РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                          Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 36

 

гр.Пловдив,  08  . 01. 2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Недялко Бекиров

                                                                                       Членове : Здравка Диева

                                                                                                       Милена Дичева

     

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора И.Перпелов, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3504/ 2012г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 от ЗАНН.

ТЕНЧЕВ и син ЕООД, ***, представлявано от адв.К. обжалва Решение № 2335/26.09.2012г., постановено по н.ах.д.№ 2725 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд, с което е изменено НП № I-1213/30.03.2012г. на Директора на ОДБХ-Пловдив, за наложена на търговското дружество имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.20 ал.1 т.1 от Закона за храните, на основание чл.48 ал.2 с.з. , като размера на санкцията е намален на 1000 лв.

Касаторът счита решението на ПРС за постановено в нарушение на закона и моли да бъде отменено изцяло с отмяна на НП.

Според доводите в жалбата : 1. ПРС не е съобразил допуснато съществено нарушение, изразяващо се в невръчване на АУАН на нарушителя /чл.43 ал.1 ЗАНН/. В тази вр. е посочено, че в обстоятелствената част на АУАН било отбелязано дружеството да се представлява от управителя Х.Т., а в заключителното му част било отразено връчване на лицето Г.Т. без да е упомената връзката му с дружеството и основанието за връчване на акта на второпосоченото лице. Относно представителните функции на управителя било представено извлечение от ТР, удостоверяващо собственика и управителя на Тенчев и син ЕООД – Х.Т., който не е взел участие в адм.нак.производство. В реда на изложените възражения е посочено, че пред ПРС е представено пълномощно на името на Г.Т. за представителство на дружеството в търговската му дейност, което не валидира действията на адм.нак.орган – в АУАН не е посочено връчване на пълномощник; дружеството се представлява от управителя си; пълномощното е за общо представителство и не е издадено нарочно за адм.нак.производство. Дори при представено пълномощно на адм.нак.орган, спрямо същия не отпада задължението да уведоми законния представител. Твърди се, че установените принципи за характера на адм.нак.отговорност, дори когато се касае за ЮЛ, не допускат представителство на нарушителя в самото адм.нак.производство. Оспорен е извода на съда за ненарушено право на защита, с довод, че действията на търговското дружество не могат да служат за критерий при преценка действията на актосъставителя. Тезата е подкрепена с твърдение за нарушение на чл.52 ал.2 ЗАНН. 2. ПРС изложил съображения по същество във вр. с възраженията против АУАН, каквото задължение е в тежест на адм.нак.орган. 3. Оспорен е извода за осъществен състав на нарушение, като се твърди, че проверката е извършена в момент на разтоварване на стоката в складово помещение и не е приета за съхранение. Поддържа се, че съхранението на дадена стока не е приравнимо на пускането й на пазара. 4. Изтъкнато е за съществено, че съдът възприел констатациите за естеството и качеството на храната, които почиват на предположения на контролните органи. Същите само презюмирали, че храната е опасна за консумация без изследвания за годността й. Изводите за основния признак за съставомерност на извършеното от обективна страна  са изведени от временен пропуск в съпровождащата стоката търговска документация. Тоест, при липса на доказателства за качеството на храната, изводите на наказващият орган и на съда са необосновани и съставляват отменително основание.

Ответникът ОДБХ – Пловдив не се представлява и не излага съображения по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административният съд, като извърши проверка на оспореното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и е процесуално допустима. 

Районният съд приел, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява административното нарушение. При служебна проверка е констатирано, че не са допуснати съществени нарушения,  водещи до отмяна на НП.

1. ПРС съпоставил съдържанието на НП с показанията на актосъставителя, при което е установено припокриване – на 15.03.2012г. в магазин на бул.България № 23, Пловдив било установено приемане на стоки в склада на магазина – каси с месо и месни продукти без етикировка и маркировка, без документи за произход, качество и годност, с неизвестен произход, поради което същите са квалифицирани на не безопасни за консумация от потребителите. Според данните месото било две каси по 40 кг. и изрезки от колбаси в големи вакуум-опаковни пликове – 3 бр. по 9,5 кг. и не е било ясно кой е производителят, с какъв срок на годност са храните, какъв е съставът им, какви са условията за съхранението им и всякаква друга информация, позволяваща идентификацията им.

Фактическите констатации в АУАН представляват съдържание на обстоятелствената част на НП, в което било посочено, че нарушението е първо. ПРС отчел наличие на подадено възражение против АУАН с приложено копие на търговски документ от 13.03.2012г., съдържащ описание на стоката в общо количество, номер на партида, получател и изпълнител /приложеният търговски документ под форма на заверен препис не представлява фактура, не е стокова разписка, не е приемо-предавателен протокол/, с номер, описание на стоката в количество и срок на годност, с произход България.

РС-Пловдив не е приел възражението за опорочено производство по съставяне на АУАН. Позовал се на представено генерално пълномощно, в частност – т.20 от същото за делегирани права за представителство от пълномощника и пред всички държавни органи и институции.

Както е посочил ПРС, АУАН е съставен на 19.03.2012г. като констативната му част съдържа препратка към констативен протокол от 15.03.2012г. От същия е видно, че лицето Г.Т. е присъствал лично при извършване на проверката на място, което е удостоверено с подписът му в протокола.

ПРС приел, че търговецът е бил представляван при съставяне на акта от пълномощника Г.Т.. В потвърждение на извода, съдът посочил наличие на подадено възражение по чл.44 ал.1 ЗАНН против АУАН. Освен това, несъгласието с издаденото НП се проявява и с подаване на жалба по реда на чл.59 ЗАНН, т.е. – правото на обжалване на наказаното лице е гарантирано в достатъчна степен на всички фази в производството.

ПРС се е позовал и на критерият за същественост на нарушението – дали с допускане на дадено нарушение са били ограничени правата на някоя от страните в процеса. По аргумент от чл.43 ал.1 във вр. с чл.40, ал.3, ал.4 ЗАНН, е посочено, че ролята на свидетелите е декларативна и адм.нак.производство може да започне при липса на свидетели.

Районен съд - Пловдив приел, че АУАН и НПН съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН с изрично посочена дата на проверката, на нарушението и съответно – какво е констатирано при тази проверка.

С обсъждане показанията на актосъставителя и приложеният към възражението копие от търговски документ, съдът изложил следните доводи : данните за количество на доставената стока по търговския документ не съответства с количеството на приеманата стока, претеглена на място /49 кг. по документ; 80 кг. констатирано при проверката/; видът на получаваната стока също не съответствал на посочената в търговския документ /свински месо за готвене и св.месо вратно каре по документ; три плика от по 9.5 кг. изрезки от колбаси във вакуум пликове ведно с месото – при проверката/. Наред с установените несъответствия в количествен и видов аспект, съдът отчел липсата на маркировка върху приеманата стока, отричаща възможност за проверка идентичността й с тази по документа.

Липсата на маркировки върху приеманите месни продукти не е оспорена от жалбоподателя, а търговския документ не доказва произход на стоката, както и условия за съхранение на храните.

При тези данни РС – Пловдив приема за установено, че стоката не е съпроводена с изискуемите документи и маркировка, поради което нарушението правилно е квалифицирано като неспазване на чл.20 ал.1 т.1 ЗХр. Позовавайки се на дефиницията за „храна, която не е безопасна за консумация“ по см. на §1 т.67 ЗХр. б.а, б.б ДР ЗХр., съдът е преценил, че стремежа на законодателя е да обхване всички възможни прояви на предлагане на негодна, опасна за здравето или увреждаща здравето храна.

По отношение възражението за тълкуване на понятието „пускане на пазара“ по см. на §1 т.53 ДР ЗХр. ПРС е изложил съдържателни мотиви, изцяло споделяни от АС – Пловдив – месото е част от стоката, с която магазина е бил зареден и предмета на дейност на обекта е търговия на дребно с храни. Наред с това е налице състав на нарушението дори да бъде прието възражението, съобразно на §1 т.60 вр. с т.61 ДР ЗХр.

Самостоятелни мотиви са изложени за характера на нарушението, изключващ възможност да бъде квалифицирано като маловажен случай и доколкото в НП е посочено първо нарушение, съдът редуцирал размера на санкцията до минималния.

Решението е законосъобразно и обосновано, съдържа мотиви по всяко от възраженията на жалбоподателя.

2. Описаните факти в АУАН, респ. обстоятелствената част на НП  съответстват на придадената им правна квалификация. При съпоставка между факти и юридическо обвинение, следва извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

Истинността на установените факти подлежи на опровергаване на общо основание, а нарушението на процесуалните правила е съществено, ако АУАН и НП почиват на неистинни факти или предположения. По делото не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на контролните органи или поставящи под съмнение истинността на установените факти. Според касационният състав е осъществен съставът на административно нарушение с придадената от адм.нак.орган правна квалификация.

2.1. При съставен АУАН по см. на чл.40 ал.4 ЗАНН, въпросът с присъствието на свидетели не подлежи на коментар. Относно необходимост от посочване на очевидците на нарушението, се съобразява т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд: "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина".   Непосочването им във всички случаи е нередовност на АУАН, а дали тя е съществена - дали се е отразила на законосъобразността на НП, издадено въз основа на същия АУАН, следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това, дали е препятствала разкриването на обективната истина. Целта на чл. 40 ал. 1 ЗАНН е осигуряване разкриване на обективната истина по делото. Възможно е независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в хода на производството доказателства да се установи извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства нередовността на АУАН е без значение, предвид чл. 53 ал. 2 ЗАНН.

Формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН - дори да се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно /а то е/, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН:

2.2. По отношение твърденията за ограничено право на защита, касационната инстанция споделя мотивите на РС – Пловдив със следното допълнение : Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при реализиране правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл.44 ал.1 ЗАНН и с оспорване на НП. Първата фаза по аргумент от чл.52 ал.4 ЗАНН се свързва с възможност за допълнително разследване на спорни обстоятелства, ако се установят. В конкретния случай е установено извършване на нарушение, самоличността на нарушителя и при осигурена процесуална възможност, санкционираното лице не е било лишено от правото да обори констатациите в АУАН и съответно-опровергае волеизявлението на наказващия орган. НП не е издадено на деня на съставяне на АУАН, а след изтичане срокът за възражение против АУАН. Упражненото в срок право на жалба, вкл. подадено възражение против АУАН и извършените процесуални действия пред ПРС водят до извод, че правата на жалбоподателя не са били ограничени или отречени.

2.3. Предявяване на АУАН лично на лицето /съответно на законния представител на ЮЛ/, чиято адм.нак.отговорност е ангажирана, не изключва въобще възможността за упълномощаване, тъй като упълномощителят има право да предостави конкретни права и в адм.нак.производство, поради практическа невъзможност лично да се яви пред органа в определени случаи /болест, пребиваване в срока за явяване извън страната, др. в тази насока/. В подобни хипотези упълномощаването ще бъде в интерес на нарушителя и правото му на защита.  В случая пълномощното съдържа необходимата представителна власт за целите на ЗАНН в контекста на съдържанието му – абзац след т.20.

Разпоредбата на чл.40 ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал.2 – съставянето му в негово отсъствие. В случая АУАН е съставен в присъствие на представител на търговското дружество. Покана не е изпращана, но безспорно АУАН е съставен не по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН, а в присъствието на упълномощеното лице. Непосочване на качеството му в АУАН не означава липса на такова.

3. За целите на производството по ЗАНН не е необходимо спазване на определен ред, тъй като правоотношението на осъществяване на административно – наказателната отговорност на определен субект, възниква със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение /чл.36 ЗАНН/. Дейността преди съставяне на АУАН не е императивно регламентирана от законодателя, поради което и не е необходимо тази дейност да се обективира в други, предходни нарочни писмени актове.

            Извън това, няма изрично установена забрана за съставяне на констативни протоколи или други по вид протоколи за документиране резултатите от извършени проверки на място. В хипотезата следва АУАН да покрива установяванията, вписани в протокола, доколкото документът удостоверява факти от проверка в присъствие на нарушител. Това гарантира правото му на защита от момент, предхождащ установяване на нарушението и осигурява възможност за съпоставка между вписаните в протокола факти и фактите, посочени в АУАН.

РС – Пловдив е извършил съпоставка между съдържанието на КП от проверката на място с това на търговския документ и е установил несъответствия. Същите са от количествен и видов аспект и не са отстранени във фазата на производство пред адм.нак.орган, нито в съдебно производство. АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но липсват данни за опровергаване на установените факти.

4. Съгласно чл. 20 ал. 1 т. 1 от ЗХр., не се разрешава пускането на пазара на храна, която „не е безопасна за консумация от потребителите“. Нормата защитава значими обществени отношения. Кръгът на потребителите е широк и практически неограничен.

Правилно РС – Пловдив се е позовал на § 1 т.67 б.б ДР ЗХр. -  "Храна, която не е безопасна за консумация от потребителите" е храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация, като при определянето й като такава трябва да се вземат предвид:

б/ информацията, предоставена на потребителите, включително информацията на етикета или друга общодостъпна за потребителя информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни / в тази насока е и понятието за "безопасност на храната”,  § 1 т.4  ДР на ЗХр.; също т.19 "Етикетиране" са всички текстове, обозначения, марки на производителя и търговски марки, изображения и знаци, които придружават или се отнасят за дадена храна и са нанесени върху опаковката й под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея, или са отразени в документи, указания и обяви, които ги съпровождат ДР на с.з./.

Посочената като нарушена от адм.нак.орган норма на чл. 20 ал.1 т. 1 от ЗХр. въвежда забрана на пазара да бъде пускана храна, която не е безопасна за потребителите, която хипотеза включва и храните без информация от етикет или друга общодостъпна за потребителя информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни. Липсата на информация за срок на годност и друга, позволяваща идентификация на приеманата храна и възможност за съпоставка с данните от представеният по-късно търговски документ не следва да се тълкува в полза на нарушителя с твърдение за презюмирано нарушение и предположения на контролните органи – след като липсва документация за приеманата стока, няма основание за позитивен извод, че стоката е безопасна за консумация от потребителите.

На контролните органи са разписани обем от права /чл.30 ЗХр./, които се упражняват в зависимост от конкретната проверка.

5. Според § 1 т. 53 ДР ЗХр. "пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните.

В случая е констатирано приемане на стоки в склада на магазина и не е обозначено, че стоките не са предназначени за продажба ; към момента на проверката не е представена документация за придобиване и счетоводно отразяване на стоката / фактури, описни протоколи, сч. сметка 304  - стоки и др. в тази насока/. Впоследствие представения търговски документ не съответства на фактическото състояние на стоката при приемането й – количество и вид, но практически потвърждава приемане на стоката от получателя. Следователно, при липса на опровергаващи данни спрямо целта по дефиницията на § 1 т.53 ДР ЗХр. и безспорното качество на търговец по отношение ЕООД, дължимото поведение изисква спазване на чл.21 ЗХр. и съобразяване със забраната по чл.20 с.з.

Съгласно §1 т.60, 61 ДР ЗХ: "Търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни, а "Търговец на храни" е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60.

Като се съпостави обхвата на регулираните със закона обществени отношения /чл.1/ с целта му по чл.1а, следва извод за неопровергано търговско качество на проверения субект, от което произтичат задълженията по ЗХр. /във вр. и с §1 т.60 ДР ЗХр./.

Не е било спорно обстоятелството, че при извършената проверка в търговски обект – магазин за търговия с храни, са приемани месо и месни продукти без етикировка и маркировка, без документи за произход, качество и годност, с неизвестен произход, поради което същите са квалифицирани на не безопасни за консумация от потребителите. Фактическите констатации не са опровергани, поради което законосъобразен е извода за осъществено от обективна страна деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на посочената в АУАН и в НП разпоредба.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.221 ал.2 АПК , АС - Пловдив

 

Р  Е  Ш  И :

 

Оставя в сила Решение № 2335/26.09.2012г., постановено по н.ах.д.№ 2725 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно.                                                

                                                                                                                Председател :

                                                                                                                                  Членове : 1.

                                                                                                                                                     2.