Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 157

 

град Пловдив, 21.01.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря С.С. и участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 3232 по описа за 2012 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, чрез пълномощника й старши юрисконсулт Т.М., против Решение № 2123/03.08.2012 година, постановено по НАХД № 3591 от 2012 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав, с което е отменено НП № 16-1602039 от 08.05.2012 година на Директора на Дирекция “ОИТ”.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника си юрисконсулт М. Същата поддържа жалбата. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, като се постанови друго такова, с което да се потвърди наказателното постановление.

           Ответникът по касационната жалба – “Ден” ООД, се представлява от пълномощника на дружеството адв. К.. Същата оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и да се остави в сила решението на районния съд.

 Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира жалбата за основателна, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

На 14.12.2011г. била извършена проверка в работилница находяща се в гр.Пловдив, на ул.“Рогошко шосе”№ 6, стопанисвана от дружеството  „Ден“ ООД.  При проверката на място било установено, че И. С. П. извършва дейност по ремонт на дървообработваща машина. С цел извършване на проверката на лицата, работещи в работилницата били раздадени и справки – декларации по чл.402 от Кодекса на труда.

Иван Пашов посочил в справката, че е със сключен граждански договор, че е поел ангажимент към фирма „Ден” да извърши срещу възнаграждение в размер на 150 лева ремонт на машина.

На проверяващите бил представен граждански договор № 1 от 01.12.2011г., анекс към договора от 01.12.2011г. Възоснова на резултатите от извършената на място в проверявания обект и въз основа на представените документи бил съставен АУАН на 16.12.2011 г. срещу “Ден” ООД за административно нарушение по смисъла на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от  КТ.

 В хода на производството пред АНО били представени писмени възражения от управителя на дружеството, ведно с  трудов договор от 14.12.2011г. сключен между дружеството и И. П., както и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, регистрирано на 16.12.2011г.

Наказателното постановление е издадено против “Ден” ООД, в качеството му на работодател, за това, че на 14.12.2011г. в работилницата, стопанисвана от дружеството, е приет на работа И. С. П., като работник, с установени елементи на трудово правоотношение – установено работно време, установено работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма, като с това е нарушен чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. 

В издаденото  наказателно постановление, наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложил на “Ден”ООД административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Като е приел, че със сключения граждански договор не се прикрива упражнявана трудова дейност, по трудово правоотношение, между П. и “Ден”ООД, районният съд е постановил неправилно решение.

Фактическата обстановка е безспорно установена, но изводите на първостепенния съд не се споделят от настоящата инстанция.

Разликата между трудов договор и договор за изработка е дължимата от работника, респ. от изпълнителя (изработващия) престация. Уговорената престация определя и вида на съответното правоотношение. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на работна сила, правоотношението може да бъде само трудово - чл. 1, ал. 2 КТ. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на завършен продукт, договорът е за изработка - чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В случая не са налице безспорни доказателства за уговорен между ответника и И. П. завършен продукт, който последният да изработи на свой риск и със свои средства (чл. 258 и чл. 259 ЗЗД).

 Районният съд неправилно е ценил събраните в хода на проведеното пред него производство доказателства /свидетелски показания, писмени доказателства, попълнена лично от И.С.П. декларация - справка, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ, в която същият е посочил, че извършва услугата – ремонт на машина. Посочил е, че получава 150лв. възнаграждение за уговорената работа, посочил е и  работно време от 08,00 часа до 17,00 часа.

Извършваните от И. П. дейности установени в хода на проверката сочат за наличието на трудово правоотношение. При свободата на договаряне, няма пречка между дружеството и И. П. да се сключи и  граждански договор, за постигането на определен резултат, но трудовия договор от 14.12.2011 година /датата на проверката/, не води друг извод, освен този, че се е целяло избягване на административно-наказателната отговорност, при наличните констатации.

Установява се да е престирана работна сила  по трудово правоотношение в рамките работен ден, със съответните елементи на съдържанието му, съгласно чл.66 от Кодекса на труда. Различните форми на договаряне между страните, следва внимателно да се анализират преди издаването на НП за реализиране на отговорност по чл.62, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2 от КТ.

От друга страна, от събраните по делото доказателства се установява, че след извършване на нарушението по чл. 414, ал. 3 КТ са настъпили нови юридически факти, имащи значение за правилната квалификация. Установява се, че след извършване на деянието “Ден”ООД е отстранило нарушението по реда предвиден в КТ, като още в рамките на същия присъствен ден – 14.12.2011 година е сключило трудов договор с И. П., а по - късно на 16.12.2011г. е подал и справка в ТД на НАП.

Съобразно тези нови юридически факти наказващият орган е следвало да квалифицира деянието по чл. 415”в” от КТ.  Като не е направил това, той е постановил наказателното постановление в противоречие с материалноправните разпоредби.

 По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон като е отменила наказателното постановление. Първостепенният състав не е обсъдил възможността за приложение на чл. 415”в” КТ, който е специален по отношение общата разпоредба в ЗАНН - чл. 28. 

Настоящия състав намира, че в случая е приложима по-благоприятната спрямо санкционираното дружеството норма – тази на чл.415”в” от КТ, която както се каза е в отношение на специална  към обща спрямо тази на чл.28 от ЗАНН, но и при преценката за наличие на предпоставките по чл.3 от ЗАНН се явява по благоприятна спрямо  санкция по чл.414, ал.3 от КТ.

С оглед конкретиката на текущият казус, съдът намира, че в случая е налице фактическият състав предвиден в хипотезата на чл.415”в” от КТ. По делото нито се твърди, нито се установява за работника да са произлезли каквито и да е вредни последици, доколкото същият е сключил трудов договор още в деня на проверката.

Въпросните обстоятелства, налагат да се приеме, че в случая е налице маловажност на нарушението, обуславяща прилагането на разпоредбата на чл. 415”в” от КТ. Доколкото обаче в случай, както вече бе казано, се касае за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с ал. 1 КТ и с оглед обстоятелствата по делото, на “Ден” ООД следва да се наложи  имуществена санкция в максимално предвидения в нормата на чл. 415 ”в” КТ / в редакцията й  към 14.12.2011 г./  размер от  300лева.

Искането на адв.К. за присъждане на разноски е неоснователно. Съгласно  Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г., докладчик съдията П. Н., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2123/03.08.2012 година, постановено по НАХД № 3591 от 2012 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав, с което е отменено НП № 16-1602039 от 08.05.2012 година на Директора на Дирекция “ОИТ”, с което е на­ло­же­на на “Ден” ООД, с адрес на управление: *** с ЕИК ***, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 КТ “иму­ществена санкция” в раз­мер на 2 000 лева за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като ВМЕСТО ТОВА ПОС­ТА­НОВЯВА :

ИЗМЕНЯ  издаденото от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”–Плов­див наказателно постановление №16–1602039/ 08.05.2012г., с което е на­ло­же­на на “Ден” ООД, с адрес на управление: *** с ЕИК ***, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 КТ “иму­ществена санкция” в раз­мер на 2 000 лева за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като за допуснатото нарушение по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 КТ на основание чл. 415 ”в” от КТ НАЛАГА на “Ден” ООД, с адрес на управление: ***, с ЕИК ***, имущест­вена санк­ция в размер на 300 /триста/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К. за присъждане на разноски в това производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                    2.