Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 158

 

град Пловдив, 21.01.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря С.С. и участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 3377 по описа за 2012 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Д.Л.Л., срещу Решение № 2307 от 24.09.2012 година, постановено по НАХД № 3707 от 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ наказателен състав, с което решение е потвърдено НП № К - 266/26.04.2012г. на Началник РУП – Хисаря, с което на Д.Л.Л., е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 259 ал. 1 вр. с чл. 249 т. 1 и 2 от КЗ на основание чл. 315 ал. 1 т. 1 от КЗ.

В съдебното заседаниe касаторът се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. В жалбата се изтъкват доводи, че жалбоподателят има три деца, няма финансови средства да заплати наложената глоба. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови ново решение, с което да се отмени изцяло наложената глоба, респ. наказателното постановление.

Ответникът – Районно управление “Полиция” - Хисаря, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.  

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира жалбата за неоснователна, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за  основателна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

            Д.Л. е правоспособен водач на МПС, притежаващ категории “В”, “М” и “Т”. На 18.04.2012 г. около 15.40 ч. на черен път за вилна зона “Отдих”, между селата  Песнопой и Михилци обл. Пловдивска, бил спрян за полицейска проверка от служителите на РУП гр. Хисаря  Ц. Д. и С. Ч. Л. управлявал лек автомобил “Сузуки” с рег. № РВ 0181 ВМ, собственост на друго лице.

         При проверката се твърди да е установено, че за този автомобил, управляван от касатора, нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което и Ц. Д. съставил АУАН № 187340/18.04.2012 г., в който подвел приетото за налично административно нарушение като такова по смисъла на чл. 259, ал. 1 вр. чл. 249 т. 1 и т. 2 от КЗ.

         Съставен бил и друг АУАН за други установени административни нарушения – по ЗДВП. Д.Л. подписал акта като изрично вписал, че няма възражения.

            Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

         Касационната жалба е основателна.

         Районният съд е постановил неправилно решение, като не е съобразил дали касатора може да е адресат на отговорността в хипотезите на чл.315 от КЗ.

          Безспорно е по делото, че жалбоподателят не е управлявал свой собствен автомобил. Няма спор, че в момента на проверката в автомобила са се намирали и неговите съпруга и син. Очевидно необходимостта лицата да се предвижат с автомобила по конкретен повод е преодоляла дължимата грижа, която следва  да се прояви от  Д.Л. относно преценката дали за “Сузуки” с рег.№ РВ0181ВМ има сключена задължителна застраховка  “Гражданска отговорност” и при наличие на полица, същата в негово държане да би могла да бъде показана на проверяващите.

         С нормата на чл.315 от КЗ са ясно разграничени две хипотези, като в приложимата втора, отговорността се носи от лицето в случай, че управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите.

         Дали действителния собственик и сключил такава, проверяващитне биха могли да установят чрез справка в Комисията по финансов надзор, а като не е сторил това АНО  е издал  незаконосъобразно постановление, при липса на доказателства, че субект на отговорността по чл.315 от КЗ е Д.Л..

         По изложените съображения, касационният съд намира, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се отмени изцяло.

 Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2307 от 24.09.2012 година, постановено по НАХД № 3707 от 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ наказателен състав, като  вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ НП № К - 266/26.04.2012г. на Началник РУП – Хисаря, с което на Д.Л.Л., е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 259 ал. 1 вр. с чл. 249 т. 1 и 2 от КЗ на основание чл. 315 ал. 1 т. 1 от КЗ.

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

            

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: