Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 146

 

Гр.  Пловдив, 16.01.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски административен съд, ХІIІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и тринадесета година, в следния състав :            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

            при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 3499 по описа на съда за 2012 година и ка­то об­съди:

            Производство пред първа инстанция.

Жалбоподателят А. А. А., ЕГН **********,***, в качеството си на представляващ „Канзас – 2“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление: ****, е ос­по­рил ревизионен акт /РА/ № 16251200210/31.07.2012 г., издаден от Н. И. П. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 1351/19.10.2012 г. на директора дирекция “ОУИ” – Плов­див при ЦУ на НАП /сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/, в частта, с която на жалбоподателя са установени допълнително данъчни задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 285 542.37 лв. и лихви – 39 403.85 лв.

Оспорващият счита, че РА в обжалваната част е неправилен и необоснован, поста­но­­вен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложените възра­же­ния се субсумират в твърдението, че органите по приходите е следва­ло да констатират, че счетоводните операции дали основание за определяне на допълнителни задължения за 2010 г. са отчетени по надлежния ред и дружеството разполага с необходимите документи за доказване на реално извършени услуги, който факт не е отчетен от ревизиращия екип. Счита, че изложените в тази насока мотиви не отговарят на обективната действителност, поради което иска отмяна на РА.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция “Обжалване и данъч­но – осигурителна практика” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. З.,  счита жалбата за неоснователна. Пре­тен­­дира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, ХIІІ състав, след като прецени поот­делно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателст­ва, намира за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизии /ЗВР/ № 1200073/05.03.2012 г. /л.144/ на началник отдел в Дирекция „СДО“ при ТД на НАП – Плов­­див, е било об­ра­зувано по отношение на жалбоподателя ревизионно произ­вод­­ст­во, насочено към установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. и е определен срок за приключване на ревизията до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 13.03.2012 г. лично на представляващия дружеството. С пос­лед­ваща ЗВР № 1200090/ 22.03.2012 г.(л.142) сро­кът за при­ключване на ревизията е удължен до 15.05. 2012г., която е връчена надлежно на представляващия на 28.03.2012 г. Със ЗВР № 1200210/14.05.2012 г. (л.140) срокът на ревизионното производство е продължен до 15.06.2012 г., като заповедта е връчена на представляващия дружеството на 24.03.2012 г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­веря­ва­щите органи по приходите № 1200210/29.06.2012 г. /л.129 и сл./. По делото няма данни за постъпило възражение по повод издадения РД.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1200210/03.07. 2012 г. /л.126/ органът, възложил ревизията, опре­де­­лил съ­гласно чл.119 ал.2 ДОПК /в действащата към онзи момент редакция/ ком­пе­тен­тния да издаде ревизион­ния акт орган, а имен­но един от органите по прихо­ди­те, съставил ревизионния доклад – старши инс­пек­­тор по приходите Н. П.. Тук следва да се посочи, че съвместяването на две­те каче­ства /съставител на ревизионния доклад и на ре­визионни акт/не влияе върху законо­съ­об­разността на оспорвания админист­ра­тивен акт.

Видно от находящата се на лист 26 и сл. от делото, Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, е налице компетентност на органите издали всички ЗВР и на За­по­ведта за определя­не на компе­тен­тен орган, респективно на органа издал РА.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен и про­цесният РА № 16251200210/31.07.2012 г., който в срока по чл.152 ал.1 ДОПК бил обжал­ван  пред директора на дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, кой­то в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК е постановил Решение № 1351 от 19.10. 2012 г., с което потвърдил РА.

Така постановения от решаващия административен орган резултат и по­да­ване на жалбата до съда в законоустановения за това 14-дневен срок, обос­новава извода за нейната процесуална допустимост.

От изложената фактическа обстановка се установява следното:

Извършената ревизия е повторна, във връзка с Решение № 237/01.03.2012 г. на директора на дирекция „ОУИ“ – Пловдив, с което се отменя РА № 162251100383/13.12.2011 г., в частта на установения корпоративен данък за 2010 г., ведно с начислените лихви, и преписката е върната за извършване на нова ревизия и определяне на отменените задължения.

Какви са констатациите на ревизиращия екип?

1.      Относно извършено преобразуване на счетоводния финансов

резултат на дружеството по реда на чл.78 от ЗКПО общо в размер на 1 933 176.50 лв.

Посочената сума представлява сбор от стойностите по фактури за доставка на стоки, описани на стр. 6-8 от РА,  издадени от „Ка Ем Ко груп“ ЕООД. Посочено е, че „за ревизирания период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. на ревизираното лице са извършени ревизии по ЗДДС с период 01.01.2010 г. – 30.09.2010 г., документирана с РА № 211101093/01.06.2011 г., и с период 01.10.2010 – 31.12.2010 г. , документирана с РА № 16251100383/13.12.2011 г., при които е установена липса на реални доставки по фактури“, издадени от посочения контрагент. Констатирано е, че към част от фактурите са приложени квитанции към ПКО, към друга – фискални бонове от ЕКАФП, които не са регистрирани по относимата наредба. Изследвано е, че при покупката стоките са заприхождавани по дебита на с/ка 304 – „Стоки“, по цена на придобиване, съгласно издадените фактури и при продажбата им, отчетната стойност на продадените стоки е изписана, като е дебитирана с/ка 702 – „Приходи от продажби на стоки“. За 2010 г., въз основа на изследваните фактури е установена отчетна стойност на продадените стоки.

В хода на ревизията е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от „Ка Ем Ко груп“ ЕООД, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В законоустановения срок не са представени исканите документи и обяснения. Органите по приходите са установили, че издателят на фактурите не разполага с трудови ресурси за осъществяване на сделките. Не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със съответното количество стоки към момента на издаване на първичните счетоводни документи, няма данни за транспорта на стоките и за кои обекти са предназначени. Прието е, че получателят по издадените първични счетоводни документи не може да докаже произхода на придобитите активи – стоки, както и възмездност на „доставките в размер на 1 933 176.50 лв.“, тъй като разплащането не е документално обосновано по смисъла на ЗКПО и относимата наредба.  

Предвид изложеното е формиран извод, че издадените фактури за доставки на стоки, приложените към тях квитанции от приходни касови ордери и фискални бонове от нерегистриран ЕКАФП, не отразяват вярно извършените стопански операции, поради което представляват документи, в които данните не съответстват на обективната действителност, т.е. нарушен е принципът за документална обоснованост на стопанските операции по чл.4 ал.3 от ЗСч. От ревизиращия екип е посочено, че след цитиране на разпоредбата на т.44 от НСФОМСП за приход и на чл.13 ал.2 от ЗСч., касаеща историческата цена, при която се оценяват активите, ревизиращия орган приема, че когато предприятието не може да докаже цена на придобиване, следва да отчете придобитите активи, в случая стоки, по тяхната справедлива цена. За целите на ревизията се приема, че цената, по която са заприходени в счетоводството на ревизираното дружество изследваните стоки, е тяхната справедлива цена, поради което и на основание чл.78 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат е увеличен с размера на неотчетените приходи от безвъзмездно придобитите стоки на обща стойност 1 933 176.50 лв.

За да потвърди РА в тази му част, решаващият орган е приел за установено следното:

Финансовият резултат за данъчни цели е увеличен с процесната сума, на основание чл.78 от ЗКПО. Съгласно изр.1 на чл.78 от ЗКПО, при определяне на финансовия резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите , които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от задълженото дружество. Според решаващия орган, посочената разпоредба се прилага в случаите, когато са установени, че съществуват приходи, които не са намерили отражение при формирането на финансовия резултат за съответния отчетен период.

От констатациите в РД, който е неразделна част от РА, и доказателствата по преписката, органът е приел, че изводите относно неотчетени приходи от дружеството, съгласно нормативните изисквания, са обосновани и мотивирани със събраните в хода на ревизията доказателства. Посочено е, че редът и критериите за признаване на приходи са регламентирани в Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия – Общи разпоредби и СС 18 – Приходи. В СС Общи разпоредби се съдържа легална законова дефиниця на понятието „приход“, съгласно която, приходите на предприятието се формират от продажбите на продукция, стоки, услуги от финансирания и приходи от други продажби. За да е налице приход, следва да има нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

Решаващият орган е отбелязал  също така, че от данните по преписката може да се установи, че ревизираното дружество е отразило в счетоводните си регистри придобиване на стоки, на основание фактури, издадени от „Ка Ем Ко груп“ ЕООД, но не са налице доказателства за реално предаване на описаните във фактурите активи от страна на доставчика към получателя. Констатирано е още, че по отношение на плащането са представени приходни касови ордери, издадени от доставчика, и фискални бонове от нерегистриран ЕКАФП. По този начин, представените „фискални бонове“ не са издадени от регистриран ЕКАФП по относимата Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Предвид на това е формиран извод, че активите, придобити с фактури, по които „плащането е извършено в брой“, документирано с ПКО и „фискални бонове“ от нерегистриран по реда на визираната наредба ЕКАФП са възмездно придобити.

Решаващият орган е обсъдил и факта, че в конкретния случай, след като липсват данни, описаният във фактурите доставчик да е предал изследваните активи на ревизираното дружество и няма документи, съгласно относимата наредба за реално платени суми на доставката на въпросните активи, то се стига до извода, че ревизираното дружество безвъзмездно е придобило изследваните материални запаси. Посочено е също така, че съгласно счетоводното законодателства, безвъзмездното придобиване на активи от предприятие,следва да се отрази като извънреден приход, който да се обложи по реда на ЗКПО, като част от нетната печалба за изследвания отчетен период. След като това не е сторено от ревизираното дружество, то е налице предпоставка за приложение на чл.78 от ЗКПО, предвиждащ увеличение на финансовия резултат със сумата на приходите, неотчетени в текущия отчетен период, съгласно установения от нормативните актове ред.

2.      Относно извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на

дружеството по реда на чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 ал.1 и ал.4 от ЗКПО, общо в размер на 791 900.25 лв.

 Посочената сума представлява непризнати разходи за данъчни цели по фактури,

издадени от „Ка Ем Ко груп“ ЕООД, и „Стилстрой проект“ ЕООД, с предмет на сделките „извършена услуга съгласно договор“, насип на земна маса, наем на скеле и транспорт,монтажни работи и преработка на дървен материал. За извършеното плащане са представени ПКО и „фискални бонове“ от нерегистриран ЕКАФП. В мотивната част на РД са описани фактурите по номер, дата, Булстат, предмет на доставката и стойност. Според органите по приходите, в резултат на събраните доказателства при предходната ревизия по повод издадените фактури от „Ка Ем Ко груп“ ЕООД и „Стилстрой проект“ ЕООД, е установено, че не са налице предоставени услуги от издателя на документа на получателя. Констатирано е, че „Ка Ем Ко груп“ ЕООД не притежава материална и кадрова обезпеченост да извърши фактурираните услуги.

            От ревизираното дружество са изискани доказателства за реалността на сделките, като по повод фактурираните СМР от „Стилстрой проект“ ЕООД са представени: - договор за подизпълнител от 01.03.2009 г. и 11 бр. протоколи за извършени СМР. Според ревизиращите органи в протоколите липсва дата на издаване и за кой обект са съставени. Посочено е, че фактурата, сама по себе си, е частен документ, и не е достатъчно услови, което да удостовери реалност на извършените доставки. Прието, че издадените от тези контрагенти фактури не отразяват реално извършени стопански операции, поради което отчетените разходи въз основа на процесните фактури, не са документално обосновани по смисъла на чл.10 ал.1 и ал.4 от ЗКПО. Предвид това, на основание чл.26 т.2 от ЗКПО, разходите не са признати за данъчни цели.

            За да потвърди РА в тази му част, решаващият орган е приел за установено, следното: - съгласно чл.26 т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл.10 ал.1от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

            Решаващият орган е установил, че в случая, ревизираното дружество е отчело разходи за услуги въз основа на фактури, издадени от посочените контрагенти, но при ревизията не са представени доказателства, че фактурите отразяват вярно реално извършена стопанска операция, записана като предмет на сделката.  Прието е, че само представянето на писмено договор, който е частен документ, не е доказателство за реализация на правата и задълженията, възникнали за страните по силата на същия, поради което е необходимо да се установи, не само сключването на договора и издаването на фактури, но и да са налице документи, материализиращи резултатите от извършените услуги, което в случая не е налице. Предвид това е прието, че по фактурите, издадени от посочените контрагенти, не е доказано реално изпълнение на договорените стопански операции, още повече, че същите, от една страна, не разполагат с ресурси за изпълнението им, а от друга страна, не са представили изисканите документи.

Наред с това, решаващият орган е отбелязал, че спорните фактури са придружени с ПКО и „фискални бонове“, издадени от нерегистриран ЕКАФП, което е в нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която изисква доказването на разходи за данъчни цели да бъде удостоверено и с касова бележка от фискално устройство, независимо от документирането и с първичен счетоводен документ.

От страна на жалбоподателя, в хода на настоящото съдебно производство не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията му, изложени в жалбата, независимо от дадените указания с протоколни определения от 22.01.2013 г. и 26.02.2013 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

По основателността на жалбата в частта за извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.78 от ЗКПО:

Легално определение на “приход” се съдържа в нормата на т.4.4. от общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, в сила от 01.01.2005 год., според което приход е нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал. Тъй като придобитите активи не са отчетени по предвидения в счетоводното законодателство ред, то от ревизиращият орган правилно е прието, че е налице нарушаване на принципа за документална обоснованост на стопанските операции – чл.4 ал.3 от ЗСч., поради което е налице фактическият състав на чл.78 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството /в тази насока Решение № 4254/2011г., ВАС, Първо А О.; Р. № 8274/2010г., ВАС/.

При липса на спор относно установената фактическа обстановка по време на ревизията и с оглед данните по делото, в тежест на ревизираното лице е да докаже, че твърдяните от него обстоятелства действително са настъпили. Търговското дружество /в случая ЕООД/ е различно от собственика на неговия капитал. Така в случая, нито в хода на ревизионното и административно производство, нито в настоящото такова, предприятието е представило доказателства за цената на придобиване на стоките. Безспорно е установено, че липсват реални доставки на стоки от цитираното дружество, поради липса на кадрова материално-техническа база, кадрова обезпеченост и плащане между контрагентите, което е предпоставка да се приеме, че е налице безвъзмездност на доставките за период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., от една страна. От друга страна, ревизираното лице не може да докаже документално произхода на стоките, начина на придобиването им, както и реалното им плащане. Доказателства в тази насока не са представени и в настоящото производство, поради което съдът намира, че е е правилен и законосъобразен изводът на органите на приходната администрация, че е налице придобиване на стоки без документ от ревизираното дружество, което представлява безвъзмездно придобиване за дружеството и следва да се отчетат като други приходи при заприхождаването на стоките по справедливата им цена.

В подкрепа на горното е и липсата на данни, че РА № 16251100383/13.12.2011 г., в частта за допълнително начислени задължения за ДДС, не е обжалван по съдебен ред.

В т.4.4. на Общите разпоредби на НСФОМСП е дадено определението на понятието приход за целите на счетоводното отчитане, а именно: - приход е нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасиви, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

Според чл.13 ал.1 от ЗСЧ, активите, собствения капитал, пасивите, приходите и разходите , се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. От своя страна, ал.2 на същия текст, определя и историческата цена, която е: цената на придобиване себестойността или справедливата цена.  Съгласно §1 т. 3 от ДР на ЗСч,  "Справедлива цена" е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена.

Предвид изложеното и факта, че „Канзас 2 „ ЕООД не е в състояние да докаже цената на придобиване на стоките, за целите на ревизията правилно е прието, че цената, по която са заприходени те в счетоводството на ревизираното дружество, е тяхната справедлива цена.

Документалното оформяне на приходите е подчинено на изискванията на действащ за съответния период ЗСч. Принципът за “документална обоснованост” /чл.4 ал.3 от ЗСч./, както и нормите на СС 18 – Приходи относно отчитане и признаване на приходите, в случая не са спазени. Гаранция за отчитане на финансовия резултат е принципа на предпазливостта /чл.4 ал.1 т.3 ЗСч./, както и този на съпоставимостта /чл.4 ал.1 т.4 от ЗСч/, спазване на които възпира неотчитане на приходите, свързани с безвъзмездно предоставени парични средства, в случая в резултат на безвъзмездно придобити стоки. Установените приходи, неотразени в текущия финансов резултат за периода на възникване е предпоставка по чл.78 ЗКПО, поради което отрицателния финансов счетоводен резултат правилно е преобразуван за отчетната 2010 г. със сумата от 1 933 176.50 лв. Тази сума представлява приход, който е следвало да бъде отчетен през текущата година, което не е сторено от жалбоподателя.

Изложеното дава основание да се приеме, че регулирането на финансовия резултат на жалбоподателя за 2010 г. е извършено законосъобразно, поради което жалбата, в тази й част, следва да бъде отхвърлена.

По основателността на жалбата в частта за извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 ал.1 и ал.4 от ЗКПО.

Неоснователна е жалбата и в частта на извършеното на основание чл.26 т.2 във връзка с чл.10 ал.1 и ал.4 от ЗКПО преобразуване на финансовия резултат за 2010 г. със сумата от 791 900.25 лв. За документалната обоснованост на така осчетоводените разходи (за „извършена услуга съгласно договор“, насип на земна маса, наем на скеле и транспорт, монтажни работи и преработка на дървен материал) от дружеството са представени само първични счетоводни документи, но не и такива, удостоверяващи реалност на доставката. Такива не са представени и от самите изпълнители на услугата, а именно в тежест на жалбоподателя е да докаже документалната обоснованост на осче­то­во­дени от него разходи, доколкото от същите, в рамките на процеса, тъй чер­пи изгодни за себе си правни последици – формиране на по-нисък финан­сов резултат, респективно размер на данъчни задължения.

Предвид изложеното по-горе в настоящото решение относно облагането по ЗДДС, според което процесните фактури издадени през 2010 г. от доставчиците “Ка Ем Ко груп“ ЕООД и „Стлистрой проект“ ЕООД, не удостоверяват реално осъществени доставки на услуги и сумите, по които фактури са отчетени като разход за процесната 2010 г., съдът намира, че правилен и законосъобразен е изводът на ревизиращия екип, че са налице отчетени от данъчния субект разходи, без да е на лице документална обоснованост на същите, и по същество са налице отчетени разходи за стоки и услуги без същите да са реално получени, респективно извършени.

Легалното определение на понятиетоДокументална обоснованост” е дадено в текста на чл.10 ал.1 от ЗКПО – “разходът е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция”. В случа съгласно изложените мотиви в частта относно ЗДДС процесните фактури, не отразяват вярно стопанската операция, визирана във всяка една от тях, доколкото се установи по безспорен начин реалността на фактурираните доставки. Каза се, не са представени никакви доказателства в насока наличие на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците. Каза се също така, че самите доставчици не са представили никакви доказателства в подкрепа на твърдението, е са налице реални доставки. Настоящият състав на съда изцяло възприема мотивите на органите по приходите в насока, че не е достатъчно наличие на писмен договор, както и протоколи за извършени услуги - СМР, в които липсват реквизити, от кои да се установи кога точно са извършени процесните СМР и на кои обекти.

Необходимо е да се отбележи, че счетоводното отчитане на разходите се признава за документално обосновано и в този смисъл за данъчни цели, само след като се докаже, че съответния разход действително е осъществен. Това в процесния случай жалбоподателят не успя да докаже.

Логично се следва изводът, че тези процесни разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели.

Предвид тази фактическата обстановка, възприета от съда, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно на основание чл.26 т.2 във връзка с чл.10 ал.1 и ал.4 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за 2010 г. със сумата от общо 791 900.25 лева (разходите по фактурите, издадени отКа Ем Ко груп“ ЕООД и “Стилстрой проект ЕООД), при което е допълнително определен корпоративен данък, поради което и жалбата в тази й част е изцяло неоснователна. 

При този изход на делото и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекция “ОДОП” – Пловдив се дъл­жи при­съждане на разноски защита в размер на 6 947.12 (шест хиляди деветстотин четиридесет и седем и 0.22) лева,  изчислено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе, Пловдивски административен съд, ХIIІ състав :

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на А. А. А., ЕГН **********,***, в качеството си на представляващ „Канзас – 2“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление: ****, е оспорил ревизионен акт /РА/ № 16251200210/31.07.2012 г., издаден от Н. И. П. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 1351/19.10.2012 г. на директора дирекция “ОУИ” – Плов¬див при ЦУ на НАП /сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/, в частта, с която на жалбоподателя са установени допълнително данъчни задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 285 542.37 лв. и лихви – 39 403.85 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********,***, в качеството си на представляващ „Канзас – 2“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на Ди­ре­к­ция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 6 947.12 (шест хиляди деветстотин четиридесет и седем и 0.22) лева, разнос­ки по де­ло­то.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: