РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 31

 

гр. Пловдив,  04.01.2013  год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:  

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

 

при секретаря Марина Чиракова като разгледа докладваното от председателя  административно дело 3390 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Т.И.К. *** против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 328/05.10.2012 г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив.

Твърди се, че това решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено в противоречие с материалните и процесуалните правила на закона. Конкретно се сочи, че задълженията по изп.дело № 3020/2008 г. по описа на ПИ при ТД на НАП са изплатени на 24.08.2009 г. съответно в 7-дневен срок от получаването на плащането изп.производство е следвало да бъде прекратено. Предвид посоченото няма как към това прекратено по смисъла на закона  изпълнително дело да бъдат присъединени други изпълнителни титули. Освен това се сочи, че същите са и погасени по давност.

В крайна сметка се иска отмяна на оспореното решение, постановяване на разпореждане за прекратяване на въпросното изп.дело и на основание чл.173 от ДОПК отписване на въпросните задължения.

В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 328/05.10.2012 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е оставена без уважение жалба срещу разпореждане за присъединяване 3020/2008/000005/10.09.2012 г., издадено от публичен изпълнител Е.В., офис Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив. За да достигне до този извод, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е приел за установено следното:

В ТД на НАП Пловдив – офис Пазарджик е постъпило заявление от Община Пловдив, МВР Варна и РД “АА” София за присъединяване в производство по принудително събиране на публични вземане с вх. № 42-12-027-027742/05.10.2011 г. и № 42-08+027-000060/06.10.2011 г. и приложени доказателства НП № ДАИ-0000819/04.09.2009 г. на РД “АА” София – нелихвена част: 1000 лв., Фиш № 104661/02.04.2011 г. на Община Пловдив – нелихвена част – 20 лв., Глоба фиш № 0536667/30.09.2009 г. на МВР Варна – нелихвена част в размер на 30 лв. Административният орган е приел, че за да се допусне извършването на присъединяване на кредитори, към вече образувано изпълнително дело, трябва да са налице следните законови предпоставки:

1.  Образувано изпълнително дело

2. Наличие на публичен взискател, със установено и изискуемо вземане към същия длъжник, срещу който вече е образувано изпълнително дело.

3. Присъединяването да се извърши с разпореждане на компетентен публичен изпълнител след изготвяне на разпределение на събраните суми по делото.

Изброените по-горе изпълнителни титули са годни изпълнителни основания чл. 162 ал.2 т.1 и чл. 165 от ДОПК за предприемане на последващи действия от страна на публичния изпълнител.

Изпълнително дело с № 3020/2008 г. е образувано по повод издадени НП с № 13-300/21.06.2006 г. на ОИТ Пазарджик, № 13-0570/21.06.2006 г. на ОИТ Пазарджик, № 33-0000195/20.12.2008 г. на РД “АА” Пазарджик и глоба фиш с № 018144/20.01.2009 г. на Община Пловдив, НП № 1592/24.11.2008 г. с общ размер на задълженията по описаните по-горе изпълнителни основания – 680,00 лв. нелихвена част. С дата 24.08.2009 г. са платени от лицето така упоменатите и в размер задължения. С разпореждане № 3020/2008/000003/23.09.2009 г. публичният изпълнител разпределя постъпилите 530 лева от извършените действия по принудително изпълнение срещу жалбоподателя. Останалата част е платена преди това през месец март 2009 г. Съгласно чл. 225 ал.1 от ДОПК изпълнителното производство се прекратява с разпореждане, като разпореждането съгласно ал. 3 от същия текст се издава в 7-дневен срок от:

1. Получаването на плащането и отразяването му по съответната сметка – в случаите по ал.1 т.1;

Предвид обаче междувременно постъпилия титул от страна на РА “АА” Пазарджик в рамките на същото изпълнително дело е издадено съобщение за доброволно изпълнение, получено от длъжника през месец октомври 2009 г. Т.е. преди издаването на разпореждането за прекратяване, е налице нов титул, за който е продължило изпълнителното производство.

