане направените по делото разноски с юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответникът Началник РДНСК, ЮЦР оспорва жалбата чрез процесуален представител юрисконсулт И.. По същество счита, че съдебният акт следва да съответства на събраните доказателства по делото и е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не е встъпила в процеса.

Жалбата е регистрирана в администрацията на 20.08.2012г. при извършено съобщаване на 13.08.2012г. Подадена е в рамките на предвидения 14 дневен срок и при наличие на правен интерес. Оспорването е от адресат на неблагоприятен акт.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното :

Заповедта е постановена на основание чл.225 ал.2 т.2 във вр. с чл.225 ал.1 ЗУТ и Заповед № РД-13-229/02.07.2012г. на Началника на ДНСК по отношение на строеж, квалифициран Пета категория.

Надлежен ответник е органът, издал оспорения административен акт /ЮЛ, представлявано от този орган отговаря имуществено за обезщетението при нищожност или отмяна на акта /чл.205 АПК/. Правилата, установени със ЗИД ЗУТ, ДВ,бр. 82/26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. са приложими за административните производства образувани след влизане в сила на ЗИД ЗУТ 2012г., доколкото липсва норма, която да урежда прилагането им по заварените производства. Тъй като уреждат промяна в едно от основанията за законосъобразност на административните актове /компетентност/, се преценяват към момента на издаването им, според чл. 142 ал.1 АПК. Спорът за законосъобразността на административния акт се разглежда със задължителното участие на административния орган, издал оспорения акт, поради което ответник е издателя на акта /в тази насока Определение № 686/2013г., ВАС, Второ О./.

1. Началникът на ДНСК е предоставил правомощия на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол /РДНСК/, сред които и тези - да издават заповеди за премахване на незаконни строежи по чл.225 ал.1 от ЗУТ /т.3 от заповед № РД-13-229/02.07.2012г., л.39/. Органът издал обжалвания акт, е Началникът на РДНСК ЮЦР-Пловдив. При делегиране на права, органът, на когото те са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването.

2. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа-одобрени проекти и /или без разрешение за строеж, при което обстоятелство Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице е овластен да издаде заповед за премахване. Административният акт за премахване на незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225 ал. 3 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал. 1 във вр. с ал.2 т. 2 от ЗУТ /посочена в заповедта разпоредба/ е установяването на обекта като строеж, изпълнен без разрешение за строеж и без инвестиционни проекти към момента на изграждане. В конкретния случай подлежи на преценка и наличието на обекта – предмет на премахване към момента на издаване на оспорената заповед.

3. Правото на собственост върху в ПИ 508.350 произтича от нот.акт № 122/21.12.2010г. Спор за идентификацията на ПИ няма, като в тази насока за изясняване на актуален кадастрален идентификатор са изискани служебно и постъпили данни от СГКК-Пловдив, които подлежат на съпоставка със съдържащите се в преписката, за целите на преценка към момента на издаване на заповедта : в скица от 09.11.2010г. са вписани данни за собственост на ПИ 508.343 със сграден фонд в имота – собственик Пимк ООД /л.33 и сл./; ПИ с ИД 56784.508.350 по КККР е исторически към 05.12.2012г. /СГКК, л.108 и сл./, тъй като със заявление от 14.10.2011г. от “Пимк” ООД е поискано изменение на КККР, включващо ПИ 350 – прилагане на ПУП-ПРЗ, с изменение границите на ПИ 508.349, ПИ 508.350 и 508.351 посредством обединяване на тези ПИ. Променени са също границите между ПИ 349 и ПИ 343 и са образувани нови ПИ 508.483, 508.491, 508.492 и ПИ 508.528. Заповедта за изменение на КККР е от 14.10.2011г. е влязла в сила с отразени изменения, л.110. Последица от влязлото в сила изменение на КККР – след издаване на оспорената заповед ПИ 508.350 попада в ПИ 508.492 – ситуационен план на л.117.

Като се има предвид, че КА № 236 А и № 236 са съставени на 20.06.2011г., а изменението с посочената заповед на началника на СГКК – на 14.10.2011г., промяна в наименованието на ПИ 350 и границите му, не представлява съществено нарушение и при проявени останалите предпоставки от фактическият състав на приложената норма, несъответствието не преодолява възможност за издаване на административен акт по реда на чл.225 ЗУТ.

Относно данните от КККР следва да се отчита, че кадастърът заснема фактическото състояние на място и не съобразява законни и въведени в експлоатация ли са сградите и обектите в ПИ /отразяването на същите в кадастъра не е приравнимо действие на въвеждане в експлоатация; арг. от Приложение № 1 към чл.7 ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържание, създаване и поддържане на КК и КР, т.3 от пояснения/.

4. За процедурата :

4.1. В хода на административната фаза началникът на РДНСК, ЮЦР е изискал данни от Община Пловдив – Район Северен  - представяне на извадка от действащ ПУП за ПИ 350, попадащ в УПИ – За топливо, кв.15, СИЗ – Седма част.

В отговор на район Северен /л.69/ е посочено, че действащ към 16.11.2011г. е ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 11ОА1693/08.07.2011г., с която е одобрен ПУП-ПРЗ на част от кв.15 по плана на СИЗ-Седма част, като ПИ 350 попада в нов УПИ XXII-492, производствена, складова, автотранспортна дейност. Издадено е разрешение за строеж № 283/02.08.2011г. от гл.архитект на общината на “ПИМК” ООД за обект “Офис сграда с учебен център, ресторант и подземен гараж”, “Пункт за годишен технически преглед и сервиз” в УПИ XIX-508.491, производствена, складова, автотранспортна дейност, кв.15 по прана на СИЗ-Седма / по допуснато със Заповед № 11ОА83/17.01.2011г. на Гл.архитект на Община Пловдив на основание чл.150 ЗУТ изработване на КПИИ, в обхватът на който попада ПИ 508.350/. Според допуснатото изменение на ПУП, ПИ 350 попада в нов УПИ XXII-492, в който ПИ след изменението на КККР са кадастрално заснети две сгради /л.71/ - промишлени, като в предходен ПИ 350 не е имало сгради.

Данните за действащ ПУП се отбелязват не поради фактически и правни основания в заповедта по см. на чл.225 ал.2 т.1 ЗУТ, а предвид твърденията в жалбата и представени в хода на делото писмени доказателства /л.72 и сл./.

4.2. Квалифицираният като незаконен строеж, е установен при проверка, документирана с констативен акт № 236/20.06.2011г. и № 236А/20.06.2011г., с които е установено извършването на незаконен строеж, представляващ: „Автосервиз”, в ПИ № 508.350, попадащ в УПИ за Топливо, кв. 15 по плана на Северна индустриална зона - VII част на гр.Пловдив, с административен адрес ул.“Рогошко шосе“ № 36.

ПИ № 56784.508.350 е собственост  на „ПИМК“ ООД - нотариален акт № 122, том 3, рег.№ 5840, н.д.№512 от 2010г. Състояние на обекта при съставяне на констативния акт : построен в югозападната част на имота „Автосервиз“ от метална конструкция с застроена площ 750 кв.м. и Н – 7.00м., изпълнен върху бетонова площадка; покривна конструкция от метални ферми покрити с ламарина. Строежът е пета категория.

В КА № 236/20.06.2011г. е посочено, че строителството е извършено през 2009г. - без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.З и чл.148 ал.1 от Закона за устройство на територията.

Констативни актове № 236/20.06.2011г. и № 236А/20.06.2011г. са съставени в присъствие на управителя на търговското дружество – квалифицирано за нарушител, като възражение в срок не е постъпило /обстоятелството е удостоверено с констативен протокол от 28.06.2011г./.

Данните от преписката мотивирали административният орган да издаде оспорената заповед – но след година и малко, считано от 20.06.2011г. - дата на съставяне на КА.  Строежът е квалифициран на незаконен по признаците на чл.225 ал.2 т. 2 от ЗУТ.

В заповедта за премахване на строежа същият е описан при съответствие с КА относно височина, размери в план – строежът е индивидуализиран словесно в заповедта и графично в констативния акт № 236 към нея.

Окомерната скица не представлява извадка от плана с координати на подробните точки за геодезично заснемане на строежът, изискване за такива данни ЗУТ не е установил /чл.225 ал.3/. Началникът на РДНСК ЮЦР се е позовал на двата констативни акта, поради което фактическите установявания в тях следва да се приемат като част от мотивите на заповедта. Непрецизни размери в план на пристройката в окомерната скица към КА не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като факта не е относим към незаконността на строежа.  КА имат доказателствена сила за съществуването и вида на строежа.

Разпоредбата на чл.225 ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя-собственик или фактическия извършител. Условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица. Констатациите на техническите органи може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразност на оспорената заповед.

Административната процедура формално съответства на установените в ЗУТ правила.

4.3. В конкретния случай е необходима преценка въз основа на други, извън КА доказателства, каквото представлява заключението по СТЕ, изслушано и прието без възражения.

Разпореждането би било валидно при съществуващ идентифицирания обект към момента на издаване на административния акт – към който се преценява неговата законосъобразност.

При преценка на фактическите основания за издаване на оспорената заповед във вр. с представените писмени доказателства към жалбата се констатира, че обектът – предмет на разпореждането за премахване, не е съществувал към 09.07.2012г.

5. За изясняване твърденията в жалбата, въвеждащи спорни факти, съдът е отправил указания към страните /р. от 29.10.2012г., л.46/, събрани са служебно изходни картни материали от трети неучастващи лица за целите на СТЕ /СГКК – Пловдив; Община Пловдив – район Северен/.

5.1. Жалбоподателят представи писмени доказателства по опис /л.72 и сл./, видно от които : - със Заповед № 8/27.06.2011г. на управителя на Пимк ООД – на основание Констативен акт № 236 и КА № 236А от 20.06.2011г. , е разпоредил организация по премахване на констатираният с двата КА / 20.06.2011г. незаконен строеж – автосервиз и след фактическо премахване на строежа, да се състави констативен протокол от комисия; Констативен протокол от 04.11.2011г. – преди издаване на заповедта, документира демонтиране на автосервизът, идентифициран за незаконен строеж по двата КА от 20.06.2011г.

След удостоверено фактическото премахване на обекта, е издадено РС № 456/14.11.2011г. за “Автосервиз за гуми и тахографи”, Пета категория /последица от заповедта за одобрение на ПУП-ПРЗ; издаден е Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво / 04.12.2011г.; Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа / 07.02.2012г.; Удостоверение от СГКК по см. на чл.161 ал.1 ЗУТ, във вр. с ч.52 ал.5 ЗКИР и чл.63 Наредба № 3/28.04.2005г., издадено на 13.02.2012г.; Окончателен доклад /15.02.2012г. за обекта – предмет на РС; Удостоверение № 20/27.02.2012г. за въвеждане в експлоатация на строеж – Пета категория “автосервиз за гуми и тахографи”.

5.2. В случая са налице съдебно установени факти по отношение наличието на строеж – автосервизът /без необходимост за обявяването им на страните по реда на чл.155 ГПК/. С окончателно Решение по адм.д.№ 2594/2011г., АС –Пловдив, в производство по реда на чл.215 във връзка с чл.178 от ЗУТ, жалбата на Пимк ООД е отхвърлена против Заповед № ДК-19-Пд-16/15.07.2011г. на Началник Сектор – Пловдив, РДНСК ЮЦР за забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж “Автосервиз” в ПИ 508.350, в УПИ – за Топливо, кв.15, СИЗ-Седма част по плана на гр.Пловдив, с административен адрес ул.”Рогошко шосе” № 36, гр.Пловдив.

Обектът - "автосервиз", е строеж съгласно определението на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ, който по своята характеристика е подлежал на разрешителен за ползването му режим, както при отмененият режим на ЗТСУ /чл.164 отм./, така и съгласно чл. 177 от ЗУТ. Констатира се идентичност на обектите по оспорената в това производство и влязлата в сила заповед по чл.178 ЗУТ.

В хода на цитираното съдебно производство е съдебно потвърден факта на съществувал към м.06.2011г. строеж, което се потвърждава със заповедта на управителя на оспорващото търговско дружество, издадена въз основа на КА 236 и 2136А / 20.06.2011г.

Удостовереният факт с КП / 04.11.2011г. не е оспорен от ответника и следва да бъде прието, че констатацията обективно отразява действителността на факта – автосервизът е бил демонтиран / премахнат в изпълнение на заповедта на управителя и са описани материалите от обекта /л.75/.

При това положение следва извод за съществувал строеж към момента на съставяне на констативните актове / 20.906.2011г. и липсата му към момента на издаване на заповедта – 09.07.2012г.

5.3. Според СТЕ, при неоспорено заключение:

Вещото лице , след като се е запознало с представените материали по делото и след извършена проверка на наличната документация в „ПИМК"ООД, отговори на следните въпроси :

- Премахнат ли е незаконен строеж, представляващ „Автосервиз", находящ се в ПИ №56784.508.350, попадащ в УПИ „За Топливо", кв.15 по плана на Северна индустриална зона - VII - ма част, гр.Пловдив;

- Идентични ли са премахнатият незаконен строеж, представляващ „Автосервиз", находящ се в ПИ №56784.508.350, попадащ в УПИ „За Топливо", кв.15 по плана на Северна индустриална зона – седма  част, гр.Пловдив и новопостроеният строеж Пета категория - „Автосервиз за гуми и тахографи", находящ се в УПИ XXII - 508.492, производствена, складова и автотранспортна дейност, кв.15 по плана на Северна индустриална зона - VII - ма част, гр.Пловдив;

- Изпълнено ли е строителството на строеж Пета категория - „Автосервиз за гуми и тахографи", находящ се в УПИ XXII - 508.492, производствена, складова и автотранспортна дейност, кв.15 по плана на Северна индустриална зона - VII - ма част, гр.Пловдив, съгласно наличната строителна документация и има ли някакви отклонения от нея.

При огледа на място в.л. констатирало, че на мястото, обозначено в констативния акт към процесната заповед като местоположение на незаконния строеж, в момента съществува сграда, ползваща се от собствениците на терена за автосервиз. Сградата е изпълнена като стоманена конструкция с покривни ферми и столици, с покривно покритие и стенно ограждане от термопанели; едноетажна /частично с второ ниво във вътрешността/; височина от терена до стрехата 6,80м.; височина от терена до билото - 7,55м. Вътре в сградата е изпълнена гланцирана бетонова настилка, а за околното пространство е реализирана вертикална планировка, включваща: бетонова площадка с наклон пред подходите за влизане на ремонтиращи се автомобили, паркинг в имота пред сградата, ниски подпорни съоръжения, очертаващи пътища и озеленени площи. Застроената площ на сградата от измерване на място е 658 кв.м. Размерите в план са показани на графичното приложение към СТЕ. Сградата функционира като автосервиз.

От жалбоподателя били предоставени одобрените проекти за сградата, установена като съществуваща на място.

Сградата, описана като незаконно извършен строеж в констативния акт към обжалваната заповед не се установява на място в посочените в акта данни - площ и височина, точно местоположение.

За тази констатация са посочени съществени различия, установени от експерта / за застроена площ, като сега съществуващата сграда съответства на одобрените проекти и РС № 456/14.11.2011г.; по време на строителството са съставяни актове и протоколи по реда на „Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството" от 2003г. на МРРБ; сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № 020/27.02.2012г. на Община Пловдив и попълнена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив/.

            В Констативен акт № 236/20.06.2011г. незаконният строеж е описан като сграда с височина /кота/ на билото 7,00м., а съгласно разрешителните документи на съществуващата в момента сграда на място и от измерване за целите на СТЕ, височината до билото от терена в момента е 7,55м.

            В окомерната скица към Констативен акт № 236/20.06.2011г. незаконният строеж е ситуиран като сграда с правоъгълна форма в план, ширината на която обхваща цялата ширина на бившия имот с №508.350, в който тя е била изпълнена.   От размерите на този имот по приложения по делото стар регулационен план /л.70, където имота е с № 382, който е стария му номер/ е видно, че тази ширина е възлизала на 40м. и съответно незаконната сграда - автосервиз е била с ширина 40м. Също от окомерната скица към констативния акт е видно, че югозападния край на описаната незаконна сграда е тангирал с характерната чупка в имот 508.350 към вътрешния път в кв.15.    В момента съществуващата на място сграда е на разстояние от тази чупка и точно поради наличието на тази чупка формата и в план е Г-образна.

Данните, подадени от жалбоподателя по делото, че незаконният строеж, разпореден за премахване по обжалваната заповед, е бил премахнат от собственика на имота с цел да бъде реализирано ново строителство в съответствие с установения нов характер и начин на застрояване по влязал в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №11-ОА-1693/08.07.2011г., са подкрепени с констативен протокол на служители във фирмата, собственик на имота /л.75/.

Наличната в момента сграда съответства на издадените за нея строителни книжа, а описаната в констативния акт към обжалваната заповед незаконно изградена сграда не съответства на същите.”

От прегледа на всички налични по делото документи и допълнително предоставените на СТЕ такива, както и от измерване и оглед на място, експертът е посочил, че може да се приеме, че незаконният строеж по процесната заповед е бил премахнат от собственика с цел реализиране на новото основно застрояване в УПИ XXII - 508.492 - произв. складова и автотранспортна дейност, кв.15 по плана на СИЗ - VII-ма част, гр.Пловдив по влезлия в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №11-ОА-1693/08.07.2011г.

Строежът „Автосервиз за гуми и тахографи", находящ се в УПИ XXII - 508.492, производствена, складова и автотранспортна дейност, кв.15 по плана на Северна индустриална зона - VII - ма част, гр.Пловдив е изпълнен и сградата се установява на място като отговаряща на издадените за нея строителни книжа по влязал в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №11-ОА-1693/08.07.2011г. Това е установено и от органа, издал с Удостоверение № 020/27.02.2012г. - Община Пловдив. Отклонения от строителните книжа не са констатирани от никой от участниците в строителния процес, не са констатирани такива несъответствия и от органите на общинската администрация, въвели строежа в експлоатация. От огледа на място, измерванията и сравненията по наличните за сградата документи, експертизата също не установи отклонения.

Заключението като компетентно изготвено въз основа на картния материал  и цялостен анализ на съдържащата се по делото документация, съда  цени като обективно.

6. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Следва да се отбележи, че законосъобразността на административния акт се преценя към момента на издаване, както и с оглед възможност от прилагане на чл.142 ал.2 АПК. От значение за тази преценка са само тези последващи факти, които променят съществуващото към датата на издаване на акта правно положение.

Според  конкретиката на фактите, към дата на издаване на оспорената заповед разпореденият за премахване обект не е съществувал.

В тази насока са събраните по делото доказателства, потвърдени от експерта и след оглед на място. Представените от жалбоподателя писмени доказателства – заповед на управителя във вр. с двата КА от 20.06.2011г. и КП от 04.11.2011г. не бяха оспорени от процесуалния представител на ответника, поради което и при липса на други опровергаващи факта на премахване на констатираният за незаконен автосервиз, следва да се приеме, че е настъпило констатираното събитие към съответната дата.

Действително, съдът не е длъжен да се довери на документ, само защото не е оспорен – в случая частен такъв и изходящ от дружеството-жалбоподател , установяващ изгодни за същото последици, но от значение е факта на неоспорено експертно заключение, което убедително потвърждава констатацията за премахнат строеж .

Оглед е извършен от в.л. в хода на делото, но както бе посочено, датата на констатирано премахване дори да се приеме за недостоверна спрямо ответника, налице са други доказателства – официални писмени документи – строителните книжа /РС, Протоколи и актове по време на строителството и удостоверение за въвежда в експлоатация/, които документи с придадената им материална доказателствена сила обвързват съда да приеме, че съобразно заключението – “на мястото, обозначено в констативния акт към процесната заповед като местоположение на незаконния строеж в момента съществува сграда, ползваща се от собствениците на терена за автосервиз”. В тази вр. са налице дати в хронология, следващи издаденото РС от 14.11.2011г., установяващи без съмнение осъщественото законно строителство считано от 01.12.2011г. към дата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация – 27.02.2012г., на мястото, където е бил незаконният строеж.

Издадената заповед е от 09.07.2012г. и безспорно към момента на постановяване на акт, с характера на принудителна административна мярка с най-силения интензитет на въздействие /премахване на строеж/, не е съществувал предмет на заповедта.

6.1. В допълнение се отбелязва, че по твърденията в жалбата за устно уведомяване на контролните органи при съставяне на КА за обстоятелството на предстоящо премахване на строежа, доказателства не бяха ангажирани от жалбоподателя.

Вярно е, че жалбоподателят е могъл своевременно да уведоми РДНСК, ЮЦР за намерението си, както и да възрази против КА, където писмено да осведоми контролните органи или да покани представител на администрацията /РДНСК, или район Северен/, които действия са в сферата на добрата воля, тъй като не представляват задължение по закон.

Извън посоченото, удостовереният писмено факт на премахнат незаконен строеж, потвърден и от СТЕ, преди издаване на процесната заповед не е против, а в полза на заявените намерения.

В този см. разпоредбата на чл.197 ЗУТ е ориентирана към процедура по премахване на строеж от собственикът му, но когато е законен.

6.2.  Наред с това, преписката не съдържа данни, обосноваващи обективна причина заповедта да бъде издадена след година, считано от съставяне на КА от 20.06.2011г. Целта на отричаните с акта по чл.225 ЗУТ права е преустановяване на констатираното с КА нарушение на закона, изразяващо се в извършване на незаконно строителство и затова заповед за премахване е следвало да бъде издадена своевременно, за реално постигане на целта.

7. По възражението за нищожност : нищожни са тези административни актове, които поради основни недостатъци се дисквалифицират като несъществуващи административни и юридически актове, поради което не могат да породят правни последици въобще /липса на компетентност и неспазване на установената форма - само пълното й неспазване и неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на разпоредените права и/или задължения, така че да липсва разбираемо изразена воля/. Нищожност при материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма и когато правните последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително ако актът би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., II о./.

В конкретния случай заповедта не е нищожна поради липса на материална компетентност, тъй като началникът на РДНСК, ЮЦР е упражнил възложено му със закон правомощие в хипотеза на делегирани права.

Предметът на административното разпореждане е индивидуализиран еднозначно, поради което  е годен да породи правните си последици - изискванията за форма са спазени. Начинът, по който е опредметено властническото волеизявление е по предписания от закона начин.

Адресатът на административният акт е правилно определен, а в хипотеза на грешно посочен адресат, заповедта подлежи на отмяна само в тази си част, не спрямо разпоредено премахване на незаконен строеж.

Жалбоподателят разполага с правен интерес от оспорване и в хипотеза на несъществуващ обект – предмет на премахване, към момента на издаване на заповедта или настъпил в хода на съдебното производство по аргумент от предвидените за същия последици на принудително изпълнение, както и с оглед възможност за претенция за вреди /изключена в случая поради собственото му поведение/.

Съгласно чл. 142 ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата има предвид такива факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение /Решение № 2586/12г., ВАС/. В случая установеното по делото – премахнат от дружеството – жалбоподател обект на премахване преди издаване на заповедта, бе потвърдено с писмени доказателства и експертиза.

Доколкото издаване на административен акт с интензитет от разпоредения изисква съставяне на констативни актове /чл.225 ал.3 ЗУТ/ с цел – установяване състоянието на проверения обект, разпореждането за премахване противоречи на установеното в КА наличие на строеж, към момента на издаване на заповедта около година и повече след констатациите.

Данните сочат, че предмета на разпореденото премахване е несъществуващ към момента на издаване на акта, поради което на практика липсва предмет в оспорената заповед.  Потвърждаващи извода факти са установени в съдебното производство и е направено възражение за нищожност.

Жалбата е основателна. Своевременно заявеното искане за присъждане на разноски се уважава.

Мотивиран така , съдът

                                                                     

Р  Е  Ш  И  :

 

Обявява за нищожна Заповед № ДК-02-ЮЦР-163/ 09.07.2012г. на Началник РДНСК, ЮЦР за премахване на незаконен строеж, представляващ „Автосервиз“, в ПИ № 56784.508.350, "попадащ в УПИ „За Топливо“, кв.15, по плана на Северна индустриална зона - VII част на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36.

Осъжда на РДНСК, ЮЦР да заплати на “ПИМК” ООД, седалище и адрес на управление – ***, да заплати сумата от 150 лв. /възнаграждение по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /, 50 лв. – държавна такса и 150 лв. – депозит за в.л., общо в размер на 350 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                                  Административен съдия :