РЕШЕНИЕ

№ 178

гр. Пловдив, 17 януари 2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в публично заседание на  седемнадесети декември  през две хиляди и тринадесета  година в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3347 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Делото е образувано по жалба на А.Л.Д. /регистриран земеделски  производител/ , с ЕИК **********, с адрес: ***, срещу  РА № 161201866/05.07.2012г. на ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 1249/26.09.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив, с който акт е отказан данъчен кредит в размер на 14322,81 лв., ведно с начислени лихви в размер на 2237,49 лв.

           Навеждат се доводи за  незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. В тази насока се поддържа, че в хода на административното производство, административният орган е направил фактически констатации, които са необосновани и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на РА.    

           В  съдебно заседание – адв.К. като пълномощник на А.Л.Д. поддържа оспорването, претендира разноски, представя писмени бележки.

 Директорът на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив /сега Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика/, чрез процесуален представител-юрк.Д. намира жалбата за неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Твърденията са, че всички действия са осъществени от данъчните органи в съответствие с изискванията на процесуалния закон, правилно са установени релевантните факти и възоснова на тях правилно е приложен материалния закон, представя писмени бележки.

 Ревизионния акт е обжалван в  срок, пред горестоящият в йерархията на приходната данъчна администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановения от Директор Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна.

 По делото не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ограничили правото на защита в административното производство на ревизираното лице.

 Ревизията е възложена със ЗВР №1106923 от 22.12.2011г./връчена на 10.01.2011г./, като последващо тази заповед е изменена със  ЗВР № 1201866 от  09.04.2012г./ връчена на 21.04.2012г. на ревизираноо лице/. Ревизията е следвало да завърши до 10.05.2012г. с обхват на проверката - правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, за данъчните периоди от 01.01.2009г. до 31.01.2009г. и от 01.09.2011г. до 30.11.2011г.

Ревизионният доклад № 1201866/23.05.2012г. /л.51 и сл./ е изготвен и е бил връчен на 07.06.2012 г. на ревизираното лице.

 Ревизионен акт № 161201866/05.07.2012г. /л.40 и сл./ е  издаден от А. Л. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ – Хасково, надлежно упълномощена със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1201866/ 28.05.2012г.

С жалбата се претендира отмяна на РА и обективирания отказ за ползване на данъчен кредит в общ размер на 14 332.81лв. по фактури и доставчици, както следва:

          За сумата от 6 100лева по фактури с №1887/05.01.2009 г./л.126/, №2007/29. 01.2009 г. /л.123/ и № 2018/30.01.2009 г./л.123-гръб/, издадени от доставчика „ВДФ БИЛД” ЕООД София, с ЕИК ***. Предмет на доставките са изготвяне на проект за стъклена оранжерия с битови и складови помещения, изготвяне на проект за полиетиленова оранжерия с котелно и услуги, свързани със сваляне на стари полиетиленови палатки, премахване на окиси на тръбна конструкция, поставяне и окопаване на нови палатки и направа на оттечни канали.

           За целите на  ревизионното производство органът по приходите е извършил насрещна проверка на доставчика, която е документирана с Протокол №26-1106923-1/09.02.2012 г. при ТД на НАП София, офис „Сердика”. В протокола е посочено, че „ВДФ БИЛД” ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 20.05.2010г. по инициатива на орган по приходите. Във вразка с изпратено ИПДПОЗЛ-изх.№05-23-26-2/26.01.2012г., /връчено по електронен път/, дружеството е представило документи, които са посочени в мотивната част на оспорения РА, а органът по приходите анализирайки отношенията между А.Л.Д. и „ВДФ БИЛД” ЕООД е направил следните констатации:

          А.Л.Д. и дружеството-доставчик са сключили на  02.01.2008г. в гр.София Договор за проектиране, по силата на който ВДФ БИЛД” ЕООД е приело да изработи технически и работен проект за строителство на обект - “Оранжериен комплекс в с.Татарево, общ. Първомай, област Пловдивска. Според договора този работен проект е следвало да включва изготвяне на съответнитите части необходими за реализацията му, а именно: част архитектура, конструкции, геодезия, В и К, електро, отопление, капково напояване и вертикална планировка.

          Уговерено е, че за изпълнението на проекта, изпълнителят е следвало да представи подробни количествени сметки, детайли и спецификации до 60 дни от датата на получаване на разрешение за строеж, а общата стойност на договорените видове работи е възлизала на 27 500.00 лв., без ДДС;

          За да обоснове извода си за липса на предпоставки за упражняване право на данъчен кредит, органът по приходите е намерил, че от страна на дружеството доставчик не са представени банкови или касови документи, удостоверяващи реално извършено разплащане на сумите по фактурите, издадени от „ВДФ БИЛД” ЕООД. Установило се, анализирайки представената оборотна ведомост, касаеща м.01.2009г., че „ВДФ БИЛД” ЕООД не е начислявало разходи за работни заплати и за осигуряване на персонал.

          На 05.01.2008 година е сключeн  Договор за изработка /л.131 и сл./, по силата на който „ВДФ БИЛД” ЕООД възлага на „АБУБА” ЕООД от гр. Първомай да извърши проектирането на обект – “Оранжериен комплекс в с.Татарево /безспорно процесния обект, за чието проектиране е отказан данъчния кредит/. Съставен е  /част от адм.преписка и от доказателствата по делото/ подписан между страните приемо-предавателен протокол от 03.01.2009 г./л.133/ удостоверяващ, че се приемат извършените дейности по възложения работен проект свързан с изграждането на оранжериен комплекс. В тази връзка „АБУБА” ЕООД е издало на „ВДФ БИЛД” ЕООД две опростени фактури №5 и №4 от 14.01.2009 г./л.135 и л.136/, доколкото не е регистрирано за целите на ЗДДС дружеството.

          Анализирайки своите основания за отказ, органът по приходите е приел, че „АБУБА” ЕООД от датата си на данъчна регистрация до  момента /изработване на работния проект/,  не е разполагало с лица, назначени на трудов договор, а и от страна на това дружество не е подадена и информация за изплатени суми през 2009 г. на лица по извънтрудови правоотношения, също така от страна на прекия доставчик „ВДФ БИЛД” ЕООД не са представени разплащателни документи, удостоверяващи реално извършено плащане по фактурите, издадени от „АБУБА” ЕООД;

          Така при събраните доказателства, органът по приходите е направил извода, че както прекият доставчик  - „ВДФ БИЛД” ЕООД - гр.София, така и  предходния  „АБУБА” ЕООД  не са реалните извършители на услугите - посочени като предмет на стопанските операции във фактурите, по които  ЗП - А.Л.Д. е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 6 100.00лв и с оглед на това /на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.9, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1

от ЗДДС/, е отказано на задълженото лице данъчния кредит в горния размер.

          Втората констатация в оспорения ревизионен акт: За сумата от 8 232.81лева по фактура №786/29.11.2011 г./л.81/, издадена от доставчика „ДАНИСТРОЙ” ЕООД София, с ЕИК ***, с предмет на доставката  - СМР по договор от 01.07.2011г. и акт обр.19 от 28.11.2011г.

          Към датата на издаване на фактура №786/29.11.2011 г, дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС лице. Изпратено е ИПДПОЗЛ - изх.№18-74-06-4/27.01.2012г.В отговор на Искането, в хода на ревизията „ДАНИСТРОЙ” ЕООД представя документи -  процесната фактура, банково извлечение, договор за извършване на комплексно изпълнение на СМР до въвеждане в експлоатация на обект – оранжериен комплекс /л.82 и сл./,  протокол обр.19 от 27.09.2011г /л.90/ . и трудови договори на 5 лица с “Дани строй” ЕООД  /л.95 и сл./.

           В приетото по делото писмено обяснение от М. С. – управител на “Данистрой”ЕООД се сочи, че дружеството не е ползвало подизпълнители за осъществяване на строителните работи, а материалите са осигурени от възложителя, т.е. от ЗП - А.Л.Д..

          Твърди се от администратвният орган, че в хода на ревизията е установено, че част от посочените работници в периода, за който прекият доставчик е твърдял, че са работили на пълен работен ден на обекта в с.Татарево, са били назначени на трудов договор в други фирми.

          Дава се пример със С. Д. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, който  бил назначен и на трудов договор от 27.10.2011г. във фирма „Автотранспорт и Механизация България” АД – гр.Пловдив, с Булстат *** на длъжност „технически организатор” в сферата на товарния автомобилен транспорт.

          На първо място в кориците на делото не се констатира наличието на доказателства, от които по несъмнен начин да се установи този факт, а и той сам по себе си /ако се докаже/ би могъл да породи отговорност / за лица различни от А.Л.Д./ на плоскостта на трудовото право, но не и да обсоснове извод за липса на предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит по  фактура №786/29.11.2011 г.

           В хода на ревизията по повод необходимостта да се представят  доказателства за закупуване на материалите, вложени във фактурираните от „ДАНИСТРОЙ” ЕООД строителни услуги, от страна на ЗП - А.Л.Д. е представена фактура №267/ 29.05.2009 г./л.274/ с предмет на доставката – елементи за оранжерия.

          Основната констатация, послужила като аргумент за формирания извод за липса на реално извършена доставка на услуга /чл.9 от ЗДДС/ и за наличие на неправомерно начислен данък /чл.70, ал.5 от ЗДДС/ е липсата на представени в хода на извършеното ревизионно производство доказателства, че прекият и/или предходният доставчик разполагат с необходимия материален и трудов ресурс, необходим за реалното осъществяване на фактурираните услуги.

           В конкретно разглеждания случай по същество ревизиращият екип не е направил извод, че няма изработен проект за направата на оранжерии в с.Татарево, а твърди, че въпросните доставчици /„ВДФ БИЛД” ЕООД и „АБУБА” ЕООД/ не доказват да са реалните извършители на конкретните услуги. Видно от предмета на стопанските операции, отразен в спорните фактури същите представляват услуги /изработване на проект, включващ различни по вид и характер части/, за което е необходим квалифициран персонал.

           Органът по приходите е намерил за нелогично задълженото лице да сключи договор с дружество „ВДФ БИЛД” ЕООД, за което не са предприети съответните проучвателни действия за установяване дали същото разполага с активи и най-вече с трудов ресурс, притежаващ необходимата квалификация, ценз и практика, необходими за реално осъществяване на въпросните работни проекти, свързани с изграждане на оранжериен комплекс и включващи части - архитектура, конструкции, геодезия, В и К, електро, отопление, капково напояване и вертикална планировка и е обсоновал отказа си с това предположение.

           Правото на данъчен кредит по спорната фактура, издадена от „ДАНИСТРОЙ” ЕООД  е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като според ревизиращия екип по същата не е доказано извършването на доставка на услуга /СМР/ по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС от конкретния доставчик – „ДАНИСТРОЙ” ЕООД.

          Органът по приходите е посочил, че основно условие за наличието на право на данъчен кредит фактът на реалност на доставката и възникване на данъчното събитие, а при липсата на този факт това правото не може да бъде законосъобразно упражнено.

          Органът по приходите намира, че нито от страна на доставчика, нито от страна на ревизираното лице са представени  безспорни доказателства, удостоверяващи по един несъмнен начин, че фактурираните строителни услуги са реално извършени именно от „ДАНИСТРОЙ” ЕООД.

          Тези изложения съображения и основания за отказ на правото на дънъчен кредит съдът намира за неоснователни. Съдът в случая счита, че фактическият състав, от който жалбоподателят черпи за себе си спорното право на данъчен кредит е надлежно установен в процеса и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане.

          Следва да се добави, че по делото се съдържат достатъчно данни, обосноваващи несъмнен извод за действително извършени доставки на строително-монтажни работи между жалбоподателя и неговия пряк доставчик, като тези данни са установени от самите органи по приходите.

          Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Общата формулировка на понятието "услуга" включва в себе си не само сделките квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство.

          В конкретния случай обаче, няма съмнение, че процесните първични и вторични счетоводни документи, договора за извършване на комплексно изпълнение на СМР до въвеждане в експлоатация на обект – оранжериен комплекс,  протокол - обр.19 от 27.09.2011г., трудовите договори на петима работници с “Данистрой” ЕООД, касаят не нещо друго, а договор за изработка.

          Според легалната дефиниция възведена в чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Това налага да се определи, че договорът за изработка е - двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да "изработи нещо" - един предмет на труда, един трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

          Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения следното:

          Няма съмнение и спор, че възнаграждението - паричните суми по процесните доставки са заплатени от А.Л.Д. на "ВДФ Билд”ЕООД и на “Данистрой”ЕООД. Плащанията по процесните фактури са извършени и в брой и с платежно нареждане /подробно посочени по дати и суми в експертно заключение на ССЕ, на л.336/.

          Спорът се концентрира, единствено относно осъществяването на насрещната престация от страна на "ВДФ Билд”ЕООД  и на “Данистрой” ЕООД , т.е. изработили  ли са дружествата, трудовия резултат, за който са се  задължили  по силата на Договора за изработка  от 05.01.2008 година /касаещ проектирането на обекта/ и Договора за извършване на комплексно изпълнение на СМР до въвеждане в експлоатация на обект – оранжериен комплекс /касаещ неговото осъществяване/.

          Тук на първо място е необходимо да се констатира, че изводът за липса на реално извършени доставки на спорните доставки и СМР, органите по приходите са извели въз основа на обстоятелството, че преките доставчици не са представил изисканите му по реда на ДОПК документи /не в очаквания според органа по приходите обем/

          Наличието на доставка е факт от обективната действителност и то от категорията на юридическите, защото с неговото настъпване, разпоредбите на ЗДДС свързват възникването на определени правни последици, една от които е правото на данъчен кредит. Това е благоприятна за жалбоподателя последица, доколкото той именно претендира за себе си това материално право и относно този факт, нему лежеше доказателствената тежест да установи наличието на извършена доставка с обект, процесните СМР.

          Представените от жалбоподателя и събрани в хода на производството в тази насока доказателства, налагат следните констатации и изводи:

          Договора от 05.01.2008 г. и Договора за извършване на комплексно изпълнение на СМР до въвеждане в експлоатация на обект – оранжериен комплекс, като частни диспозитивни документи са доказателство, че представителите на двамата търговци и ревизираното леца са направили обективираните в документа волеизявления;

          Процесните фактури с издатели "ВДФ Билд”ЕООД  и  “Данистрой”  ЕООД, които сами по себе си също обективират, покриващите се по предмет /процесните доставки и СМР/, насрещни волеизявления на съответните двама с ревизираното лице, като частни писмени документи, също удостоверяват наличието на твърдяните от жалбоподателя  правоотношение с въпросния търговец;

          Протоколът за установяване завършването и заплащането на съответните видове строително и монтажни работи от 27.09.2011 г. (обр. 19) съставен между “Данистрой”  ЕООД  (Изпълнител) и А.Д. (Възложител) за фактически осъществените и приети от възложителя дейности, подписан и от двете страни, е документ, с който се отчитат от Изпълнителя количествата видове СМР, реализирани към определен момент и тяхното приемане от страна на Възложителя, със съответния акцепт за тяхното заплащане.

          Изготвената по делото СТЕ, потвърждава фактическото извършване на процесните СМР. Съдът възприема заключението като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на настоящия административноправен спор. Обекта, за чиято реализация е отказан данъчен кредит по посочените по-горе доставчици е въведен в експлоатация по силата на Удостоверение №7 от 24.04.2013 година, издадено от Главен архитект на Община Първомай.

          От приета по делото делото ССЕ /л.332/ се установява, че всяка една от прецесните фактури е включена в дневника за продажби на "ВДФ Билд” ЕООД  и  “Данистрой”  ЕООД за съответния данъчен период, а сумите по фактурите участват в разчетите по Справка-декларация за съответния месец отчетена в ТД на НАП с протокол за приемане. Данъкът по прецесните фактури издадени от "ВДФ Билд”ЕООД  и  “Данистрой”  ЕООД е начислен като задължение към бюджета в счетоводството по съответните счетоводни сметки.

          Съответната проверка, обуславяща експертното заключение е направена и в счетоводството на ревизираното лице. В пункт 2.2 от заключението е посочено, че процесните данъчни фактури са включени в дневника за покупки на ЗП-А.Д. в посочения / в табличен вид/ данъчен период, сумите за ДДС по фактурите участват в разчетите по Справка-декларация за съответния месец отчетена в ТД на НАП Пловдив с протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС.

          Съдът възприема заключението като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на настоящия административноправен спор

          Констатирано е от вещото лице редовно водено счетоводство от жалбоподателя с прилагане на двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции. При извършените в хода на ревизията  проверки и в връзка с счетоводната отчетност на жалбоподателя през ревизирания период, органите по приходите не са констатирали  нарушения нито в отчитането на разходите, нито в отчитането на приходите от дейността на ревизираното лице.

          Подробно е посочено в заключението по съдебно-счетоводната експертиза наличието на трудов и материален ресурс при доставчите "ВДФ Билд” ЕООД  и  “Данистрой”  ЕООД, за който по несъмнен начин се констатира, че е бил достатъчен за осъществяване на процесните услуги.

          Органите по приходите не са установили друго лице /различно от  “Данистрой”  ЕООД / да е извършило процесните СМР, а не е спорно между страните, че същите са изпълнени.

          Съвкупната преценка на коментираните данни, налага несъмнения извод, че процесните доставки и СМР, са фактически осъществени като конкретен трудов резултат, съобразно постигнатите договорености, обективирани в писмените договори за изработка, съвместния  протокол обр. 19 и издадените данъчни фактури. На тези именно данни и на данните, съдържащи се в експертните заключения се основава извода, че обсъжданите услуги са фактически осъществени от "Данистрой" ЕООД.

          Не намира опора в принципа за свободата на договаряне твърдението на органа по приходите, че задълженото лице преди сключи договора с дружество „ВДФ БИЛД” ЕООД е следвало да предприеме проучвателни действия за установяване дали изпълнителят разполага с активи и най-вече с трудов ресурс, притежаващ необходимата квалификация, ценз и практика, необходими за реално осъществяване на въпросните работни проекти.

          Диспозитивното начало на гражданските правоотношения по никакъв начин не е било ограничено с изрична уговорка и по силата на договора за изработка сключен между „ВДФ БИЛД” ЕООД и ЗП-А.Д..

          За постигане на конкретно овеществения резултат по договора за изработка е възникнало и друго облигационно отношение между „ВДФ БИЛД” ЕООД като Възложител и  “Абуба”ЕООД като Изпълнител.

          На 03.01.2009 година е подписан протокол между двете страни касаещ изпълнението на Договора за изработка от 05.01.2008 година, а по отношение на плащането по договорената услуга е издадена фактура № 5 от 14.01.2009 г. с предмет на достнавката “Изготвяне на порект за стъклена оранжерия с битови и складови помещения в УПИ ІІІ-337-произв. кв.31 по плана на село Татарево, с издател – “Абуба” ЕООД и получател „ВДФ БИЛД” ЕООД, при стойност на сделката 15000лева. Тази фактура е осчетоводена в счетовдството на „ВДФ БИЛД” ЕООД, а плащането от страна на „ВДФ БИЛД” ЕООД към “Абуба”ЕООД е осчетоводено по сметка 503 ”Разплащателна свметка в левове” по банково бордеро от 15.02.2009 година.

          Изложеното до тук, налага да се съобрази и разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, съобразно която лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

          Както вече бе казано по делото няма спор, че жалбоподателят разполага с данъчни фактури, които са съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, като дължимият косвен данък е посочен на отделен ред. Не се спори, че страните по сделките, обективирани в тези фактури са регистрирани по реда на ЗДДС лица.

          Както се посочи, събраните в хода на производството данни, налагат да се приеме, че въпросните услуги са фактически осъществени. Крайният извод при това положение е, че установеният в закона фактически състав, от който се поражда правото на данъчен кредит е проявен. Следователно, в случая това право е надлежно упражнено от жалбоподателя.

          Ето защо, изводът на приходната администрация за липса на коментираните доставки се явява фактически и правно необоснован, поради което оспореният РА ще следва да бъде отменен.

          При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски в производството. Те се констатираха в размер на 870 лв., представляващи заплатената държавна такса в размер на 10 лв., възнаграждения за вещи лица -в размер на 610 лв. и възнаграждение за един адвокат - 250 лв.

                   Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

                  

ОТМЕНЯ по жалба на А.Л.Д. /регистриран земеделски  производител/, с ЕИК **********, с адрес: ***, Ревизионен акт № 161201866/05.07.2012г. на ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 1249/26.09.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив, с който акт е отказан данъчен кредит в размер на 14322,81 лв., ведно с начислени лихви в размер на 2237,49 лв.

            ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП”  Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на  А.Л.Д. /регистриран земеделски  производител/, с ЕИК **********, с адрес: ***, сумата  от 870лв. /осемстотин и седемдесет лева/ представляваща заплатената държавна такса в размер на 10 лв., възнаграждения за вещи лица – общо в размер на 610 лв. и възнаграждение за един адвокат - 250 лв.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                  

 

 

 

 

 

 

 

       

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :