РЕШЕНИЕ № 51

гр. Пловдив, 10.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на тринадесети декември,  2012 г.  в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар П.С. и прокурор Янков като разгледа административно дело № 3312 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на “ОДРИН 8” ЕООД – Пловдив против Решение № 321/ 02.10.2012 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено ПНПОМ изх. № РД-10-599/ 03.09.2012 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно. Изтъква се, че в постановлението липсвали мотиви, които да обусловят възможност за налагане на обезпечението; сочи се, че не е доказано твърдението, че ще бъде затруднено събирането на очакваното задължение в размер на 17 710 лв., че обезпечението възпрепятства дейността на дружеството, както и че обезпечението не съответства на размера на очакваното задължение. С жалбата се оспорва и мотивираното искане на инспектора по приходите като се изтъква, че същото не било връчено на жалбодателя.   Моли се съда да отмени Решение № 321/ 02.10.2012 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и се претендират разноски. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски.

Представителят на ОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и от лице, което има правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение е потвърдено ПНПОМ изх. № РД-10-599/ 03.09.2012 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което на дружеството жалбодател е била наложена ПОМ – възбрана върху НИ, както е описан в постановлението. Постановлението е било издадено по мотивирано искане на старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, като в искането е отразено, че по отношение на дружеството е започнала ревизия, като “в хода на ревизията са установени данни за ползване на данъчен кредит без да е извършена реална доставка или за отклонение от данъчно облагане”. Чл.197, ал.3 от ДОПК определя условията, при които съдът може да отмени наложената обезпечителна мярка  - ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.  В конкретния случай никое от тези условия не е налице – липсва представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, доколкото се касае за налагане на предварителна обезпечителна мярка е налице основанието за налагане на мярката по чл.121 от ДОПК, а хипотезата на чл.195, ал.5 е неприложима.

В жалбата са изложени различни оплаквания по отношение законосъобразността на ПНПОМ. Твърди се липса на мотиви, които да обусловят налагане на обезпечението. Освен, че предмет на обжалване е решението на директора на ТД на НАП, а последното не страда от такъв порок, напротив – същото е подробно  и достатъчно мотивирано,  следва да се отбележи, че в искането за налагане на ПОМ е посочено, че   в хода на ревизията са установени данни за ползване на данъчен кредит без да е извършена реална доставка или за отклонение от данъчно облагане, което представлява и достатъчно основание за налагане на мярката. На следващо място се твърди, че не е доказано твърдението, че ще бъде затруднено събирането на очакваното задължение в размер на 17 710 лв., като в същото време в противоречие с това, в жалбата се сочи намерението на дружеството да продаде недвижимия имот- предмет на обезпечението.  Наличието на други имоти, към които да се насочи обезпечението е без значение в случая, тъй като от една страна органът е насочил мярката към имота, който е най-близо като стойност до размера на очакваното задължение, като в същото време липсват пречки жалбодателят да предложи друго обезпечение, отделно от това по делото липсват доказателства за изготвен във връзка с този имот инвестиционен проект, както се твърди в жалбата. Във връзка с това недоказано е твърдението а възпрепятстване дейността на дружеството, основано на евентуална бъдеща продажба на инвестиционен проект, вкл. недвижимия имот, като в същото време е без значение твърдяната трансформация на имущество, както и евентуалната възможност за органите на НАП да развалят една такава продажба ако със същата се цели увреждане на кредитор. В същото време в жалбата се сочи, че “действително това ще затрудни събирането на задължението, но не това е смисълът и целта на закона”, но именно такова затрудняване на събирането на публичното задължение стои  в основата на мярката и има предвид чл.195, ал.ал.2 от ДОПК. По отношение твърдението, че обезпечението не съответствало на размера на очакваното задължение, освен че това в конкретния случай това не е необходимо, тъй като се касае за бъдещо установяване и размерът на задължението към момента на налагане на мярката е неизвестен, следва да се отбележи и посоченото по-горе, че органът е насочил мярката към имота, който е най-близо като стойност до размера на очакваното задължение, като в същото време липсват пречки жалбодателят да предложи друго обезпечение. Невръчването на мотивираното искане на инспектора по приходите, което се твърди вероятно като съществено нарушение в административното производство, не представлява такова нарушение, предвид липсата на такова изискване, напротив – законовото разрешение е в обратен смисъл – чл.195, ал.4 от ДОПК, и което разрешение следва и от самата идея на обезпечителното производство, с което се цели изненада за длъжника и препятстване на възможността същият да се разпореди с предмета на обезпечение, още преди последното да бъде наложено. Извън направените оплаквания, при служебната проверка на атакувания акт съдът установи, че същият отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.  При този изход на делото и съобразно направеното искане следва жалбодателят да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ОДРИН 8” ЕООД – Пловдив против Решение № 321/ 02.10.2012 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено ПНПОМ изх. № РД-10-599/ 03.09.2012 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.

 ОСЪЖДА “ОДРИН 8” ЕООД – Пловдив, ЕИК 200687169, да заплати на  ТД на НАП – Пловдив разноски в размер на 150 лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: