Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 69

 

гр. Пловдив, 14.01.2013 год.

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на тринадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА  

 

при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от  съдия Л. Несторова административно дело № 3433 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр. 105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006г./

        Образувано е по жалба предявена от В.А.П. лично и в качеството му на ЕТ “В.П. 99”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Решение № 331 от 09.10.2012г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № РД-16-5541 от 25.09.2012г., подадена от ЕТ “В.П. 99” срещу Отказ от отписване на публични задължения поради изтекли давностни срокове, обективиран в писмо с изх. № 34693/2001/060658 от 13.09.2012г. на Х.К.- публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП гр. Пловдив.

Решението се атакува като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните норми и процесуални правила на ДОПК. Изрично е посочено, че извън обсега на възражението е задължението по фиш № 001335/31.10.2010г. на Община Пловдив, следователно и с жалбата, депозирана пред Административен съд-Пловдив, не се оспорва Решение № 331 от 09.10.2012г. на Директора на ТД на НАП Пловдив в частта касаеща публичното задължение по фиш № 001335/31.10.2010г. на Община Пловдив. Твърди се, че са налице всички изисквания на закона за прилагане на чл. 173 от ДОПК. Публичното задължение е погасено по давност като липсват доказателства за отсрочване или разсрочване на задължението. Иска се отмяната на атакуваното решение и връщане на административната преписка с указания за отписване на публичното задължение. Претендират се разноските по делото.

Ответникът - Директорът на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи следното: пред публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, е депозирана молба, наименована заявление от В.А.П. лично и в качеството му на ЕТ “В.П. 99”, с вх. № 34693/2001/060657 от 30.08.2012г. Иска се прекратяване на изпълнителните производства и отписване на публичните задължения по ИД № 1241/2007г. с общ размер на задължението 4370.31лв и по ИД № 34693/2001г. с общ размер на задължението-120лв. Посочено е, че задълженията, които е следвало да се заплатят  през 2000г. и 2001г. са погасени по давност, липсва друга конкретизация. По искането се е произнесъл публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив с писмо с изх. № 34693/2001/060658 от 13.09.2012г., в което е посочено, че в ТД на НАП гр. Пловдив е заведено изпълнително дело № 34693/2001 г. за принудително събиране на публични държавни вземания срещу В.А.П., ЕГН ********** ***. Делото е образувано на основание Наказателно постановление 1771/26.03.2001 на Община Пловдив и Фиш № 001335/31.03.2010 на Община Пловдив. Според публичния изпълнител разпоредбите на действащия към момента на образуване на изпълнителното производство чл. 140, ал. 2 от ДПК / отм. / и на чл. 171, ал. 2 от ДОПК/, действащ към настоящия момент/ уреждат по аналогичен начин въпроса за давността, а именно, че публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. И двата нормативни акта предвиждат, че независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на 10- годишен давностен срок, считано от годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания. Установено е, че вземането по НП 1771/26.03.2001 на Община Пловдив е погасено по давност, а вземането по Фиш № 001335/31.03.2010г. на Община Пловдив не е погасено по давност и представлява годно за принудително изпълнение основание. Писмо с  изх. № 34693/2001/060658 от 13.09.2012г. на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП- Пловдив е обжалвано в срок по административен ред пред Директора на ТД на НАП-Пловдив, който се е произнесъл с Решение № 331 от 09.10.2012г. От изложеното в жалбата е ясно, че жалбоподателят не оспорва публичното задължение по фиш № 001335/31.03.2010г. на Община Пловдив, следователно в тази част процесното решение е влязло в сила и Съдът не дължи произнасяне.

Давността е срок на бездействие на носителя на едно субективно право. Погасителната давност е период от време определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Погасява се правото да се иска принудителното осъществяване на правото, да се търси неговата защита. Безспорно по делото се установи, и страните не спорят, че са погасени по давност публичните задължения, установени с НП № 1771 от 26.03.2001г. Давността е материалноправен институт. Правната норма, в която се урежда е материалноправна и приложима се явява тази, която е действала към момента на възникване на спорното  правоотношение, като това  в случая е  чл. 140 от ДПК /отм/. Съгласно тази разпоредба публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение се  погасяват всички публични вземания. Изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания. Погасяването на публичните вземания по давност, пък съставлява основание за отписване на същите, регламентирано в разпоредбата на чл. 173 от ДОПК, като без значение е обстоятелството, че давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/

Изложеното до тук не е съобразено от административния орган в необходимата пълнота. Това има като крайна последица, незаконосъобразност на постановения от него резултат, в обжалваната част по отношение на постановения отказ за отписване на публичните вземания по Наказателно постановление № 1771 от 26.03.2001г. на Община Пловдив. Той ще следва да бъде отменен в тази му част, поради неправилно приложение на материалния закон.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че, ще следва да се отмени процесното решение № 331/09.10.2012г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, и потвърдения с него отказ за отписване на публични задължения, обективиран в писмо с изх. № 34693/2001/060658 от 13.09.2012г. на Х.К.- публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП гр. Пловдив в частта относно публични задължения, установени с НП №1771 от 26.03.2001г. на Община Пловдив. Само за яснота следва да се посочи още веднъж, че публичното задължение по Фиш № 001335 от 31.03.2010г. на Община Пловдив не е погасено по давност и представлява годно за принудително изпълнение основание.

Тъй като няма регламентирано законово основание за отписване на вземанията по смисъла на чл. 173 от ДОПК от съда, преписката следва да се върне на публичния изпълнител за произнасяне по молбата на В.А.П. лично и в качеството му на ЕТ “В.П. 99”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** с вх. № 34693/2001/060657 от 30.08.2012г. за отписване на вземанията по НП № 1771 от 26.03.2001г. на Община Пловдив, съобразно дадените задължителни указания в настоящото решение по приложението на материалния закон.

 При посочения изход на спора, и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, ответникът -Директор на ТД на НАП - гр. Пловдив, ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените разноски по производството, които се констатираха в общ размер на 50 лв.- заплатена държавна такса.

Предвид изричната регламентация на чл.268 ал.2 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.

Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе Административен съд - Пловдив, ХV състав:

Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ Решение № 331/09.10.2012г. на Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, с която е потвърден отказ, обективиран в писмо с изх. № 34693/2001/060658/13.09.2012г., издаден от Х.К. - публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП - Пловдив за отписване на публичните вземания по НП № 1771/26.03.2001г. на Община Пловдив спрямо В.А.П. в качеството му на ЕТ “В.П. 99”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, като вместо това постанови:

 ОТМЕНЯ отказ за отписване на публични вземания с изх. № 34693/2001/060658/13.09.2012г., издаден от Х.К. - публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП - Пловдив  в частта, с която е отказано отписване на вземанията спрямо В.А.П. в качеството му на ЕТ “В.П. 99”, ЕИК *** по НП № 1771/26.03.2001г. на Община Пловдив, поради погасяването им по давност.

  ВРЪЩА административната преписката на публичния изпълнител при Териториална дирекция - гр. Пловдив на Национална агенция за приходите за произнасяне по молбата на В.А.П. в качеството му на ЕТ “В.П. 99”, ЕИК *** с вх. № 34693/2001/060657 от 30.08.2012г. за отписване на вземанията по НП № 1771 от 26.03.2001г. на Община Пловдив, при съблюдаване на указанията по приложението на закона, дадени в настоящото решение.

  ОСЪЖДА Териториална дирекция - гр. Пловдив на Национална агенция за приходите да заплати на В.А.П. в качеството му на ЕТ “В.П. 99”, ЕИК *** сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/