РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

113

 

 

гр. Пловдив, 16.01.2013 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав :

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА    

                              

при секретаря Б.К.  и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл.съдията Мариана Михайлова к.н.а.х дело № 3373  по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от младши юрисконсулт М.М.М.,  процесуален представител на Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив против Решение № 2194 от 24.08.2012г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по н.а.х.д. № 3019 по описа на съда за 2012г., с което е отменено наказателно постановление № 40891- S004079/16.11.2010г.  на Заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив,  с което  на ЕТ ”Стоян Сариев - Стоянстрой”, БУЛСТАТ *** и адрес на управление *** и собственик С.Г.С., за административно нарушение на чл.40, ал.1, т.1, б, “В” от ЗЗО е наложено, на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО административно наказание имуществена санкция в размер на 4000 лв.( четири хиляди лева).

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се административнонаказателно производство, като е АУАН е съставен в рамките на  тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на производството. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

3. Ответникът по касационната жалба ЕТ  “СТОЯН САРИЕВ - СТОЯНСТРОЙ”, чрез процесуалния си представител адвокат И. счита, че решението на първоистанционния съд е правилно и законосъобразно.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта :

5.Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6.Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от С.Г.С., собственик на ЕТ ”Стоян Сариев – Стоянстрой” срещу  наказателно постановление № 40891 - S004079/16.11.2010г. на Заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив.

 Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №  S004079 от 08.10.2010г.,   съставен от Ц.С.Б. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.

Обективираните в АУАН констатации се свеждат до следното:

На 07.07.2010г. била извършена проверка за спазване на осигурителното законодателство, касаещо внасянето на здравноосигурителни вноски в срока по чл.40, ал.1, т.1 б.”В” от ЗЗО, в търговец – осигурител  ЕТ ”Стоян Сариев - Стоянстрой”,  ЕИК  по Булстат *** и адрес на управление *** и собственик С.Г.С.. Проверката се осъществила от Ц.С.Б., заемаща длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. В хода нейното провеждане бил съставен протокол № 2592/09.07.2010г. При извършена оперативна проверка е установено, че за периода 01.05.2010 - 31.05.2010г. на работещите по трудови правоотношения лица (13 броя), в срока регламентиран в чл.40, ал.1, т.1 б ”В” от ЗЗО не са заплатени вноските за здравно осигуряване върху начислени трудови възнаграждения за месец Май 2010 година. Същите са начислени на 28.06.2010г., а изплатени на 28.07.2010г. Съгласно чл.40, ал.1 т.1, б.” В” от ЗЗО дължимите здравоосигурителни вноски в размер на 372.27 лв. е следвало да бъдат внесени до края на месеца, през който е извършено начисляването, т.е. до 30.06.2010г. включително. Здравоосигурителните вноски са внесени със закъснение на 28.07.2010г. по разкритите за това сметки на ТД на НАП – гр. Пловдив. Размера на дължимите здравоосигурителни вноски е установен с ПИП сер.АА № 0062460/09.07.2010г., съобразно представените от фирмата документи: аналитична ведомост на счетоводната сметка 502, журнал сметка 420 и ведомост за заплати, обективирани в подадената по реда на чл.3, ал.3 от Наредба Н – 8 / 29.12.2005г. на МФ Декларация обр.6 с Протокол вх.№ 16403103105110/30.06.2010г. и проверка в данъчно - осигурителната сметка. Нарушението е установено при извършена документална проверка на 09.07.2010г. в сградата на ТД на НАП гр. Пловдив, ул.” Чернишевски” № 3 стая 310 и е документирано с ПИП сер. АА № 0062460.

Така установеното е квалифицирано като административно нарушение на чл.40, ал.1, т.1  б. “В”, вр. чл.104, ал.1 от ЗЗО.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното НП.

7.С обжалваното решение районният съд е отменил така издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, първоинстанционния съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на наказателното постановлене и отмяната му само на това процесуално основание, тъй като в случая не е спазен 3 - месечния срок, съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Този срок, според  първоинстанционния съд е започнал да тече от деня, следващ  деня на подаване на декларацията обр. 6 на 30.06.2010г. в ТД на НАП, а именно от 01.07.2010г. при което, чрез проверка в собствените си сметки, органите по приходите са могли и е следвало да установят, дали декларираните осигурителни вноски действително са били внесени. Така съдът е приел, че административнонаказателното производство е следвало да бъде образувано не по - късно от 01.10.2010г., а видно от съставения АУАН S004079 на 08.10.2010г., то е образувано след изтичане на три месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

ІV. За правото :

8.Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се  установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата не е спорна между страните, поради което се възприема и от настоящия касационен състав. При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е формирал обаче, незаконосъобразни изводи относно приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН, които не се споделят от настоящия състав на съда. Независимо от това, решението се явява правилно като краен резултат, и като такова следва да бъде  оставено в сила Съображенията за това са следните :

Районният съд неправилно е приел, че при съставяне на АУАН не е спазен тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.  Съобразно последно посочената правна норма – “....Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години......” . В  тази му редакция, нормативният текст е в сила, съгласно последното законодателно изменение / ДВ, бр. 77 от 2011 г./. Съответно, нормативният текст, в редакцията си към момента на извършване на нарушението / Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г./ гласи следното - „ … Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.“

Цитираният нормативен текст е ясен, конкретен и не будещ съмнение по отношение на неговото прилагане. Административно наказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента в който е съществувала възможност нарушителя да бъде открит. Обратно, момента на извършване на нарушението пък, е релевантен по отношение на втория – едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. По смисъла на посочената правна норма, откриване на нарушителя, означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице – отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно-наказващия орган. Ясно е при това положение, че откриването на нарушителя е резултат от съответно предприети административно производствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.

С оглед конкретиката на текущия казус, необходимо е да се посочи още следното :

Несъмнено е,  че в случая декларация обр. 6 е била подадена в срок, но пък очевидно в нея липсва информация, дали осигурителните плащания са били извършени. За да бъде открит нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, без всякакво съмнение, следва органът фактически да разполага с необходимите данни за установяване на нарушението и нарушителя, а не с принципната възможност да извърши допълнителната проверка, макар и в собствения си информационен масив, при която да установи елементи от състава на самото нарушение, каквото в случая е неплащането на дължимите осигурителни вноски. Едва при подадена декларация обр. 6, и след конкретното извършване на проверка по данъчно-осигурителната сметка на лицето, обективирана в съответния протокол, приключващ тази проверка, административния орган,  ще е установил, както факта на нарушението, така и нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Изложените съображения от първоинстанционния съд в обратния смисъл са неправилни и не се споделят от този състав на съда.

9. Въпреки това обаче, в случая е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което обосновава правилността на постановения резултат от първостепенния съд.

Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административно-наказателното производство, следва да се прилагат правилата от­носно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато съ­щите не са намерили уредба в ЗАНН.

В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено ли­це за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административно-наказателното производство.

Все в тази насока е необходимо да се добави още, че института на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл.82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, както се каза, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче, не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а във връзка с правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /сиреч, в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК.

В случая отговорността на дружеството е била ангажирана на основание чл. 104, ал.1 от ЗЗО за невнесени в срок здравноосигурителни вноски за м. Май  2010 г., срокът за чието внасяне на основание чл. 40, ал.1, т.1,б”В” от ЗЗО е изтекъл на 30.06.2010 г., т.е. следва да се приеме, че към този момент нарушението е било осъществено.

При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е една година и половина, и е изтекъл на 01.01.2012г. Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който Държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание  чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено.

10. Това именно е крайният резултат, постановен от първоинстанционния съд и затова той ще следва да бъде оставен в сила, макар съобразно коригиращите мотиви на касационната инстанция.

С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 2194 от 24.08.2012 г.  на Районен съд Пловдив, ХХI   н.с., постановено по НАХД №  3019 по описа на същия съд за 2012г.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.