Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

Номер   170   Година  2013.21.01.  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.12.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря С.С. и при присъствието на прокурора: ДИ­ЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к.н.а.х. дело номер 3438 по описа за 2012 година

 

      Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от “Климекс”ЕООД с адрес на управление *** срещу Решение №2446 от 09.10.2012г. по НАХД №5132/2011г. по описа на Ра­йо­нен съд – Пловдив, ХХІ н. със­тав,с което е потвър­дено наказателно пос­тановление /НП/ №63716-S016908/31.05.2012г. на Зам. Ди­ректор на ТД на НАП – Пловдив, с което на Дружеството на основа­ние чл.355 ал.1 КСО е наложено адми­нистративно наказание “имуществена санк­­ция” в размер на 500 лева за из­вър­шено нару­шение по чл.158 във вр. с чл.7 ал.3 КСО.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Ра­йонния съд е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроиз­водствените правила. Моли съда да отмени изцяло решението на Районен съд – Пловдив, както и НП по мотиви, подробно изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив счита същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесети и първи състав, след като разгле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

При извършена на “Климекс”ЕООД проверка относно установяване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на осигурителното законода­телст­во, е установено, че дружеството, в качеството на осигурител не е спазило сро­ка за внасяне по сметката на ТД на НАП – Пловдив на дължимите осигури­телни вноски за ДЗПО-УПФ за м. юли 2011г.  върху начислените за месеца тру­дови възнаграждения в Дру­жест­вото. Посочено е още, че възнаграждения за ме­сец юли 2011г. на наетите по трудово правоотношение  лица са били начис­лени на 23.08.11г. и е следвало да бъдат внесени до края на месеца следващ месеца, през който е поло­жен трудът – 31.08.2011г.

Нарушението е квалифицирано като неспазване на разпоредбата на чл.158 във вр. с чл.7 ал.3 КСО и на основание чл.355 ал.1 КСО е наложена иму­ществена санк­ция в размер на  500 лева на Дружеството, като е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение по по­сочената правна квалификация и за административнонаказващият орган е възникнало задължение да наложи наказание на нарушителя по чл.355 ал.1 КСО. Съдът е приел също, че наказателното постановление е издадено в шест­месечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, като са  спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според районния съд съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Съдът в настоящата касационната инстанция обаче намира, че първосте­пенният съд неоснователно не е приложил института на чл.34 ЗАНН.

В тази връзка следва да се посочи, че е необходимо във всеки конкретен случай следва да се извърши непос­редствена, индивидуална/конкретна/ пре­цен­ка, за настъпване на преклу­зията по чл.34 ал.1 ЗАНН, след която е недопус­тимо образуването на адми­нист­ра­тивно – наказателно производство, т.е. съста­вя­нето на АУАН и послед­ва­що­то издаване на НП. Повече от очевидно е, че посоченото обстоятелство подлежи на изясня­ване.

Ако за целите на регистрацията по ДОПК този ред е законовоопределен, то за целите на производството по ЗАНН не е необходимо спазването му, тъй като производството/самото процесуално правоотношение/ с оглед осъществяване на админист­ратив­но – наказателната отговорност на определен субект, възник­ва както и самият закон сочи/така чл.36 ал.1 ЗАНН/ - със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, т.е. тогава произ­водст­вото се “обра­зува”. С други думи дейността преди съставяне на АУАН не е строго, спе­цифично регламентирана от законодателя, поради което и не е необ­ходимо та­зи дейност да се обективира в някакви други, предходни нарочни и при това писмени актове.

Обикновено практиката по приложение на ЗАНН показва, че се съставят про­токоли във връзка с извършени на място проверки/т.н. констативни прото­коли/, с които са закрепват установените факти от извършени физически про­верки от контролните органи на определената дейност. В случаите, когато уста­но­ве­ните факти са недостатъчни за категоричен извод налице ли е нарушение/ тук не става въпрос за това открит ли е нарушителя, тъй като действията по прин­цип са насочени обикновено срещу точно определен правен субект/, се изиск­ват и допълнителни доказателства, разпитват се свидетели, събира се инфор­мация в кратки срокове след това.

Във всички случаи след приключване на тези допълнителни действия и с приобщаване към “преписката” на всичко това, за съответното длъжностно лице – актосъставител възниква правото, но и задължението да вземе решение, т.е. да финализира дейността си като приеме, че проверяваният субект е извършил определено нарушение, санкционирано чрез налагане по административен ред на административно наказание, или не е консумиран състав на нарушение.

Тази дейност обаче може и следва да завърши в един опреден период от време, който законодателят е фиксирал чрез повелителната норма на чл.34 ал.1 ЗАНН чрез посочването “...в продължение на три месеца от откриване на нарушителя... “. Последния период от време създава един обективен критерий при преценка дали да се образува или вече образуваното производство да бъде прекратено, тъй като то е насочено към осъществяване на юридическа/ адми­нистративно – наказателна отговорност/ за съответния субект. Обективността /т.е. същият да не зависи по принцип от волята и поведението на лицата в пра­во­отношението/ на същия е от особено съществено значение, тъй като по този начин се слага ясна граница – до кой момент органите на Държавата могат да прес­­ледват същия за извършените от него деяния, съставляващи администра­тивни нарушения.

В случая по делото безспорно се установява, че и декларация обр.1, и декларация обр. 6 са били подадени в срок/в случая и двете по електронен път на дата 23.08.2011г./, като няма съмнение, че те съдържат данните за опреде­лени от задълженото лице задължения за внасяне на осигурителни вноски, вклю­чително техния точен размер.

В случая следва да се има предвид, че подадените декларации обр.1 и обр.6 представляват такива по смисъла на чл.105 и сл. ДОПК.

След като по делото липсват доказателства за издаден ревизионен акт за дължимите осигурителни вноски за посочения месец, то съгласно чл.108 ал.2 ДОПК декларираните от субекта суми се смятат за окончателно устано­вени. В този случая именно тези декларации са и изпълнителното основание по смисъла на чл.165 ДОПК.

С оглед на това именно декларираната и непроменена по установе­ния ред сума подлежи на принудително събиране, вкл. с дължимата мораторна лихва за късното изпълнение и то от момента на възникване на вземането.

По делото се установява още, че за тази декларация обр.6 за м. 07.2011г. не са подавани коригиращи декларации, които евентуално да обосноват необхо­димостта от извършване на проверка за тяхната дължимост /при установяване на недължимост на осигурителни вноски не следвал лицето да носи каквато и да е административно-наказателна отговорност в този смисъл /.

С други думи с подаването на посочената декларация, компетентната ад­ми­нистрация е била уведомена за декларираните задължения, а с изтичането на посочения от закона срок е била наясно, че същите не са били платени нав­ре­ме, като разбира се досежно плащането органите на приходната администра­ция е следвало да извършат служебна проверка по осигурителната сметка на лицето.

При това положение повече от ясно е, че и към датата на издаване на това постановление, а и съставянето на АУАН приходната администрация е била наяс­но с неизпълнението/неплащането/ на задълженията за посочената сума в декларацията за м.07.2011г.

Ето защото с цитираните в НП допълнително събрани доказателства обек­тивно е нямало какво друго да се изяснява от страна на органите на ТД на НП с оглед ангажиране администра­тивно – наказателната отговорност на субекта, тъй като всички признаци на със­тава на нарушение са били могли да бъдат въз­приети от контролните органи значително по – рано, а не е извършено кориги­ране/промяна на първоначално установеното вземане.

При това положение на нещата настоящият състав приема категорично, че в случая АУАН е съставен в нарушение на чл.34 ал.1 ЗАНН и само на това ос­нование следва да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

        При това положение на нещата съдебното решение следва да се отме­ни, по­ради наличие на касационните основания, като вместо него оспореното НП се отмени, като незаконосъобразно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдебно решение №2446 от 09.10.2012г. по НАХД №5132/12г. по описа на Ра­йо­нен съд – Пловдив, ХХІ н. със­тав,с което е потвърдено наказа­телно пос­тановление /НП/№63716-S016908/31.05.2012г. на Зам. Ди­ректор на ТД на НАП – Пловдив, с което на “Климекс”ЕООД с адрес на управление ***  на основание чл.355 ал.1 КСО е наложено ад­ми­нистративно наказание “имуществена санк­ция” в размер на 500 лева за из­вър­шено нару­шение по чл.158 във вр. с чл.7 ал.3 КСО, КА­ТО ВМЕСТО ТОВА ПОС­ТАНОВЯВА :

    ОТМЕНЯ наказа­телно пос­тановление №63716-S016908/31.05.2012г. на Зам. Ди­ректор на ТД на НАП – Пловдив, с което на “Климекс”ЕООД с адрес на управление *** на основание чл.355 ал.1 КСО е наложено адми­нистративно наказание “имуществена санк­ция” в размер на 500 лева за из­вър­шено нару­шение по чл.158 във вр. с чл.7 ал.3 КСО.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                

                                                                                              2.