РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

 

Град Пловдив, 15 януари 2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и тринадесетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3466 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

         Образувано е по жалбата на Л.Д.С., ЕГН: **********, с ЕТ „Ади – Л.С.“ със седалище и адрес на управление: ***, против ревизионен акт № 161201919/04.07.2012 г., издаден от К.Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Кърджали, потвърден с решение № 1233/19.09.2012 г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на жалбоподателя са определени задължения, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. в размер на 2 769,80лв. и лихва от 2 112,35лв. и за 2006 г. в размер на 1 474,60лв. и лихва от 926,99лв.

         В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадения РА, както и за неговата неправилност, тъй като противоречи на материалния закон и е необоснован. Счита, че неправилно е прието с РА, че не са налице налични парични средства към 01.01.2005 г., както и неправилно и непрецизно е анализиран паричния поток на лицето, само и единствено въз основа на констатациите в ревизионния акт на съпругата му. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

         Ответникът по жалбата – директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С., е на становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

         Административен съд – Пловдив, в настоящия си състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното: 

          Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената по - горе негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.     

Ревизионното производство е започнало с издаването със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №  1106861/20.12.2011 г. на началник сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, със срок на ревизията до два месеца, считано от връчването на заповедта (18.01.2012 г.). Със заповед № 1200166/16.03.2012 г. ревизията е спряна на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК до издаване на РА за извършвано ревизионно производство на съпругата на ревизираното лице Н.С.. Със заповед № 1201916-В/11.04.2012 г. ревизионното производство е възобновено, след като е констатирано, че е издаден РА № 161105292/09.04.2012 г. на Н.С.. В последствие е издадена ЗВР № 1201919/11.04.2012 г., с която е определен нов срок на приключване на ревизията до 14.05.2012 г. В хода на това производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № 1201919/28.05.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали. Против ревизионния доклад, в законоустановения срок не е подадено възражение и след издаване на заповед за определяне на компетентен орган № К 1201919/07.06.2012 г., е издаден процесният ревизионен акт /РА/ № 161201919/04.07.2012 г. 

  С оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган по реда на чл. 112 и съответно чл. 119 от ДОПК, по делото е представена заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив.

Посоченият ревизионен акт е обжалван от неговия адресат пред директора на Дирекция “ОУИ” гр.Пловдив, който с решение № 1233/19.09.2012 г. го е потвърдил изцяло.

От фактическа страна в хода на ревизионното производство е установено следното: При извършена ревизия на съпругата Н.Т.С., приключила с с РА № 161105292 от 09.04.2012 г., органите по приходите са установили, че жалбоподателят и съпругата му са внасяли парични средства по банкови сметки и са посрещали разходите си за живот с минимални декларирани доходи. Установено е нарастване на имущественото състояние на С., изразяващо се в придобиване на недвижим имот и внасяне на парични средства по банкови сметки, за които, от страна на лицето не са представени доказателства за произхода на средствата. За придобития недвижим имот в гр. Варна, представляващ отстъпено право на строеж и прилежащи идеални части към строеж на апартамент № 18, находящ се на 6 и 7 етаж от строяща се жилищна сграда, не са представени документи, от които да е видно какви средства са вложени в строежа. С цел определяне на стойността на извършените разходи по строителството е възложено извършване на експертиза от лицензиран оценител с Акт за възлагане на експертиза.

С Протокол № 1206503 от 27.04.2012 г. от данъчното досие на Н.С. са присъединени доказателства – РА №161105292/09.04.2012 г., ведно с приложените към него доказателства. Извършена е съпоставка на извършените разходи и доказаните доходи за семейството, с цел установяване на наличието на съответствие между тях, като в резултат на това е установено обстоятелство по чл.122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал.2 от същата разпоредба за 2005 г. и 2006 г.

В тази връзка, на жалбоподателя е връчено уведомление изх. № Рев. 2466/27.04.2012 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и уведомление изх. № Рев. 2465/27.04.2012 г., на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С ИПДПОЗЛ № Рев. 2464/27.04.2012 г. от лицето са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, които са представени от лицето едновременно с уведомлението. От страна на Л.С. са представени декларации за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009г., в които са посочени като налични към 01.01.2005 г. парични средства от следните източници: дарение от родителите – 20 000 лв.; дарение от баба – 10 000 лв.; получени от родителите – 25 000 лв.; получени от родителите – 22 000 лв. с източник продажба на недвижими имоти; получавани от родителите пенсии – 3 600 лв.

Изследвани са съотносимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1,  т. 3, т. 4, т. 7, т. 8, т. 14 и т. 16 от ДОПК. Изготвен е паричен поток за 2005 г. (л. 36 по делото) и за 2006 г. (л. 40 гръб). От направения анализ на  паричния поток е констатирано, че през 2005 г. семейството Стоицеви е изразходвало суми в размер на 44 616,69 лв. и за 2006 г. в размер на 32 743,80 лв. Съответните приходи за тези периоди с доказан произход са в размер на 11 082,37 лв. и 11 091 лв. На основание чл. 19 от СК (отм.) за Л.С. са установени суми с недоказан произход в размер на 16 767,16лв. за 2005 г. и 10 826,40 лв. за 2006 г. Заедно с данъчните основи по чл. 22 и чл. 25 от ЗОДФЛ (отм.) и след приспадане на сумите за ЗОВ на лицето като самоосигуряващо се, се формират данъчни основи за облагане 2005 г. в размер на 13 791,16 лв. и за 2006 г. в размер на 8 794,35 лв., съответно дължими суми за довнасяне : данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 769,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 112,35 лв. и за 2006 г. в размер на 1 474,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 926,99 лв.

         При ревизията не са признати като източници на парични средства към 01.01.2005 г. следните суми: 22 000 лв., съгласно разписка от 14.09.2004 г. и 25 000 лв., съгласно разписка от 24.12.2004 г. Органите по приходите са направили извод, че подписът, положен върху разписките срещу името на Д. С.а, майка на Л.С., се различава видимо от подписа, положен върху нотариално заверено пълномощно от 15.01.2003 г. за получаване на пенсия от името на С.а. Наред с това, е прието, че С.а не разполага с посочения размер парични средства, тъй като единственият й доход е получавана пенсия в размер на 136 лв. месечно, като не са представени доказателства за спестени парични средства и начинът им на съхранение до момента на „предаването“ им.

         Не са представени доказателства и за спестявания на семейство С.и в брой, към 01.01.2005 г., по техни твърдения съхранявани в дома им. При проследяване на движението по банковите сметки за 2003 г. и 2004 г. (л. 30) е видно, че след получаването им паричните средства са внасяни в депозитни влогове с цел получаване на лихва. Сами по себе си постъпленията на парични средства по банковите сметки не представляват ресурс за покриване на разходите, като само изтеглените по касов път парични средства могат да се използват за това.

В настоящото производство са приети писмени доказателства, представени от жалбоподателя, подробно описани в молба на л. 301 по делото (л. 302 – 355) и от трето неучастващо по делото лице – „Корал ИВ“ ООД, чрез управителя С.К. (л. 415 – 418). По отношение на едно от представените писмени доказателства – предварителен договор за покупко – продажба на вещно право върху недвижим имот и договор за строителство, сключен между жалбоподателя Л.С. и „Корал ИВ“ ООД (л. 353 – 354) е открито производство по оспорване на истинността му (относно съдържанието и датата на съставянето му) по смисъла на чл. 193 от ГПК.

Изслуша се основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изпълнени от вещото лице И.С.. В основното заключение вещото лице е посочило, че в случай, че в паричния поток към 01.01.2005 г. се включат изчерпателно изброени доходи (таблица на л. 297 – 298) и изчерпателно изброени разходи (таблица на л. 298) се получава наличност на парични средства за семейство С.и в размер на 74 675,77 лв. В този случай не се формира данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, съответно не се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г.

В разпита си по повод приемане на заключението вещото лице е направило пояснения по него (л. 356).

По повод заключението е направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника относно начина на определяне на началното салдо на налични парични средства към 01.01.2005 г. и на рекапитулацията на паричния поток по години.

В съдебно заседание на 13.05.2013 г. е прието допълнително заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от същото вещо лице. Вещото лице е посочило, че в случай, че от определеното начално салдо на парични средства в размер на 74 675,77 лв. по първоначалното заключение се извади сумата в размер на 11 740,98 лв. (3 917,66 лв. + 7 823,32 лв.) заплатени по предварителен договор за закупуване на недвижим имот, се получава сума на налични парични средства в размер на 62 934,79 лв. В този случай отново не се формира данъчна основа за облагане по чл. 122 то ДОПК, съответно не се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г.

Във връзка с направеното оспорване на съдържанието и датата на частен документ предварителен договор за покупко – продажба на вещно право върху недвижим имот и договор за строителство (л. 353 – 354) към доказателствения материал по делото се приобщиха писмени доказателства, изходящи от трето неучастващо по делото лице – „Корал ИВ“ ООД и показания на свидетеля С.И.К., управител на дружеството.

Според показанията на свидетеля К. същият е управител на „Корал ИВ“ ООД – фирма, специализирана в строителство. Спомня си, че през периода 2004 г. – 2006 г. е извършил строителство на сграда в гр. Варна, ул. „Брегалница“, от която жалбоподателят С. е закупил недвижим имот. Свидетелят не може да заяви категорично дали са сключвани предварителни договори по повод строителството, по-конкретно със С., тъй като понякога договорките са „правени“ в устна форма. Не заявява по несъмнен начин, че положеният подпис върху предварителния договор на л. 383 – 384 по делото е негов, както и печатът „наподобява“ на този на дружеството. Не си спомня дали е от фирмата са издавани някакви документи във връзка с предварителния договор.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна за установено следното:

На първо място, по съществото на спора, съдът намира направените възражения за неправилно определено начално салдо от разполагаеми парични средства на С. към 01.01.2005 г. за неоснователни. В хода на ревизионното производство са декларирани налични парични средства в общ размер на около 80 000 лв., формирани от дарения от роднини (22 000 лв. + 10 000 лв. + 25 000 лв. + 22 000 лв.). Съдът намира за правилни изводите на ревизиращите органи по приходите за липса на доказателства за доходи, позволяващи спестявания в горния размер на лицата, дарили паричните средства, съответно за начин на съхранението им през годините. Следва да се има предвид, че получаваните парични средства са внасяни от С.и по банковите им сметки веднага след получаването им, което означава, че дори хипотетично да се приеме, че действително са получени декларираните парични средства от роднини, същите са внесени по банкови сметки, т.е. не могат да се приемат за разполагаеми.

Недоказано е и твърдението, че част от стойността на закупеното право на строеж на апартамент в гр. Варна е извършено през 2003 г., след подписване на предварителен договор на 19.11.2003 г. (представен в оригинал на л. 383 – 384). От страна на процесуалния представител на ответника беше извършено изрично оспорване на съдържанието и датата на съставяне на документа, като от страна на жалбоподателя се ангажираха само и единствено свидетелски показания на свидетеля К., управител на „Корал ИВ“ ООД. Съдът намира за доказано оспорването на истинността на представения документ, доколкото свидетелските показания са изключително неконкретни и не се представят доказателства за осчетоводяване на твърдяната за заплатена сума по предварителния договор в счетоводството на дружеството. Предвид на това, намира за правилни изводите на органите по приходите за заплащане на цената за придобиване на недвижимия имот през 2005 г., съответно отнесени в разходната част на паричния поток.

За оборване констатациите на органите по приходите по делото са приети основно и допълнително заключение по назначена ССчЕ, като по отношение на първото заключение е заявено изрично оспорване от страна на процесуалния представител на ответника за необоснованост. В заключението са разработени различни варианти на входящия и изходящ паричен поток на жалбоподателя и съпругата му, чрез включване в тях на определени суми като приходи и изключване на определени суми като разход.

Съдът не кредитира основното и допълнително заключение на вещото лице, предвид следните аргументи: В заключението на вещото лице са извършени изчисления на наличните парични средства за семейство С.и към 01.01.2005 г. чрез включване в тях на 77 000 лв., твърдяни като получени от роднини. В ревизионния акт са изследвани възможностите на дарителите за натрупване на посочената парични сума и е направен извод за недостоверност на датата на представените разписки (представени след приключване на първоначалното ревизионно производство на съпругата Н.С.) и за невъзможност за натрупване на спестявания в значителен размер през годините. В хода на съдебното обжалване не са представени каквито и да било доказателства за съхранение от страна на дарителите на посочените парични средства през годините.

По отношение на сумите с недоказан произход, внасяни по банковите сметки на двамата съпрузи се констатира следното: в ревизионния доклад е проследено движението на суми по банковите сметки на съпрузите - л. 31 гръб – 32 за 2005 г. и л. 37 гръб – 38 за 2006 г. При проследяване на вноските и тегленията на суми от банковите сметки ревизиращите органи по приходите са посочили кои суми, депозирани по банковите сметки приемат за такива с недоказан произход и поради каква причина – 32 546,09 лв. за 2005 г. (л. 32) и 18 932,70 лв. за 2006 г. (л. 38). В основното заключение на вещото лице са проследени само и единствено постъпващите и изтегляни суми по банковите сметки, като началните и крайни салда на сметките за периода от 2003 г. до 2006 г. са обобщени в табличен вид (л. 295 – 296 по делото).

Предвид изложените аргументи, съдът намира обжалваният ревизионен акт за правилен и законосъобразен, съответно подадената против него жалба – за неоснователна.

При този изход на делото, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на ответника Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,  в размер на 541лв., изчислено, съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК съдът,

                                               

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.С., ЕГН **********, с ЕТ „Ади – Л.С.“ със седалище и адрес на управление: ***, против ревизионен акт № 161201919/04.07.2012 г., издаден от К.Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Кърджали, потвърден с решение № 1233/19.09.2012 г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на жалбоподателя са определени задължения, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. в размер на 2 769,80лв. и лихва от 2 112,35лв. и за 2006 г. в размер на 1 474,60лв. и лихва от 926,99лв.

         ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН **********, с ЕТ „Ади – Л.С.“ със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 541(петстотин четиридесет и един) лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.

 

                                   

                                            

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/