РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                         Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

 

гр.Пловдив, 02 . 01 . 2013г.

 

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :

                                                                                                   Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3432/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.268 във вр. с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.

В. А. П. с ЕТ В.П. ***, представляван от адв.Л.П. оспорва Решение № 330 от 09.10.2012г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против Отказ за отписване на публични задължения, поради изтичане на давностни срокове, обективиран в писмо изх.№ 1241/2007/000013/14.09.2012г. на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив.

Жалбоподателят чрез адв.П. счита отказът за незаконосъобразен, поради наличие на всички изисквания на закона за прилагане на чл.173 ДОПК – публичното задължение е погасено по давност, липсват твърдения и доказателства за отсрочване или разсрочване на задължението, както и твърдения и доказателства за обстоятелства, обуславящи евентуално прихващане на насрещно вземане на оспорващото лице към приходната администрация - станало изискуемо, преди настъпване ефекта на погасителната давност на процесното задължение.

Оспорен е мотивът на приходния орган за това, че “с издаване на разпореждането от публичния изпълнител, жалбоподателят е постигнал целения правен ефект, въведен с ДОПК – т.е. за конкретните изпълнителни титули не могат да бъдат предприемани действия по обезпечаване или събиране”, като противоречащ на фактическото и правно положение по казуса.  Твърди се, че целеният ефект е въведеният от ДОПК в разпоредбата на чл.173 – “отписване на погасено по давност публично задължение”. В тази вр. е посочено, че доводите на териториалният директор на практика обезмислят цитираната норма.  Поискана е отмяна на обжалваното решение и изпращане на преписката в ТД на НАП, Пловдив с указания за законосъобразното й приключване и отписване на публичното задължение, ведно с присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Счита решението за законосъобразно по посочените в административния акт съображения – задълженията на оспорващото лице са погасени по съответната процедура – маркирани, за тях е прекъснат принудителният ред за събиране; в НАП не съществува процедура по отписване на задължения за данъци и разпоредбата на чл.173 подлежи на тълкуване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. 

В съдебното производство не е встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото и доводите на страните, съдът прие за установено следното :

   1. Жалбата е подадена в срок и от адресат на неблагоприятен акт. Съобщение за издаденото решение е получено на 18.10.2012г. /известие за доставка/, жалбата е регистрирана в ТД на НАП-Пловдив на 25.10.2012г. , подадена на 24.10.2012г. /пощенско клеймо, л.5/.

    2.Териториален директор на ТД на НАП-Пловдив се е произнесъл по жалбата на П. против Отказ за отписване на публични задължения поради изтичане на давностни срокове, обективиран в писмено уведомление от 14.09.2012г. с № 1241/2007/000013, л.13. Писменото уведомление е квалифицирано от директора на ТД на НАП, Пловдив на мотивирано писмо по възражение вх.№ 1241/2007/000012/30.08.2012г. Цитираният номер съответства на Заявление от П. до публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив във вр. с изп.д.№ 1241/2007г. и изп.д.№ 34693/2001г. , с общ размер на задълженията по първопосоченото изп.д. – 4 370.31 лв. , по второто – 120 лв.

Със заявлението е посочено, че задълженията са погасени по давност на основание чл.171 ал.2 ДОПК и съобразно чл.173 вр. чл.225 ДОПК е направено искане за прекратяване на изпълнителните производства и отписване на визираните в тях публични задължения.

По цитираното заявление е изготвен отговор изх.№ 1241/2007/000013/14.09.2012г., в който са изложени данни само по отношение изп.д.№ 1241/2007г. за събиране на публични вземания по три декларации Патент от 28.01.2000г., от 02.02.2000г., от 28.02.2001г., по които е образувано изп.дело 1241/2007г. С позоваване на чл.171 ал.1 ДОПК в писменият отговор е посочено : абсолютният давностен срок по Декларация Патент № 1951/28.01.2000г., № 4546/02.02.2000, № 1607-1110/28.02.2001г. е изтекъл и задължението е погасено по давност. Вписано е, че в резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително, като самото публично вземане остава дължимо и може да бъде платено доброволно, както и да бъде прихванато.

Публичният изпълнител е наименовал отговорът – отказ и е посочил редът за обжалването му.

Според съдържанието на отговора - отказ, във вр. със заявлението за прекратяване на двете изп.дела и отписване на публичните задължения, визирани в същите, е осъществено правото на оспорване на акта пред Директора на ТД на НАП – Пловдив.

Съгласно чл. 266 ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител /каквото действие представлява и отказът за отписване на погасени по давност публични задължения и непроизнасянето по искането в частта за прекратяване на изпълнителното производство/, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268 ал. 1 от ДОПК, в случаи когато жалбата е оставена без уважение, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната ТД.

Оспореното Решение №330/09.10.2012г. е издадено от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив – материално компетентен орган. Обжалваният пред административния орган отказ да бъдат отписани погасени по давност публични задължения /при липса на произнасяне по искането за  прекратяване на производството по принудително събиране на публични вземания/ също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му /чл. 225 ал. 1 от ДОПК/.  Налице са валидни административни актове, в писмена форма, с фактическите и правни основания за постановяването им.

3. Директорът на ТД на НАП е изяснил теоретично института на погасителната давност, последиците от изтичането й по отношение на кредитор и длъжник, като е посочил, че позоваването на изтекла погасителна давност не води до погасяване на самото субективно право и възражението за изтекла погасителна давност изключва правната възможност да се иска изпълнение – да се предприемат действия по принудително събиране на публичното вземане.

Според териториалният директор, с издаване на разпореждането /писмото-отказ/, заявителят-жалбоподател постигнал целения правен ефект. Изводът е мотивиран от факта на невъзможност да бъдат предприемани действия по обезпечаване или принудително събиране на конкретните задължения, погасни по давност.

Данните от преписката, съпоставени със съдържанието на поставеното искане пред Публичният изпълнител сочат на непроизнасяне по заявлението в частта за прекратяване на двете изп.дела. В жалбата против действия на публичния изпълнител, по която се е произнесъл териториалният директор, е потвърден обхватът на заявените искания и изрично повторно поставено искане за прекратяване само на изп.д.№ 1241/2007г., ведно с отписване на визираните в същото публични вземания. В този обхват се е произнесъл териториалният директор, изключая искането за прекратяване на изп.производство.

Жалбата е оставена без уважение с произнасяне по основателност, макар да е прието, че целеният резултат със заявлението е постигнат, поради обявени за погасени по давност задължения. Към момента на подаване на жалбата и в хода на съдебното производство е бил налице правен интерес от оспорване – липсва произнасяне по цялото искане и е постановен отказ за отписване на погасени по давност публични вземания, макар да са обявени и признати за погасени по давност.

Тук следва да бъде отбелязано формално противоречие между обстоятелствената част на отговора на публичния изпълнител, и наименованието му - отказ с право на обжалване. Последното само по себе си означава неудовлетворено изцяло искане.

4. Фактът на признатите за погасени по давност публични задължения следва да бъде опредметен в съответен материален носител /документ/ с констатиращ ефект, с оглед последиците за заявителя.

Съгласно чл. 173 ДОПК публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност. Тъй като ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган може да състави протокол по чл. 50 ДОПК / в тази насока Разяснение № 08-Б-3 от 4.02.2009 г. относно отписване на публични вземания, погасени по давност - утвърдена процедура С-22 "Отписване на задължения", без данни за прилагане в случая и с твърдение за липса на процедура; Решение № 13173/23.10.2012г., ВАС /.

Следва да се отбележи, че преписката съдържа Протокол изх.№ 1241/2007/000014/14.09.2012г., издаден от публичен изпълнител К.Радева – неподписан /или непредставен в цялост, поради неизпълнение на административния орган да приложи цялата преписка по издаване на оспорен пред съда акт/, в който протокол във вр. със заявлението от 30.08.2012г. и фактите по случая, е извършена констатация за изтекъл давностен срок по трите декларации патент и е вписано, че задължението е погасено по давност. Следователно, неподписаният протокол има констатиращ ефект, но няма данни да е съобщен на заявителя и преписката не съдържа акт за прекратяване на двете изп.дела по см. на чл.225 ДОПК.

Липсата на подпис върху протокола лишава документа от последиците му на констатиращ протокол по см. на чл.50 ДОПК. Съгласно чл.50 ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от органа по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Протоколът се ползва с доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства.

Направеното от жалбоподателя искане за отписване на задължения по реда на чл. 173 от ДОПК не покрива хипотези по см. на чл. 88 ал. 1 ДОПК, доколкото не е поискано издаване на документ, а извършване на определено действие, което следва да бъде опредметено в документ с констатиращ ефект. След издаване на същия следва отразяване на факта в данъчно-осигурителната сметка /ДОС/ на лицето /чл.87 ал.2 т.7 ДОПК/, тоест налице е различие в двата документа, като ДОС само отразява вече документиран факт. Удостоверението по чл. 87 ал. 6 ДОПК е свидетелстващ официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК, защото в него е материализирано изявление за знание. Освен това, органът дължи произнасяне по искането в посочения му обхват и в случая не е извършена преквалификация на заявлението, а ДОПК формално е разграничил двете процедури.

5. Поради невъзможността да бъдат събрани тези публични вземания по принудителен ред, е въведена възможност за отписване на вземания, които са погасени по давност, съгласно чл. 173 от ДОПК. Аргумент в подкрепа на изложеното е и фактът, че се погасяват публични задължения, без да са определяни по основание и размер след проведено ревизионно производство, приключило с издаване на ревизионен акт / в тази насока Решение № 10656/23.07.2012г., ВАС /.

При липса на правомощие за отписване на вземанията по смисъла на чл. 173 от ДОПК от съда, преписката следва да се върне на публичния изпълнител за произнасяне по заявлението на В. П. във вр. с изп.д.№ 1241/2007г. - вх. № 1241/2007/000012/30.08.2012г. за отписване на погасени по давност публични задължения с отразяване на това в данъчно - осигурителната му сметка.

6. В допълнение се отбелязва и следното :

Изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за прекратяване на принудителното изпълнение - чл. 225 от ДОПК. Изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания /арг. чл. 168 т. 3 от ДОПК при действието на който е изтекла давността/. Погасяването на публичните вземания по давност, пък съставлява основание за отписване на същите, регламентирано в разпоредбата на чл. 173 от ДОПК. Ефектът на погасителната давност е преустановяване на възможността за принудително събиране на вземането /за погасено по давност вземане не се издава изпълнителен титул/.

Както е посочено в решението, с изтичане на давностните срокове по чл. 171 ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/.   Посоченото не се отразява на правото по чл.173 ДОПК, за осъществяване на което органът дължи съответно действие, процедурата за което е предмет на вътрешна регламентация и не следва да ограничава или отрича правото на субекта – заявител.

Изложеното не е съобразено от административния орган в необходимата пълнота с последица - незаконосъобразност на постановения резултат, в обжалваната част по отношение постановения отказ за отписване на публичните задължения по изп.д.№ 1241/2007г. и за констатираната липса на произнасяне по заявлението в частта за прекратяване на изпълнителното дело.

 Следва да се отмени оспореното Решение № 330/09.10.2012г. на Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив и потвърдения с него Отказ за отписване на публични задължения поради изтичане на давностни срокове с изх. № 1241/2007/000013/14.09.2012г., издаден от К.Радева - публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

Административния акт, какъвто представлява оспорваното решение и отказът на публичния изпълнител са предмет на съдебна преценка за законосъобразност към момента на издаването им. В случая не е налице хипотеза на чл.142 ал.2 АПК.

Мотивиран така и на основание чл.268 ДОПК, Съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 330 от 09.10.2012г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на В. А. П. с ЕТ В.П. *** против Отказ за отписване на публични задължения, поради изтичане на давностни срокове, обективиран в писмо изх.№ 1241/2007/000013/14.09.2012г. на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив.

Отменя действията на публичен изпълнител при дирекция "Събиране" в ТД на НАП - Пловдив, обективирани в писмо изх. № 1241/2007/000013/14.09.2012г.  по заявление на жалбоподателя с вх. № 1241/2007/000012/30.08.2012г.

Връща административната преписката на публичния изпълнител при Дирекция "Събиране" в ТД на НАП - Пловдив, за произнасяне по заявление на В. А. П. с ЕТ В.П. ***41/2007/000012/30.08.2012г.,  при съобразяване с мотивите от съдебният акт и в цялост по поставените искания.

Осъжда Териториална дирекция - гр. Пловдив на Национална агенция за приходите да заплати на В. А. П. с ЕТ В.П. ***, сумата от 50 лв. – съдебни разноски.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

Административен съдия :