Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   107            Година  2013, 16. 01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

   на 17.12.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. КОМСАЛОВА

         ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                              ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

 

при секретаря: Т.К. и при присъствието на прокурора: ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Т. КОМСАЛО­ВА КНАХД дело номер 3459 по описа за 2012 година

 

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Постъпила е касационна жалба от Т.Р.Б.,***, чрез процесуалния й представител адв.Д.М., против Решение № 2143 от 04.07.2012г., пос­тановено по НАХД № 3338/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ н. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ХІІ-Б-91 от 24.04.2012г. на Дирек­то­ра на РЗИ – гр.Пловдив, с което на Т.Р.Б., на основание чл.294 от Закона за лекарстве­ни­те продукти в хуманната медицина е наложено административно наказание “гло­ба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за извършено административно наруше­ние по чл.27 ал.2 във вр. с чл.20 ал.1 т.1 от Наредба №28/2008г. за устройство, ред и организация на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените про­дукти.

Жалбоподателят счита, че Решението на Районния съд е неправилно и не­законосъобразно, в частта с която е прието че размерът на наложената санкция съответства на тежестта на нарушението, поради което и по същество настоява за отмяната му и постановяване на друго такова с което се измени НП, като санк­ци­ята се редуцира до законоустановения за това минимум.

Ответникът по касационната жалба – РЗИ – Пловдив, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесети състав, след като разг­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­ра за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районния Съд е приел, че от една страна, че не са на­лице съ­ществени на­руше­ния на процесуалните правила от ад­ми­нистративно – наказ­ва­щия орган, по несъмнен начин и с без­­с­пор­ни доказателства се установява извършване от стра­на на Б. на вме­не­но­то й нарушение по чл.27 ал.2 във вр. с чл.20 ал.1 т.1 от Наредба №28/2008г. за устройство, ред и организация на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, като от дру­га е прието, че наложеното й наказа­ние съ­ответ­ства на осъществената от нея противоправна дей­ност и конкретната фактическа обстановка, при която е извършено то.

Настоящият състав установи, че с НП № ХІІ-Б-91 от 24.04.2012г. на Дирек­то­ра на РЗИ – гр.Пловдив, на Т.Р.Б., на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е наложено админист­ра­тив­но наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за извършено адми­ни­стративно нарушение по чл.27 ал.2 във вр. с чл.20 ал.1 т.1 от Наредба № 28/2008г. за устройство, ред и организация на работата на аптеките и номенклату­ра­та на лекарствените продукти.

Този съдебен състав намира, че правилно Районния Съд е преценил вся­ко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а ос­вен то­ва и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­вод, а име­н­но, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на него по­следващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН, както и осъществяване от страна на Б. на противоправ­но­­то пове­де­­ние, за което е ангажирана административно-наказателната й отго­ворност. Вси­ч­­ки доказателства поотделно и в тяхната съвкупност са подложени на внимателна пре­ценка и анализ и въз основа на тях правилно е установена фактическата об­становка в процеса и тя е такава, каквато е описана в АУАН и в НП, от друга стра­на същата не е и спорна между страните в процеса.

Спорът се концентрира върху размерът на наложеното наказание.

При внимателен прочит на съдебния акт се установява, че съдът е изложил под­робни мотиви, защо приема този размер за обоснован и правилен. Не отгова­ря на обективната действителност твърдението в касационната жалба, че район­ният съд не е изложил конкретни мотиви в тази връзка.

Касационната инстанция от своя страна споделя напълно изложените аргументи, и изводът, че този размер е правило определен – касае се за извър­ше­но нарушение с висока степен на обществена опасност, застрашаващо живота и здра­вето на населението, още повече като се отчете и характера на конкретния ле­карствен продукт; конкретната фактическа обстановка при която е извършено то – не само, че при предлаганите за продажба лекарствени продукти са се нами­ра­ли и процесните такива с изтекъл срок на годност, но в обекта дори не е имало обо­собено място за съхраняването на такива. Всички изложено в своята съвкуп­ност правилно е възприето от съда като водещо до определяне размера на нало­же­ното наказание до средния такъв за съответния вид нарушение, предвид пре­ве­­сът на утежняващите вината обстоятелства.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, до­пустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 2143 от 04.07.2012г., пос­тановено по НАХД № 3338/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ н. състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                    2.