РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 31 януари 2013 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3355 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Л.С. *** против решение № 38 от 05.09.2012 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси” в Община Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С.Б.Л. против акт за установяване на задължения по декларация № 813 от 13.06.2012 г., съставен от главен инспектор И.Т.Т. в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, и е потвърден актът за установяване на задължения по декларация.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно, тъй като общинският служител неправилно е тълкувал представените нотариални актове и волята на страните, изразени в тях. За периода 2010 г. и 2011 г. жалбоподателят е получил съобщение от Дирекция „Местни данъци и такси” за размера на дължимия данък и такса смет, които е заплатил. Твърди, че не са налице основания за заплащане на новоопределените задължения, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да му бъдат присъдени направените разноски. Допълнителни съображения са изложени в представената на 21.01.2013 г. писмена защита.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата и да се потвърди обжалвания акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Развити са съображения в писмено становище, депозирано на 21.01.2013 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито прави и законни интереси пряко се засягат от оспорената заповед и за което заповедта създава нови публични задължения. Спазен е преклузивният 14-дневен срок за обжалване, който тече от момента на съобщаването, извършено лично на жалбоподателя на 15.10.2012 г. (л.140 от делото), следователно подадената на 24.10.2012 г. жалба е в срок. Жалбата е срещу заповед, с която са установени местни такси, и съгласно изрична норма на чл.4, ал.1 ЗМДТ и чл.156, ал.1 ДОПК подлежи на съдебен контрол. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че Л.С.Л. е подал декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ с вх.№ 16091001526 от 28.04.2004 г. и вх.№ 1609017314 от 04.06.2007 г. за притежаваната от него 1/2 идеална част от УПИ VІІІ, кв.440, Първа градска част, с площ 250 кв.м, и сграда – търговски център, с РЗП 474,90 кв.м, находящ се на бул.”Шести септември” № 219, за който имот притежава нотариален акт № 106, том 13, дело № 2484/2003 г. на Службата по вписванията при Районен съд Пловдив. С нотариален акт № 36, том 43, дело № 9931/2004 г. на Службата по вписванията при Районен съд Пловдив Л.С.Л. и С.Б.Л. са учредили право на строеж и срочно право на ползване на „Кроно – Пловдив” ООД за срок от 4 години от датата на въвеждане в експлоатация на сграда – представителен търговски център, за която е издадено разрешение за строеж № 160 от 11.06.2004 г. и която ще се построи в собствения им УПИ VІІІ, кв.440, по плана на Първа градска част, град Пловдив. Сградата е въведена в експлоатация с удостоверение № 51 от 16.06.2006 г. на главния архитект на Община Пловдив, съответно от този момент започва да се тече срокът на учреденото срочно вещно право на ползване в полза на „Кроно – Пловдив“ ООД.

Въз основа на извършена проверка от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол” към Дирекция „Местни данъци и такси” на Община Пловдив е установено, че Л.Л. има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, начислени в качеството на собственик на недвижимия имот, описан по-горе, находящ се в град Пловдив, бул.”Шести септември” № 219. Въз основа на данните от проверката и на основание чл.107, ал.3 ДОПК е издаден акт за установяване на задължение по декларация № 813 от 13.06.2012 г. за периода 01.07.2010 г. – 31.12.2011 г., съгласно който непогасените задължения за данък върху недвижимите имоти към 12.06.2012 г. ведно с лихва за просрочие е в размер на 925,07 лева и таксата за битови отпадъци с лихва за просрочие е в размер на 3391,89 лева.

Главният инспектор е приел, че за периода от 01.07.2006 г. до 30.06.2010 г. „Кроно – Пловдив“ ООД е задължено лице за сградата е ползвателят съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ, а от 01.07.2010 г. задължено лице за 1/2 идеална част е собственикът Л.С.Л. съгласно чл.11, ал.1 ЗДМТ. Прилагайки разпоредбите на чл.22 ЗМДТ, § 20, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ и § 8 от решение № 2, взето с протокол № 2 от 20.01.2011 г. на Общински съвет Пловдив, чл.28 и чл.4, ал.2 ЗМДТ, главният инспектор е определил размера на задължението за данък върху недвижимите имоти за периодите 01.07.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 277,98 лева и 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер на 555,97 лева и лихвата върху така определените данъци за периода от 01.07.2010 г. до 12.06.2012 г. в размер на 91,12 лева.

По отношение на таксата за битови отпадъци съгласно чл.64, ал.1 ЗМДТ органът е приел, че тя се заплаща от собственика на недвижимия имот. А съгласно чл.66, ал.1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер с решение на Общински съвет Пловдив – за 2010 г. и 2011 г. това е решение № 463, взето с протокол № 23 от 17.12.2009 г. Размерът на таксата е определен, както следва: за периода 01.07.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 1019,27 лева, а за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер на 2038,54 лева. Съгласно чл.4, ал.2 ЗМДТ, приложим и за местните такси съгласно препращащата норма чл.9б ЗМДТ, невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като размерът на определената лихва е 334,08 лева за периода от 01.07.201 г. до 12.06.2012 г.

Въз основа на тези констатации е издаден акт за установяване на задължение по декларация № 813 от 13.06.2012 г. Срещу акта е подадено възражение от Л.Л.. След преценка на доказателствата директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е издал оспореното решение № 38 от 05.09.2012 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с което е отхвърлил жалбата и е потвърдил акта за установяване на задължения по декларация.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства. Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че при издаване на оспореното решение е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби, което е довело до издаване на незаконосъобразен административен акт.

Чл.1, ал.1 ЗМДТ определя видовете местни данъци, които постъпват в общинския бюджет, първият от които е данъкът върху недвижимите имоти. А чл.6, ал.1 ЗМДТ определя видовете местни такси, които се събират от общините, като б.”а” посочва изрично местната такса за битови отпадъци.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях. Безспорно е установено, че процесният търговски център се намира в строителните граници на град Пловдив, същият е с административен адрес: бул.“Шести септември“ № 219, т.е., за него се дължи данък върху недвижимите имоти и този въпрос не е спорен между страните.

Не е спорен и въпросът относно размерът на определения данък, при определянето на който са спазени материалноправните разпоредби на ЗМДТ и решенията на Общински съвет Пловдив. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е заплатил определените му със съобщението за съответната година данък и такса смет, защото съобщението не е административен акт, с който се определят задълженията на данъчно задължените лица. Съгласно чл.4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От своя страна ДОПК предвижда два начина на установяване на данъчните задължения – предварително установяване и установяване с ревизионен акт. В случая, тъй като жалбоподателят е подал съответната декларация по чл.14 ЗМДТ, изпратеното му съобщение съдържа размера на данъка и таксата смет, както са определени съобразно подадената от Л.Л. декларация. Това не означава, че по принцип органите на общинската дирекция нямат правомощие да определят различен размер на дължимите данъци, като извършат съответните корекции и в подадената от данъчно задълженото лице декларация. Това правомощие им е дадено по силата на нормата на чл.106, ал.1 ДОПК, която разпорежда, че, когато в декларация се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл.103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Този акт се съобщава на задълженото лице, което има възможност да го обжалва, каквото производство се е развило в настоящия случай.

Спорен между страните е въпросът кое е лицето, което следва да заплати данъкът върху недвижимия имот. Нормативно този въпрос е разрешен в нормата на чл.11 ЗМДТ, съгласно ал.1 на който данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно ал.3 на същата правна норма при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Вярно е, че за процесния търговски център е било учредено вещно право на ползване по силата на договор за учредяване на право на строеж и срочно право на ползване, сключен във формата на нотариален акт № 36, том 43, дело № 9931 от 2004 г. на Службата по вписванията при Районен съд Пловдив, за определен период от време – четири години от датата на въвеждане в експлоатация на сградата. Видно от приложеното в административната преписка удостоверение № 51 от 16.06.2006 г. на главния архитект на Община Пловдив, търговския център е въведен в експлоатация на тази дата и от 17.06.2006 г. до 17.06.2010 г. данъчно задължено лице за данъка върху недвижимия имот е бил ползвателят „Кроно – Пловдив“ ООД. След тази дата данъчно задължено лице остава собственикът на сградата и това не са физическите лица, учредили правото на ползване и правото на строеж, а търговското дружество „Кроно – Пловдив“ ООД, защото в полза на дружеството е учредено право на строеж и защото дружеството е придобило правото на собственост върху построената сграда. Този извод се налага от анализа на чл.181, ал.2 ЗУТ, съгласно който след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Т.е., с достигането на този етап започва да съществува нов обект – вещ, която може да бъде предмет на разпоредителни сделки, т.е., ограниченото вещно право на строеж се трансформира в абсолютно право на собственост върху сградата. Основната последица от достигането на етап „груб строеж“ (в настоящия случай този момент отдавна е настъпил, доколкото е налице удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация) е, че правото на строеж преминава в право на собственост. Ето защо, неправилни и необосновани са изводите на административния орган в тази насока, че данъчно задължено лице е физическото лице Л.Л., тъй като той не е собственик на построения търговски център. Доколкото правото на собственост е абсолютно вещно право, което съдържа в себе си и правото на ползване, уговорката за срочно право на ползване, направена между страните в договора от 2004 г., е лишена от правен смисъл.

По същите съображения, защото търговското дружество е собственик на процесната сграда от момента, в който е завършена в груб строеж, жалбоподателят не дължи и таксата за битови отпадъци. Защото съгласно чл.64, ал.1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл.11, т.е., от собствениците или ползвателите, а в настоящия случай това е едно и също лице – „Кроно – Пловдив“ ООД.

Доколкото неправилно са определени основните задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса смет и същите не са дължими, не се дължат и лихви за просрочие. Лихвата като акцесорно задължение следва основното задължение, съществува, докато съществува главното задължение, и е неделимо от него.

Следва да се отбележи, че в диспозитива на решението на директора погрешно е посочено вместо името на жалбоподателя Л.С.Л.  името на неговата съпруга С.Б.Л., но това не се е отразило на смисъла на решението, имащо за цел да потвърди издадения акт за установяване на задължение по декларация № 813 от 13.06.2012 г. на главен инспектор И.Т.Т. в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение като незаконо-съобразно следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя се дължат разноски за внесената държавна такса в размер на 10 лева, поради което следва да бъде осъдена Община Пловдив да заплати на жалбоподателя тази сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л.С. Лозанов, ЕГН **********,***, решение № 38 от 05.09.2012 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси” в Община Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С.Б.Л. против акт за установяване на задължения по декларация № 813 от 13.06.2012 г., съставен от главен инспектор И.Т.Т. в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, и е потвърден актът за установяване на задължения по декларация.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Л.С. Лозанов, ЕГН **********,***, сумата 10 (десет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                               Административен съдия:

Начало на формуляра