РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

111

 

 

 

гр. Пловдив, 16.01.2013 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав :

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА    

                              

при секретаря Б.К.  и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията Мариана Михайлова к.н.а.х дело № 3442 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Л.М.К.,***, против Решение № 2265 от 18.09.2012г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по н.а.х.д. № 4785 по описа на съда за 2012г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 445 /06.06.2012г., на Директор РДГ Пловдив,  с което  на Л.М.К. *** е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.213 т.1 и т.2 от Закона за горите/ЗГ/, както и са ОТНЕТИ в полза на Държавата вещи предмет на нарушението и вещите послужили за извършване на нарушението.

Поддържаните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление при разглеждане на делото от касационната инстанция.

3. Ответникът по касационната жалба РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ ПЛОВДИВ  не е взел конкретно  становище  по жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5.Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6.Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена Л.М.К. против наказателно постановление № 445/06.06.2012г. на Директора РДГ Пловдив.

Наказателното постановление  е издадено въз основа на АУАН № 003803  от 05.03.2012г.,  съставен от Емил Младенов Кисьов на длъжност горски стражар при ТП, ДГС “Хисар”.

Обективираните в АУАН констатации се свеждат до следното :

На 02.03.2012г. при извършена проверка е установено, че  Л.К., в нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ транспортира 0,25 /нула двадесет и пет/ пл.м 3 шир.акациеви дърва сурови за огрев немаркирани, и  без превозен билет. За това нарушение е съставен Констативен протокол № 005252 от 02.03.2012г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното решение районният съд е потвърдил така издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, първоинстанционния съдът е приел за установено, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че от страна на дружеството - касатор е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение, като нарушението е установено по несъмнен начин. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението, и наложената санкция в законоустановения  минимум, е съответна на тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност.

ІV. За правото :

8.Жалбата е частично основателна.  Решение е неправилно, в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление по отношение на наложеното административно наказание глоба и постановеното отнемане в полза на Държавата  на вещите, послужили за извършване на нарушението.

9.Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на  първоинстанционния съд, че наказателното постановление е законосъобразно, в тази му част, тъй при извършената служебна проверка, с оглед обхвата на чл.218, ал.2 от АПК се констатираха допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, което налагат отмяната на НП. Касае за нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

10.В тази връзка, следва да се посочи, че за да предизвикат целените с издаването му правни последици, АУАН, съответно наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в акта и в наказателното постановление са посочени в 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, послужили като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

11.Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на акта и на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същите, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които актосъставителят е пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение, съответно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено и  Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.

12. В  процесния  казус, в АУАН липсва точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В  обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение, словесното описание на констатираното нарушение се свежда до следното “ ..... в нарушение на чл.213, т.1 и т.2, транспортира 0, 25 /нула, двадесет и пет/ пл.м3 шир. акациеви дърва сурови за огрев, немаркирани и без превозен билет....”. Не е описано обаче, с какво средство е извършено твърдяното транспортиране на въпросната дървесина, което е съществен елемент от описание на вмененото нарушение, предвид и обстоятелството, че с наказателното постановление е постановено отнемане на един брой гумена каруца, като вещ послужила за извършване на нарушението. Впрочем, от даденото в АУАН описание на нарушението не става ясно, че транспортирането на процесната дървесина, е извършено именно с въпросната гумена каруца, която е отнета в полза на Държавата.  Очевидно в конкретния случай липсва достатъчно ясно описание на твърдяното нарушение, позволяващо на съда да извърши преценка доколко извода за извършено такова е съответен на материалния закон.

Вярно е, че впоследствие, при описание на нарушението в наказателното постановление е посочено вече следното „… транспортира с каруца 0, 25 /нула цяло и двадесет и пет/ пл.м 3 дърва за огрев от акация, немаркирани с КГМ и непридружени с превозен билет, доказващ законния произход на дървесината…“ Тоест, с наказателното постановление, за пръв път се въвеждат нови обстоятелства свързани с описание на твърдяното нарушение, които не са посочени в АУАН,  което е недопустимо, защото по този начин се накърнява правото на защита на санкционираното лице. Смисълът на точното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено, се състои в това  привлеченото към отговорност лице, да бъде запознато със съдържанието на акта и така да бъде наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност, за да може да реализира пълноценно правото си да възрази срещу обвинението, което му се отправя, тъй като съставеният акт има и тази функция – официално обвинение в извършване на правонарушение. Тук стои въпроса за предварителната защита, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Изразява се във възможността, привлеченото към отговорност лице да направи срещу обвинението, че е извършил административно нарушение, съответни възражения. Предварителната защита обхваща, първо, правото на възражение още при съставянето на акта за нарушението и, второ, правото на възражение непосредствено след това /в тридневен срок от подписването на АУАН  - чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Ето защо, за да реализира същата в пълен обем, още в АУАН следва да е налице пълно описание на нарушението и на обстоятелства, при които то е извършено. В този смисъл съдът намира, че е недопустимо въвеждането на нови обстоятелства с издаването на наказателното постановление.

Наред с изложеното, следва да се посочи още и това, че с наказателното постановление е постановено отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на нарушението : 0, 52 пр.м3 дърва за огрев от акация /0, 25 пл.м3/, а също и отнемане в полза на Държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението : 1 бр. каруца гумена и 1 бр. брадва. По отношение на постановеното отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението, следва на първо място да се посочи, че от описанието на нарушението, дадено в АУАН  не може да се формира еднозначен извод, че именно въпросните вещи са послужили за извършване на твърдяното нарушение. Каза се, че едва при описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че дървесината се „транспортира с каруца“/при това без същата да е индивидуализирана/, какъвто подход, обаче, е недопустим и съществено накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Освен това, следва да се посочи на следващо място, че  видно от самото наказателно постановление, в същото не е посочено правното основание /законовата разпоредба/, въз основа на която е постановено отнемане в полза на Държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението. И не на последно място, по отношение преценката за законосъобразност на наказателното постановление, в частта му, с която е постановено отнемане на вещите, послужили за извършване на административно нарушение, в случая следва да се съобрази и разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, съгласно която не се допуска отнемане на вещите по ал.1 и ал.3/т, е. на тези, послужили за извършване на нарушението/, когато стойността на вещите, явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, какъвто несъмнено е процесния случай.

13. Разпоредбите  на закона са ясни, категорични и точни. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - АУАН, трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочат и законовите разпоредби, които са нарушени. В идентичен смисъл са и разпоредбите на чл.42, т. 4 и т.5 от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и нарушените законови разпоредби,  не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, нито от съдържанието на други документи към административнонаказателната преписка. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на  привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

14.Наред с изложеното, в случая следва да се посочи и това, че с наказателното постановление е ангажирана отговорността на касатора с налагане на административно наказание  ГЛОБА, за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и 2 от  ЗГ - за това, че транспортира дърва за огрев, немаркирани и непридружени с превозен билет. Видно е обаче от съдържанието на разпоредбата на чл.213 от ЗГ,  че в  случая се касае за две отделни нарушения : транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка/което е нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ / и транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет /което е нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ/, за които нарушения, и с оглед разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, е следвало да се наложат отделни наказания. Ето защо съставът на съда намира, че в случая е нарушена и разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

15.Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на закона и като такова следва да бъде отменено, в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление по отношение на наложеното административно наказание глоба и постановеното отнемане в полза на Държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението.

Не така стои обаче въпросът по отношение на решението, с която е потвърдено наказателното постановление в частта му, относно постановеното отнемане на вещите, предмет на нарушението в полза на Държавата  : 0, 52 пр.м3 дърва за огрев от акация / 0, 25 пл. м3/. В тази му част, досежно отнемането на вещите, предмет на нарушението в полза на Държавата решението, е правилно. Този извод следва на първо място от разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ, която предвижда, че вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са. В случая, без всякакво съмнение следва да намери приложение и разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗАНН, съгласно която се отнемат в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Немаркирани дърва за огрев несъмнено представляват вещи, притежаването на които е забранено. Ето защо решението, с което е потвърдено  наказателното постановление в тази му част следва да остане в сила.

Водим от горното, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

   Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2265 от 18.09.2012г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по н.а.х.д. № 4785  по описа на съда за 2012 г., В ЧАСТТА МУ, с която потвърдено Наказателно постановление № 445/06.06.2012г. на Директор РДГ Пловдив, с което на Л.М.К. *** е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.213 т.1 и т.2 от Закона за горите, както и са ОТНЕТИ в полза на Държавата вещите послужили за извършване на нарушението, като вместо  това ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 445/06.06.2012г. на Директор РДГ Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която на Л.М.К. *** е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.213 т.1 и т.2 от Закона за горите, както и са ОТНЕТИ в полза на Държавата вещите послужили за извършване на нарушението : 1 бр. каруца гумена и 1 бр. брадва.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 445/06.06.2012г. на Директор РДГ Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която са ОТНЕТИ в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението: 0, 52 пр.м3 дърва за огрев от акация /0, 25 пл. м3/.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.   

 

                                                                                                 

 

 

 

                                                                                                           2.