РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 98

 

гр. Пловдив, 15.01. 2013 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело № 3444 по описа на съда за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от “Джиес гранд сенс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З.В.О., чрез процесуалния й представител адв. И.С., против Решение № 2354 от 28.09.2012 г. на Районен съд Пловдив, ХХІV н.с. постановеното по н.а.х.д. № 3727 по описа на същия съд за 2012 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 62637 – S016312/28.03.2012 г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на дружеството, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “в” от ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4000 лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния  закон. Иска се обжалваното решение и процесното НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП гр. Пловдив, не взема конкретно становище по спора.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила първоинстанционното решение.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от “Джиес гранд сенс” ЕООД против НП № 62637 – S016312/28.03.2012 г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № S016312 от 13.12.2011 г. съставен от Е.А.П. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка е установено, че “Джиес гранд сенс” ЕООД, в качеството си на дружество-осигурител, не е спазило срока за внасяне по сметката на ТД на НАП – Пловдив на дължимите вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за месец юли 2011 г. в законоустановения срок до 25.08.2011 г.

За месец юли 2011 г. възнагражденията на всички работещи по трудови договори в дружеството лица са изплатени на 25.08.2011 г. съгласно представена декларация обр. 6 с вх. № 160021104554068/25.08.2011 г. и Декларация от ЗЛ. Дължимите здравноосигурителни вноски общо в размер на 892,93 лв. е следвало да бъдат внесени на 25.08.2011 г. едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение. Същите са внесени на 07.12.2011 г. по разкритите за това сметки на ТД на НАП гр. Пловдив.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “в” от ЗЗО осигурителните вноски за ЗО, които са за сметка на осигурителите и за сметка на осигурените лица, общо в размер на 892,93 лв. за месец юли 2011 г. е следвало да се внесат едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение, т.е. на 25.08.2011 г.

В АУАН е посочено, че нарушението е установено на 29.11.2011 г. в ТД на НАП – Пловдив при извършена проверка, документирана с АПВ № 1136059/29.11.2011 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН – Е.П.. В дадените показания свидетелят поддържа констатациите изложени в акта.

8. При така установената фактическа обстановка, районният съд от правна страна е приел, че обективно е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “в” от ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените  правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

 ІV. За правото :

9. Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Решаващият съд обаче не е съобразил, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). 

10. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства (нарушението е извършено за първи път; дължимите ЗОВ са внесени преди съставяне на АУАН и то само с три месеца и 12 дни закъснение), деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

11. Вярно е, че обществените отношения регулирани от Закона за здравното осигуряване са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 104, ал. 1 от ЗЗО. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

12. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2354 от 28.09.2012 г. на Районен съд Пловдив, ХХІV н.с. постановено по н.а.х.д. № 3727 по описа на същият съд за 2012 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 62637 – S016312/28.03.2012 г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на “Джиес гранд сенс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З.В.О., на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4000 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “в” от ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                            2.