Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 09 януари 2013 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3360 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по чл.268, ал.2 ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.Г.П. *** против решение № 323 от 03.10.2012 г. на териториалния директор на ТД Пловдив при НАП, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ РД-24-1190 от 19.09.2012 г. и преписката е върната на публичния изпълнител за произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Твърди, че ЗАНН е специален закон по отношение на ДОПК и има собствена уредба на погасителната давност. Относно държавните такси не спори, че същите представляват държавни вземания и за тях се прилагат нормите на ДОПК за погасителната давност, но според жалбоподателя тази давност по изпълнителния лист от 28.08.2006 г. е изтекла на 31.12.2011 г., а разпореждането на публичния изпълнител е от 28.08.2012 г. Съответно, за изпълнителния лист от 25.06.2007 г. погасителната давност ще изтече на 31.09.2012 г. и тъй като жалбоподателят е узнал за това задължение на 13.12.2012 г., счита, че за времето от 25.06.2007 г. до 13.09.2012 г. не дължи лихва. Твърди още, че протокола на публичния изпълнител не съдържа реквизитите по чл.50 ДОПК. Моли да се отмени разпореждането на публичния изпълнител от 22.08.2012 г.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да остави в сила решението на териториалния директор. Твърди, че разпоредбите относно давността са правилно приложени, за което има мотиви в решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и в преклузивния 7-дневен срок от съобщаването му, извършено с писмо с обратна разписка на 08.10.2012 г. Всичко това налага извод, че жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните доказателства се установява, че с оспореното разпореждане от 22.08.2012 г. публичният изпълнител е допуснал присъединяване на два изпълнителни листа – първият от 28.08.2006 г., издаден по н.а.х.д. № 235/2005 г. на ПРС, и вторият от 25.06.2007 г., издаден по н.а.х.д. № 2610/2006 г. на ПРС – към изпълнително дело № 103689/2004 г., образувано по повод на наказателно постановление № 681 от 12.03.2004 г. на кмета на Община Пловдив.

За да издаде оспореното решение, териториалният директор е приел, че процесното разпореждане е издадено от надлежен орган, в писмена форма и с всички изискуеми реквизити, към момента на издаване на разпореждането е налице висящо изпълнително дело, поради което извършеното присъединяване е законосъобразно. По възражението за изтекла давност териториалният директор е приел, че по изпълнителният лист от 28.08.2006 г. петгодишната давност би изтекла в края на 2011 г., но образуваното първоначално изпълнително дело в Агенцията за държавни вземания е прекъснало давността и е започнала да тече нова давност, която би изтекла на 28.09.2012 г., но оспореното разпореждане е прекъснало давността. Съответно по изпълнителния лист от 25.06.2012 г. е прието, че давността е започнала да тече от момента на влизане в сила на наказателното постановление, който е датата на издаване на изпълнителния лист; в срока по ЗАНН има образувано изпълнително дело, което води до прилагане на давността по ДОПК, която без спиране или прекъсване би изтекла в края на 2012 г., но издаденото разпореждане е прекъснало давността. Същото се отнася и за държавната такса. Поради тези съображения жалбата на Н.Г.П. срещу разпореждането за присъединяване е преценена като неоснователна и е оставена без уважение.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя е представено преводно нареждане от 15.08.2007 г., от което е видно, че е платена сумата 50 лева по сметка на ТД на НАП за наказателно постановление, както и извлечение от банкова сметка ***. Посочените доказателства според съда не доказват извършено плащане, защото не е конкретизирано наказателното постановление, глобата или имуществената санкция по което се плаща, както и не е установено, дали с платената сума не е погасено друго по-старо задължение на жалбоподателя.

От друга страна, административният орган е представил протокол от 14.11.2012 г., с който публичен изпълнител в ТД Пловдив на НАП удостоверява, че към момента по изпълнително дело № 103689/2004 г. съществуват задължения в размер на 218,63 лева, което е дължимо и не е извършено плащане. Представена е също компютърна извадка от изпълнителното дело, според която актуалното задължение е 218,71 лева.

При тези доказателства съдът намира, че решението на териториалния директор на ТД Пловдив на НАП е законосъобразно. То е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на материалния и процесуалния закон.

Съдът намира, че законовите разпоредби относно давността са правилно приложени и мотивите на териториалния директор в тази насока за обосновани и законосъобразни. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нормите на ДОПК в случая не следва да намерят приложение, тъй като ЗАНН има изчерпателна уредба на давността. Това по принцип е така, но нормата на чл.82, ал.4 ЗАНН изрично постановява, че разпоредбата на предходната алинея (която казва, че независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1) не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. Настоящият казус е точно такъв, в срока за изпълнение на административното наказание глоба, който съгласно нормата на чл.82, ал.1 ЗАНН е двугодишен, са били образувани изпълнителни дела, поради което за тези глоби вече не следва да се прилага давността по ЗАНН, а тази по ДОПК, както това е направено от страна на териториалния директор и на публичния изпълнител. Ето защо, давността, след изтичането на която ще се погасят задълженията на жалбоподателя, ще бъде общата петгодишна давност по ДОПК, а не двугодишната или тригодишната по ЗАНН.

Разпореждането за присъединяване, доколкото представлява действие на публичния изпълнител по принудително събиране на публични държавни или общински вземания, от 22.08.2012 г. е прекъснало давността, която за задължение-то по изпълнителния лист от 28.08.2006 г. би изтекла на 28.09.2012 г. и за задължението по изпълнителния лист от 25.06.2007 г. би изтекла на 31.12.2012 г., тъй като е издадено преди изтичането на тези давностни срокове. От прекъсването на давността започва да тече нова давност, разпорежда нормата на чл.172, ал.3 ДОПК, поради което не може да се възприеме становището на жалбоподателя, че задълженията му са погасени по давност.

Водим от гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски на основание чл.143, ал.4 АПК на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Затова и на основание чл.268, ал.2 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.П., ЕГН **********,***, против решение № 323 от 03.10.2012 г. на териториалния директор на ТД Пловдив при НАП, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ РД-24-1190 от 19.09.2012 г. и преписката е върната на публичния изпълнител за произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на Териториална дирекция град Пловдив на НАП сумата 150 (сто и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                            Административен съдия: