Р Е Ш Е Н И Е

 

  № 215

 

  гр. Пловдив, 29 януари 2013 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на осми януари, две хиляди и тринадесета година в състав

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

 

         при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от Председателя АХД № 3260 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от  Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Б.С.Щ., ЕГН ********** срещу Заповед № 5275 от 17.04.2012 г. на ВРИД Началник на сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка, като на основание чл. 171, т. 2, б. “в” от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ временно е спряно от движение моторно превозно средство ДК № РВ1266ВХ. В жалбата се твърдят нарушения на материалния закон при издаване на оспорения акт. Твърди, че е имал надлежно сключена застраховка “гражданска отговорност” /ГО/ и незаконосъобразно му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/. Чрез пълномощник поддържа жалбата си, претендира разноски.

Ответникът – Началник на сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2012 г. при проверка, извършена от длъжностни лица от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив е издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 5275 от 17.04.2012 г., с който е установено, че водачът на МПС Киа Соренто с ДК № РВ1266ВХ, Б.С.Щ. не е представил задължителна застраховка ГО на управляваното от него МПС. Установено е и не е спорно обстоятелството, че цитираното МПС е собственост на Б.С.Щ. ***. На основание на този АУАН административният орган е издал оспорената заповед, с която е наложил принудителна административна мярка на жалбоподателя.По делото са представени като писмено доказателство, неоспорено от другата страна, застрахователна полица № 09511 0275261 от 12.07.2011г./л.4/, квитанция № 0287934 от 16.01.2012г. и квитанция № 0308016/17.04.2012г./л.5/ и контролен талон за застраховка ГО /л.5/. От събраните доказателства от застрахователната компания „ХДИ“ ЗАД е видно, че жалбоподателят има сключена застрахователна полица № 09/1/11/0275261/151157Б11 по задължителна застраховка „ГО“ и същата е сключена по отношение на лек автомобил „КИА Соренто“, рег. № РВ1622ВХ. Полицата е сключена на 12.07.2011г. и  е валидна от 15.07.2011г. до 14.07.2012г.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК и от легитимиран субект,което я прави процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна.

Административният орган на основание чл. 171, т. 2, б. “в” от ЗДвП е приложил принудителна административна мярка на оспорващия Б.С.Щ., като се е позовал на прежде посочения акт за установяване на административно нарушение. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в надлежната писмена форма.

Административният орган е изложил фактическите основания за издаване на акта и е посочил правни такива за налагането на ПАМ чл. 315, ал. 1, предл. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 171, т. 2, б. “в” от ЗДвП. За да са налице тези правни основания е необходимо следното – съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ - Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.         На следващо място процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2, б. “в” от ЗДвП – съгласно който текст- принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС се налага “на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й”.

        Освен посоченото, съдът при събиране на доказателствата за очертаване на обстоятелствата по делото установи, че оспорващият има валидна задължителна застраховка ГО, което се установява с представената по делото застрахователна полица, като от нея е видно, че към момента на проверката такава застраховка е била налице, същото се потвърждава и от писмо на застрахователното дружество/л.19/. Съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Като не е извършил проверка преди издаването на административния акт в Комисията по финансов надзор, административният орган е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Административният орган се е позовавал на правни основания, които не кореспондират с установените по преписката обстоятелства. Това като последица влече след себе си неосъществяване хипотезата на цитираните правни норми.

От изложеното се налага извод, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП, за да се приложи спрямо жалбоподателя предвидената в текста принудителна административна мярка. Разпоредбата предвижда временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й, а видно от доказателствения материал по делото е, че към датата на издаване на оспорената заповед лицето е имало надлежно сключен застрахователен договор.

При този изход на делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна. Те се констатираха в размер на 110 лв.-  10 лв.заплатена ДТ и 100лв. адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат заплатени от бюджета на администрацията- ОД на МВР-Пловдив в структурата, на която се явява и административният орган, издал обжалваната заповед. 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,

                                          Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б.С.Щ., ЕГН ********** Заповед № 5275 от 17.04.2012 г. на ВРИД Началник на сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2, б. “в” от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Б.С.Щ., ЕГН ********** сумата от 110 /сто и десет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/