Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

251

 

гр. Пловдив,  24.01.2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХVІ състав в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 3278 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т.7 от АПК.

2. Образувано е по искане на Община Пловдив, представлявана от Кмета инж. И.Б.Т. да бъде обявена нищожността на Решение №2025 от 27.11.2011г., на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 787, по описа на съда за 2011 г., с което е  изменена Заповед № 11 ОА 16 от 05.01.2011г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 62 ал.1 и ал.2 на АПК и чл. 44 ал.2 от ЗМСМА е допълнена и поправена Заповед № 10 ОА 581 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, относно застроената част на имот пл. № 27 по плана на “Хр.Смирненски” от 1957г., попадащ в обхвата на регулационния план на ж.к. “Кишинев” както следва:  свободни, незастроени площи от бивш имот с пл. № 27 са: част І с площ от 3600кв.м между т.1- т.8, попадащи изцяло в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство; част ІІ с площ  1214 кв.м между т.9-т.17, попадаща изцяло в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство; част ІІІ с площ от 3995 кв.м между т.18 - т.23, попадаща в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство, в УПИ VІ-комплексно застрояване, общ. обслужване и общ. зеленина и нереализирана улица с площ от 319 кв.м, колорирана с жълт цвят; част ІV с площ от 500 кв.м между т.24-т.26, попадаща в УПИ V-младежки комплекс в кв. 16. Незастроена част V с площ 130 кв.м между точки 27-28-30-29; част VІ с площ от 168 кв.м между точки 31-31-34-33, по скица № 1, към приетото по делото експертно заключение.

Искането е основано на твърденията, че по отношение на описания недвижим имот са налице : Решение № 6301 от 14.10.1997 г. на Поземлена комисия Пловдив ; Решение от 06.12.1999г., на Пловдивски районен съд, Х гр. състав, постановено по адм. дело № 552 по описа на същия съд за 1998 г., с което жалбата срещу решението на комисията е отхвърлена ; № 492 от 12.05.2007 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по адм. дело № 631 по описа на съда за 2005 г., потвърдено с Решение № 10514 от 15.10.2008 г. на Върховния административен съд, ІV отделение, постановено по адм. дело № 12147 по описа на съда за 2007 г., с което е отхвърлено искане за възстановяване на собствеността върху имота.

При така заявените данни е формиран извод, че Решение №2025 от 27.11.2011г., на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 787, по описа на съда за 2011 г. не поражда и не може в бъдеще да породи, предвиденото в закона правно действие.

Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

3. Ответниците И.К.М. и Т.К.Г., с посочен съдебен адрес ***, чрез процесуалните си представители адв. П. и адв. С., са на становище, че искането е неоснователно.

Поддържа се че Решение №2025 от 27.11.2011г., на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 787, по описа на съда за 2011 г. е постановено в пълно съответствие с действащите правни норми, както и че в хода на настоящото производство не са установени данни, за допуснати съществени нарушения на закона при постановяване на съдебния акт.

Счита се, че твърдението за противоречие на съдебния акт с материалния закон, само по себе си не е основание за обявяване на неговата нищожност.

Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

 

II. За допустимостта на искането и компетентността на съда :

4. Правото да се иска обявяване нищожността на съдебен акт е изрично установено в чл. 128, ал. 1, т.7 от АПК. Упражняването му не е скрепено с определен процесуален срок.

В конкретния случай, производството в хода на което е постановен съдебният акт, чиято нищожност се иска да бъде обявена, се е развило между И.К.М. и Т.К.Г. *** – ответник по жалбата. Това са страните, които изрично са посочени в решението и то засяга именно техните права, задължения и законно установени интереси.

Неясна в случая е причината и основанието, поради които, като адресат на процесния съдебен акт е посочена Община Пловдив, а не Кмета на общината, който всъщност е административния орган, постановил оспорения пред съда индивидуален административен акт.

Съществено обаче е че адресат на съдебното решение е именно Община Пловдив и следователно, тя е легитимирана да иска обявяването на неговата нищожност.

5. Установената в чл. 131 от АПК двуинстанционалност на производствата по кодекса и липсата на исковете за обявяване на нищожност на съдебно решение в категориите дела, изброени в чл. 132, ал.2 от АПК, които са подсъдни на Върховния административен съд, определят местната, функционалната и родовата компетентност на настоящият съд да разгледа и разреши искането с което е сезиран.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № 09 П 3354 от 16.06.2009 г. на И.К.М. и Т.К.Г.,*** е сложено в ход производство по реда на чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ с предмет, определяне на застроената част на имот, планоснимачен № 27 по кадастрален план от 1952 г., на кв. Христо Смирненски, гр. Пловдив.

Обосновавайки искането си, Г. и М. са се позовали на Решение № 10514 от 15.10.2008г. на ВАС, постановено по  адм. дело №12147, по описа на съда за 2007г., с което е оставено  в сила Решение №492 от 12.05.2007г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по адм. дело № 631, по описа за 2005г. С въпросното решение, окръжния съд е отхвърлил жалбата на Г. и М., срещу изричния отказ на Кмета на Община Пловдив да отмени отчуждаването на прежде посочения недвижим имот при условията на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

В тази насока, Г. и М. са цитирали Решение № 10514 от 15.10.2008г., в което висшият по степен административен съд е посочил, че „…..С оглед доводите на касационните жалбоподатели за пълнота следва да се отбележи, че след постановяване на отказа на ПК, сега ОСЗГ Пловдив - Първенец, обективиран в решение № 6301 от 14.10.1997 г., със ЗИД на ЗСПЗЗ, обнародван в Държавен вестник бр. 98/28.10.1997 г. е приета нова ал. 13 на чл. 10. Съобразно този текст възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС, ОСГК т. 2 под разпореждане в контекста на тази норма следва да се разбират всички актове - граждански и административни с вещноправни последици, с които носителят на правото на кооперативно земеползване е променил правни или фактически статус на вещта. Именно в хипотезата на тази новела на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи следва да се осъществи реституцията и респ. обезщетяването на правоимащите……“.

Във връзка със заявлението, Комисията по определяне на застроената площ на стари имоти по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ при Община Пловдив е взела съответно решение, обективирано в Протокол № 2 от 18.03.2010 г.

Въз основа на решението на комисията е постановена Заповед № 10 ОА 581 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, с която е определена застроената част на имот пл. № 27, идентифициран по плана от 1957 г. на кв. “Хр.Смирненски – запад“, гр. Пловдив. На практика, решението на административния орган е че свободни, незастроени части от имота няма.

По повод съответно направено искане от пълномощника на Г. и М. е постановена Заповед № 11 ОА 16 от 05.01.2011г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 62 ал.1 и ал.2 на АПК и чл. 44 ал.2 от ЗМСМА е допълнена и поправена Заповед № 10 ОА 581 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив.

7. При това положение, по жалба на И.К.М.,*** срещу Заповед № 11 ОА 16 от 05.01.2011г. на Кмета на Община Пловдив, с която е допълнена и поправена Заповед № 10 ОА 581 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, на 23.03.2011 г. е образувано производството по административно дело № 787, по описа на Административен съд Пловдив за 2011 г.

В хода на производството, с Определение № 976 от 13.04.2011 г. е присъединено за общо разглеждане и решаване, адм. дело № 809 по описа на Административен съд Пловдив за 2011 г., образувано по жалба на Т.К.Г.,***2 срещу, същата Заповед № 11 ОА 16 от 05.01.2011г. на Кмета на Община Пловдив.

Съответно, с Определение № 5462 от 28.09.2011 г. е присъединено за общо разглеждане и решаване, адм. дело № 2486 по описа на Административен съд Пловдив за 2011 г., образувано по жалба на Т.К.Г. и И.К.М. срещу Заповед № 10 ОА 581 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив.

8. С Решение №2025 от 27.11.2011г., предмет на настоящото производство, съставът на Административен съд Пловдив е постановил по същество: „…ИЗМЕНЯ Заповед № 11ОА16 от 05.01.2011г. на Кмета на О. - П., с която на основание чл. 62 ал.1 и ал.2 на АПК и чл. 44 ал.2 от ЗМСМА е допълнена и поправена Заповед № 10ОА 581 от 22.03.2010г. на Кмета на О. - П. относно застроената част на имот пл. № 27 по плана на “Хр.Смирненски” от 1957г , попадащ в обхвата на регулационния план на жк “Кишинев” както следва:  свободни, незастроени площи от бивш имот с пл. № 27 са: част І с площ от 3600кв.м между т.1-т.8, попадащи изцяло в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство; част ІІ с площ  1214 кв.м между т.9-т.17, попадаща изцяло в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство; част ІІІ с площ от 3995 кв.м между т.18-т.23, попадаща в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство, в УПИ VІ- комплексно застрояване, общ. обслужване и общ. зеленина и нереализирана улица с площ от 319 кв.м, колорирана с жълт цвят; част ІV с площ от 500 кв.м между т.24-т.26, попадаща в УПИ V-младежки комплекс в кв. 16. Незастроена част V с площ 130 кв.м между точки 27-28-30-29; част VІ с площ от 168 кв.м между точки 31-31-34-33. Скица № 1, към заключението на вещото лице В.К., е неразделна част от това съдебно решение…..“.

9. С оглед твърденията обективирани  в иска с който е сезиран съда, трябва да се отбележи, че действително налице са още :

- Решение № 6301 от 14.10.1997 г. на Поземлена комисия, гр. Пловдив – Първенец /сега Общинска служба по земеделие, Пловдив/ с което, на наследниците на И.И.В., бивш жител *** е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 16.215дка., намираща се в строителните граници на гр. Пловдив, имот пл. № 17 по кадастрален план от 1952 г. и нива от 59.500дка., намираща се в строителните граници на гр. Пловдив, имот пл. № 27 по кадастрален план от 1952 г. ;

- Решение от 06.12.1999 г., постановено по адм. дело № 552 по описа на Пловдивски районен съд, Х гр. състав с което е отхвърлена жалбата на Невена Иванова Николова от гр. Пловдив срещу Решение № 6301 от 14.10.1997 г. на Поземлена комисия, гр. Пловдив – Първенец ;

- Решение от 30.03.2001 г., постановено по адм. дело № 65 по описа на Пловдивски окръжен съд за 2000г. с което, казаното решение на районния съд е оставено в сила.

10. В хода на настоящото производство са приети основно и допълнително заключение по съдебно техническа експертиза, които имат за предмет констатиране на застроените части от процесния имот.

 

ІV. За правото:

11. Описаните до тук данни, съдържащи се в приобщените по делото доказателства налага да се отбележи следното :

В случая, въз основа на искане, направено от материално правно легитимирани лица се е развило административно производство, в рамките на което са постановени конкретни индивидуални административни актове.

Спора относно действителността и законосъобразността на тези актове, по изричната разпоредба на закона – чл. 11, ал.4, изр. последно от ППЗСПЗЗ е подведомствен на съда.

Съотнасянето на последно посочената правна норма, предвиждаща обжалването да става по реда на АПК с правилата възведени в чл. 132 и чл. 133 от АПК, включително при съобразяване разпоредбата на § 19, ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.), налага извода, че  функционално, родово и местно компетентния съд по спора е Административен съд Пловдив.

В случая, състав на този именно административен съд е разгледал и разрешил, повдигнатия пред него спор относно валидността и законосъобразността на индивидуалните административни актове, издадени по повод заявлението на Г. и М..

Спора е разгледан и съответно, съдебното решение е постановено от едноличен съдебен състав, съобразно правилото на чл. 164 от АПК.

Съдебния акт е облечен в изискваната от закона форма, подписан е от постановилият го съдия - докладчик и съдържа, всички данни, съобразно указанията на чл. 172а от АПК.

Същият е мотивиран съобразно изискването на чл. 172а, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 121, ал.4 от Конституцията.

Решенето е постановено от съдия – докладчик, определен по установения в чл. 157, ал.2 от АПК ред, който при спазване на принципа на непосредственост е събрал относимите доказателства и въз основа на тях е разрешил по същество административно правния спор с който е сезиран.

Мотивите и диспозитива на решението са изложени в логична последователност и непротиворечивост.

Крайното волеизявление на съда е ясно и небудещо съмнение, относно неговото съдържание, включително, като се съобрази обстоятелството, че на скицата на вещото лице е придаден статут на част от съдебното решение.

Следва също така да се добави, че Община Пловдив е взела участие в производството, като при спазване на всички процесуални правила е осигурена възможност за упражняване в пълнота на правото й на участие и защита в процеса.

В тази насока трябва да се добави, че процесното съдебно решение е било надлежно съобщено на общината, но от нейна страна не е последвало подаването на касационна жалба, за което право и редът за упражняването му, има изрично указание в съдебния акт.

12. Поддържаното от ищеца становище, налага да се добави, че уреденото в чл. 11 от ППЗСПЗЗ производство, има за цел да се установят точните кадастрални граници на поземления имот, към момента на неговото обобществяване в ТКЗС и прочее подобни кооперативни организации, след което съответно да се установи размера на застроената част от него и респективно размера на свободни площи от имота. Графичната част на административния акт в която въпросните обстоятелства са геодезически обективирани и удостоверението по чл. 13 ал.5 от ППЗСПЗЗ в което са описани индивидуализиращите имота данни, съставляват годно основание, решаващият административен орган – Общинска служба по земеделие и гори, в изпълнение на правомощията си установени в чл. 33, ал.2 от ЗСПЗЗ, след като се съобрази с условията възведени в чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, да постанови решение с което да възстанови във възстановими на терена стари реални граници, правото на собственост върху целия, респективно съответни части от имота или пък да откаже възстановяване на собствеността в реални граници на имота, ако той е изцяло зает от законно построени сгради, съоръжения или върху него са осъществени строителни дейности които не позволяват възстановяване на собствеността.

В тази насока трябва да се поясни, че в производството по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността. Тези въпроси както се каза, са от компетентността на Общинската служба по земеделие и гори и се решават в административното производство по възстановяване на поземлената собственост.

Изложените до тук съображения, налагат да се приеме, че становището на ищеца за това, че процесното съдебно решение „….не поражда и не може в бъдеще да породи предвиденото в закона правно действие…“ е несъстоятелно.

Както се посочи, нито решението на техническа служба на общината по чл. 11, ал.4 от ЗСПЗЗ, нито заповедта на кмета на общината с която то се одобрява, нито пък съдебното решение с което се разрешава по същество спора за тяхната валидност и законосъобразност имат за предмет признаване на правото на възстановяване на собствеността върху конкретен поземлен имот или отричането на това право.

За пълнота на изложението, трябва да се добави, че неправилното посочване на Община Пловдив, като адресат на Решение №2025 от 27.11.2011г., на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 787, по описа на съда за 2011 г., само по себе си не е основание да се обяви неговата нищожност.

В тази насока, следва да се сподели, поддържаното от ответниците становище, за това че нищожност на съдебното решение е налице „….при особено съществени пороци, като постановяване от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде ; извън правораздавателната власт на съда ; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма ; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването ; когато повелява изпълнение на нещо неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите на нашия правен порядък….“.

Това, всъщност е трайно установената практика на съдилищата по отношение на въпроса за нищожността на съдебните актове.

В конкретния казус, нито едно от тези обстоятелства не е налице.

Иска на Община Пловдив сиреч, се явява неоснователен.

 

V. За разноските:

13. Констатираната неоснователност на оспорването, налага на ответниците по жалбата да се присъдят сторените разноски по производството.

Те се констатираха в размер на по 400.00лвв. за съответно заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Община Пловдив, представлявана от Кмета инж. И.Б.Т. да бъде обявена нищожността на Решение №2025 от 27.11.2011г., на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 787, по описа на съда за 2011 г., с което е  изменена Заповед № 11 ОА 16 от 05.01.2011г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 62 ал.1 и ал.2 на АПК и чл. 44 ал.2 от ЗМСМА е допълнена и поправена Заповед № 10 ОА 581 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, относно застроената част на имот пл. № 27 по плана на “Хр.Смирненски” от 1957г., попадащ в обхвата на регулационния план на ж.к. “Кишинев” както следва:  свободни, незастроени площи от бивш имот с пл. № 27 са: част І с площ от 3600кв.м между т.1- т.8, попадащи изцяло в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство; част ІІ с площ  1214 кв.м между т.9-т.17, попадаща изцяло в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство; част ІІІ с площ от 3995 кв.м между т.18 - т.23, попадаща в УПИ ХV-комплексно жилищно строителство, в УПИ VІ-комплексно застрояване, общ. обслужване и общ. зеленина и нереализирана улица с площ от 319 кв.м, колорирана с жълт цвят; част ІV с площ от 500 кв.м между т.24-т.26, попадаща в УПИ V-младежки комплекс в кв. 16. Незастроена част V с площ 130 кв.м между точки 27-28-30-29; част VІ с площ от 168 кв.м между точки 31-31-34-33, по скица № 1, към приетото по делото експертно заключение.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на  И.К.М. ЕГН **********,***, сумата от 400,00лв./четиристотин лв./, представляваща възнаграждение, заплатено на един адвокат.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на  Т.К.Г. ЕГН **********,***, сумата от 400,00лв./четиристотин лв./, представляваща възнаграждение, заплатено на един адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: