Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 149

 

град Пловдив, 18.01.2013 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година,  в състав:                      

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

          

                                            

при секретаря С.С. и участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 3453 по описа за 2012 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на „Джиес Гранд Сенс” ЕООД - Пловдив, срещу Решение № 2369 от 01.10.2012 година, постановено по НАХД № 3731 от 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав, с което решение е потвърдено НП № 62641-S016316/28.03.2012г. на Заместник Териториален Директор при ТД на НАП – Пловдив, с което на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 4000 лева, на основание чл. 104, ал.1 от ЗЗО, за извършено административно нарушение на чл. 40 ал. 1 т. 1 от ЗЗО вр. с чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от КСО.

 В съдебното заседание касаторът не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника на дружеството адв. С., с която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа жалбата и моли да се отмени решението на първостепенния съд като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения в тази насока са изложени в касационната жалба, според който са налице касационните основания за отмяна по чл. 348 ал. 1 т. 2 вр. с ал. 3 т. 1 от НПК вр. с чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14 от НПК вр. с чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Излагат се мотиви за отмяна на наказателното постановление поради неправилно разтълкуване приложението на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Моли постановеното от районния съд решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът в производството – ТД на НАП - Пловдив, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира жалбата за неоснователна, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за  неоснователна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

По повод искане за възстановяване на ДДС по ЗДДС със справка – декларация вх.№16001829240/11.11.2011 година с резолюция за възлагане №1136059/17.11.2011 година била извършена данъчна проверка на дружеството жалбоподател. Проверката била осъществена в периода м. ноември 2011 година от Е. П.-инспектор по приходи в ТД на НАП - Пловдив. От тази проверка и направена справка в системата на ТД на НАП - Пловдив на 29.11.2011 година П. установила, че „Джиес Гранд Сенс” ЕООД - Пловдив в качеството на дружество - осигурител не е спазил срока за внасяне по сметката на ТД на НАП - Пловдив на дължимите вноски за задължително здравно осигуряване върху начислените и изплатени трудови възнаграждения за м. март 2011 година.

Трудовите възнаграждения на наетите лица са изплатени на 15.04.2011 г. съгласно представените ведомости, а дължимите вноски за здравно осигуряване в размер общо на 808,35 лева за м. март 2011 година е следвало да се внесат едновременно с това изплащане на работната заплата. Установило се, че  дружеството разполага с парични средства, но и към момента на извършване на проверката не разплаща дължимите вноски за здравно осигуряване. Констатациите били описани в акт за прихващане №1136059/29.11.2011 година. На база на тези констатации e съставeн АУАН с бл. № S016316 на 13.12.2011 година.

За да потвърди  наказателното постановление, районният съд е приел, че не са налице условията на чл.28 ЗАНН, както и липсата на конкретни доказателства ангажирани от дружеството – жалбоподател за установяване на факта, че на органите по приходите са били известни обстоятелствата по невнасянето на дължимите здравни осигуровки за вменения с постановлението период и то към един по – ранен момент, който би обосновал приложимостта на хипотезата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.       Необходимо е във всеки конкретен случай да се извърши            непос­редствена, индивидуална /конкретна/ преценка за настъпване на преклу­зията по чл.34, ал.1 от ЗАНН, след която е недопустимо образуването на адми­нист­ра­тивно – наказателно производство, т.е. съставянето на АУАН и послед­ва­що­то издаване на НП, но в тази насока доказателствената тежест е на санкционираното лице.

Решението е правилно, а направените изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция.

При правилно установени факти районният съд е направил правилен извод относно неприложимостта на чл.28 ЗАНН. Не може да се говори за маловажен случай в настоящия казус, доколкото се касае за формално нарушение и то е установено по безспорен начин, като размерът на невнесените здравноосигурителни вноски е значителен. Допуснатото нарушение не засяга само здравноосигурителните права на конкретните работници и служители на „Джиес Гранд Сенс” ЕООД, а засяга финкционирането на цялата здравноосигурителна система и от там – правата на всички български граждани.

Обстоятелството, че на 24.01.2012 година е постъпило плащане от 1638,89лв. по данъчно – осигурителната сметка на дружеството в НАП, в това число и на дължимата за м.03.2011 г. сума от 808,35лв. не променят изводите на съда за съставомерността на деянието.

Въведените от законодателя през 2010 година по-високи размери на глобите и имуществените санкции говори единствено за това, че от гледна точка на законодателя това не са маловажни случаи на административни нарушения, както и че целите на административното наказание не са могли да бъдат постигнати с по-ниския им размер, който е нямал дисциплиниращ и превантивен ефект.

Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното Административен съд – Пловдив, двадесет и първи касационен състав и на основание чл.63, ал.1, изречение 2 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК .

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2369 от 01.10.2012 година, постановено по НАХД № 3731 от 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав, с което решение е потвърдено НП № 62641-S016316/28.03.2012г. на Заместник Териториален Директор на ТД на НАП – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                     

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                    2.