РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 129

 

Град Пловдив, 17 януари 2013 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3532 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК във връзка с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност  / ЗДДС /.

            Образувано е по жалба на ЕТ“ Пантер – СИП – И.Д.“, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Н.Д., против  заповед № 11418-0076623/18.07.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която на едноличният търговец е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ спрямо търговски обект обект – агроаптека, находящ се в с. Три Водици, ул. „Втора“, стопанисван от ЕТ“Пантер – СИП – И.Д.“, както и забрана  на достъпа до него за срок от един месец във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118 ал. 1 и ал.3 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана, постановена е при съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Липсва посочване на конкретни фактически обстоятелства, които да налагат определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая срокът за налагане на ПАМ. Също така се твърди  че със заповедта не са изложени каквито и да е мотиви относно необходимостта за действие на мярката. 

 Ответната страна - директор на ТД на НАП - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Шишкова, оспорва жалбата и моли съда да потвърди заповедта, като издадена в съответствие на материалния закон и при спазване на административно-производствените правила.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Предмет на обжалване е заповед № № 11418-0076623/18.07.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която на едноличният търговец е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ спрямо търговски обект обект – агроаптека, находящ се в с. Три Водици, ул. „Втора“, стопанисван от ЕТ“Пантер – СИП – И.Д., както и забрана  на достъпа до него за срок от един месец. Постановената принудителна мярка е във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 02.05.2012 в 8,00 ч. до 9,50 ч. година в  търговски обект – агроаптека, находящ се в с. Три Водици, ул. „Втора“, стопанисван от ЕТ“Пантер – СИП – И.Д., длъжностни лица при ТД на НАП – гр. Пловдив са установили, че в обекта не се издават касови бележки за всяка извършена продажба от въведеното в обекта фискално устройство: модел „Датекс DP-25KL“ или от кочан с ръчни касови бележки. При извършена контролна покупка на 1 бр. „Нуреле“ на обща стойност 3,90 лв., платени в брой и приети от лицето Р.И.Д. в качеството си на продавач в ЕТ „Пантер – СИП - И.Д.“, не е издадена касова бележка от посоченото ФУ в обекта или от кочан с ръчни касови бележки, като нарушението е извършено за първи път.

Нарушението е документирано с ПИП сер. АА № 0076623/19.06.2012 г. като на осн. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС с обжалваната заповед е наложена принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 и ал.3 от същия закон. Посочено е, че мярката се налага в максималния размер от един месец с оглед местоположението на обекта, нетната търговска площ и реализираният към момента оборот на ФУ и фактическата наличност от 16.00 лв., при начална сума от 00,00 лв., както и с оглед са се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността от извършване на нови нарушения.

За констатираното нарушение е съставен и АУАН, въз основа на който е издадено и НП № 11412-0076623/ 18.07.2012 г. за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.     

            Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства – възражение на едноличния търговец, протокол за извършена проверка от 02.05.2012 г., дневен финансов отчет и съкратен отчет от същата дата. Същата не се оспорва от жалбоподателя – както в жалбата до съда, така в хода на съдебното производство.

            При така установеното от фактическа страна, Административен съд Пловдив, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

            Съдът приема, че едноличния търговец е осъществил от обективна страна нарушение по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като на 02.05.2012 г. в стопанисван от него търговски обект – търговски обект – агроаптека, находящ се в с. Три Водици, ул. „Втора“, стопанисван от ЕТ“Пантер – СИП – И.Д., като е извършило продажба на 1 бр. „Нуреле“ на обща стойност 3,90 лв., платени в брой и приети от лицето Р.И.Д. в качеството си на продавач в ЕТ „Пантер – СИП -И.Д.“, без да регистрира и отчете продажбата чрез издаване на фискална касова бележка. Извършената продажба и неиздаването на фискална касова бележка, както се каза и по-горе в решението, не се оспорва и от страна на жалбоподателя.

Съдът приема, че са налице фактическите основания за налагане на ПАМ за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на Министъра на финансите. Доколкото от събраните доказателства се установява, че е извършено посоченото нарушение – неиздаване на касова бележка, е налице основание за налагане на ПАМ по реда на чл.186 и 187 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното на издаване на процесната заповед, респективно за законосъобразността на  постановената с нея ПАМ. Наличието на соченото нарушение е само един от елементите от фактическия състав за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б” от ЗДДС.

Съдът намира, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен, както и че същият е обоснован с необходимото съдържание и мотиви относно налагането на определения размер на ПАМ в предвидения максимален срок от един месец.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба.

С оглед защитата на обществения интерес и предвид безспорно установеното нарушение,  мотивите на административния орган за налагане на ПАМ следва да се приемат и като мотиви относно срока.
Оспореният акт съдържа мотиви относно фактическото установяване на нарушението - АУАН № 0076623/ 19.06.2012 г. и на основание чл.186, ал.3 ЗДДС и с оглед местоположението на обекта, нетната търговска площ и реализирания оборот, е наложил ПАМ запечатване на обекта за срок от един месец.
Настоящият състав намира така изложените мотиви за отговарящи на изискването на чл.186, ал.3 ЗДДС за мотивиране на акта, с който се налага ПАМ, поради което същият отговаря на изискването на чл.59, ал.1, т.4 АПК - съдържа фактически и правни основания.

От страна на жалбоподателя не се доказа наличие на основание, обосноваващо налагане на по-малък от приложения максимален срок на запечатването, а изложените в тази връзка обстоятелства обосновават нарушаването на значим обществен интерес.

Нещо повече по делото от страна на ответника се представиха доказателства по отношение на този търговец  - НП № 13547-0086531 от 07.08.2012 г., касаещ друг търговски обект- игрална зала, и Предупреждение № 11449-0076625 от 18.07.2012 г., касаещо процесната агроаптека, които са известни на жалбоподателя, и от които става ясно, че в случая като процесния неспазването на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ от страна на ЕТ“Пантер – СИП – И.Д.“ не са изолирани и случайни.

С оглед на изложеното обжалваната заповед като законосъобразна следва да бъде оставена в сила, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид нарочно направеното искане в тази насока, на ответника следва да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 150 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на  ЕТ“ Пантер – СИП – И.Д.“, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Н.Д., против  заповед № 11418-0076623/18.07.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която на едноличният търговец е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ спрямо търговски обект обект – агроаптека, находящ се в с. Три Водици, ул. „Втора“, стопанисван от ЕТ“Пантер – СИП – И.Д.“, както и забрана  на достъпа до него за срок от един месец във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118 ал. 1 и ал.3 от ЗДДС.

            ОСЪЖДА ЕТ“ Пантер – СИП – И.Д.“, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Н.Д. да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 150/ сто и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/