Т.е. към датата на разпореждането е налице образувано изпълнително производство, което е важна предпоставка за извършване на присъединяването. С обжалваното разпореждане е присъединено на първо място НП № 0000819/04.09.2009 г. на ДАИ, влязло в законна сила на 12.10.2009 г., постъпило в ТД на НАП с дата 07.12.2009 г. за сумата 1000 лева глоба. По въпросното НП, с изпращането му от публичния взискател в НАП, е налице прекъсване на първоначалната 2-годишна давност за образуване на изпълнително дело. Същата е прекъсната през декември 2009 г. Общата давност, в която следва да бъде образувано изпълнително производство става вече 3 години и същата би изтекла през октомври 2012 г. Тъй като обаче издаването на обжалваното разпореждане представлява действие по прекъсване на давността и нова давност. По същия начин стоят нещата с фиш глоба № 053667/30.09.2009 г. за сумата от 30 лева и по фиш № 104661/02.04.2011 г.Там по същия начин е налице първо прекъсване на 2-годишната давност за образуване на изпълнителното производство и след това в рамките на 3 години е налице издаване на разпореждане и образуване на изпълнително производство.

Направените изводи в Решението на база така описаната фактическа обстановка не се споделят от този състав на съда.

Не е спорно, че на дата 24.08.2009 г. задълженията по образуваното изп.дело № 3020/2008 г. са платени. По силата на чл.225 ал.1 от ДОПК  в 7-дневен срок за публичния изпълнител възниква задължение за издаване а разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело т.е. най късно към 31.08.2009 г. въпросното изпълнително дело е следвало да бъде прекратено. Съответно няма как към това дело да бъдат присъединени за принудително събиране  публични вземания, постъпили в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик на 05. и 06.10.2011 г., тъй като към този момент въпросното изпълнително дело не съществува, тъй като същото, каза се, е следвало да бъде прекратено с надлежно разпореждане най – късно на 31.08.2009 г. Неиздаването на такова разпореждане не може да бъде вменено в ущърб на  жалбоподателя. Не може да бъде възприета и изложената теза, че изпълнителното дело е съществувало предвид постъпил нов изпълнителен титул от страна на РД „АА“ Пазарджик, т.е. преди издаването на разпореждането за прекратяване е налице нов титул, по повод на  който е продължило изпълнителното производство, по същите съображения. Следва в случая да се има предвид, че в Решението не е посочено кой по–точно изпълнителен титул, представен от страна на РА“АА“ е взет предвид за извеждане на извода, че е налице основание за продължаване висящността на изпълнителното дело – по административната преписка са представени две НП – на л.36 едно, издадено от  Директора на РД“АА“  и на л.31 едно, издадено от ИД Директор „ДАИ“ – ИА“АА“. По пътя на логиката, следва евентуално да се вземе предвид първият по време, но,  съгласно направеното отбелязване върху самото НП, същото е влязло в законна сила на 07.09.2009 г. т.е. след изтичането на крайната дата, към която е следвало да бъде прекратено изпълнителното дело. Освен всичко посочено, за да се възприеме тезата за съществуващо налично изпълнително дело на основание посочения изпълнителен титул, същият, с надлежно разпореждане е следвало да бъде присъединен своевременно към процесното изпълнително дело – такова разпореждане липсва по представената административна преписка. При липсата на надлежно присъединяване с разпореждане се налага безспорния извод, че процесното изпълнително дело е следвало да бъде прекратено предвид погасяването на задълженията по същото. Наличието на последващи публични вземания няма как да бъде предмет на разглеждане в подлежащо на прекратяване изпълнително производство.

При това положение се налага безспорния извод за незаконосъобразност на Решението, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане за присъединяване 3020/2008/000005/10.09.2012 г., издадено от публичен изпълнител – Е.В., офис Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив, съответно за действията на публичния изпълнител – няма как към изпълнително делото, което е следвало да бъде прекратено към един по-ранен момент да бъдат присъединени нови публични вземания.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 328/05.10.2012 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което  е оставена без уважение жалба срещу разпореждане за присъединяване 3020/2008/000005/10.09.2012 г., издадено от публичен изпълнител Е.В., офис Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив.

ОТМЕНЯ Разпореждане за присъединяване 3020/2008/000005/10.09.2012 г., издадено от публичен изпълнител – Е.В., офис Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив.

ВРЪЩА административната преписка на органа за произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател: