Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 57

 

Град Пловдив, 14.01.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 3462 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на ДЗЗД “КАЛИНА ММ” - ХАСКОВО, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. ***, представлявано от управителя К. В. М., против ревизионен акт № 261201596/22.06.2012 г., издаден от В. В. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ гр. Смолян, потвърден с Решение № 1265 от 28.09.2012 г. на Директор на Дирекция “ОУИ” /сега “ОДОП”/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 46 512.84 лв. и са начислени прилежащи лихви общо 7 358.57 лв.

 В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на данъчната ревизия и приложени към административната преписка доказателства. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, ангажира доказателства и по същество иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на разноски.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Моли съда да присъди в полза на Дирекция ”ОДОП” – Пловдив юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП”, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Ревизията на  ДЗЗД “Калина ММ” - Хасково е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1105869/04.11.2011г., издадена от З. Д. В.– и.д. Началник сектор „Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с обхват - установяване на задължения по ЗДДС за периода 17.11.2009г. – 30.09.2011г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР, като същата е редовно получена по електронен път от Д. Т. на 11.11.2011 година /лист 251 от делото/.

С последваща ЗВР № 1201596 от 27.03.2012 г. срокът е удължен и ревизията е трябвало да завърши до 27.04.2012 г..

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1201596 от 11.05.2012 г. /л. 137 и сл./

Ревизионен акт № 261201596/22.06.2012 година /лист 105 и сл./, издаден от В. В. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ гр. Смолян, упълномощена със Заповед № К 1201596/11.05.2012 година /лист 126/.

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди.

 В ревизионното производство е установено /в тази връзка няма спор между страните/, че основната дейност за ревизирания период е производство на обувки, но приходната администрация е приела, че не е ясно къде се е извършвала същата, след като от изготвените справки от дружеството, не се констатирало притежание на дълготрайни материални активи – сгради, складове, офиси, МПС, машини и оборудване и др.

 Предмет на жалбата е РА, с който не е признат данъчен кредит, съгласно чл. 71, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 85 от ЗДДС, общо в размер на 46 512.84 лв. за данъчни периоди от 01.12.2009 г. до 30.09.2011 г., ведно със съответните прилежащи лихви.

Тези  суми представляват приспаднат данъчен кредит по множество фактури (описани в РД и РА) за услуги – ушиване на саи (ходила) на ишлеме, издадени от доставчиците  „АРИМАН” ООД, „ИВЕНЕТ” ЕООД, „КОМПЛЕКТСТРОЙ 2002”ЕООД /„ФЮЧЪР БИЛДИНГ”ЕООД/ „Г. БИЛДИНГС” ЕООД, „МЕТОДИЕВ 09” ЕООД, „МИЛ КОМ 2008” ЕООД, „БИЛДИНГ СТРОЙ 08” ЕООД, „ЧВО” ЕООД

В хода на административното ревизионно производство не са били представени оригинални данъчни фактури, по които дружеството е упражнило  правото на данъчен кредит, издадени от горепосочените лица. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки, изискани са документи и обяснения от горепосочените лица относно доставките, чрез ИПДПОЗЛ, подробно описани в съставените РД и РА.

При извършената проверка на едно от дружествата - „АРИМАН” ООД е представена декларация от управителя, в която се декларира, че не са издавани фактури и кредитни известия на ДЗЗД „КАЛИНА ММ”, че няма кочани с фактури, започващи с № 2 и дружеството не издава компютърни фактури. Декларирано е, че в счетоводството на фирмата не е намерен контрагент с такова име и не са налице извършени доставки между двете дружества, съответно не е налице данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС.

 По отношение на  останалите доставчици в РД и РА е констатирано, че при извършените насрещни проверки не са представени документи и обяснения. От дружеството-жалбоподател в хода на ревизията са представени копия от фактурите, както и определен обем от изисканите документи (договори, приемо-предавателни протоколи, спецификации).

От страна на приходната администрация е било констатирано, че към процесните фактури, върху които е отбелязано „плащане: в брой”, не са приложени касови бележки от регистриран ЕКАФП и др. съпътстващи документи (за транспорт, съхранение, предаване, приемане и т.н. на изработените на ишлеме изделия).

Въпреки указаната доказателствена тежест на дружеството – жалбоподател и претендираното право на данъчен кредит, доказателства – фактури и касови бонове към тях, както и тези описани в молба /л.918/ са представени непосредствено преди датата на последното съдебно заседание. Представените доказателства, с изключение на изрично посочени от пълномощника на ответника /с молба на чл.930/ са оспорени относно тяхната достоверна дата и като съставени непосредствено за целите на съдебното обжалване, с оглед постигане на благоприятен за дружеството резултат.

От изложеното в РД се установява, че по-голяма част от спорните фактури не са включени в дневниците за продажби и СД на посочените доставчици или фигурират, но с други контрагенти; че повечето от визираните по-горе лица са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на данъчен орган и са с големи публични задължения.

 

В хода на съдебното производство са представени процесните фактури,  същите са оспорени от процесуалния представител на ответника  в съдебно заседание на 25.04.2013г. по отношение тяхната истинност и автентичност, като от страна на дружеството - жалбоподател не се ангажираха доказателства, опровергаващи изводите на органите по приходите.

 В хода на извършеното ревизионно и съдебното производство не са представени относими доказателства, удостоверяващи в какво точно се състоят фактурираните услуги и кой, кога и с какви средства ги е извършил, както и каква е връзката им с жалбоподателя и облагаемите доставки, които той извършва. В хода на извършеното ревизионно производство не са представени годни доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на услугите. Кадровата обезпеченост за извършване на услугите предполага доставчикът да разполага с работници - по трудов или граждански договор, а материално-техническата - доставчикът да има нужните активи (собствени или наети).

Събраните по преписката доказателства не доказват такава обезпеченост на доставчиците. Това е така, тъй като в хода на ревизията нито дружеството-жалбоподател, нито неговите доставчици / по спорните фактури/ са представили изисканите по надлежния ред документи и обяснения, доказващи по безспорен начин, че процесните доставки са били реално извършени, а именно: транспортни документи, складови документи, поръчки, отчети, касови бележки, договори за наем, с подизпълнители и др..

В хода на ревизионното производство е установено, както и след направено изричното уточнение на вещото лице, че не е осъществен контакт с преките доставчици на жалбоподателя,

Въпреки направеното оспорване от страна на пълномощника на ответника на декларацията /събрана в административното производство/ издадена от управителя на “Ариман”ООД, съдът намира, че отразеното в нея е обективно и достоверно, като в тази насока се приеме нова молба-декларация /л.680/, с която заявените факти и обстоятелства бяха потвърдени. Несъмнен е извода, че  „АРИМАН" ООД не е извършвало услуги и не е издавало данъчни документи на ДЗЗД „КАЛИНА ММ", досежно останалите контрагенти на оспорващото дружеството, същите не са притежавали нужната кадрова обезпеченост - назначени обучени и квалифицирани работници, които фактически да осъществят услугата “ишлеме”, състояща се в ушиването на въпросните саи.

От приходната администрация е установено /този факт не е опроверган/, че основната дейност на процесните доставчици са дейности различни от шивашката или обувната промишленост, а именно: строителство, търговия, търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, консултантска дейност.

 При извършена справка в информационния масив на НАП е било констатирано, че за „Г. БИЛДИНГС" ЕООД, „ФЮЧЪР БИЛДИНГ" ЕООД, „БИЛДИНГ СТРОЙ 08" ЕООД, „ЧВО" ЕООД  няма данни да са подавали ГДД по чл. 92 от ЗКПО, а в подадените такива от „ИВЕНЕТ" ЕООД, „КОМПЛЕКТСТРОЙ 2002" ЕООД, „МЕТОДИЕВ 09" ЕООД и „МИЛ КОМ 2008" ЕООД за съответните години не са декларирани никакви увеличения и намаления на СФР, в т.ч. със счетоводни и данъчни амортизации на ДМА (чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО), така е обоснован извода на приходната администрация, че същите не са притежавали такива активи, необходими за изпълнение на услугата по ушиването на саи (помещение, машини, оборудване и др.), а и няма данни и доказателства за наемането им. Направен е извод, че не се установява и материално-техническата и кадрова обезпеченост на тези доставчици.

Не се променят горните изводи и чрез доказателствата от ревизираното лице, представени в срока на изготвяне на ревизионния доклад. Очевидно за целите на защитната си теза, от страна на дружеството – жалбоподател са представени идентични по обем на уговорките “Договори за поръчка за изготвяне на изделия на ишлеме” /том ІІ/, сключени между “Калина ММ”ДЗЗД като възложител и дружествата доставчици, които договори са подписани от лицето Г.М.Г., посочен като пълномощник на всички /с изключение на договора сключен с “Методиев 09”ЕООД – л.352/ посочени по-горе доставчици на жалбоподателя, но по делото не са ангажирани никакви доказателства това лице да е  действало с необходимата представителната власт, в обхвата на която попада възможността да “договаря” права и задължения по договорите.

В съдебното производство не се ангажираха доказателства от дружеството-жалбоподател, от които да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога, как и от кого е била превозена към получателя, къде и как е съхранявана.

По отношение на процесните доставки на стоки нито от доставчика, нито от ревизираното лице, включително и в хода на съдебното производство, са представени доказателства, удостоверяващи наличие на собствени или наети търговски обекти и складове за съхранение на стоките, доказателства за физическото предаване/приемането на стоките, както и за транспортирането им (товарителници, пътни листове, фактури за закупено гориво), нито са представени счетоводни регистри за осчетоводяването на доставките. Не са представени доказателства, че доставчиците са разполагали със съответния персонал, назначен по трудов или граждански договор.

Нито една от страните по фактурите не е представила доказателства за транспортирането на стоките, за предаването/приемането им, за предходни доставки на стоките.

През ревизирания период от 17.11.2009г. до 30.09.2011г. упражняваната от „Калина ММ" ДЗЗД основна дейност е производство на обувки, но от събраните доказателства не се установява къде е извършвана дейността, няма доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост. По отношение посочените като изпълнители -доставчици е установено, че „ФЮЧЪР БИЛДИНГ" ЕООД, „БИЛДИНГ СТРОЙ 08" ЕООД и „ЧВО" ЕООД нямат назначени работници, а „ИВЕНЕТ" ЕООД, „КОМПЛЕКТСТРОЙ 2002" ЕООД, „Г. БИЛДИНГС" ЕООД, „МЕТОДИЕВ 09" ЕООД, „МИЛ КОМ 2008" ЕООД имат назначени, но на различни длъжности (работници в строителството, зидари, технически секретар, организатор офис, счетоводител, отчетник, общ работник, склададжия), неотносими към дейността по ушиване на саи, т.е. не е налице кадрова обезпеченост и доказателства за фактически извършване на въпросните услуги.

Със заключението по ССЕ са направени експертни изводи  относно издаването на фактурите и отразяването им в счетоводните и отчетните регистри на жалбоподателя за процесния период, но тези обстоятелства не променят извода за липса на действително осъществени доставки, доколкото жалбоподателят не доказа по пътя на пълното и главно доказване с относими писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, от къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно предадени процесните стоки до получателят им.

Не следва да бъде кредитирано  заключението по ССЕ. Същото се установява да е изготвено възоснова и анализ на счетоводни документи, които не отговарят на принципа за документалната обоснованост залегнал в Закона за счетоводство. Документ, който не отразява вярно стопанската операция, вписана в него, не е документално обоснован по смисъла на данъчното и счетоводното законодателство, в тази насока се събраха доказателства по делото отнасящи се до спорните фактури, а след като регистрите за отчитане на приходите, разходите и разчетите се съставят на база на първичните счетоводни документи, то записванията по счетоводните сметки не могат да са достоверни ако се базират на невярна информация.

Осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице, може да бъде само косвено доказателство за реалното наличие на стоките по тях, евентуално за използването им за независимата икономическа дейност на ревизираното лице, което обаче, не е достатъчно.

При липсата на представени преки доказателства по делото относно физическото приемо - предаване на стоките (приемо - предавателни протоколи, стокови разписки и пр.), както и доказателства относно транспортирането, товаренето и съхраняването на стоките (пътни листове, товарителници, тахографски листове, фактури във връзка със закупено гориво, експедиционни бележки, складови разписки и пр.), не може да се приеме, че осчетоводяването на доставките обосновава безсъмнен извод за реалното им осъществяване, като позитивно проявен факт, така както предвижда правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във вр. с § 2 от ДР ДОПК.

Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези фактури е да докаже, че отразените в тях доставки действително са осъществени. Законодателят не предпоставя признаването на правото на данъчен кредит само с формалното документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. Ревизираното лице не е представило доказателства относно прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи, каквито са процесните стоки, при които, по силата на чл.24 от ЗЗД, собствеността се прехвърля при определяне на стоките по съгласие на страните, отделянето, предаването им или натоварване на превозно средство.

 Основните наведени от жалбоподателя възражения касаят констатации за липса на доставка. „Калина-ММ”ДЗЗД  намира че правото на данъчен кредит на дружеството не следва да зависи от поведението на тази част от доставчиците, които не изпълняват задължението си за съдействие на приходната администрация и  то не следва да е повод за отказ на данъчен кредит по редовни доставки, по които дружеството жалбоподател е получател, но разбира се в противовес на това твърдение е необходима преценка /при доказателствената тежест на дружеството – жалбоподател/ дали са налице условията за признаване на правото на данъчен кредит по фактури отразяващи реално осъществени доставки и услуги.

Субсимирани в общи мотиви на органът по приходите  данъчният кредит е отказан с твърдения за нереалност на доставките, при съответен анализ на  доказателствата, в това число и  ненамирането на доставчика, както и не представяне на доказателства /при извършените насрещни проверки/ за извършване  на съответната доставка и/или услуга.

Оспорени са констатациите за отказ на данъчния кредит по фактурите издадени от горепосочените доставчици. От “Калина-ММ”ДЗЗД се твърди, че транспортирането на фактурираните стоки е извършено за сметка на самото дружество, с наето транспортно средство.

Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са се твърдяли от него. Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процесните фактури не удостоверява осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС в сила от 01. 01.2007 г. и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е начислен неправомерно данък, и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС следва да се откаже правото на данъчен кредит за получателя. По отношение на практиката на Съда в Люксембург на която се позовава оспорващият, касателно тези  доставки, следва да се има в предвид следното.

В случая  не може да намери приложение и разрешението дадено в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стоки и услуги.  Изрично в Решение от 06 Декември 2012 г. постановено по дело № С - 285/ 11, образувано по запитване на български съд, Съдът на Европейския Съюз се произнесе, в смисъл че "за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани  за извършването на облагаеми сделки" /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказване в същото това решение е припомнено, "че в рамките на производството, образувано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, нито пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по главното производство. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)" /т.32/. Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка - в случая на стока. С това доказване страната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, или че администрация е прехвърли върху данъчни субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процесната доставка е извършена реално и въобще облигационните отношения между ревизирания субект и неговия доставчик са се развили по начина,по който се твърди, то самият получател следва да притежават доказателства за самото изпълнение. Наличието само на фактури, без доказателства дори и за това, че страните по сделката (включително и самия оспорващ) практически са в състояние да осъществяват търговия с такъв вид стоки – ходила за обувки/саи/, както и на такива за последващата им реализация, не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките и то в случаи като процесния, при положение че се касае за едно значително количество стока, на не малка стойност. Действително както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, принципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се предостави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчно задължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Същият този съд обаче приема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства доказването по сигурен начин на изпълнението на материалноправните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обективни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщност в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет. Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама. Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави други писмени доказателства, за това че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, респ. че е получател на определена услуга, извън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи казус следва да намери своето разрешение съобразно цитираното по-горе Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства /частни документи/ ценени ведно с всички събрани доказателства и доказателствени средства, не обосновават извод различен от направения със съдебния акт досежно липсата на предпоставки да се упражни належно правото на данъчен кредит по процесните фактури. Няма издадени пътни листове, които да са съпроводени с товарителници и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаването,  получаване и транспортирането на стоките. Несъмнено еднаквият вид на представените по делото приемо-предавателни протоколи /подписани от различни субекти като “предаваща страна” поражда едно обосновано съмнение, че са съставяни за целите на административното ревизионно производство, както и да послужат при съдебното обжалване на РА, като  не се отразяват реалното предаване на стоките на т.нар “приемаща страна”

Доколкото установяват и едно фактическо действие, самото предаване, същите би следвало да се съставят при хипотезата на  чл.24 ал.2 от ЗЗД, когато  вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Според чл.12, ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл.25 ал.1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която  собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25 ал.2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

За преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните данъчни фактури е необходимо да се изследва преди всичко дали е налице предвидения в чл.6 ал.1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват  предвидените в съответната норма правни последици.

Съдът не може въз основа на приемо-предавателни протоколи към фактурите на процесния доставчик да се убеди с пълна степен на сигурност, че стоките са били разполагаеми за получателя им при положение, че тези документи са оспорени.  Предмет на въпросните фактури са родово определени вещи-саи. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тъй като няма представен писмени договори между страните, от които да следва друго, собствеността следва да се прехвърля с предаването им. След като не са ангажирани доказателства за предаването на вещите - не може да се заключи и че доставките са реално осъществени. Предвид количествата и вида на процесните стоки, то начинът на съхраняването, предаването и транспортирането им е част от реалното прехвърляне на правото на собственост, което е изискване за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка.        Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Вижда се, че и тук законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока или услуга.

С изключение на ревизиите при особени случаи по чл. 122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който е трябвало да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото не е проведено.

За да докаже претендираното право, жалбоподателят е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на стоки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит - наличието на действително извършена доставка. В съдебното производство не са ангажирани доказателства, за истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. Напротив, представените в ревизионното производство доказателства са оспорени. При липсата на убедителни доказателства в този смисъл съдът приема, че не е доказано извършването им.  Представени са също фактури и договори с фирма “Кинтемс”ЕООД, за превъзлагане на услуга, без никакви документи, относно разплащане и осчетоводяване. Може да се направи основателно предположение, че до този изпълнител е било “прибягнато”, с оглед установяващата се невъзможност да се проведе доказване на предпоставките да се упражни надлежно правото на данъчен кредит по фактурите. Очевидна е и свързаността между дружествата “Калина-ММ”ДЗЗД представлявано от дъщерята - К. В. М. с “Кинтемс”ЕООД представлявано от бащата – В. А. М..

В посочената по-горе “логическа” последователност едва преди последното съдебно заседание са представени и доказателства за кадровата и материално-техническата обезпеченост за извършване на услугите от страна на “Кинтемс”ЕООД .

         Практическият смисъл на ДДС, като косвен, многофазен и некумулативен данък е да бъде начисляван по конкретна доставка на стока или на услуга и да се включва еднократно в крайната цена, а облагането само на добавената стойност да се постига, чрез приспадане на данъчен кредит от страна на получателя. Условията, които следва да изпълни данъчен субект, претендиращ право на данъчен кредит са изброени алтернативно в чл. 71 ЗДДС. Както в отменения ЗДДС, така и в действащия понастоящем правото на приспадане на данъчен кредит задължително е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стока или на услуга. Поради това не е достатъчно само да е издадена данъчна фактура и да са извършени съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя. Нормата на ал. 5 от чл. 70 ЗДДС въвежда като самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит неправомерното начисляване на данък. За неправомерно следва да се счита начисляване тогава, когато посоченият в данъчната фактура доставчик не е престирал стока или услуга, а само привидно е създал впечатление за такава престация. С други думи, преценката за наличието на реално осъществена доставка е изискване за упражняване право на данъчен кредит. Извършването на такава преценка е резултат от внимателен анализ на установените в хода на ревизията факти и съпоставянето им с обективната действителност, какъвто за процесния ревизионен акт е направен. Според характера и предмета на фактурираните доставки, на изследване подлежи както действителната възможност на доставчика (ресурсна и кадрова обезпеченост) да изпълни уговорената сделка, така и обстоятелството, дали между него и "получателя" е извършено прехвърляне владението (собствеността) върху стоката, респ. дали е извършена услугата. По делото, от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно доказване на правнозначимите факти.

            Констатациите на вещото лице (таблици - приложение) за извършени  плащания по  фактурите и за т.нар последваща реализация на стоките, не са достатъчни да опровергаят горните мотиви. В процесните случаи, формалното съответствие на спорните фактури с установените в ЗДДС изисквания за форма не е единствено и достатъчно основание, за да бъде признато на жалбоподателя правото на данъчен кредит. По време на ревизията са положени максимални усилия да бъдат проверени обективно, пълно и всестранно обстоятелствата, релевантни за спорните фактури, като включително са били направени опити за проверки на предходни доставчици, за част от които е констатирано, че са звена от "веригата" за документиране на нереални доставки. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, за каквито се твърди в жалбата. Дори да бъде прието, че по време на ревизията не са били спазени стриктно всички изисквания на чл. 32 ДОПК, впоследствие, както пред решаващия административен орган, така и пред Съда оспорващото дружество е разполагало с всички, предвидени в процесуалния закон способи, за да преодолее ненамирането на "доставчиците". Всички събрани служебно и предоставени от дружеството - жалбоподател на ревизиращите органи доказателства, включително и косвените, относно статуса на издателите на фактурите (дерегистрации по ЗДДС, задължения към Бюджета) са обсъдени подробно в РД и в решението на ответника. Съдът възприема изцяло крайните изводи за липса на основания да бъде признато претендираното право на данъчен кредит, начислен в процесните фактури. С оспорения ревизионен акт правилно и законосъобразно, в съответствие с доказателствата е отказано на дружеството - жалбоподател това право. Данъчния кредит е бил начислен неправомерно, тъй като не е доказано настъпването на данъчни събития - получаване (извършване) на услугите, които са отразени във фактурите.      В  тази насока, следва да се посочи, че начинът на установяване на фактите и обстоятелствата при данъчната ревизия е необходимо да се осъществяват при съблюдаван на  възведените в ДОПК принципи на “обективност” /чл.3/; “законност” /чл.2/ и добросъвестност /чл.6/. Според, нормата на чл.3 от ДОПК -  Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс, като административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Според чл.2 ал.1 от ДОПК – “Органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица”. Най – сетне, според чл.6 ал.1 от ДОПК – “Участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави”. Не се установиха данни органите по приходите да са нарушили тези принципи.

По така изложените съображения Пловдивският административен съд, Десети състав, намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован, а жалбата – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

На основание  чл.161, ал.1 от ДОПК, на приходната администрация -ответник по административното дело, за  осъществената юрисконсултска защита, следва да се заплати сумата от 2146,14лв./две хиляди сто четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, определена съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  “КАЛИНА ММ” ДЗЗД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. ***, представлявано от управителя К. В. М., против ревизионен акт № 261201596/22.06.2012 г., издаден от В. В. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ гр. Смолян, потвърден с Решение № 1265 от 28.09.2012 г. на Директор на Дирекция “ОУИ” /сега “ОДОП”/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 46 512.84 лв. и са начислени прилежащи лихви общо 7 358.57 лв.

ОСЪЖДА  “КАЛИНА ММ” ДЗЗД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. ***, представлявано от управителя К. В. М., да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 2146,14лв./две хиляди сто четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: