РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                         Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 38

 

                                                   гр.Пловдив, 08  . 01 . 2013г.

 

                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Недялко Бекиров

                                                                                       Членове : Здравка Диева

                                                                                                       Милена Дичева

 

      при секретаря Гергана Георгиева  и с участието на прокурор И.Перпелов, като разгледа докладваното от съдия Диева  касационно административно дело № 3516/ 2012г., взе предвид следното :

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Р.С.К. с ЕТ Шишо Бакшишо – Р.К., ***, представляван от адв.И. и адв.Р. обжалва Решение № 1642/11.07.2011г., постановено по н.ах.д.№ 3181 по описа за 2011г. на Районен съд-Пловдив. Със съдебният акт е потвърдено НП № 36-0000395/15.04.2011г. на Началника на сектор “Контрол и АНД”-гр.Пловдив за наложени на едноличния търговец  две имуществени санкции , всяка от които в размер на 200 лв. - за нарушение по чл.31 ал.1 т.6 вр. с чл.34 т.1 от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници и за нарушение на чл.3 от Наредба № 35/1999г. във вр. с т.12 от Пр.2 на наредбата, на основание чл.105 ал.1 ЗАвт.П.

Според касатора решението е постановено в нарушение на закона по следните доводи : За нарушението по чл.31 ал.1 т.6 от Наредба № 34/1999г. твърди, че не било ясно за какво е наказан – дали за това, че като превозвач не е издал необходимите документи или за това, че като водач на таксиметров автомобил не е представил изряден кочан с фактури. Счита, че посочените в НП разпоредби на чл.34 т.1 вр. с чл.31 ал.1 т.6 от Наредбата имат различен състав на нарушение. Оспорен е извода на ПРС за ясно посочени нарушени норми според конкретиката на случая – лицето е собственик на фирма и водач, с аргумент от разлика във вида на санкцията – глоба за ФЛ и имуществена санкция като ЕТ. Поддържа неправилно посочена санкционираща норма – съответстващата на фактите разпоредба била чл.93 ал.2 ЗАвт.П. За нарушението по чл.3 от Наредбата се твърди несъответствие между фактическото и юридическото обвинение за твърдяното нарушение – цитираната норма изисква ЕТАФП да отговаря на техническите изисквания в Пр.2 към наредбата, а функционалните изисквания се съдържат в пр.1 към чл.2 от наредбата. Несъответствието се счита за съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото ЗАНН изисква нарушените разпоредби да отговарят както цифрово, така и текстово и не трябва да си противоречат както в АУАН, така и в НП. Разпоредбите на чл.2 и чл.3 от Наредбата са бланкетни, поради което е необходимо съдържанието им да бъде попълвано с конкретни изисквания по двете приложения към тях.

Поискана е отмяна на съдебното решение с отмяна на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата и по същество.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Перпелов    предлага решението да бъде оставено в сила.

Жалбата е процесуално допустима. Касационното производство е образувано по жалба, приложена към к.адм.д.№ 1269/2012г. и против решение № 1735/07.09.2011г. по н.ах.д.№ 3180/2011г., молба по която жалба е разгледана от РС – Пловдив по н.ах.д.№ 3181/2011г. в производство по възстановяване срок за обжалване, възстановен с определение № 942/06.08.2012г. – за касационно обжалване на Решение № 1642/11.07.2011г. по н.ах.д.№ 3181/2011г.

След преценка на изложените в жалбата съображения и като извърши проверка на съдебното решение, съставът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

НП е издадено от орган, административнонаказателната компетентност на който произтича от упълномощаване със заповед № РД-08-511/21.12.2009г., приложена в адм.нак.преписка /чл.92 ал.2 от ЗАвт.П/. АУАН от 28.03.2011г. e съставен от длъжностно лице /мл.инспектор/ към ОО “КД-ДАИ”-Пловдив, поради което в това си качество /чл.92 ал.1 ЗАвт.П/ е компетентно. 

Съгласно чл. 31 ал.1 т.6 от  Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници : При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице.

Според чл.3 от Наредба № 35/1999г. /вр. с Пр. 2 т.12 от наредбата / : Електронните таксиметрови апарати с фискална памет трябва да отговарят на техническите изисквания, определени в приложение № 2, гарантиращи изпълнението на функционалните изисквания и възможността за маркиране и пломбиране.

            Посочените за нарушени норми са съпоставени от ПРС с фактическите данни по случая – при комплексна проверка на 28.03.2011г., извършена в сградата на ОО КД – ДАИ, Пловдив, спрямо ЕТ Шишо Бакшишо – Р.К. е установено, че ЕТ извършващ таксиметров превоз на пътници с удостоверение за регистрация 09927/13.10.2009г. – като превозвач извършва таксиметров превоз с лек автомобил Дачия с рег.№ РВ 8579 ММ /според пътна книжка серия А № 06/08.03.2011г. и пътен лист № 016/26.03.2011г./, като представеният кочан с фактури не е прономерован и прошнурован; таксиметровият апарат ЕС 014997 не отговаря на функционалните изисквания по ПР.2, т.12 от Наредба № 35 – липсва метална шармовка /оплетка/, свързваща апарата със захранването на автомобила.

Посочените в НП данни актосъставителят в качеството на свидетел потвърдил в съдебно заседание, уточнявайки, че при комплексната проверка автомобилът е бил налице.

За първото нарушение ПРС е приел, че към момента на проверката лицето, представляващо фирмата – жалбоподател е бил и водач на проверения лек автомобил, поради което правилно адм.нак.орган е подвел извършеното нарушение под нормата на чл.34 т.1 от Наредба № 34/1999г. във вр. с чл.31 ал.1 т.6 от същата наредба.

1. Решението в тази част е законосъобразно. Нарушението правилно е подведено към уреждащата неизпълненото задължение правна норма и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН. Авторът на нарушение ясно е посочен в НП – това е превозвачът, задължен по силата на чл.34 т.1 от Наредбата да  осигурява на своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози. Посочената норма на чл.34 ал.1 т.6 от същата наредба конкретизира документът, неосигурен от превозвача. Видът на наложената санкция е имуществена санкция във фиксиран размер. Текстовото описание на нарушението съответства на юридическото обвинение и санкциониращата норма. Възраженията за тази част от НП не са основателни.

За второто нарушение ПРС е приел, че посочените от адм.нак.орган нарушени разпоредби действително сочат нарушение на техническите правила, а не на функционалните, но жалбоподателят разполагал с възможност да се запознае с цифрово означените норми, поради което правото му на защита не е било съществено нарушено. Свидетелските показания на св.Ковачев не са зачетени от съда поради представен в адм.нак.преписка снимков материал от момента на проверката, категорично опровергаващ твърдението на свидетеля за нов кабел – съществуващият кабел бил стар такъв, изолиран единствено посредством черно тиксо, което не изключвало възможността от манипулация на данните на таксиметровия апарат.

2. В АУАН са описани иззетите като доказателство писмени материали и вещи, на които са противопоставени приетите по делото писмени доказателства /договор за сервизно обслужване на електронен таксиметров апарат с фискална памет, паспорт на апарат, протокол за монтаж на апарата, сведение за въвеждане в експлоатация на същия и фактура от БИМ/.

В случая НП е обосновано с приложените към адм.нак.преписка доказателства, като снимковия материал е датиран електронно. Съдът е мотивирал извода си за невъзприетите показания от свидетеля Ковачев.

С прилагане на писмените доказателства, жалбоподателят е осъществил гарантираното му в процеса право на защита. Ангажирал е двама процесуални представители.

Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при реализиране правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл.44 ал.1 ЗАНН и с оспорване на НП. Първата фаза по аргумент от чл.52 ал.4 ЗАНН се свързва с възможност за допълнително разследване на спорни обстоятелства, ако се установят. В конкретния случай е установено извършване на нарушение, самоличността на нарушителя и при осигурена процесуална възможност, санкционираното лице не е било лишено от правото да обори констатациите в АУАН и съответно-опровергае волеизявлението на наказващия орган.

НП не е издадено на деня на съставяне на АУАН, а след изтичане срокът за подаване на възражение по реда на чл.44 ЗАНН. Упражненото в срок право на жалба и извършените процесуални действия пред ПРС водят до извод, че правата на жалбоподателя са осъществени без пречки.

ПРС е приложил критериите за същественост на нарушението, допуснато с несъответствие между текстовото описание на извършеното нарушение и посочената за нарушена норма.

При тези данни се отбелязва, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. ПРС е установил от доказателствения материал по делото нарушение на техническите изисквания, а не на функционалните, но правилно е съобразил, че истинността на установените с АУАН факти не са опровергани от жалбоподателя.

Както е посочил касатора, разпоредбите на чл.2 и чл.3 от Наредба № 35/1999г. са бланкетни и в случая препратката към Пр.2 т.12 от същата наредба конкретно индивидуализира нарушеното изискване, което е от значение поради съответствие с установените факти.

Формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН - дори да се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са били предпоставки за прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН, тъй като нарушението е съществено, когато е ограничило или отрекло правото на защита, каквито неблагоприятни последици при упражняване правото на защита в случая не се установяват.

     Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила Решение № 1642/11.07.2011г., постановено по н.ах.д.№ 3181 по описа за 2011г. на Районен съд-Пловдив.

Решението е окончателно.

 

                                                                                                      Председател :

                                                                                                             Членове :1.

                                                                                                                    2.