РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 252

 

гр. Пловдив, 24 януари 2014 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., с участието на прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3521 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Ц.Ч., чрез пълномощника му адв. Х., против Ревизионен акт (РА) № 131201622/24.07.2012 г., издаден от И.К.К. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1334/16.10.2012 г. на Заместник Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” /“ОУИ”/ гр. Пловдив, в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 353 316,54 лв., ведно със законната лихва в размер на 106 123,04 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендират се направените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на подадената жалба.

ІІ. За допустимостта:

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Зам. Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

6. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1104719/15.09.2011 г. е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват Данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.09.2008 г. до 31.07.2011 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (29.09.2011 г.). Последвало е издавеното на ЗВР № 1106022/11.11.2011 г., ЗВР № 1107068/29.12.2011 г., ЗВР № 1200513/27.01.2012 г., ЗВР № 1201135/29.02.2012 г. и ЗВР № 1201622/28.03.2012 г., с които обхватът на ревизията е изменен  от 01.09.2008 г. до 30.09.2011 г., а срокът за приключването й е удължен до 29.04.2012 г. 

Цитираните ЗВР са издадени от К.Л.Л. и С.И.Ш., и двамата заемащи длъжността Началник сектор “Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.

7. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1201622 от 14.05.2012 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, в приложимата редакция, е издаден и оспореният РА.

Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 1334 от 16.10.2012 г., Заместник Директорът на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

8. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди –Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., издадена от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, Заповед ЗЦУ/100/20.01.2010 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, Заповед № 1961/12.10.2012 г., издадена от Заместник изпълнителния директор на НАП и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1201622/17.05.2012 г., издадена от С.И.Ш. - Началник сектор “Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.

9. В хода на ревизията на "ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 353 316,54 лв. по фактури и доставчици, както следва:

9.1. През данъчни периоди м.06 и 07.2009 г., не е признат данъчен кредит в размер на 10 000 лв. по фактури с № 1000000138/14.07.2009 г. и № 1000000110/08.06.2009 г., издадени от доставчика “Интерсервиз М”  ЕООД. Предмет на доставките е „Предпечатна подготовка, дизайн и визуализация на рекламни материали".

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № 16-02-1104719-16/14.12.2011 г. по описа на ТД на НАП София, офис “Център” (л. 203, том 1), при която е установено, че спорните фактури са издадени и отразени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 23.06.2011 г. Изготвеното Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо дружеството. В указания от приходна администрация срок изисканите документи и обяснения не са представени.

Във връзка с процесните доставки от страна на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД са представени следните документи (л. 1706 и сл., том 7): спорните две фактури, касови бонове, рамков договор за рекламно обслужване и спецификация, извлечения от определени счетоводни сметки и писмени обяснения, според които: Кореспонденцията с “Интерсервиз М” ЕООД е водена по телефон и факс. Предпечатната подготовка се състои в изработването на рекламните материали, описани в спецификация. Дизайнът е определен от мениджърския екип на фирмата. Трансферът на информацията е осъществен по електронен път.

След преглед на представените от задълженото лице документи, органите по приходите са приели, че от приложения рамков договор не става ясно какъв точно е предметът на договора и дейностите, за които е сключен. В приложената към същия договор спецификация са описани хиляди канцеларски материали и други стоки, с оглед на което не е ясно какво документират и какъв е посочения предмет във фактурите - рекламно представяне на дейности извършвани от “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД или продажба на канцеларски и рекламни материали от “ИНТЕР СЕРВИЗ М" ЕООД. Ревизиращият екип е посочил също така, че задълженото лице не е представило доклади за извършената работа и дейности, отчети свързани с извършените дейности, заявки, приемо-предавателни протоколи, оферти, ценови листи и др. Не са представени копия на съставени документи във връзка с предпечатната подготовка, дизайна и визуализацията на рекламните материали. Ревизираното дружество не е представило доказателства как е определен дизайна на рекламните материали, как е осъществен трансфера на информацията и файловете между двете дружества, как са предавани файловете, как е извършено одобрението на предпечатните файлове и визии на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД. Последното не е представило и доказателства за обмен на информация, осъществена по електронната му поща. Не са посочени телефон за контакт и актуален е-мейл на дружеството за връзка.

Ревизиращите органи са установили още, че по данни от Търговския регистър на Агенцията по вписванията не е публикуван баланс за дейността на дружеството към 31.12.2009 г. От това е направен извод, че „ИНТЕР СЕРВИЗ М” ЕООД не доказва наличие на активи, необходими за предпечатна подготовка и за изработка на рекламни материали. На името на дружеството не е регистрирано МПС и не са заплащани данъци за такова. Към периода на издаване на спорните фактури /м.06.2009 г. и м.07.2009 г./ доставчикът е разполагал с две лица, назначени на трудов договор на длъжност – “работник строителство". Дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2009 година, в която е посочена основна дейност –“Строителство на жилищни и нежилищни сгради". Лицето не е посочило налични активи в справка 2 - “Амортизируеми активи”, както и не е посочило годишни счетоводни разходи за амортизация, съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКПО.

При тези данни органите на приходна администрация са е направил извод, че доставчикът „ИНТЕР  СЕРВИЗ  М"  ЕООД  не  доказва,  че е реалният  изпълнител  на фактурираните от него услуги. При това положение, издадените фактури не документират реално осъществена доставка на услуга по смисъл на чл. 9, ал. 1  от ЗДДС, поради което данъкът по тях се явява неправомерно начислен от доставчика. Ето защо, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 000 лв.

9.2. През данъчен период м.01.2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 6500 лв. по фактура с № 1000000713/09.01.2009 г., издадена от “Чери - 777” ЕООД. Предмет на доставките е “По договор за реклама”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-15/02.12.2011 г., по описа на ТД на НАП София, офис “Център” (л. 214, том 1), при която е установено, че дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 07.05.2009 г. По данни от информационната система на НАП, фактурата е издадена и отразена в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо дружеството. Изисканите документи и писмени обяснения не са представени.

Във връзка с процесните доставки от страна на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ, с писмо от 12.03.2012 г. са представени следните документи - спорната фактура, касов бон, договор за медийно представяне, както и извлечения от определени счетоводни сметки. В приложеното писмено обяснение се твърди, че сделката е договорена с представител на фирмата - Бойчо Йорданов. Фирмената кореспонденция е водена по телефон. Извършената реклама се изразява в представянето на двата хотела с рекламни материали и клипове в различни печатни и визуални медии (л. 1702 и сл., том 7).

След извършен от органа по приходите преглед на представените от “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД документи, е установено, че съгласно чл.2/1 от представения договор за медийно представяне, сключен на 02.01.2009 г. изпълнението на “услугата" ще започне на следващия ден непосредствено след окончателното подписване на договора от двете страни. Съгласно чл.2/2 - срокът за изпълнение на услугата е 12 месеца, считано от 02.01.2009 г. По силата на чл. 4/6 – изпълнителят, т.е. “ЧЕРИ – 777” ЕООД отчита извършената услуга в края на периода под формата на хартиени разпечатки или файлове на СD. В хода на ревизията, дори след като изрично е изискано да бъдат представени документи за извършване на такива услуги с връчване на ИПДПОЗЛ по реда на ДОПК, “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД не е представило доказателства за извършената реклама и медийно представяне, осъществявани през целия период, упоменат в договора от 02.01.2009 г. до 02.01.2010 г. Ревизираното лице не е представило доказателства за отчитане на извършената услуга в края на периода под формата на хартиени разпечатки или файлове на СD, копия на изготвени рекламни материали в печатни издания и копия на излъчени клипове в различни визуални медии.

Констатирано е още, че “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД се явява получател на рекламни услуги и доставки на рекламни материали, извършени през 2009 г. от други доставчици. Стойността на документираните от тях услуги обаче значително се различават като стойност от услугата, документирана от “ЧЕРИ – 777” ЕООД. На стр. 48-ма от констативната част на съставения РД, органът по приходите е посочил подробно тези доставчици, ведно с издадените от тях фактури, като общата стойност на всяка една от тях не надвишава сумата от 600 лв.

По данни от Търговския регистър на Агенцията по вписванията е установено, че не е публикуван баланс за дейността на дружеството към 31.12.2009 г. При това положение е прието, че “ЧЕРИ - 777” ЕООД не доказва наличие на активи, необходими за реално осъществяване на рекламно и медийно представяне. Към периода на издаване на спорната фактура /м.01.2009 г./ дружеството-доставчик не е разполагало с работници и/или служители, които да извършват посочената в договора дейност.

При тези данни е формиран извод, че доставчикът “ЧЕРИ – 777” ЕООД не доказва, че е реалният изпълнител на фактурираните от него услуги. Следователно, издадените фактури не документират реално осъществена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което данъкът по нея се явява неправомерно начислен от доставчика. На основание чл. 70, ал. ,5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказан данъчен кредит в размер на 6 500 лв.

9.3. През данъчен период м.08.2011 г. не е признат данъчен кредит в размер на 8000 лв. по фактура с № 0000000583/30.08.2011 г. с данъчна основа 40000 лв. и ДДС 8000 лв. (представена от ревизираното лице, находяща се на л. 1712 гръб, т. 7), издадена от “Ивитекс груп” ЕООД. Предмет на доставката е “Медийна реклама на спа хотел “Елбрус Холидейс” : и балнеохотел “Аура” – Велинград”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1106022-19/21.12.2011 г. по описа на ТД на НАП София, офис “Център" (л. 227, т. 1), при която е установено, че дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 29.09.2011 г. По повод съставено ИПДПОЗЛ от страна на дружеството-доставчик са представени следните документи - спорната фактура № 0000000583/30.08.2011 г., но с данъчна основа 20000 лв. и ДДС 4000 лв. и предмет Медийна реклама на спа хотел “Елбрус Холидейс” (л. 233 гръб, том 1), договор за реклама от 01.08.2011 г., банково извлечение, фактура от ЕТ “НИЕ САВОВ - В.С.” с данъчна основа 156.80 лв. и ДДС - 31.36 лв., вестник „НИЕ", фактура от „МОЙРА" ООД с данъчна основа – 180 лв. и ДДС – 36 лв., писмо от радио “СКАЙ” от 09.11.2011 г., свидетелство за регистрация на фискално устройство, оборотна ведомост, хронологични регистри на определени счетоводни сметки, протокол за приемане на данни по ЗДДС, справка-декларация и отчетни регистри.  В ПИНП изрично е посочено, че сумата по процесната фактура с ДДС е общо 24 000 лв., а стойността по договор за реклама от 01.08.2011 г. е 40000 лв. без ДДС, като от представеното банково извлечение е констатирано, че по сметката на ревизираното дружество е преведена сума в размер на 48000 лв.

На “МОЙРА” ООД и ЕТ “НИЕ САВОВ - В.С.” като доставчици на “ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД на процесната услуга (предходни доставчици на жалбоподателя), са извършени насрещни проверки (ПИНП, ведно с приложенията към тях, са приложени на л. 251 и сл., и л. 262 и сл., том 2 по делото). И двамата търговци са представили изисканите им документи и писмени обяснения. По отношение на “МОЙРА” ООД (от страна на което са представени: процесната фактура, дневник за продажбите, хронологичен регистър на с/ка 709/2 Приходи от реклама – радио, отчет за излъчена реклама в ефира на радио Скай – 185 пъти за м. 10/2011 г., ведомост за РЗ за м. 09 и м. 10/2011 г., допълнителни споразумения към трудови договори), е констатирано, че представените документи отговорят на счетоводните книги и регистри (оригинали), а по отношение на ЕТ “НИЕ САВОВ - В.С.” изрично е посочено, че търговецът е извършил доставки (продажба на услуги) с получател “ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД за периода м. 10/2011 г.

От страна на ревизираното дружество са представени следните документи: банково извлечение, удостоверяващо плащане по фактурата, договор за реклама от 01.08.2011 г. и извлечение от определени счетоводни сметки. В представеното писмено обяснение се твърди, че сделката е договорена с представител на “ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД - Иванка Александрова. Фирмената кореспонденция е водена по телефон и факс. Рекламата се изразява в публикации във вестник “НИЕ”, издаван в Северозападна България и радиореклама в радио “СКАЙ” в гр. Видин.

След анализ на представените документи, органите по приходите са установили следните несъответствия: Прекият доставчик “ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД издава

на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД фактура за медийна реклама на дата

30.08.2011 г., а предходните доставчици на услугата – “МОЙРА” ООД и ЕТ “НИЕ САВОВ” са издали на “ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД фактура на 30.09.2011 г., респ. на 03.10.2011 г. Прието е, че прекият доставчик е издал фактура преди предходните му доставчици реално да са извършили услугата. С оглед на това органът по приходите е направил извод, че на датата на издаване на спорната фактура № 0000000583/30.08.2011 г. не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Плащането по фактурата е извършено по банков път на 13.09.2011 г.

Органът по приходите е установил също така, че между радио “СКАЙ” в гр. Видин е водена кореспонденция директно с хотел “Елбрус" в гр. Велинград, поради което не е ясно защо документите от такава директна кореспонденция се представят от доставчика “ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД. Посочено е също така, че от представените документи не става ясно какво точно е рекламирано по радио “СКАЙ” и липсват доказателства конкретно какъв продукт е бил рекламиран. Не е представена водена между двете дружества фирмена и търговска кореспонденция, касаеща извършването на доставка по въпросното медийно представяне.

При извършена допълнителна проверка органите по приходите са констатирали, че в дневника за продажби на доставчика “ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД са включени две фактури издадени на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД - № 529/22.08.2011 г. на стойност 20 000 лв. и ДДС в размер на 4 000 лв., и № 583/30.08.2011 г. на стойност 20 000 лв. и ДДС в размер на 4 000 лв., като ревизираното лице не е отразило в дневника за покупки фактура с № 529/22.08.2011 г.

При тези данни на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 000 лв. по фактура № 0000000583/30.08.2011 г., издадена от “ИВИТЕКС ЕРУП” ЕООД.

9.4. През данъчен период м.09.2008 г. не е признат данъчен кредит в размер на 10000 лв. по фактура с № 0000000845/30.09.2008 г., издадена от “СОФИЯ ТРЕЙД - 3000” ЕООД. Предмет на доставката е “СМР по договор”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-11/05.12.2011 г. и № 16-02-1200513-29/25.04.2012 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 281 и 289, том 2), при която се установява, че дружеството-доставчик е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 13.03.2009 г. По данни от данъчното досие, спорната фактура е издадена и отразена в дневника за продажби за м.09.2008 г. Изготвените ИПДПОЗЛ са връчени по чл. 32 от ДОПК. В указания срок от страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадената към “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД фактура.

Във връзка с процесната доставка на СМР от страна на ревизираното дружество са представени следните документи: сключен на 26.09.2008 г. между двете дружества договор за СМР, включващ дизайнерско оформление, ремонт и подобрения на лоби-бар и ресторант на обект хотел “Елбрус”, количествено-стойностна сметка и протокол от 09.01.2009 г. за приемане на ремонтните работи. В писменото обяснение се твърди, че кореспонденцията с фирма “СОФИЯ ТРЕЙД – 3000” ЕООД е водена по телефон с представителя Виктор П.. Вложените материали са за сметка на изпълнителя, а периодът на извършване на строителните работи, обхваща времето от 01.10.2008 г. до 09.01.2009 г.

Органите по приходите са извършили допълнителна проверка на данните, съдържащи се в регистър “Трудови договори” от информационната система “СУП” на КАП, в резултат на която са установили, че към периода, през който се твърди, че са били извършени СМР, дружеството доставчик е разполагало с 19 лица назначени на трудов договор. От тях 5 лица са назначени на длъжности несвързани с извършването на СМР, а трима са работили по трудов договор на 8-часов работен ден с други фирми. Седемнадесет от лицата са били с прекратени договори към 14.11.2008 г. С оглед на това, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е формирал извод, дружеството-доставчик не доказва, че разполага с трудов ресурс, необходим за реално осъществяване на фактурираните строителни работи, поради което “СОФИЯ ТРЕЙД – 3000” ЕООД не се явява реалния изпълнител на спорните услуги, а процесната фактура не документира реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При това положение на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 000 лв.

9.5. През различни данъчни периоди на 2008 г. не е признат данъчен кредит в размер на 51 550 лв. по фактури с № 178/30.09.2008 г., № 195/30.10.2008 г., № 220/30.11.2008 г. и № 254/22.12.2008 г., издадени от “АГРОБИЛД 7” ЕООД. Предмет на доставките са “Плащане по Договор за СМР” и “Окончателно плащане по Договор за СМР”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 1122812/05.12.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Студентска” (л. 298, т. 2), при която е установено, че дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 02.08.2011 г. По данни от информационната система на НАП, фактурите са издадени и отразени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения, относно издадените към  “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД фактури.

В тази връзка от страна на управителя на ревизираното дружество са представени следните документи: спорните фактури и касови бонове, извлечения от определени счетоводни сметки, сключен на 05.08.2008 г. между двете дружества договор за СМР на обекти - хотел “Елбрус”, СПА център и външни басейни, както и протокол от 28.02.2009 г. за приемане на ремонтните работи. В писменото обяснение се твърди, че кореспонденцията с фирма “АГРОБИЛД 7” ЕООД е водена по телефон с представителя Венцислав Александров. Вложените материали са за сметка на изпълнителя, а периодът на извършване на строителните работи, обхваща времето от 05.08.2008 г. до 28.02.2009 г.

Органите по приходите са извършили допълнително проверка, в резултат на която са установили следното: дружеството-доставчик е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2008 година, в която като код на основната си дейност е посочен 5122 “Космически транспорт”; не е подадена Справка 2 “Амортизируеми активи”, като не са посочени годишни счетоводни разходи за амортизация съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКПО; “АГРОБИЛД 7” ЕООД няма регистрирано в НАП фискално устройство с посочените данни в представените към фактурите касови бележки (справка л. 1320 гръб, том 6), поради което е прието, че приложените касови бележки не доказват извършено плащане по спорните фактури; към датата на сключване на договора за СМР между “АГРОБИЛД 7” ЕООД и ревизираното дружество, и към датата на издаване и подписване на Протокол /обр.19/ № 1, лицето Венцислав Александров /който е подписал и двата документа/ не е представител и управител на “АГРОБИЛД 7” ЕООД; за периода от 01.09.2008 г. до 28.02.2009 г. дружеството-доставчик е разполагало със 7 лица назначени на трудов договор, две от които на длъжност –  зеленчукопроизводители, овощари, лозари и цветопроизводители, а на три от тези лица договорите са прекратени на 31.12.2008 г., а за друга част от лицата е установено, че са работили по трудов договор на 8-часов работен ден и в други фирми.

При тези данни е прието, че “АГРОБИЛД 7” ЕООД не е реален изпълнител на процесните СМР, а спорните фактури не документират реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 51 550 лв.

9.6. През данъчен период м.09.2011 г. не е признат данъчен кредит в размер на 5 333.33 лв. по фактура с № 0000000060/22.09.2011 г., издадена от “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД. Предмет на доставката е “СМР по договор”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-16-02-1106022-18/12.12.2011 г. по описа на ТД на НАП гр. София, офис “Красно село” (л. 879, т. 4). Във връзка с връчено на упълномощено лице ИПДПОЗЛ, от страна на доставчика са представени следните документи: процесната фактура; Акт обр. 19 от 22.09.2011 г. за демонтаж на стара покривна конструкция, преустройство на съществуващ етаж, направа и отливане на стоманено-бетонни трегери, построяване на гредоред, направа подв. покрив, поставяне на нови улуци, ламаринени чела и др.; Договор от 28.08.2011 г. за преустройство на съществуващ хотелски етаж; Движение по сметка на 17.10.2011 г. наредител „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД – 32000 лв. па банкова с/ка в „Прокреди банк” АД; Ведомост за граждански договори от м.09.2011 г., в която са вписани 6 лица; Оборотна ведомост и осчетоводяване по с/ка 411 на 703 във връзка с процесната фактура; граждански договори от 01.09.2011 г. сключени с посочените 6 лица за извършване на СМР; Командировъчни заповеди за същите лица - работници строителство, до гр. Велинград, обект хотел Елбрус, за извършване на СМР за времето от 01.09.2011 г. до 22.09.2011 г., според които заповеди пътуването е следвало да се осъществи със собствен транспорт, като са определени следните командировъчни пари: дневни в размер на 20 лв., пътни собствени средства и транспорт, квартирни пари – осигурени нощувки от възложителя.

На шестте лица, работили по граждански договори в “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД също са извършени насрещни проверки. В дадените от тях писмени обяснения (л. 905, 910, 915, 920, 925, 930, том 4), всички до един потвърждават сключването на гражданските договори с “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД и извършването на СМР в хотел Елбрус в гр. Велинград за периода  от 01.09.2011 г. до 22.09.2011 г.

Във връзка с процесните доставки от управителя на ревизираното дружество са представени следните документи: спорната фактура, сключен на 22.08.2011 г. между двете дружества договор за СМР, извлечение от банкова сметка ***, разпечатки на определени счетоводни сметки, скица и разрешение за строеж, както и писмени обяснения. В последните се сочи, че кореспонденцията с фирма “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД е водена по телефон с представителя Людмила Василева. Вложените материали са за сметка на възложителя на СМР, а периода на извършване на строителните работи, обхваща времето от 22.08.2011 г. до 21.09.2011 г.

В хода на ревизията е установено, че за финансовата 2011 година от страна на “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Доставчикът не е декларирал наличие на сключени трудови договори през м.09.2011 г. Съгласно Справка да задълженията на осигурител по Декларация /обр.6/ за периода от 01.09.2011 г. до 31.10.2011 г. “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД не е декларирало задължения към работници и служители, не е изплащало възнаграждения и не е начислявало осигурителни вноски. Ревизиращият орган е посочил, че декларираните данни противоречат на представените от страна на доставчика документи, тъй като съгласно приложената ведомост за граждански договори за м.09.2011 г. има изплатени възнаграждения по 277,50 лв. на човек. Констатирано е също така, че за м.09.2011 г. дружеството не е декларирало начислени осигурителни вноски върху размера на начислените възнаграждения, както и дължимия ДОД върху тези възнаграждения.

При тези данни ревизиращият екип е формирал извод, че данъкът по съставената от “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД фактура е начислен неправомерно, тъй като от страна на доставчика не са представени доказателства за реалното извършване на посочената доставка. Дружеството не разполага с материална и техническа обезпеченост за извършване на строителни дейности, като са налице и противоречия относно представените документи, касаещи начислените и изплатени суми по граждански договори. С оглед на това е формиран извода, че “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД не е реалният изпълнител на въпросните услуги, а спорната фактура не документира реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 333,33 лв.

9.7. През данъчен период м.07.2010 г. не е признат данъчен кредит в размер на 4000 лв. по фактура с № 0000000131/26.07.2010 г., издадена от “Сити строй мърси” ЕООД. Предмет на доставката са “Рекламни материали съгласно Договор от 02.07.2010 г.  и приемо-предавателен протокол от 26.07.2010 г.”

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-17/12.12.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 932, т. 4). ИПДПОЗЛ е връчено на упълномощено лице, в отговор на което от страна на доставчика са представени следните документи: процесната фактура, Договор за изработка на рекламни материали от 02.07.2010 г.; Приемо-предавателен протокол от 26.07.2010 г.; СД,  Дневник за продажбите за данъчен период м.07/2010 г. и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС от 16.08.2010 г.; Банково извлечение за извършено плащане в размер на 24000 лв.; опростена фактура № 285/26.07.2010 г. издадена от „Стагор 05” ЕООД - предходен доставчик; опростена фактура № 151/26.07.2010 г. издадена от „Интерком 09” ЕООД - предходен доставчик; два разходни касови ордери; хронологичен регистър на с/ка 411, 4532, 701, 503/1, 602/1, 302; аналитичен регистър на с/ка 601/1, 302, 611/1, 303, 701; регистър на стойности и аналитичности; справка за движения на количества за с/ка 302 и 303. В хода на проверката е установено, че в дневника за продажби на доставчика за съответния данъчен период има данни за издадена на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД фактура с № 0000000131/26.07.2010 г.

На „Стагор 05” ЕООД е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП (л. 969, т. 4). В хода на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Изисканите документи и писмени обяснения не са представени в указания срок. Констатирано е, че „Стагор 05” ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице.

На „Интерком 09” ЕООД също е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП (л. 980, т. 4). В хода на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Изисканите документи и писмени обяснения не са представени в указания срок. Констатирано е, че „Интерком 09” ЕООД е дерегистрирано по инициатива на органите по приходите считано от 28.05.2009 г.

Органите по приходите при ТД на НАП Пловдив са извършили допълнителна проверка, в резултат на която е установил следното:

За финансовата 2010 г. прекият доставчик “СИТИ СТОЙ МЪРСИ” ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало основна дейност, свързана със строителство на жилищни и нежилищни сгради. Не са декларирани налични активи в Справка 2 “Амортизируеми активи”; прекият доставчик никога не е разполагал с лица, назначени на трудов договор за целите на извършваната от него стопанска дейност; прекият доставчик никога не е подавал справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица, по извънтрудови правоотношения; предходният доставчик “СТАГОР 05” ЕООД не е подавал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2010 година и никога не е разполагал с трудов ресурс за осъществяване на стопанска дейност; предходният доставчик “ИНТЕРКОМ 09” ЕООД е подал ГДД за 2010 г., но в нея сочи, че не е извършвал стопанска дейност. Дружеството никога не е разполагало с трудов ресурс.

Ревизиращият екип е посочил също така, че по повод връчено на управителя на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД ИПДПОЗЛ, от негова страна също не са представени доказателства, че е получил посочените рекламни материали, описани в сключения договор, за което е била издадена фактура № 131/26.07.2010 г. от “СИТИ СТРОЙ МЪРСИ” ЕООД.

При тези данни е прието, че издадената фактура не документира реално извършено прехвърляне на собственост върху стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 000 лв.

9.8. През различни данъчни периоди на 2010 г. не е признат данъчен кредит в размер на 18 600 лв. по фактури с № 1000000235/19.07.2010 г., № 1000000329/20.08.2010 г. и № 1000000394/14.09.2010 г., издадени от “Строителна компания Тосев” ЕООД. Предмет на доставките са “СМР по Договор”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-06/25.10.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 310, т. 2). При проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на управителя на дружеството-доставчик, в отговор на което са представени следните документи: спорните фактури, договор от 12.07.2010 г., протоколи обр. 19, количествени сметки, справка за приети уведомления, граждански договори, оборотна ведомост, аналитични регистри на счетоводни сметки, отчетни регистри по ЗДДС и писмени обяснения. Съгласно последните, дружеството е извършвало ремонт на вътрешен и външен басейн на обект хотел “Аура” в гр. Велинград с персонал, назначен на граждански договор.

По време на ревизията, органът по приходите при ТД на НАП - Пловдив е извършил насрещна проверка на лицата, за които “Строителна компания Тосев” ЕООД твърди, че са били назначени на граждански договор. Резултатите от тези проверки са обстойно коментирани в констативната част на съставения РД. По същество, с изключение на едно лице, останалите потвърждават сключването на такива договори с въпросното дружество, като посочват периода и обекта на който са работили. Същите обаче не са представили подписани приемо-предавателни протоколи за резултатите от извършената работа, съгласно чл. 13   от подписаните граждански договори, като не представят и документи за получени трудови възнаграждения.                 

По повод връчено на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ, са представени фактури, договор, протоколи, счетоводни разпечатки и писмени обяснения, в които се твърди, че кореспонденцията със “ Строителна компания ТОСЕВ” ЕООД е водена по телефон с лицето Ирена Н.. Материалите, вложени в ремонта са за сметка на възложителя, а периодът на извършване на СМР е от 12.07.2010 г. до 14.09.2010 г. В тази връзка органът по приходите е посочил, че “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД не е представило фактури за закупени от него строителни материали, вложени в изпълнението на фактурираните от “Строителна компания ТОСЕВ” ЕООД ремонтни услуги, заповедна книга за обекта, имената на работниците, положили труд на обекта, съставени документи, необходими за изпълнение на възложените услуги, съставени документи, доказващи приети видове и количества материали, предоставени от възложителя /чл. VІІ.28 от договора/ и др.

Установено е още, че “Строителна компания ТОСЕВ” ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2010 година., но видно от приложения към нея счетоводен баланс, дружеството не разполага с активи. Съгласно справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от “Строителна компания ТОСЕВ” ЕООД е декларирано изплащането през 2010 г. на възнаграждения по извънтрудови правоотношения на сума в размер на 4453.15 лв. само на две лица. Съгласно Справка за задълженията на осигурител по Декларация /обр. 6/ за периода от 01.07.2010 г. до 31.10.2010 г. “Строителна компания ТОСЕВ” ЕООД не е декларирало задължения към работници и служители, не е изплащало възнаграждения и не е начислявало осигурителни вноски. Нито едно от посочените физически лица, за които се твърди, че са сключвали граждански договори не са подавали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 година. От друга страна органът по приходите обстойно е коментирал установени от него несъответствия относно договорените между двете дружества клаузи по представения договор от 12.07.2010 г. и представените и непредставени от дружествата документи.

С оглед изложеното е формиран извод, че “СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ТОСЕВ” ЕООД не доказва да е реалния изпълнител на въпросните услуги, поради което спорните фактури не документират реално извършена доставка на строителна услуга по смисъла, вложен в текста на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 600 лв.

9.9. През данъчен период м.05.2011 г. не е признат данъчен кредит в размер на 10540 лв. по фактура с № 0000000052/31.05.2011 г., издадена от “ГЕО КОМ - СТРОЙ” ЕООД. Предмет на доставката е “СМР по договор”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-01/10.11.2011 г. по описа на ТД на НАП - София,  офис “Център”. Изготвено е ИПДПОЗЛ връчено на упълномощено лице,   в   отговор   на   което   от   страна   на   доставчика са представени следните документи: процесната фактура, Договор за ремонт от 27.03.2011 г.; протокол обр. 19 от 31.05.2011 г.; командировъчни заповеди (в които изрично е посочена длъжността на лицето – строителен работник, обекта – Балнеохотел Аура гр. Велинград, нощувки – на обекта на инвеститора „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД, пътни – личен транспорт, период – от 01.05.2011 г. до 31.05.2011 г.) граждански договори и сметки за изплатени суми за седем лица; СД,  Дневник за продажбите за данъчен период м.05/2011 г. и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС от 14.06.2011 г.; разчетно-платежна ведомост за м.05/2011 г.; банкови извлечения за извършено плащане; хронологичен регистър на с/ка 411, 4532, 421/1, 421/2, 422, 703, 602/1, 605/1, 605/2, 605/3, 609/1; аналитичен регистър на с/ка  503/1 и 421/1.

По време на ревизията органът по приходите при ТД на НАП - Пловдив е извършил насрещна проверка на лицата, за които “ГЕО КОМ – СТРОЙ” ЕООД твърди, че са били назначени на граждански договор. Резултатите от тези проверки са обстойно коментирани в констативната част на съставения РД. Едно от лицата не е представило изисканите му документи, друго е пребивавало в чужбина, а останалите потвърждават сключването на такива договори с въпросното дружество, като посочват периода и обекта, на който са работили. Същите обаче не са представили подписани приемо-предавателни протоколи за резултатите от извършената работа, съгласно подписаните граждански договори. Не са представени и документи за получени от лицата суми.

От управителя на ревизираното дружество са представени следните документи - спорната фактура, сключен на 27.03.2011 г. между двете дружества договор за СМР, протокол обр. 19 от 31.05.2011 г., извлечение от банкова сметка ***, разпечатки на определени счетоводни сметки, както и писмени обяснения. В последните се сочи, че кореспонденцията с фирма “ГЕО КОМ – СТРОЙ” ЕООД е водена по телефон с представителя Георги Георгиев. Вложените материали са за сметка на възложителя на СМР, а периодът на извършване на строителните работи обхваща времето от 27.03.2011 г. до 20.05.2011 г.

В тази връзка органът по приходите е посочил, че “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД не е представило фактури за закупени от него строителни материали, вложени в изпълнението на фактурираните от въпросния доставчик услуги, заповедна книга за обекта, имената на работниците положили труд на обекта, съставени документи, необходими за изпълнение на възложените услуги, съставени документи, доказващи приети видове и количества материали, предоставени от възложителя и др. 

Установено е още, че “ГЕО КОМ – СТРОЙ” ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2010 година., но от приложения към нея счетоводен баланс, не се установявало дружеството да разполага с активи. Съгласно Справка - Данни за осигурените лица по ЕГН /Декларация обр. 1/ за периода от 01.05.2011 г. до 31.05.2011 г. за част от лицата е установено,  че  са  осигурявани на пълен  работен  ден  в  други  фирми.

Дружеството-доставчик е декларирало наличие на изплатени суми по граждански договори, но за м.11.2011 г., а не за м.05.2011 г. С оглед на това е направен извод, че данните представени от “ГЕО КОМ – СТРОЙ” ЕООД не се отнасят за изплатените доходи по представените от него при проверката граждански договори за м.05.2011 г.

С оглед изложеното е формиран извода, че “ГЕО КОМ – СТРОЙ” ЕООД не доказва да е реалният изпълнител на въпросните услуги, поради което спорната фактура не документира реално извършена доставка на строителна услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 540 лв.

9.10. През данъчни периоди м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2009 г., както и м.01.2010 г., не е признат данъчен кредит в размер на 80 000 лв. по 12 бр. фактури, издадени от “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД. Предмет на доставките са “СМР по Договор”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-03/01.12.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 448, т. 2). При проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на упълномощено лице, в отговор на което са представени документи, включващи спорните 12 бр. фактури, протоколи /обр.19/, договори, протоколи, граждански договори, командировъчни заповеди, разчетно-платежна ведомост, справка по чл. 62, ал. 4 от КТ, свидетелство за регистрация на ЕКАФП и хронологични регистри на определени счетоводни сметки.

В хода на ревизията, органът по приходите е инициирал извършването на насрещни проверки до всичките десет физически лица, назначени на граждански договори. На седем от тях са изпратени с писмо с обратна разписка ИПДПОЗЛ, които са се върнали с направена от пощенския служител отметка “непотърсен”. От страна на съответните лица не са представени изисканите им документи и писмени обяснения. Останалите три лица са потвърдили сключването на такива договори с въпросното дружество, като посочват периода и обекта, на който са работили. Същите обаче не са представили подписани приемо-предавателни протоколи за резултатите от извършената работа, съгласно чл. 12 от подписаните граждански договори. Не са представени и документи за получени от лицата суми.

От управителя на ревизираното дружество са представени следните документи: спорните 12 бр. фактури, сключени между дружествата договори за СМР, протоколи /обр.19/, разпечатки на определени счетоводни сметки, както и писмени обяснения. В последните се сочи, че кореспонденцията с “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД е водена по телефон с представителя Виолета Н.. Вложените материали са за сметка на изпълнителя, а периода на извършване на строителните работи, обхваща времето от 14.08.2009 г. до 07.01.2010 г.

Установено е, че “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД е подал счетоводен баланс към 31.12.2009 г. и към 31.12.2010 г., но дружеството не разполага с ДМА, с които да обезпечи извършените от него строителни дейности на обекта на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД. Съгласно Справка - Данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.07.2009 г. до 31.01.2010 г., всички лица, назначени за периода, за който са подписали граждански договори са работили и по трудов договор на 8-часов работен ден в “ГАМА - ТРЕЙД БГ” ЕООД, гр. София, с Булстат 131556569. Нито едно от десетте физически лица, сключили граждански договори с “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г.

С оглед на горното е формиран извод, че дружеството-доставчик не доказва, че разполага с материален, технически и трудов ресурс, необходим за реално осъществяване на строителна услуга. При тези данни е прието, че издадените от “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД фактури не документират реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 80 000 лв.

9.11. През данъчен период м.05.2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 7774,04 лв. по фактура с № 0000000065/26.05.2009 г., издадена от “ЕН ЕЛ ЕР - 2008” ЕООД. Предмет на доставката е “Дизелово моторно гориво - 29.336 литра”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 1474-00-550/28.11.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Изток” (л. 611, т. 3). При проверката се установява, че дружеството-доставчик е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС. Изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок документи не са представени. По данни от данъчното досие, спорната фактура е издадена и отразена в отчетните регистри по ЗДДС.

Извършена е повторна насрещна проверка на “ЕН ЕЛ ЕР – 2008” ЕООД, документирана с Протокол № 16-02-1200513-30/06.04.2012 г., в който отново е констатирано, че управителят на дружеството-доставчик не може да бъде открит на декларирания от него адрес за кореспонденция.

В отговор на връчено на управителя на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ, са представени следните документи: спорната фактура, касови бонове, извлечение на определени счетоводни сметки и писмени обяснения, в които се сочи, че закупеното гориво е употребено за отопление и подгряване на вода в хотела.

Установено е, че “ЕН ЕЛ ЕР – 2008” ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2009 година, от което е направен извода, че за периода дружеството не е осъществявало стопанска дейност. Доставчикът никога не е разполагал с лица, назначени на трудов или друг договор. Дружеството не е декларирало пред НАП наличие на обект, където да съхранява гориво или да осъществява последваща продажба.

При това положение е формиран извод, че дружеството-доставчик не доказва наличие на материален и трудов ресурс, необходим за реално извършено съхранение, транспорт и прехвърляне на собственост върху фактурираното количество дизелово гориво, с оглед на което, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 774,04 лв.

9.12. През данъчни периоди м.01., м.02 и м.04.2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 22 446,68 лв. по фактури с № 0000000002/20.01.2009 г., № 0000000028/20.02.2009 г. и № 0000000106/27.04.2009 г., издадени от “ЛЮБЕНОВ КОМЕРС - 05” ЕООД. Предмет на доставките е “Дизелово моторно гориво”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-08/17.11.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 632, т. 3). При проверката се установява, че дружеството-доставчик е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 02.10.2009 г. Изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок от страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения. По данни от данъчното досие, спорните фактури са издадени и отразени в отчетните регистри по ЗДДС.

От страна на ревизираното дружество представени следните документи: спорните фактури, касови бонове, извлечение на определени счетоводни сметки и писмени обяснения, в които се сочи, че закупеното гориво е употребено за отопление и подгряване на вода в хотела.

Органите по приходите са извършили допълнителни проверки в информационния масив на НАП, в резултат на което е установено, че “ЛЮБЕНОВ КОМЕРС – 05” ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2009 година, от което е направен извод, че за периода дружеството не е осъществявало стопанска дейност. Доставчикът никога не е разполагал с лица, назначени на трудов или друг договор. Дружеството не е декларирало пред НАП наличие на обект, където да съхранява гориво или да осъществява последваща продажба. На дружеството е издаден Ревизионен акт, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС, възлизащи на сумата от 2 538 324.12 лв.

С оглед изложеното е направен извод, че дружеството-доставчик не доказва наличие на материален и трудов ресурс, необходим за реално извършено съхранение, транспорт и прехвърляне на собственост върху фактурираните количества дизелово гориво, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 446,68 лв.

9.13. През данъчен период м.12.2008 г. не е признат данъчен кредит в размер на 8595,60 лв. по фактура с № 0000000075/22.12.2008 г., издадена от “НИКСИ РООД” ЕООД. Предмет на доставката е “Дизелово гориво - 29 640 литра”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-07/14.11.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис Благоевград (л. 653, т. 3). При проверката се установява, че дружеството-доставчик е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 25.05.2009 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок от страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения. По данни от данъчното досие, спорната фактура е издадена и отразена в отчетните регистри по ЗДДС.

От управителя на ревизираното дружество са представени следните документи: спорната фактура, касов бон от ЕКАФП, извлечение на определени счетоводни сметки и писмени обяснения, в които се твърди, че закупеното гориво е употребено за отопление и подгряване на вода в хотела.

След проверка в информационния масив на НАП е установено, че доставчикът никога не е разполагал с лица, назначени на трудов или друг договор и не е декларирал пред НАП наличие на обект, където да съхранява гориво или да осъществява последваща продажба на горива. Констатирано е също така, че търговецът не е подал за 2008 година счетоводен баланс за дейността си в търговския регистър на Агенцията по вписвания след като е бил задължен за това. Липсват доказателства за наличие на активи и ДМА /товарни автомобили, съоръжения и стопански инвентар/, с които дружеството да обезпечи извършването на дейност - търговия на едро с течни горива.

При това положение е направен извод, че дружеството-доставчик не доказва наличие на материален и трудов ресурс, необходим за реално извършено съхранение, транспорт и прехвърляне на собственост върху фактурираното количество дизелово гориво, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 595,60 лв.

9.14. През данъчен период м.03.2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 1944 лв. по фактура с № 1000000240/19.03.2009 г., издадена от “БЕНДЖАМИ” ЕООД. Предмет на доставката е “Апаратура за физиотерапия – 16 р., радар и 3 бр. инхалатори”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-14/02.12.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 662, т. 3).. При проверката се установява, че дружеството-доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите, считано от 25.02.2011 г. По данни от информационния масив на НАП се констатира, че фактурата е издадена и отразена в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС, касаеща съответния данъчен период. Изготвено е ИПДПОЗЛ връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания 7-дневен срок от страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения, относно издадената към “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД фактура.

От управителя на ревизираното дружество са представени следните документи: спорната фактура, касов бон за извършеното плащане, разпечатки на определени счетоводни сметки, както и писмени обяснения. В последните се сочи, че кореспонденцията с “БЕНДЖАМИ” ЕООД е водена по телефон с представителя Й.Д.. Транспортирането на физиотерапевтичнитие уреди е за сметка на „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД със собствен лекотоварен автомобил и са Н.арени от гр. София, ул. „М. П. Тошев” № 8-10.

В хода на извършеното ревизионно производство, органите по приходите са констатирали, че в подадената от доставчика ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2009 година е декларирана дейност “Строителство на жилищни и нежилищни сгради”. Лицето не е посочило налични активи в Справка 2 “Амортизируеми активи”, както и не е посочило годишни счетоводни разходи за амортизация съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. В подадения от търговеца счетоводен баланс към 31.12.2009 г. не е посочено наличие на ДМА. Към периода на издаване на фактурата /м.03.2009 г./ “БЕНДЖАМИ” ЕООД е разполагало с лица назначени на трудов договор на длъжност “работник строителство”. На дружеството е била извършена ревизия по ЗДДС, приключила с издаването на РА, с който са установени данъчни задължения в особено големи размери.

При тези данни е направен извод, че спорната фактура не документира реално извършено прехвърляне на собственост върху стока /уреди за физиотерапия/ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 944 лв.

9.15. През различни данъчни периоди на 2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 84 380 лв. по 9 бр. фактури, издадени от “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД. Предмет на доставката е “СМР по Договор” и “Демонтаж и монтаж на алуминиева дограма”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-04/17.11.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 675, т. 3). При проверката е изготвено ИПДПОЗЛ връчено на 07.11.2011 г. на упълномощено от управителя на “ГАМА - ТРЕЙД БГ” ЕООД лице. От страна на доставчика са представени документи, включващи спорните 9 бр. фактури, всяка от които придружена с протокол обр. 19 и приемо-предавателен протокол, дневни финансови отчети (въз основа на които е установено, че плащането е извършено в брой), свидетелство за регистрация на ФУ, договори (за извършване на СМР сключен с жалбоподателя от 15.01.2009 г.; за наем; за превоз на товари), протоколи, граждански договори сключени с 10 лица, заповеди за командировки, разчетно-платежна ведомост, справки, оборотна ведомост и хронологични регистри на определени счетоводни сметки. Фактурите са издадени и отразени в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС, касаеща съответния данъчен период.

В   хода   на   ревизията,    органът   по   приходите   е   инициирал извършването на насрещни проверки до всичките десет физически лица, назначени на граждански договори. За девет от тях е установено, че са изготвени ИПДПОЗЛ, които са били изпратени до лицата с писмо, с обратна разписка, която се е върнала с направена от пощенския служител отметка “непотърсен”. От страна на съответните лица не са представени изисканите им документи и писмени обяснения. Лицето Л.Г.Н. потвърждава сключването на такъв договор с въпросното дружество, като посочва периода и обекта, на който са работили. Същият обаче не представя подписани приемо-предавателен протокол за резултатите от извършената работа, съгласно чл. 12 от подписания граждански договор. Лицето не представя и документи за получени от лицето суми по договора.

В отговор на връчено на управителя на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ, са представени следните документи: спорните фактури, сключен между дружествата договор за СМР, протоколи /обр. 19/, разпечатки на определени счетоводни сметки, както и писмени обяснения. В последните се сочи, че кореспонденцията с “ГАМА - ТРЕЙД БГ” ЕООД е водена по телефон с представителя Л. Н.. Работниците са били настанени за нощувка в пригодени помощни помещения на територията на хотел “Елбрус”.

Установено е след проверка в информационния масив на НАП, че от страна на “ГАМА - ТРЕЙД БГ” ЕООД не са подавани за 2009 г. справки за наличие на изплатени суми или удържан данък от това дружество. Дружеството не е декларирало наличие на начислени и изплатени суми по сключените граждански договори с посочените при насрещната проверка лица. Освен това е установено, че дружеството-доставчик никога не е имало регистриран в НАП касов апарат, т.е. представените от негова страна дневни финансови отчети не удостоверяват реално извършено плащане по спорните фактури. Констатирано е също така, че нито едно от десетте физически лица, сключили граждански договори с “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. Въпросните лица са работили по сключени трудови договори на пълен работен ден в други фирми.

С оглед на горното е формиран извод, че дружеството-доставчик не доказва, че разполага с изискващия се трудов ресурс, необходим за реално осъществяване на строителна услуга. Поради това е прието, че издадените от “ГАМА -ТРЕЙД БГ” ЕООД фактури не документират реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 84 380 лв.

9.16. През данъчен период м.07.2011 г. не е признат данъчен кредит в размер на 5860 лв. по фактура с № 0000000369/12.07.2011 г., издадена от “ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД. Предмет на доставката са “Рекламни блузи – 10 000 бр. и рекламни ризи – 10 000 бр.”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-12/24.11.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 997, т. 4). При проверката от страна на дружеството-доставчик са представени следните документи: спорната фактура, извлечение от банкова сметка, ***. 62, ал. 4 от КТ, отчетни регистри по ЗДДС, оборотна ведомост, извлечения от определени счетоводни сметки, фактура № 5244/12.07.2011 г. от предходен доставчик – „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД. На последното също е извършена насрещна проверка (л. 1037 и сл., том 5), в хода на която от страна на дружеството са представени: проформа фактура от 08.06.2011 г. издадена на „ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД с предмет 1000 бр. ризи и 1000 бр. блузи; фактура № 5244/12.07.2011 г. издадена на „ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД с предмет 1000 бр. ризи и 1000 бр. блузи и приемо-предавателен протокол от 12.07.2011 г., журнал сметка за осчетоводяване на фактурата; инвойс фактура от 22.12.2010 г., издадена от JNK TRADE S.L. VIN ESB 83220277 и протокол по чл. 117 ЗДДС, удостоверяващи закупуването на стоките предмет на проверяваната доставка; фактура с № 690/11.08.2011 г. издадена от „ИПРЕС” ЕООД с предмет сито и тампонен печат на сувенири и протокол; извлечение от банкова сметка *** № 5244/12.07.2011 г. от 11.08.2011 г.; оборотна ведомост за м. 07/2011 г.; разчетно платежна ведомост за м. 07/2011 г., трудови договори – 16 бр.; СД и Дневник за продажбите за съответния данъчен период; Договор за наем; Договор за заместване на страна по договор. Представени са също така и писмени обяснения, според които: за предаването на стоката е подписан приемо-предавателен протокол от 12.07.2011 г., когато е завършена поръчката, а получател на стоката от страна на „ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД е С.К.; няма подписан договор с „ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД, издадена е само проформа фактура на 08.06.2011 г.; доставката е извършена в гр. София в нает от фирмата обект – склад и офис; доставката е извършена с транспорт на клиента като стоката е предадена от склада на „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД в гр. София, бул. „Черни връх 47 – сутерен; върху продадените блузи и ризи е осъществен ситопечат по поръчка № 12387 и № 12401 от доставчик „ИПРЕС” ЕООД, който фактурира извършените печати периодично на база сбор от поръчки за печат от „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД; обемът на продадените стоки е 1 палет (20 кашона) всеки с размер 50 см/40см/30см, около 10 кг/кашона.

От страна на ревизираното дружество са представени следните документи във връзка с процесната доставка: спорната фактура, извлечение от банкова сметка ***.08.2011 г. за плащане към доставчика; извлечения от записванията по счетоводни сметки 401, 602/9, 4531, 503/1.

В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е констатирал, че в подадената от доставчика ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2011 година е декларирана дейност “Строителство на жилищни и нежилищни сгради”. Лицето не е посочило налични активи в Справка 2 “Амортизируеми активи”, както и не е посочило годишни счетоводни  разходи за амортизация  съгласно чл. 54,  ал. 2  от  ЗКПО.  Към периода на издаване на фактурата /м.07.2011 г./ “ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД е разполагало с лица назначени на трудов договор, на длъжност “работник строителството”.

Предвид така установените обстоятелства, ревизиращият орган е направил извода, че спорната фактура не документира реално извършено прехвърляне на собственост върху стока /рекламни ризи и блузи/ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 860 лв.

9.17. През данъчен период м.11.2010 г. не е признат данъчен кредит в размер на 2400 лв. по фактура с № 0000000046/30.11.2010 г., издадена от “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД. Предмет на доставката е “рекламни фланелки – 10 000 бр.”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП №16-02-1104719-13/24.11.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис “Център” (л. 1075, т. 5). При проверката е установено, че дружеството-доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите, считано от 20.04.2011 г. По данни от информационния масив на НАП е констатирано, че фактурата е издадена и отразена в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС, касаеща съответния данъчен период. Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПЗОЛ връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството-доставчик са представени: процесната фактура; фактура № 1000000020/18.11.2010 г. от предходен доставчик - „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД; СД и Дневник за продажби за съответния данъчен период; частични извлечения от сметки 304/1, 304/2, 401, 411, 4531, 4532, 503/2, 702. Представени са и писмени обяснения, според които транспортът на стоката е за сметка на „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД и е Н.арена от офис на „ДЕЙЛИ ТРАНС” ЕООД, находящ се на ел. „Кюстендил № 21.

В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е констатирал, че в подадената от доставчика ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2010 година не са посочени налични активи в Справка 2 “Амортизируеми активи”, както и не е посочило годишни счетоводни разходи за амортизация съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. Към периода на издаване на фактурата /м.11.2010 г./ “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД не е разполагало с лица назначени на трудов или друг договор. На дружеството е била извършена ревизия по ЗДДС, приключила с издаването на РА, с който са установени данъчни задължения в особено големи размери.

Органът по приходите е извършил насрещна проверка и на посочения като предходен доставчик “НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД (л. 1089 и сл., т. 5). В отговор на връчено на дружеството ИПДПОЗЛ, са представени следните документи; проформа фактура от 08.09.2010 г.; фактура № 1000000020/18.11.2010 г. издадена на “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД с предмет 1500 бр. мъжка блуза - рекламна и 950 бр. мъжка блуза - рекламна и приемо-предавателен протокол от 18.11.2010 г., журнал сметка за осчетоводяване на фактурата; инвойс фактура от 20.05.2009 г., издадена от FOL International GmbH VAT DE811607743, сертификат за произход и протоколи по чл. 117 ЗДДС, удостоверяващи закупуването на стоките предмет на проверяваната доставка; извлечение от банкова сметка *** № 1000000020/18.11.2010 г. от 13.12.2010 г.; оборотна ведомост за м. 11/2010 г.; разчетно платежна ведомост за м. 11/2010 г.; трудови договори – 13 бр.; СД и Дневник за продажбите за съответния данъчен период; Договор за наем; Договор за заместване на страна по договор; хронологична ведомост на сметка 421, 455, 604, 605. Представени са също така и писмени обяснения, според които: за предаването на стоката е подписан приемо-предавателен протокол от 18.11.2010 г., когато е завършена поръчката; няма подписан договор с “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД, издадена е само проформа фактура на 08.09.2010 г.; от страна на клиента комуникация е осъществявана по телефона с М.В., която също така е приела стоката и фактурата; доставката е извършена в гр. София в нает от фирмата обект – склад и офис; доставката е извършена с транспорт на клиента като стоката е предадена от склада на „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД в гр. София, бул. „Черни връх 47 – сутерен; обемът на продадените стоки е 1 палет (25 кашона) всеки с размер 50 см/30см/20см, около 10 кг/кашона.

С оглед резултатите от извършената насрещна проверка на „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД, на “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД е връчено второ ИПДПОЗЛ, във връзка с което са представени следните документи: приемо-предавателен протокол от 18.11.2010 г. между на “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД и „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД, за предаване на стоката; приемо-предавателен протокол от 18.11.2010 г. между на “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД и „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД, за предаване на стоката; сертификат за закупената стока; мостра на изработеното лого, проформа фактура от 08.09.2010 г., банково извлечение от 13.12.2010 г. и платежно нареждане за плащане към „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД. Представени са и писмени обяснения, според които: няма подписан договор с „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД; транспортирането е за сметка на клиента „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД и се извършва в офиса на „ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД на 18.11.2010 г., находящ се в гр. София, ул. „Кюстендил” № 21; „ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД купува и транспортира стоката в същия ден като за целта се използва такси (пикап); обемът на стоката е 25 кашона по 25 кг. всеки от тях; товаро-разтоварната дейност е извършена с персонал на клиента на 18.11.2010 г.

От страна на ревизираното дружество са представени следните документи във връзка с процесната доставка: спорната фактура, извлечение от банкова сметка ***.12.2010 г. за плащане към доставчика; извлечения от записванията по счетоводни сметки 401, 602/9, 4531, 503/1; писмени обяснения, в които са посочени номерата на превозните средства, собственост на жалбоподателя, с които е превозена стоката от гр. София.

След анализ на така събраните писмени доказателства, ревизиращият екип е установил, че съгласно писмените обяснения транспортирането на стоките /рекламни фланелки/ е извършено от клиента - т.е. от “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД, но последното не е представило доказателство в тази насока по повод извършената му насрещна проверка и връчено ИПДПОЗЛ. Описани са и други противоречия в представените от страна на прекия и предходен доставчик, както и от ревизираното дружество документи, които са коментирани от ревизиращия екип в констативната част на съставения РД.

След съвкупна преценка на всички установени в хода на ревизията обстоятелства и факти, касаещи спорната фактура, издадена от доставчика “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД, ревизиращият орган е направил извод, че същата не документира реално извършено прехвърляне на собственост върху стока /рекламни фланелки/ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 400 лв.

9.18. През данъчен период м.05.2010 г. не е признат данъчен кредит в размер на 3000 лв. по фактура с № 1000000309/12.05.2010 г., издадена от “СТОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД. Предмет на доставката е “СМР по Договор”.

В тази насока на посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-02/11.11.2011 г. по описа на ТД на НАП - София, офис Перник (л. 1140, т. 5). При проверката е изготвено ИПДПОЗЛ връчено на 03.11.2011 г. на упълномощено от управителя на “СТОЙЧЕВ СТРОИ” ЕООД лице. В отговор на горното Искане от страна на доставчика са представени документи, включващи спорната фактура, дневен финансов отчет, аналитичен регистър на определени счетоводни сметки, оборотна ведомост, свидетелство за регистрация на ФУ, договор, протокол-акт /обр.19/ и протокол за приемане на отчетни регистри по ЗДДС.

Органът по приходите е извършил анализ на информацията и данните, съдържащи се в представените от страна на дружеството-доставчик документи, в резултат на което е установил липсата на доказателства за наличие на ДМА, необходими за осъществяване на фактурираните строително - монтажни работи на обект. Не са посочени имената на лицата, работили на обект на фирма “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД, не са представени хронологични и аналитични записвания по счетоводни сметки, по които са намерили отражение закупените и вложени строителни материали в обект на ревизираното дружество.

В отговор на връчено на управителя на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ, са представени следните документи - спорната фактура, фискален бон, сключен между дружествата договори за СМР, протокол /обр.19/, разпечатки на определени счетоводни сметки, както и писмени обяснения. В последните се сочи, че кореспонденцията със “СТРОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД е водена по телефон с представителя Р.В.. Вложените материали са за сметка на изпълнителя, а периода на извършване на строителните работи, обхваща времето от 15.02.2010 г. до 12.05.2010 г.

Независимо от наличието на горните обстоятелства, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е установил, че “СТОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД не е посочил в подадената от него ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2010 година данни за налични активи. Дружеството има задължения по ЗДДС в особено големи размери, установени в слязъл в сила Ревизионен акт. От страна на доставчика не са декларирани начислени и изплатени суми по трудови договори, начислени и изплатени суми за осигурителни вноски и данъци за персонал. Дружеството не е подало и такава справка и не е декларирало наличие на изплатени суми и удържан данък по извън трудови правоотношения през 2010 година.

Според справка за актуално състояние на всички трудови договори в периода от сключването на договора – 15.02.2010 г. до датата на издаване на фактурата и Протокол акт обр. 19 – 12.05.2010 г., „СТОЙЧЕВСТРОЙ” ЕООД е декларирало – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.02.2010 г. – 31.05.2010 г. е декларирало 10 бр. сключени трудови договори.

С оглед на горното е формиран извода, че дружеството-доставчик не доказва, че разполага с материален, технически и трудов ресурс, необходим за реално осъществяване на строителна услуга. При това положение е прието, че издадената от “СТРОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД фактура не документира реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 000 лв.

9.19. През различни данъчни периоди на 2010 г. и 2011 г. не е признат данъчен кредит в размер на 13 392,89 лв. по фактури, издадени от “СИГМА ОЙЛ” ЕООД. Предмет на доставките са “дизелово гориво, бензин, масло и спирачна течност”.

На посочения доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1104719-10/26.10.2011 г. по описа на ТД на НАП – София област (л. 1167, т. 5). При проверката от страна на дружеството-доставчик са представени следните документи: спорните фактури, аналитични регистър на счетоводна сметка 411 “Клиенти", ведомост за м.10.2011 г., справка за актуално състояние на трудовите договори, договор и анекси към него, удостоверение за регистрация на търговски обект и извлечения от банкови сметки, удостоверяващи плащането по спорните фактури, щатна ведомост  към  м.10/2011 г. Фактурите са включени в СД и Дневник за продажбите за съответния данъчен период. Констатирано е, че доставчикът стопанисва Петролна база – Велинград, индустриална зона – удостоверение № 1032/15.12.2006 г., Бензиностанция – гр. Велинград, индустриална зона – удостоверение № 1033/15.12.2006 г., Бензиностанция – гр. Ракитово, индустриална зона – удостоверение № 085/30.06.2005 г. В ПИНП изрично е записано (л. 1168, том 5), че „“СИГМА ОЙЛ” ЕООД разполага с необходимата материална, кадрова и техническа обезпеченост за реално извършване на доставките по горецитираните фактури” за реално извършване на доставките по горецитираните фактури. Всички работници и служители са с необходимата квалификация и са назначени по трудови договори, декларирани в НАП”.

От страна на органа по приходите при ТД на НАП Пловдив е инициирано извършването на повторна насрещна проверка, документирана с Протокол № 16-02-1106022-20/12.01.2012 г. (л. 1256, т. 5). При тази проверка, от страна на „СИГМА ОЙЛ” ЕООД са представени следните документи: 3 бр. удостоверения за регистрация на търговски обект; договори за наем – 2 бр.; регистрационен талон на специален автомобил – цистерна Мерцедес СО 1838 ВВ; справка за стоков поток; фактури от предходни доставчици („ЮС МАРКЕТ” ЕООД, „О.П.ЕЛОС” ЕООД, “САКСА” ЕООД, „БЕНТ ОЙЛ” АД, „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС АД, „БУЛВАРИЯ” ООД, „СКОРПИОН ОЙЛ” ООД, „ЦЕФ – 67” ЕООД, „ЕР ВИ ГУДС” ЕООД), акцизни данъчни документи, декларации за съответствие, сертификати, банкови документи, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, експедиционни бележки, товарителници – подробно индивидуализирани на стр. 239 и 240 от РД (л. 185 и по делото); извлечения от банкови сметки за плащане от „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД – 13 бр.; Декларация, според която горивото е доставено в Петролна база – Велинград, товарено е от там и е разтоварено в базата на жалбоподателя в хотел Елбрус – Велинград, транспортът е за сметка на „СИГМА ОЙЛ” ЕООД, горивото е транспортирано с цистерна Мерцедес 1722, рег. № СО 1838 ВВ, собственост на „СИГМА ОЙЛ” ЕООД.

Изпратени са ИПДПОЗЛ до част от предходните доставчици - “САКСА” ЕООД, „О.П.ЕЛОС” ЕООД, „ЮС МАРКЕТ” ЕООД, като не са установени несъответствия.

По отношение на предходните доставчици “ЕР ВИ ГУДС" ЕООД, “Ц.Е.Ф. 67” ЕООД и “СТИВ КОМЕРС БГ” ЕООД – органите по приходите са констатирали, че същите са дерегистрирани лица по ЗДДС.

По отношение на „БЕНТ ОЙЛ” АД са констатирани частични несъответствия описани в РД (стр. 241 от РД - л. 186) свързани с издадените на дружеството акцизни данъчни документи (приложени по делото на л. 1283 и сл, том 6).

След извършен от страна на ревизиращия екип анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства, включително и тези представени от ревизираното дружество (приложени на л. 1673 и сл., том 7), са формирани следните изводи:

В хода на извършената насрещна проверка на “СИГМА ОЙЛ” ЕООД е представена попълнена справка за стоков поток, касаеща закупеното от дружеството гориво, което е продадено на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД. При преглед на представените при проверката акцизни данъчни документи и информация, предоставена от “БЕНТ ОЙЛ” АД /предшестващ доставчик/ е установено, че “СИГМА ОЙЛ” ЕООД не е получило реално гориво по фактурите от своите предшестващи доставчици – “ЕР ВИ ГУДС" ЕООД, “Ц.Е.Ф.67” ЕООД, “СТИВ КОМЕРС БГ” ЕООД и “БЕСТ ОЙЛ” ЕООД.

При преглед на представените документи от “СИГМА ОЙЛ” ЕООД и информацията от предходния доставчик “БЕНТ ОЙЛ” АД е установено, че крайния получател на дизеловото гориво не е “СИГМА ОЙЛ” ЕООД и адресите, на които горивото е разтоварено не съвпадат с адресите на обектите на “СИГМА ОЙЛ” ЕООД. Посочено е в РД (л. 186), че горивото предмет на доставката – бензин А 95 е за краен получател „СИГМА ОЙЛ” ЕООД и е разтоварено в гр. Велинград, Петролна база.

При тези данни е прието, че след като прекият доставчик не е реалният получател на горивото по съответните фактури и акцизни данъчни документи, то не би могло да го продаде на ревизираното дружество.

По повод извършените две насрещни проверки на “СИГМА ОЙЛ” ЕООД, е отбелязано, че дружеството не представя доказателства относно транспортирането на горивата - предмет на доставките. Не са представени пътни  листове  на   автомобилите,   товарителници   или  други   документи, удостоверяващи превоза на фактурираните количества горива. Не са представени изисканите от фирмата писмени обяснения и доказателства от къде е изтеглено и до къде е доставено горивото - предмет на доставките - база, склад, къде е съхранявано горивото до момента на продажбата.

Прекият доставчик не е представил декларации за съответствие попълнени, съгласно изискванията на Наредбата за изискванията, за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол. Ревизираното лице не е представило транспортни документи, сертификат за произход на горивото, анализни свидетелства и други, касаещи доставката по издадените фактури, писмена кореспонденция относно закупеното гориво, оферти и ценови условия. Не са представени и доказателства за техническите характеристики и параметри на съда, в който е разтоварено горивото. Не е представено и разрешително на обекта, в който са разтоварени горивата, издадено от Служба “Пожарна и аварийна безопасност” за съхранение на горивата.

С оглед на горните обстоятелства и факти, преценени в тяхната съвкупност, ревизиращият орган е направил извода, че спорните фактури издадени от “СИГМА ОЙЛ” ЕООД не документират реално извършено прехвърляне на собственост върху стока /дизелово моторно гориво, бензин А-95 и смазочни материали/ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на “ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 392.89 лв.

10. По делото са изслушани и приети без заявени резерви от страните съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи (основна и допълнителна), които ще бъдат коментирани при обсъждане на съответните доставки.

Всички документи въз основа на които са изготвени заключенията са приобщени към доказателствения материал по делото.

11. По делото като свидетел е разпитано лицето Л.Г.Н.. Същият заявява, че е работил на два обекта в гр. Велинград. Единият обект бил в хотел “Елбрус”, където работил от началото на 2009 г. до края на 2010 г. като организатор на СМР. В този период работил в хотела като работник на две фирми. Първо - в началото на 2009 г., бил назначен в “Гама трейд”, където работил може би до м.10.2009 г. След това бил назначен към фирма “Блек дъст”. Уточнява, че не е сменял обекта, но вече бил работник на друга фирма. Вторият обект, на който е работил в гр. Велинград, е хотел “Аура” - това било през 2012 г. За обекта хотел “Елбрус” подменяли плочки в бани, стаи, коридори, шпакловали, изграждали преградни стени с газо-бетон, правели ремонт на котелното помещение, подменяли стария котел с нов котел, както и цялата ВиК инсталация. В приземния етаж на хотела се направили фитнес центрове, джакузита и помещения за извършване на спа процедури. На долния приземен етаж всичко свързано с тези процедури го изградили те. В хотела работили и работници на други фирми. Свидетелят имал вуйчо във Велинград и спял у тях. Другите работници спели в едно битово помещение, което било приспособено до котелното помещение в хотела, в който работили. Той също спял там понякога. По професия Н. бил машинен инженер. Длъжността му била ръководна, контролирал работата на тези хора. Той също работил пряко при извършването на съответните СМР, но основно работата му била да ръководи останалите работници.  

12. Към доказателствения материал по делото са приобщени още: издадените ревизионни актове на „ИНТЕРСЕРВИЗ М” ЕООД, „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ТОСЕВ” ЕООД, „НИКСИ РООД” ЕООД; РА № 800453/096.01.2009 г. издаден на жалбоподателя - във връзка с констатации относно доставчика „АГРОБИЛД 07” ЕООД; ПИНП № 25901/04.12.2008 г. на „АГРОБИЛД 07” ЕООД, ведно с приложенията към него; Транспортни документи (товарителници, пътни листове и пътна книжка), издадени от „СИГМА ОЙЛ” ЕООД.

ІV. За правото :

13. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК.

Както вече бе казано, органите по приходите са направили извод за липса на действително осъществени доставки по спорните фактури издадени от “Интерсервиз М” ЕООД, “Чери - 777” ЕООД, “Ивитекс груп” ЕООД, “СОФИЯ ТРЕЙД - 3000” ЕООД, “АГРОБИЛД 7” ЕООД, “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД, “Сити строй мърси” ЕООД, “Строителна компания Тосев” ЕООД, “ГЕО КОМ - СТРОЙ” ЕООД, “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД, “ЕН ЕЛ ЕР - 2008” ЕООД, “ЛЮБЕНОВ КОМЕРС - 05” ЕООД, “НИКСИ РООД” ЕООД, “БЕНДЖАМИ” ЕООД, “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД, “ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД, “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД, “СТОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД и “СИГМА ОЙЛ” ЕООД, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за съответните данъчни периоди на 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 353316,54 лв.

14. Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки и услуги. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в  чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС - доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

15. За разрешаването на текущия административноправен спор е необходимо да бъдат разгледани приложимите в настоящия случай правни норми. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство, а съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която  собствеността върху стоката е прехвърляне  или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

16. За преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните данъчни фактури е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, съответно извършване на услугата, при чието проявление възникват съответните правни последици.

Във връзка със спорните доставки на услуги е необходимо да се добави още следното:

Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 9 от ЗДДС /отм./ и чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обръщение като законно платежно средство). Общата формулировка на понятието за “услуга” включва в себе си, не само сделките квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство.

В конкретния случай обаче, няма съмнение, че процесните първични счетоводни документи, актове 19 и представените по делото договори, касаят не нещо друго, а договор за изработка. Според легалната дефиниция, възведена в чл. 258 от ЗЗД /във връзка с чл. 288 от ТЗ/, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Това налага да се определи, че договорът за изработка е – двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един предмет на труда, един трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

17. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме по отношение на доставките извършени от “СОФИЯ ТРЕЙД - 3000” ЕООД, “АГРОБИЛД 7” ЕООД, “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД, “Сити строй мърси” ЕООД, “Строителна компания Тосев” ЕООД, “ГЕО КОМ - СТРОЙ” ЕООД, “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД, “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД, “ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД, “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД, “СТОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД и “СИГМА ОЙЛ” ЕООД, че констатациите на органите на проходна администрация не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон.

Доказателствата събраните в хода на ревизионното производство не са преценени от ревизиращите в тяхната съвкупност, което е довело до грешни изводи, необоснованост на фактическите констатации, съответно до незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта относно липсата на доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС по процесните фактури издадени от посочените доставчици.

17.1. Относно непризнат данъчен кредит по фактури издадени от “СОФИЯ ТРЕЙД - 3000” ЕООД, “АГРОБИЛД 7” ЕООД, “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД, “Строителна компания Тосев” ЕООД, “ГЕО КОМ - СТРОЙ” ЕООД, “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД, “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД и “СТОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД, с предмет на доставките СМР ”.

Съотнасянето на изложените по-горе съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения следното:

От данните по делото се установява, че възнаграждението - паричните суми по процесните доставки са заплатени от жалбоподателя на съответните дружества-доставчици (в брой, за което към всяка фактура са приложени фискални бонове или по банков път).

Спорни между страните са плащанията единствено по отношение на “АГРОБИЛД 7” ЕООД и “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД, за които е установено, че приложените към процесните фактури фискални бонове не са издадени от регистрирани по съответния ред фискални устройства. В тази насока следва да се отбележи, че обстоятелството, че посочените доставчици не са изпълнили задължението си да регистрират получените от тях плащания чрез издаване на касова бележка от надлежно регистрирано фискално устройство, само по себе си не е основание според настоящия съдебен състав да се направи извод, че такова не е извършено в действителност. Следва да се посочи, че след като правно не е регламентиран механизъм, чрез който задълженото лице да противодейства на неправомерното поведение на неговите доставчици, недопустимо е държавата да санкционира изправната страна по една доставка, поради неизпълнение на законоустановените фискални задължения на другата страна по същата тази доставка. Напротив, приходната администрация разполага с такъв механизъм, а именно възможността на “АГРОБИЛД 7” ЕООД и “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД да бъде наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 или ал. 2 във връзка с  чл. 118 от ЗДДС за неиздаване на касова бележка от надлежно регистрирано за целта фискално устройство.

Тук именно е необходимо да се констатира, че към доказателствения материал по делото е приобщен РА № 800453/096.01.2009 г. издаден на жалбоподателя (л. 2717, том 11), обхващащ данъчни периоди от 01.05.2008 г. до 31.08.2008 г. (настоящата ревизия започва от 01.09.2008 г.), с който на „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД е признато право на приспадане на данъчен креди в общ размер на 156000 лв. по фактури издадени „АГРОБИЛД 07” ЕООД, като изрично е прието, че последното разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. Тези констатации са направени въз основа на извършена насрещна проверка приключила с издаването на ПИНП № 25901/04.12.2008 г., който ведно с приложенията към него също е приобщен към доказателствата по делото (л. 2803, том 12). Сред приложените към цитирания ПИНП писмени доказателства е Свидетелство за регистрация на фискално устройство № 1518/01.12.2007 г. (л. 2863) с индивидуален номер на ФУ DT 201258 и индивидуален номер на фискалната памет 02201258 – напълно идентични с номерата на ФУ и на ФП, съдържащи се в приложените по делото фискални бонове (л. 1717, том 7). При това положение, констатациите на приходна администрация, че фискалните бонове, придружаващи фактурите издадени от „АГРОБИЛД 07” ЕООД, са от нерегистрирано ФУ се явява фактически и правно необоснован.

Интересен обаче остава въпроса на какво се дължат тези взаимоизключващи се констатации на приходна администрация, а именно, че до м.08/2008 г. “АГРОБИЛД 7” ЕООД разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на търговската си дейност и има фискално устройство с индивидуален номер DT 201258 и индивидуален номер на фискалната памет 02201258 (изложеното прието за установено с РА № 800453/096.01.2009 г. издаден на жалбоподателя), а от м.09/2008 г., същата тази администрация констатира, че посоченото дружество никога не е имало фискално устройство с посочените индивидуални номера на ФУ и ФП, съответно не разполага с необходимия ресурс за извършване процесните доставки (констатации съдържащи се в процесния РА).

С оглед изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е извършил плащане включително и по фактурите издадени от “АГРОБИЛД 7” ЕООД и “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД, като в конкретния случай следва да бъде съобразено, че тези плащания са надлежно осчетоводени от „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД в едно редовно водено от него счетоводство – все обстоятелства констатирани от приетата по делото ССЕ, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаването на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства, свързани с действителното осъществяване на процесните доставки. Вещото лице е проследило счетоводните отразявания и след извършена съпоставка на счетоводните записвания по съответните хронологични и аналитични сметки, е дало заключение за начина на осчетоводяване на процесните доставки и за редовно водено счетоводство от жалбоподателя (което впрочем е констатирано и от самата приходна администрация). Това обстоятелство, наред с дадения изчерпателен, обоснован и логичен отговор в счетоводен аспект на поставените въпроси, кореспондиращ със събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, според настоящия състав на съда, е основание за кредитиране на заключението на вещото лице. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл. 51 от ДОПК, съгласно която вписванията в счетоводните регистри се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, и с оглед другите данни, установени в хода на производството.

Няма съмнение също така, че всички строително монтажни работи са фактически осъществени. В тази насока е и приета по делото СТЕ, която също се възприема от съда като обективно и компетентно изготвена. Вещото лице Р. е дала обоснован и изчерпателен отговор за кои обекти се отнасят извършените СМР, като е конкретизирала същите количествено и стойностно, проследила е всички съпътстващи фактурите документи (изчерпателно изброени в заключението) и след извършена проверка на място е дала заключение, че всички СМР, така както са документирани (в договорите за строителство, одобрени проекти, протоколи за приемане на извършената от доставчиците работа от възложителя, издадени фактури) са фактически извършени.

Наличието на доставка е факт от обективната действителност и то от категорията на юридическите, защото с неговото настъпване, разпоредбите на ЗДДС свързват възникването на определени правни последици, една от които е правото на данъчен кредит. Това е благоприятна за жалбоподателя последица, доколкото той именно претендира за себе си това материално право и относно този факт, нему лежеше доказателствената тежест да установи наличието на извършена доставка с обект, процесните СМР.

Представените от жалбоподателя и събрани в хода на производството в тази насока доказателства (описани в т. 9.4, 9.5, 9.6, 9.8, 9.9, 9.10, 9.15, 9.18 от настоящото решение), налагат следните констатации и изводи:

          Договорите сключени между жалбоподателя и всяко едно от цитираните по-горе дружества (“СОФИЯ ТРЕЙД - 3000” ЕООД, “АГРОБИЛД 7” ЕООД, “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД,“Строителна компания Тосев” ЕООД, “ГЕО КОМ - СТРОЙ” ЕООД, “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД, “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД и “СТОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД), като частни диспозитивни документи са доказателство, че представителите на доставчиците от една страна и жалбоподателя от друга са направили обективираните в договорите волеизявления;

          Процесните фактури, които сами по себе си също обективират, покриващите се по предмет /процесните СМР/, насрещни волеизявления на страните, като частни писмени документи, също удостоверяват наличието на твърдяните от жалбоподателя търговски правоотношения с въпросните търговци;

          Отчетите за извършени строителни работи (Акт 19 и приемо-предавателни протоколи) съставени между жалбоподателя (възложител) и “СОФИЯ ТРЕЙД - 3000” ЕООД, “АГРОБИЛД 7” ЕООД, “ОФИС КОНСУЛТ ГРУП” ЕООД, “Строителна компания Тосев” ЕООД, “ГЕО КОМ - СТРОЙ” ЕООД, “БЛЕК ДЪСТ” ЕООД, “ГАМА ТРЕЙД БГ” ЕООД и “СТОЙЧЕВ СТРОЙ” ЕООД (Изпълнители) за фактически осъществените и приети от възложителя дейности, подписани и от двете страни, са документи, с които се отчитат от Изпълнителя количествата видове СМР, реализирани към определен момент и тяхното приемане от страна на Възложителя, със съответния акцепт за тяхното заплащане;

          При проверка в информационната система на НАП органите на приходна администрация са установили, че дружествата доставчици са включили фактурите в дневника за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период;

          Органите по приходите не са установили други лица да са извършило процесните СМР, а не е спорно между страните, че същите са изпълнени;

          От данните по делото се установява, че всички доставчици са имали назначени по трудов или граждански договор лица през периода на извършване на процесните СМР или през част от съответния период. На голяма част от тези лица са изпратени ИПДПОЗЛ, като всички които са се отзовали на така получените искания (тъй като част от лицата не са открити) са потвърдили, че са имали сключени граждански/трудови договори със съответното дружество и че през съответния период са били командировани на процесните обекти (по делото са приложени съответните командировъчни заповеди). В потвърждение на изложеното са и показанията на разпитания по делото свидетел, (възпроизведени в т. 11 от настоящото решение), които съдът възприема като обективни, кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Ирелевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор са обстоятелствата дали доставчиците са спазили изсекванията на трудовото и осигурително законодателство, дали към настоящия момент са дерегистрирани лица по ЗДДС или имат задължения в големи размери.

Абсурдно е също така да се очаква от представителите на дружеството жалбоподател да знаят трите имена и ЕГН на работниците на различните стротилени фирми изпълнители на спорните СМР на процесните обекти, още по абсурдно е, това да е едно от основанията, тези доставки да бъдат приети за „нереални”. Ето защо констатациите на приходна администрация в тази насока изобщо няма да бъдат обсъждани.

Не на последно място, следва да бъде съобразена и относимата в случая практиката на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС).

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 267, ал. 1 ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.нар. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от тази гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

В тази връзка следва да се посочи, че по аналогичен казус с настоящия административноправен въпрос, е налице произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 година по дело С-324/11, което, както вече бе казано, като преюдициално заключение на Съда на ЕО се ползва със сила на тълкуваното нещо не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по-горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки. В диспозитива на разглежданото решение ясно е постановено: „... 2) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 3) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък дърху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. ...”.

Такива обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки, с които обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, не са установени в хода на настоящото ревизионно производство от страна на органите на приходна администрация.

17.2. Аналогично е положението и при доставките на рекламни материали обективирани във фактури издадени от “Сити строй мърси” ЕООД, “ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД и “ДЕЙЛИ ТРАНС 2010” ЕООД, и доставките на дизелово гориво, бензин, масло и спирачна течност обективирани във фактури издадени от “СИГМА ОЙЛ” ЕООД.

По отношение на сочените доставки, основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад е именно фактическото получаване и транспорта на процесните количества стока, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за осъществяване на спорните доставки.

Действията на органите на приходна администрация в описаната насока, са имали за цел – да се установят несъмнени данни, за наличието на процесните стоки, като вещи – носители на правото на собственост, което пък е предмет на сделките, обективирани в процесните първични счетоводни документи. 

Кое обстоятелство в случая налага установяването на безпротиворечиви данни относно физическото съществуване на процесните стоки?

Тук на първо място разбира се, следва да се отбележи, че стоките предмет на сделките, са описани в процесните фактури като рекламни материали, рекламни блузи, ризи и фланелки, дизелово гориво, бензин, масло и спирачна течност.

Това описание на стопанските операции, очевидно налага извода, че в случая става реч за търговски покупко-продажби на стоки определени по техният род. 

Договора за продажба е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е  неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения: да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената  вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, който предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи определени по своя род, каквито каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля, като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения следното:

От данните по делото се установява, че възнагражденията - паричните суми по процесните доставки, са заплатени от жалбоподателя на доставчиците. Плащането е извършено или по банков път, за което са представени съответните извлечения от банкови сметки, или в брой, удостоверено с фискални бонове, издадени от надлежно регистрирани ФУ. Ангажирани са доказателства и за счетоводното отразяване на извършените плащания – изрични констатации в тази насока са обективирани в приетото по делото заключение по допуснатата ССЕ, което каза се съдът възприема изцяло.

По делото се установява и втория елемент от коментирания фактически състав, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоката. В тази насока е необходимо да се посочи следното:

- От страна на „СИТИ СТРОЙ МЪРСИ“ ЕООД са представени процесната фактура, Договор за изработка на рекламни материали от 02.07.2010 г.; Приемо-предавателен протокол от 26.07.2010 г.; СД,  Дневник за продажбите за данъчен период м. 07/2010 г. и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС от 16.08.2010 г.; Банково извлечение за извършено плащане в размер на 24000 лв.; фактури от предходни доставчици. Всички тези документи несъмнено установяват прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки.

- От страна на „ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД и „ДЕЙЛИ ТРАНС” ЕООД е оказано пълно съдействие при извършените им насрещни проверки, в хода на които по безспорен начин се установява, че същите са разполагали със стоките предмет на процесните фактури. Техен предходен доставчик е „НОМЕР ЕДНО АДВ” ЕООД, който е представил всички изискани му документи и писмени обяснения подробно описани в т. 9.16. и 9.17., поради което няма да бъдат преповтаряни. Транспортът на процесните стоки е за сметка на жалбоподателя, за който не е спорно, че разполага с транспортни средства. Необходимо е да се добави във връзка с констатациите на приходна администрация, че обстоятелството, че посочените доставчици са декларирали в ГДД по чл. 92 от ЗКПО дейност “Строителство на жилищни и нежилищни сгради”, и че не са посочили налични активи в Справка 2 “Амортизируеми активи”, не ги лишава от правото да извършват и друг вид търговска дейност, стига последната да не е забранена от закона.

- От страна на “СИГМА ОЙЛ” ЕООД са представени толкова убедителни доказателства, че самите органи по приходите, извършващи насрещната проверка, изрично са посочили в ПИНП № 16-02-1104719-10/26.10.2011 г. (л. 1168, том 5), че “СИГМА ОЙЛ” ЕООД разполага с необходимата материална, кадрова и техническа обезпеченост за реално извършване на доставките по горецитираните фактури” за реално извършване на доставките по горецитираните фактури. Всички работници и служители са с необходимата квалификация и са назначени по трудови договори, декларирани в НАП. Фактурите са включени в СД и Дневник за продажбите за съответния данъчен период. Констатирано е, че доставчикът стопанисва Петролна база – Велинград, индустриална зона – удостоверение № 1032/15.12.2006 г., Бензиностанция – гр. Велинград, индустриална зона – удостоверение № 1033/15.12.2006 г., Бензиностанция – гр. Ракитово, индустриална зона – удостоверение № 085/30.06.2005 г. Дружеството притежава цистерна Мерцедес СО 1838 ВВ, за което е представен регистрационен талон. Представени са и транспортни документи (товарителници и пътни листове), които макар и представени за пръв път в хода на съдебното производството, преценени в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства изброени по-горе, изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав. Представени са фактури и на предходни доставчици. Впрочем един от аргументи на органите на приходна администрация за отказа да признаят правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на жалбоподателя е обстоятелство, че част от предходните доставчици (трима - “ЕР ВИ ГУДС" ЕООД, “Ц.Е.Ф. 67” ЕООД и “СТИВ КОМЕРС БГ” ЕООД, от общо 10) са дерегистрирани лица по ЗДДС. Друг аргумент е констатираното частично несъответствие описано в РД (стр. 241 от РД - л. 186) свързано с издадените на „БЕНТ ОЙЛ” АД акцизни данъчни документи (л. 1283 и сл, том 6). В тази връзка следва да се посочи, че съдържанието на приложените по делото акцизни документи не съответстват на изводите на приходна администрация, обективирани в процесния РД. В частност следва да се посочи, че вписването на място на разтоварване различно от гр. Велинград в коментираните акцизни данъчни документи издадени на предходния доставчик, в никакъв случай не може да обоснове извод, че това количество гориво впоследствие не е било продадено именно на „СИГМА ОЙЛ” ЕООД, а след това и на жалбоподателя.

17.3. Каза се по делото няма спор, че жалбоподателят разполага с данъчни фактури, които са съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, като дължимият косвен данък е посочен на отделен ред. Не се спори, че страните по сделките, обективирани в тези фактури са регистрирани по реда на ЗДДС лица. Следователно събраните в хода на производството данни, налагат да се приеме, че въпросните доставки са фактически осъществени. Крайният извод при това положение е, че установеният в закона фактически състав, от който се поражда правото на данъчен кредит е проявен. Следователно, в случая това право е надлежно упражнено от жалбоподателя.

17.4. Очевидно при това положение е, че изводът на приходната администрация за липса на доставки на спорните стоки и услуги е фактически необоснован. Впрочем в тази насока е необходимо да се отбележи, че според чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. това в никакъв случай не е производство, в което единствената цел на органите на приходна администрация е да намерят някакъв формален повод, предположение или безпринципно смешение при тълкуването на отделни правни норми, за да откажат във всеки случай декларираното от съответния правен субект, право на данъчен кредит. В конкретния казус е сторено именно това. Очевидно подходът на приходната администрация, който в никакъв случай не следва да бъде толериран, изключва съвкупната преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Ако такава преценка бе направена, несъмнено органите по приходите биха стигнали до същите правни извод, а именно че в случая се касае за действително осъществени доставки. Изложените до тук съображения, налагат да се приеме, че в процесното ревизионно производство, органите по приходите не са изпълнили задълженията си за обективно /чл. 3 от ДОПК/; служебно /чл. 5 от ДОПК/ и добросъвестно /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета.

17.5. За пълнота, в контекста на казаното следва да се добави, че доколкото жалбоподателят е спазил изцяло и надлежно правилата за поведение, наложени му от ЗДДС, и не е имал средства да наложи спазване на задълженията на доставчика, както и че не е имал възможност да е знаел, че доставчикът не е спазил или няма да спази предписаните му от нормативния ред правила, то той е имал законово основание да очаква да му бъде разрешено да се възползва от едно от основните права на системата за облагане с ДДС, като му бъде разрешено да приспадне ДДС, което е заплатил на доставчика. Ето защо, в случая правото на упражняване от страна на жалбоподателя на процесния данъчен кредит е най-малкото "легитимно очакване" за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със "собственост" по смисъла на първото изречение на чл. 1 на Протокол No. 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Гарантирането и защита на това право е възведено като основен принцип в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България.

17.6. Ето защо, изводът на приходната администрация за липса на коментираните доставки се явява фактически и правно необоснован, поради което в разглежданата част процесният РА ще следва да бъде отменен.

18. Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатия данъчен кредит по спорните фактури издадени от “Интерсервиз М” ЕООД (10 000 лв.), “Чери - 777” ЕООД (6500 лв.), “Ивитекс груп” ЕООД (8000 лв.) – с предмет “предпечатна подготовка, дизайн и визуализиране на рекламни материали“, „по договор за реклама“, „медийна реклама”, “БЕНДЖАМИ” ЕООД (1944 лв.) – с предмет апаратура за физиотерапия, “ЕН ЕЛ ЕР - 2008” ЕООД (7774,04 лв.), “ЛЮБЕНОВ КОМЕРС - 05” ЕООД (22446,68 лв.), “НИКСИ РООД” ЕООД (8595,60 лв.) – с предмет дизелово гориво, поради липса на действително осъществена доставка, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство.

18.1. По отношение на спорните фактури, както вече бе казано, за да се направи ясен извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съответно извършването на услугата, и заплащане на възнаграждението - паричните суми по процесните доставки.

Именно, съотнасянето на посочените по-горе правни норми (т. 15, 16 и 17.2 от настоящото решение), налагаше в настоящият процес да се установи къде, кога и как са изработил търговците трудовият резултат, за който се е задължил по договорите цитирани в т. 9.1, 9.2, 9.3, съответно къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката, Все в тази насока, следваше в хода на производството да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя, къде, от кого и с какво са извършени услугите “предпечатна подготовка, дизайн и визуализиране на рекламни материали“, „по договор за реклама“, „медийна реклама”.

Само и единствено, установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък, произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

Как се разпределя тя между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица страната носи доказателствената тежест.

18.2. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата (чл. 160, ал. 1 от ДОПК), независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

18.3. С оглед изложеното до тук, трябва да се направи констатацията, че подробно описаните в пункт 9.1, 9.2, 9.3, 9.11, 9.12, 9.13 и 9.14 от настоящото решение – писмени доказателства, по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси – къде, от кого и как са извършени спорните услуги, съответно къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя.

18.4. Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения следното:

От данните по делото се установява възнаграждението – паричната сума по процесната доставка, да е заплатено от ревизираното лице, като плащането е извършено в брой и по банков път. Впрочем това обстоятелство не е спорно между страните, установено е включително и от изготвената по делото ССЕ.

По делото обаче, не се установява втория елемент от коментирания фактически състав, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоката (дизелово гориво), съответно фактическото извършване на услугите.

18.5. Според жалбоподателя, представените и неоспорени по делото писмени доказателства, безспорно и категорично сочат, че са налице реално извършени доставки на процесните стоки и услуги.

18.6. Данните по делото обаче, сочат следното:

- Така, по отношение на доставките на услугите “предпечатна подготовка, дизайн и визуализиране на рекламни материали“ и „по договор за реклама“, освен фактури и подписани между страните договори, не са ангажирани никакви доказателства, създаващи дори вероятност за действителното извършване на казаните услуги. Последните не са конкретно уговорени между страните, а се концентрират в общата формулировка „…медийно представяне, изразяващо се в пряко отразяване на продукти, услуги, събития и инициативи на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ …“ (чл. 1 от Договор за медийно представяне от 02.01.2009 г. сключен с „ЧЕРИ 777“ ЕООД – лист 1703, том 7) и „… пълна рекламна презентация на следните видове дейност, извършени от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, а именно: 1. Предпечатна подготовка на рекламни материали; 2. Дизайн и визуализация на рекламни материали…“ (чл. 1 от Рамков договор за пълно рекламно обслужване от 01.06.2009 г. сключен с „ИНТЕРСЕРВИЗ М“ ЕООД – лист 1707, том 7). През периода на издаване на фактурите в „ИНТЕРСЕРВИЗ М“ ЕООД е имало двама назначени работници по трудов договор, но на длъжност работник строителство, а в „ЧЕРИ 777“ ЕООД е имало 1 работник назначен до 22.01.2009 г. и двама до 18.03.2009 г., при положение, че срокът на изпълнение на услугите по договора от 02.01.2009 г. е 12 месеца считано от следващия ден от подписването на договора. При това положение не може да се обоснове извод за наличие на кадрова обезпеченост за осъществяване на спорните доставки, а относно материалната и техническа възможност за извършването на тези услуги по делото липсват каквито и да било данни;

- Относно доставките на дизелово гориво, не са представени документи, удостоверяващи наличие на собствени или наети търговски обекти и складове за съхранение, документи за предаването/приемането на стоките, както и за транспортирането им (товарителници, пътни листове). И тримата доставчици - “ЕН ЕЛ ЕР - 2008” ЕООД, “ЛЮБЕНОВ КОМЕРС - 05” ЕООД, “НИКСИ РООД” ЕООД, не са подали ГДД през годините на издаване на спорните фактури, нямат назначени лица по трудов договор, нямат регистрирани МПС. Казано с други думи, по делото липсват дори индиции, че тези дружества са осъществявали търговска дейност през процесните данъчни периоди;

- Относно доставчикът „Ивитекс груп“ ЕООД достатъчно е да се посочи, че жалбоподателят притежава данъчна фактура, със съдържание, което не отговаря на издадената от доставчика фактура. Освен това процесната фактура е издадена на 30.08.2011 г., а посочените като предходни доставчици са извършили спорните услуги през м. октомври 2011 г. Не може да бъде пренебрегнат и факта, че стойността на услугите по доставките сочени като предходни е съответно 156,80 без ДДС за публикацията във вестник „Ние” по фактурата издадена от ЕТ “НИЕ САВОВ - В.С.” и 180 лв. без ДДС за излъчените по радио „СКАЙ” по фактурата издадена от „МОЙРА" ООД, а стойността по договора сключен между жалбоподателя и „Ивитекс груп“ ЕООД е 40 000 лв. без ДДС, като именно тази сума е преведена по банков път на доставчика. Изложеното не позволява да бъде формиран несъмнен и категоричен извод за действително извършена доставка на „Медийна реклама” по спорната фактура с № 583/30.08.2011 г. издадена от  „Ивитекс груп“ ЕООД. Изготвената по делото допълнителна ССЕ не може да бъде съобразена при постановяване на настоящия съдебен акт, доколкото преразказа на вещото лице на дадените му от счетоводството на „Ивитекс груп“ ЕООД обяснения, че се касаело за грешка, не представлява експертен извод, въз основа на който съдът може да изгради своите правни изводи, още повече че не са ангажирани никакви доказателства да са предприети каквито и да било действия по отстраняването на тази грешки по предвидените в закона начини (арг. чл. 126 ЗДДС)

- В подкрепа на извода за липса на действително осъществени доставки е и липсата на каквито и да било доказателства за счетоводното отразяване на спорните количества стоки и услуги от страна на доставчиците.

18.7. Ето защо, нито процесните данъчни фактури, договори, сами по себе си могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки са осъществени от преките доставчици. Както нееднократно се посочи, каквито и да е данни за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест да установи наличието на доставките, като проявен юридически факт, от който черпи за себе си спорното в процеса право. При това положение, след като не се установява осъществяването на въпросния юридически факт, не е възможно да се приеме, че спорното право на данъчен кредит се е породило и е налично в патримониума на жалбоподателя.  

18.8. Позоваването на жалбоподателя на практиката на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека по подобни казуси съдът намира за неоснователно, доколкото в настоящия случай не се установи процесните доставки да са факт от обективната действителност. След като изобщо не е осъществена доставка по смисъла на закона, не може да се приеме за законосъобразно нито начисляването на ДДС, нито ползването на данъчен кредит.

18.9. Само за пълнота следва да се добави, че представените по делото ревизионни актове (описан в т. 12 от настоящото решение) издадени на доставчиците на жалбоподателя, по никакъв начин не променят възприетите вече изводи.

В тази връзка следва да бъдат съобразени две Решения на съд на ЕС (трети състав) от 31 януари 2013 година по дела C‑642/11 и С-643/2011 г., които каза се като преюдициални заключения се ползват със силата на тълкуваното нещо не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по-горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки.

В диспозитива на коментираните Решения на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 година, ясно и точно е постановено, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка.

В този смисъл, обстоятелството, че приходна администрация е издала на доставчиците на жалбоподателя РА, включващи и процесните данъчни период, в които не е извършила корекции по отношение на доставките, по които лицето е изпълнител, не е основание да са приеме, че тези доставки са признати от администрацията за действително осъществени.

18.10. По изложените съображения обжалваният административен акт в коментираната част се явява обоснован и законосъобразен. Крайният извод е, че жалбата в тази част е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските :

19. Независимо от изхода на спора, поради новопредставени от жалбоподателя доказателства пред съда, които е могло да бъдат представени в административното производство (цитираните по-горе транспортни документи издадени от „СИГМА ОЙЛ” ЕООД), на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъдат присъдени извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на 876 лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 131201622/24.07.2012 г., издаден от И.К.К. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1334/16.10.2012 г. на Заместник Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, в частта, с която на ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Ц.Ч., не е признат данъчен кредит в размер на 288056,22 лв., ведно със законните лихви върху тази сума.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Ц.Ч., чрез пълномощника му адв. Х., против Ревизионен акт № 131201622/24.07.2012 г., издаден от И.К.К. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1334/16.10.2012 г. на Заместник Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 65 260,32 лв., ведно със законните лихви върху тази сума.

ОСЪЖДА ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Ц.Ч., да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 876 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: