РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 64

 

гр. Пловдив, 11 януари  2013 год.

                                                                                         

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  ХІ с., в открито заседание на  единадесети декември  през две хиляди и дванадесета година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                  

при секретаря Марина Чиракова и участието на прокурора …………….,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 3288 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

          Образувано е по жалба на “А“ЕАД, *****, представлявано от адв.С.-пълномощник /пълномощно на л.659/, с адрес за призоваване *****, срещу РА № 161202884/04.07.2012 г., издаден от М.Л. – ст.инспектор по приходите. Сочи се, че обжалваният РА е издаден въз основа на РД № 1202884/12.06.2012 г., с който се констатира наличието на предпоставките по чл.177 от ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на „Аркутино”ЕАД за задължения на „Кимконсулт”ООД в размер на 108 807,95 лева за периода 01.10.2007 г. – 31.01.2008 г., включващи главница и лихва. Твърди се незаконосъобразност на РА като се сочи, че в случая не намира приложение чл.177 от ЗДДС, който касае само и единствено случаите на данък, който не е ефективно внесен от доставчика на услугата – „Кимконсулт”ООД, като пряк доставчик на услугата по договорите за възлагането изработването на ПУП на двата имота на „Аркутино”ЕАД е внесло ефективно дължимия ДДС по фактурираните суми, заплатени от „Аркутино”ЕАД. Правят се оплаквания, основани на константната практика на ВАС, че в този случай е недопустимо да се прилага чл.177 от ЗДДС, за да се ангажира отговорност на получателя на услугата за лихви върху невнесения данък. На следващо място се излагат доводи и касателно обстоятелството, че не е доказана от страна на органите по приходите, приетата за установена от тях нереално висока цена на сделката между „Аркутино”ЕАД и „Кимконсулт”ООД, поради което се сочи липса на предпоставката на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДДС. Оспорва се и наличието на предпоставките за презумпцията за знание у жалбоподателя. Не на последно по значение място се сочи и, че обжалваният РА противоречи на правото на ЕС и на константната практика на Съда на Европейската общност.

          Иска се отмяна на оспорения РА.

          Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез представени подробни писмени бележки от юр.Атанасов заема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Предмет на настоящото оспорване е Ревизионен акт № 161202884/04.07.2012 г., поправен с РА №1227467/13.08.2012 г. за поправка на РА,  издадени от М.К.Л.  – ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив /макар и навсякъде в жалбата да се сочи като предмет на обжалването ДРА с посочения номер/, потвърден с Решение № 1237/24.09.2012 г. на Директора на Дирекция ”ОУИ”- гр. Пловдив  при ЦУ на НАП. 

С посоченото решение оспореният по административен ред РА /и този за поправката му/ е потвърден изцяло за вменената на „Аркутино”ЕАД на основание чл.177 от ЗДДС солидарна отговорност в размер на 70 500 лева ДДС.

Процесният РА е резултат от осъществена ревизия, в  хода на която е установено, че дружеството има сключени два броя договори с „Кимконсулт” ООД с ЕИК ***** от гр.***** с предмет „извършване на дейности по изработване на подробен устройствен план и съгласуване с Общия градоустройствен план на Община Приморско на поземлен имот 000443 в землището на гр.Приморско” и „извършване на дейности по изработване на подробен устройствен план /ПУП/ и съгласуване с Общия градоустройствен план на Община Созопол на поземлен имот 000979 в землището на гр.Созопол”. Договорите са сключени на 29.05.2007г. и са на стойност съответно 699 253,50 евро без ДДС и 622 518,00 евро без ДДС.

Установено е, че ревизираното лице е отразило като доставки с право на пълен данъчен кредит  издадени от „Кимконсулт” ООД през м.м.10,  м.11.2007г. и м.01.2008г. 8 броя фактури, всяка от които с данъчна основа 129 084,80лв. и  ДДС 25 816,96лв. или общо приспаднатият данъчен кредит е в размер на 206 535,68лв.

На доставчика „Кимконсулт” ООД  е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № 1600-03-2757-1/17.12.2007г. /присъединен по реда на ДОПК към настоящата преписка/. Установено е, че издадените на ревизираното лице фактури с предмет на доставка проектантски услуги и дейности по договори 443 и 997, са включени в дневниците за продажби и справките- декларации за съответния данъчен период. Фактурите са отразени и в счетоводството на лицето.

За подизпълнители са наети  „ГЕОС- Димитров и сие” СД и „Булбос” ЕООД. Представени са сключени с тях на 31.05.2007г. договори, както и договор за посредничество от 03.05.2007г., сключен със „Зелда консултанти и ко” ООД.

Във връзка с издадените на „Аркутино” ЕАД 8 броя фактури са представени и протоколи за извършената работа по недвижимите имоти.

Съгласно сключените договори между „Кимконсулт” ООД и „Аркутино” ЕАД от 29.05.2007г. срокът за изготвяне и подаване на молби в съответните общини с мотивирано предложение за допускане на градоустройствени процедури е 10  дни от датата на подписването им. Първата подадена молба до Община Приморско е от дата 18.09.2007г., а до Община Созопол- 02.07.2007г. До последната община има подадена и втора молба от 04.10.2007г. От извършените насрещни проверки на Община Созопол  и Община Приморско е установено, че Община Созопол е дала становище за изменение на ПУП на 04.11.2007г., а Община Приморско- на 13.12.2007г.

От представените счетоводни документи на „Кимконсулт” ООД органите по приходите са направили изводи, че дружеството не разполага с активи от група 20 „ДМА”, няма договори за наети активи, нито представя фактури или други документи, доказващи плащане на наети активи.

В протоколите за приети работи, подписани от „Кимконсулт” ООД като изпълнител и „Аркутино” ЕАД като възложител, извършените дейности са посочени общо, без  конкретни описания за вида и количеството работа, от кого е извършена, с какви материали и техника. Няма представени количествено- стойностни сметки за формирането на разходите. Една и съща по вид дейност по подготовка и изготвяне на ПУП на имотите е възложена на две различни фирми- „ГЕОС- Димитров и сие” СД и „Булбос” ЕООД, с които има сключени договори.

За изясняване на обстоятелствата във връзка с тези договори и издадените от „Кимконсулт” ООД  на „Аркутино” ЕАД фактури за извършени проектантски услуги, ревизиращият екип подробно е описал в обжалвания акт предмета  и стойностите им. Установил е, че плащането по фактурите, издадени от „Кимконсулт” ООД към „Аркутино” ЕАД и тези, издадени от „ГЕОС- Димитров и сие” СД към „Кимконсулт” ООД е извършено по банков път, а плащането по фактурите, издадени от „Булбос”ЕООД  към „Кимконсулт” ООД – в брой.

В хода на ревизията е установено, че „ГЕОС-Димитров и сие” СД разполага с необходимите му квалифицирани кадри за извършване на възложената работа, за което са представени съответните документи. Представляващият „Аркутино” ЕАД Румен Лясков е упълномощил Б.Д.Ж., представляващ събирателното дружество, да представлява ревизираното лице пред всички общини, съдилища, нотариуси, физически и юридически лица, включително пред Община Созопол и Община Приморско и пред всички общински служби по земеделие и гори с правото да прави справки, да изисква и получава информация и документи по отношение на собствените на дружеството имоти в местността „Аркутино” с № 979 и № 443.

Молбите за допускане на градоустройствени процедури в съответните общини са подадени от упълномощеното лице Б.Д.Ж.. При проверката са представени заповед на кмета на Община Созопол от 08.11.2007г., протокол от 13.12.2007г. на Общински експертен съвет Приморско, 30.06.2007г. договор за възлагане от 30.06.2007г.  за проектиране, сключен с „Форум- Александрови” ООД и множество други документи, които разгледани в своята съвкупност доказват, че „ГЕОС-Димитров и сие” СД е извършило възложените му по договора с „Кимконсулт” ООД работи.

Относно другия подизпълнител, на който е възложена същата работа - „Булбос” ЕООД е установено, че са представени обяснения от управителя на дружеството за вида на извършените дейности; граждански договори от 01.06.2007г. и трудови договори от 23.07.2007г. за пет физически лица за извършване на СМР; сметки за изплатени суми; заповеди за командироване на лицата от 24.07.2007г.; протоколи за извършена работа; счетоводни и търговски документи; скици и партиди на процесните имоти, изготвени от „ГЕОС- Димитров и сие” СД.

Представените от това дружество документи във връзка с недвижимите имоти са такива,  издадени от други фирми и представени вече в хода на ревизията  при извършените проверки. Такива са например цветни карти, предоставени от Общинските служби по земеделие и гори; молбите до съответните общини, подадени от Б.Д.Ж.;  скиците, издадени от „ГЕОС-Димитров и сие” СД и други.

 „Булбос” ЕООД не доказва, според ревизирящия екип,  с документи извършването на възложената му работа с договора с „Кимконсулт” ООД, тъй като не разполага с необходимото оборудване и дълготрайни активи. Освен това представените заповеди за командировка на физическите лица са за един ден - 24.07.2007г., а според издадените фактури работата е извършвана в продължителен период от време /последния представен протокол за отчитането й е от 30.11.2007г./. Не са  представени никакви доказателства за транспортирането на работниците и пребиваването им по време на извършване на работата. Заповедите за командировка не са оформени по съответния ред. Записаната в тях задача е заснемане на терен, а начинът на пътуването – с не собствен транспорт. В тях няма посочено място на пристигане, а докладите за извършената работа не са подписани от лицата и ръководителя на дружеството. Не са представени документи посочените като извършили работата по заснемане на терена лица да са вписани в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, позволяващо им извършването на специфичната дейност- пълно и детайлно заснемане на около 10 000 точки, на около хиляда декара; изготвянето и предаването на подробен цифров модел на двата имота със всички денивилации; уточняване границите на резервата „Аркутино”; работа по уточняване на източниците на водни  и енергийни ресурси за евентуално бъдещо строителство и други. Предприети са действия и по извършване на проверки на петте физически лица, за които са представени граждански и трудови договори и за които се твърди, че са извършили фактурираните от „Булбос” ЕООД работи. При тези проверки не е установено лицата да са извършили реално работата, която е посочена в обясненията на управителя на дружеството. В крайна сметка е направен извод, че  представените от страна на „Булбос” ЕООД документи не доказват реален принос от страна на това дружество, в резултат на което не е доказано извършването на възложената му работа. 

В подкрепа на това твърдение в хода на ревизията е присъединен и РА № 2001007215/24.03.2011г. за извършена ревизия на доставчика „Кимконсулт” ЕООД, при която също е установено, че „Булбос” ЕООД не е извършил фактурираните доставки на услуги.

В резултат на изложеното е направен извод, че доставчикът на ревизираното лице „Кимконсулт” ЕООД е сключил договори за възлагане на една и съща дейност за подготовка и изготвяне на ПУП на два имота на двама различни подизпълнители- „ГЕОС-Димитров и сие” СД и „Булбос” ЕООД, но реалното работата по договорите е извършена само от единия от тях, а именно „ГЕОС-Димитров и сие” СД. В този смисъл реалната цена на услугата е договорената такава между „Кимконсулт” ЕООД и този подизпълнител и тя възлиза на 180 000 евро или 352 049,39лв. Следва да се отбележи, че цената за същия вид работа, договорена между „Кимконсулт” ЕООД и „Булбос” ЕООД е 800 000 евро или 1 564 664,00лв.

Като са взели предвид факта, че договорите са напълно идентични, органите по приходите са приели, че договорената цена между „Булбос” ЕООД и „Кимконсулт” ЕООД е нереално многократно завишена. По този начин „Кимконсулт” ЕООД препродава на ревизираното лице услуга, която фактически е извършена от „ГЕОС-Димитров и сие” СД в непроменен вид, като формира цена с висока надценка, която не може да се приеме за обичайна норма на печалба. Предвид изложеното се приема, че договорената цена между „Аркутино” ЕАД и „Кимконсулт” ЕООД за извършване на услугата по подготовка и изготвяне на ПУП за два имота в гр.Приморско и гр.Созопол, не е реално определена и се отличава значително от пазарната такава.

Органите по приходите са определили пазарната цена на услугата, като са се съобразили с определението, дадена за нея в пар.1, т.16 от ДР на ЗДДС, пар.1, т.8 от ДР на ДОПК и изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006г. на МФ за реда  и начините за прилагане на методите за определяне на методите за определяне на пазарни цени. Те са избрали метода на увеличената стойност и като са взели предвид стойността на услугата, договорена между „ГЕОС- Димитров и сие” СД и „Кимконсулт” ООД - 352 049,39лв. и обичайната печалба за такъв вид услуга 15%, са определили пазарна цена в размер на 404 856,80лв., която се различава значително от цената на същата услуга между „Булбос” ЕООД и „Кимконсулт” ЕООД.

Предвид изложеното, приели са, че е налице обстоятелство по чл.177 от ЗДДС, тъй като:

- ревизираното лице „Аркутино” ЕАД е получател по облагаема доставка;

- доставчикът по тази облагаема доставка е издал фактури,  посочил е данъка по тези фактури на отделен ред и е длъжен да го внесе;

- получателят е приспаднал данъчен кредит по тези фактури;

- дължимият данък за тези доставки не е внесен от доставчика /чл.177, ал.3, т.1 от ЗДДС/. Данъкът е установен след извършена ревизия на „Кимконсулт” ЕООД, документирана с РА № 2001007215/24.03.2011г., при която за ревизираните данъчни периоди е установен ДДС за внасяне в размер на 207 900лв. във връзка с това задължение към датата на издаване на обжалвания акт не са правени вноски. В хода на административното обжалване се извърши служебна проверка, която е потвърдила този факт;

- ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като е приспаднало данъчен кредит по поредица от облагаеми доставки с един и същи предмет, без да е налице изменение или преработка на същите, т.е. налице е връзка между невнесения начислен ДДС от доставчика и ползвания данъчен кредит от получателя. /чл.177, ал.2 от ЗДДС/;

- получената услуга е на цена, която значително се отличава от пазарната /чл.177, ал.3, т.2 от ЗДДС/.

Предвид изложеното, на основание чл.177, ал.1 във връзка с ал.6 от ЗДДС на ревизираното лице, в качеството му на пряк получател на услугата е вменена солидарна отговорност за дължимия, но невнесен от доставчика „Кимконсулт” ООД ДДС в размер общо на 70 500лв., разпределен по месеци както следва:

м.10.2007г.- 23 400лв.

м.11.2007г.- 47 100лв.

На основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена и законна лихва в размер на 38 745,01лв., поправена с РА №1227467/13.08.2012г. за поправка на ревизионен акт.

В крайна сметка по делото няма и спор по фактите. Посоченият от жалбоподателя спорен момент се отнася до това дали въобще в конкретния случай  е приложом чл.177 от ЗДДС и ако е приложим дали са налице предвидените в него законови предпоставки, за да бъде изискуемо процесното ДДС от жалбоподателя. Съгласно чл.177, ал.1 ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съгласно чл.177 ал.2 ЗДДС отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 - 120 от ДОПК, като съгласно ал.3 на чл.177 ЗДДС за целите на ал.2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия - дължимият данък по ал.1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случая  следва да се приеме за безспорно  установено от страна на органите по приходите, че са налице предпоставките по чл.177 от ЗДДС. На първо място е налице облагаема доставка. На второ място установено е и невнасянето на данъка от друго лице – РА № 2001007215/24.03.2011 г., издаден на „Кимконсулт”ЕООД, с който е отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от  „Булбос”ЕООД. „Кимконсулт”ЕООД е отразило данъчни документи по доставки, които не са действително осъществени, с което е постигнало намалание на данъчния резултат за ревизираните периоди. Определените с този РА задължения не са внесени към датата на съдебното обжалване и органите по приходите са приели за доказано, че данъкът не е ефективно внесен като резултат за съответните данъчни периоди. Налице е и другото условие по тази разпоредба - сделките заобикалят закона и със сключването им са постигнати непозволени резултати - жалбоподателят като получател по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, а доставчикът не е внесъл дължимия данък съобразно установения му с РА размер. С процесните доставки се постига неправомерен резултат, като се е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по доставки, които не са действително осъществени от единия подизпълнител. На следващо място, относно презумпцията за знание, ревизиращите органи са изложили подробни аргументи за хипотезата, при която получателят е бил длъжен да знае, че дължимият за доставките данък няма да бъде внесен. РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като е приспаднало данъчен кредит по поредица от облагаеми доставки с един и същи предмет, без да е налице изменение или преработка на същите. В този смисъл е доказана и връзката между невнесения начислен ДДС от доставчика и ползвания данъчен кредит от получателя. Подробно в мотивната част на решението е обосновано и защо ревизиращият екип е приел, че получената услуга е на цена, която значително се отличава от пазарната. Изложените в този смисъл мотиви в РА и в Решението се споделят изцяло и от съда. Действително, предвид данните по административната преписка, се установява по безспорен начин, фактурирането на абсолютно идентични услуги на различни цени. Доставчикът на ревизираното лице „Кимконсулт” ЕООД е сключил договори за възлагане на една и съща дейност за подготовка и изготвяне на ПУП на два имота на двама различни подизпълнители - „ГЕОС-Димитров и сие” СД и „Булбос” ЕООД, но реалното работата по договорите е извършена само от единия от тях, а именно „ГЕОС-Димитров и сие” СД. В този смисъл реалната цена на услугата е договорената такава между „Кимконсулт” ЕООД и този подизпълнител и тя възлиза на 180 000 евро или 352 049,39лв. Следва да се отбележи, че цената за същия вид работа, договорена между „Кимконсулт” ЕООД и „Булбос” ЕООД е 800 000 евро или 1 564 664,00лв. Органите по приходите са определили пазарната цена на услугата, като са се съобразили с определението, дадена за нея в пар.1, т.16 от ДР на ЗДДС, пар.1, т.8 от ДР на ДОПК и изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006г. на МФ за реда  и начините за прилагане на методите за определяне на методите за определяне на пазарни цени. Те са избрали метода на увеличената стойност и като са взели предвид стойността на услугата, договорена между „ГЕОС- Димитров и сие” СД и „Кимконсулт” ООД - 352 049,39лв. и обичайната печалба за такъв вид услуга 15%, са определили пазарна цена в размер на 404 856,80лв., която се различава значително от цената на същата услуга между „Булбос” ЕООД и „Кимконсулт” ЕООД.

Предвид посоченото, се налага извода, че в конкретния случай, е налице фактическия състав на чл.177, ал.3 от ЗДДС. Отговорността по чл.177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице, която възниква, ако са изпълнени сложните фактически състави, предвидени в посочената разпоредба. Същността на отговорността се състои във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице.

         При прилагане на института на солидарната отговорност следва да се имат предвид принципните положения, залегнали в основата на тази особена за данъчното законодателство правна уредба, както и да бъдат съобразявани смисълът и целта й като защитна клауза срещу злоупотребите с данъка върху добавената стойност. Насоки за тълкуването в тази връзка могат да се извлекат от редица решения на Съда на ЕО в какъвто смисъл е константната практика на ВАС. Най-напред следва да се посочи, че принципната допустимост на института на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ ЕО е потвърдена с решение на Съда на ЕО по дело С-384/04, където в т.47, Съдът посочва, че чл.22, ал.8 от Шеста директива (отм.), сега чл.205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. В този смисъл в диспозитива на решението си Съдът постановява, че подобно законодателство не противоречи на Общностното право, като обаче подчертава, че уредбата следва да спазва принципите за правна сигурност и пропорционалност. По отношение на правната сигурност и добросъвестността, Съдът е посочвал, че данъчно задължено лице, което действа добросъвестно и вземайки всички възможни разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба, не може да бъде държано отговорно за евентуално извършена злоупотреба от други лица по веригата на доставките. Така например в решение по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 Съдът подчертава, че отчитане намерението (с други думи добросъвестността) на друг търговец, различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС. В решението си по обединени дела С-439/04 и С-440/04 Съдът особено подчертава: „ясно е, че търговците, които вземат всички мерки, които са необходими, за да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама, независимо дали това е измамно избягване на ДДС или друга измама, трябва да могат да разчитат на законността на тези сделки, без риск да загубят правото си на приспадане..". В т.59 и т.61 от същото решение се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка относно това, дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. В тази връзка следва да се посочи и решението на Съда по дело С-271/06, където е посочено, че споделянето на риска от злоупотреба, извършена от трета страна, между данъчно задълженото лице и данъчната администрация следва да спазва принципа на пропорционалността, като ще бъде очевидно непропорционално да бъде държано отговорно данъчно задължено лице за неплатен данък, причинен от злоупотребителни действия на трети страни, върху действията на които данъчно задълженото лице не е могло по никакъв начин да повлияе. От друга страна Съдът обаче постановява, че не противоречи на Общностното право да се изисква от данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчно облагане. Следователно обстоятелството, че данъчно задълженото лице е действало добросъвестно и е предприело е всяка разумна мярка в рамките на собствените си възможности са важни предпоставки за решаване на въпроса, следва ли лицето да бъде държано отговорно. Или иначе казано, за да бъде приложен институтът на солидарната отговорност, обоснован на общото положение, че отговорното лице е знаело или е било длъжно да знае, следва точно това отговорно данъчно задължено лице, а не друго лице, да може да бъде упрекнато, че не е действало добросъвестно или с грижата на добрия търговец към собствените си работи. В конкретния случай, предвид данните по административната преписка за фактурирането на абсолютно идентични услуги на различни цени и сключването от  доставчика на ревизираното лице „Кимконсулт” ЕООД на договори за възлагане на една и съща дейност за подготовка и изготвяне на ПУП на два имота на двама различни подизпълнители - „ГЕОС-Димитров и сие” СД и „Булбос” ЕООД, при реалното извършване на работата по договорите само от единия от тях, а именно „ГЕОС-Димитров и сие” СД, следва да се приеме, че ДЗЛ не е предприело разумните мерки съобразно добрата търговска практика, за  да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчно облагане. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни и доводите в жалбата за нарушение на ПЕС при издаването на процесния РА.

За пълнота, съдът намира за нужно да посочи, че не дължи произнасяне по оплакването за дължими лихви, тъй като такива не са начислени видно от РА за поправка и от потвърдителното решение на Директора.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А“ЕАД, *****, представлявано от адв.С.-пълномощник, с адрес за призоваване *****, срещу РА № 161202884/04.07.2012 г., поправен с РА № 1227467/13.08.2012 г. за поправка на РА, издадени от М.К.Л. на длъжност ст.инспектор по приходите пир ТД  гр.Пловдив, потвърден с Решение № 1237/24.09.2012 г. на Директора на Д“ОУИ“-Пловдив при ЦУ на НАП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Председател: