РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ ................

 

гр. Пловдив, 15.01.2013г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на  осемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ :           ДИЧО ДИЧЕВ  

                                ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА  

при секретар   А.Х.  и прокурор Христо Анчев като разгледа докладваното от съдия Дичев  КНАД №  3445  по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Производството е образувано по жалба, подадена от „С.Т.” ООД – Пловдив  срещу Решение № 1665/ 19.06.2012 г. по НАХД № 2639 по описа за 2012 г. на РС  - Пловдив, с което е потвърдено атакуваното в първата инстанция НП, и се моли съда  да го отмени, вместо което да постанови друго, с което да отмени НП.  В СЗ жалбодателят не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на ОП  изразява становище, че жалбата е неоснователна. 

                      Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Дружеството е било санкционирано на основание  чл.415, ал.1 от КТ, затова че не е изпълнило задължително предписание под № 1 от протокол за извършена проверка изх. № 524/ 28.02.2011 г. със срок за изпълнение до 28.03.2011 г.  – да изплати срещу подпис начислените във ведомости за заплати трудови възнаграждения за периода м.януари, 2010 г. – м.юни 2010 г. на всички работници и служители в дружеството. Оплакванията на жалбодателя са две: 1. както в първоинстанционната, така и в касационната жалба се твърди изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН; 2. в касационната жалба се твърди и нарушаване на правото на защита, тъй като в АУАН било посочено, че проверката е извършена на 28.02.2011 г. /когато всъщност е била датата на първоначалната проверка и даването предписанията/, което неправилно съдът приел за техническа грешка.

                    По отношение първото оплакване -  въпреки колебанията в съдебни решения по инцидентни дела /и които не са задължителни за съдилищата/, няма никакво съмнение, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни /така и в Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК, докладчик член-съдията Господин Господинов, което е задължително за съдилищата – чл.130, ал.2 от ЗСВ, включително и по въпросите, свързани с характера на сроковете/.  За разлика от ЗАНН НК не поставя началото на давността за преследване в различна зависимост  - от откриването на дееца или от извършването на престъплението – чл.80 от кодекса разглежда изключването на наказателното преследване единствено във връзка с факта на извършване на престъплението, като е без значение дали деецът е бил известен или не на съответните органи – чл.215, ал.1 от НПК, като повече от очевидно съобразно правилата на логическото мислене е, че ако деецът е известен, то е известно и престъплението, което е извършил, следователно срокът в този момент вече започва да тече.  ЗАНН предвижда аналогична давност на давността по НК, при която се изключва възможността за административнонаказателно преследване, и която е поставена в зависимост единствено от извършването на определено нарушение, като с изтичането на различни срокове /1 г., 2 г. или 5 г. в зависимост от нарушението/  от извършването се погасява възможността за търсене на отговорност, независимо от това дали нарушението е било известно или не на съответните органи.   Различно обаче в ЗАНН е разрешен въпросът с кратките давностни срокове по ЗАНН, които са поставени в зависимост от откриването на нарушителя. Съобразно изискването на чл.34, ал.1, пр.2 ЗАНН  /с различни по дължина срокове, но по аналогичен начин е разрешението в чл.34, ал.1, т.1 предл. последно, и в чл.34, ал.2 от ЗАНН/ административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на престъплението. Тази разпоредба предвижда два давностни срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едногодишен. Краткият тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта, тъй като погасява възможността за административнонаказателно преследване и по този начин изключва и  отговорността на нарушителя. За да започне да тече обаче този срок е необходимо нарушителят да е бил открит, и органът да е бездействал през определен период от време, а не да е съществувала обективна възможност за откриването на нарушението,  което от своя страна означава, че е юридически неиздържано и дори правно нелогично, на органите по ЗАНН да се вменява задължение от момента на извършване/довършване да предприемат действия  по установяване на нарушение, за което все още не знаят и няма как и да знаят  да е извършено. Това, че нарушението може да бъде открито в никакъв случай не може да бъде приравнено на откриването му, в противен случай законодателят не би си служил с формулировката “от откриване на нарушителя”, а би посочил като начален момент за краткия срок довършването на нарушението, деня, когато е било извършено съответното действие, или съответно прекратяването му в зависимост от различните видове нарушения, или би посочил “от момента, когато нарушителят е можело да бъде открит”.  В заключение от гореизложеното следва, че краткия срок по чл.34 от ЗАНН не е изтекъл, тъй като нарушението е открито в момента на последващата проверка – 27.10.2011 г., на която дата е съставен и АУАН. По отношение второто оплакване както стана дума действително в АУАН погрешно е посочено, че проверката е извършена на 28.02.2011 г., но правилно първоинстанционния съд въз основа на останалите събрани доказателства е приел, че се касае за техническа грешка, а и при положение, че нарушителят и нарушението са били известни е липсвала пречка за издаването на НП – чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което нарушението в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието следва да се приеме за несъществено.  

               Извън разгледаните оплаквания при служебната проверка на решението съдът установи, че същото е валидно, допустимо  и правилно, и при липсата на пороци, които доведат до отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.   

Воден от изложеното, настоящият касационен състав,

 

 

РЕШИ :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1665/ 19.06.2012 г. по НАХД № 2639 по описа за 2012 г. на РС  - Пловдив.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            

 

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                            2.