РЕШЕНИЕ

 

№ 236

 

гр.Пловдив 23.01.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- Пловдив, ІХ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

Председател:  Велизар Русинов

 

при секретаря М.Ч.,при участието на Прокурор Галин Гаврилов като разгледа докладваното от председателя административно дело № 3544 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба, предявена от ”Д.”ЕООД с ЕИК****, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: - гр.********,  против ревизионен акт /РА/ № 131201213 от 07.08.2012 г., издаден от  инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1366 от 23.10.2012 г. год. на Директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” -  гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите /сега Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, съгласно разпоредбата на чл.152, ал.2 от ДОПК, Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./, в частта, за отказан данъчен кредит в размер на99458.01 лв. по фактури №№ : по фактури с № 0000000002/23.06.2010г. и № 0000000003/02.07.2010г., издадени от доставчика „К. - 71” ЕООД - гр.****, с Булстат ****. Предмет на доставките е дизелово гориво-18 944.14лв. ; 71 154.30лв.  по 10бр. фактури подробно описани в мотивната част на обжалвания РА, издадени през периода от 01.07.2009г. до 31.05.2010г. от доставчика „Б.” ЕООД – гр.****, с Булстат *****. Предмет на доставките са бензин А95Н и дизелово гориво-71 154.30лв. ;  по фактура № 0000000004/28.08.2009г., издадена от доставчика „В.С.” ЕООД – гр.****, с Булстат *****. Предмет на доставката са 33 033 литра Бензин 95-9 359.57лв.   Навеждат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на административния акт и се претендира неговата отмяна от съда. Поддържаните оплаквания в жалбата се съдържат в  твърденията, че  атакувания административен акт е постановен в противоречие с материалния закон и производствените правила и основните принципи на ДОПК. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като подробни съображения се излагат в и депозираната по делото писмена защита. Иска се оспореният ревизионен акт да бъде отменен, като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът по жалбата – Директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на национална агенция за приходите /така разпоредбата на чл.152, ал.2 от ДОПК, Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, чрез процесуалния си представител юрк. Т.П.С., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив. Прокуратурата дава заключение за основателност на жалбата.

         Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това преклузивен пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената негова част. Така постановеният от директора на дирекция “ОУИ” - Пловдив резултат, и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.

Със Заповед № 1106353/28.11.2011 г.,изменена със Заповед № 1201213/06.03.2012 г.  е сложено началото на данъчна ревизия на “Д.”ЕООД с ЕИК****, като в предметния обхват на същата е включено правилното определяне на задълженията му  за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2008 г. – 31.10.2011 г., и е определен краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчването й на ревизираното лице, което е сторено на 07.12.2011 г.  на представляващия жалбоподателя. Срокът за завършване на ревизията е продължен съответно със ЗВР Заповед № 1201213/06.03.2012 г , като е определен срок за приключването й до 07.04.2012г., като заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице, съответно на 07.12.2011 г.   и 20.03.2012 г. В хода на ревизионното производство е издаден Ревизионен доклад № 1201213/21.04.2012 год. Със Заповед № К1201213/24.04.2012 г., е опре­делен съгласно чл.119 ал.2 ДОПК и компетентният да издаде ревизионния акт ор­ган по приходите.Въз основа на нея и на съставения ревизионен доклад, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № /РА/ № 131201213 от 07.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 99458.01 лв.

Ревизионният акт, е обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган на основание и в срока по чл.152 от ДОПК, който с  решение № 1366/23.10.2012 г. го е потвърдил в обжалваната част за отказан данъчен кредит в посочения размер.

При ревизията е отказан данъчен кредит на жалбоподателя както следва: 18 944.14лв. - по фактури с № 0000000002/23.06.2010г. и № 0000000003/02.07.2010г., издадени от доставчика „К. - 71” ЕООД - гр.****, с Булстат ****. Предмет на доставките е дизелово гориво.С Протокол за извършена насрещна проверка/ПИНП/ №16-02-1106353-01/11.01.2012г. при ТД на НАП ****, офис „Оборище” се удостоверява, че дружеството-доставчик е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 28.11.2011г. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№ 04-53-06-4/03.01.2012г., връчено на 04.01.2012г. на управителя на „К. - 71” ЕООД. В отговор на същото, с писмо от 10.01.2012г. от страна на проверяваното лице са представени счетоводни и търговски документи, подробно описани от органа по приходите в мотивната част на съставения от него РА.Относно издадените от „К. - 71” ЕООД фактури към „Д.” ЕООД се декларират следните обстоятелства:относно фактура № 0000000002/23.06.2010г. с предмет на доставката - 29 437 литра дизелово гориво. Същото е натоварено от гр.**** - складова база „Илиенци” чрез „С.К.БГ ” ЕООД, съгласно представени документи и получено от „Лукойл Б.” ЕООД. Транспортът е извършен за сметка на „С.К.БГ” ЕООД с автомобил рег.№ ****, полуремарке – цистерна № С 3167 ЕМ, собственост на „Е.О.” ЕООД. Горивото е предадено от Стоян Василев - шофьор в „Е.О.” ЕООД и е получено от Д.М. - представител на „Д.” ЕООД на 23.06.2010г. в гр.****. Плащането е извършено по банков път;относно фактура № 0000000003/05.07.2010г. с предмет на доставката - 29 555 литра дизелово гориво. Същото е натоварено от гр.**** - складова база „Илиенци” чрез „С.К.БГ ” ЕООД, съгласно представени документи от „Лукойл Б.” ЕООД. Транспортът е извършен за сметка на „С.К.БГ” ЕООД с автомобил рег.№ Е 5222 ВС, полуремарке – цистерна № Е 5555 ЕА, собственост на ЕТ „Д.Х. 2003”. Горивото е предадено от Х.И. - служител в „К. - 71” ЕООД на Д.М. -  представител на „Д.” ЕООД на 05.07.2010г. в гр.****. Плащането е извършено по банков път.В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е инициирал извършването на насрещни проверки на всички посочени от доставчика по-горе фирми, имащи отношение към спорните доставки на дизелово гориво.По Протокол № 16-02-1106353-04/08.03.2012г. при ТД на НАП ****, офис „Център” е документирано извършването на насрещна проверка на „С.К.БГ” ЕООД. Установено е, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС от 01.12.2010г. по инициатива на орган по приходите и има установени задължения в особено големи размери. Съставено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 10-74-00-95/ 03.02.2012г. връчено по реда на чл.32 от ДОПК, в отговор на което не са представени никакви документи и писмени обяснения относно издадени фактури за гориво към „К. - 71” ЕООД.По Протокол №16-02-1106353-05/14.02.2012г. при ТД на НАП ****, офис „Изток” се удостоверява, че във връзка с връчено лично на управителя на „Е.О.” ЕООД ИПДПОЗЛ с изх.№ 1474-00-39/01.02.2012г., лицето писмено декларира, че за периода от 01.01.2008г. до 31.10.2011г. няма издадени фактури към „С.К.БГ” ЕООД или към „К. - 71” ЕООД. Не са представени извлечения на сметки от гр.20, 30 и 60, годишен финансов отчет за 2010г. и ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2010 година. Управителят сочи, че фирма „С.К.БГ” ЕООД не е контрагент на „Е.О.” ЕООД, а „К. - 71” ЕООД е негов доставчик.С Протокол № 16-02-1106353-14/30.03.2012г. се удостоверява, че съгласно писмена декларация на лицето Д.Х. Х., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.Х. 2003” няма издадени фактури за извършена транспортна услуга -  превоз на гориво на „С.К.БГ” ЕООД за 2010 година.Ответникът-Органът по приходите е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в регистър „Трудови договори” от информационната система „СУП” на НАП, при която е установено, че както „К. - 71” ЕООД, така и „Е.О.” ЕООД никога не са разполагали с лица назначени на трудов договор, а фирма „Е.О.” ЕООД има работници, но на длъжности в сферата на строителството.На база установените обстоятелства и факти, както и допълнително извършени проверки, ревизиращият екип на ответника е формирал извода, че съставените от страна на „К. - 71” ЕООД фактури не документират реално осъществена доставка на дизелово гориво, поради липсата на доказателства, както за транспортиране на фактурираните количества гориво, така и за реалното предаване и прехвърляне на собствеността върху горивото, вписано в спорните две фактури. Поради това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на „Д.” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 944.14лв. по издадените през м.06.2010г. и м.07.2010г. фактури за гориво от „К. - 71” ЕООД. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на  71 154.30лв.  по 10бр. фактури подробно описани в мотивната част на обжалвания РА, издадени през периода от 01.07.2009г. до 31.05.2010г. от доставчика „Б.” ЕООД – гр.****, с Булстат *****. Предмет на доставките са бензин А95Н и дизелово гориво.Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка с № 16-02-1106353-02/30.01.2012г. при ТД на НАП ****, офис „Витоша” се удостоверява, че дружеството-доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 19.05.2011г. Изготвено е ИПДПОЗЛ, с изх. №17-74-00-151/09.01.2012г., връчено лично на упълномощено от управителя на „Б.” ЕООД лице. В указания срок от страна на проверяваното дружество са представени документи, подробно описани от органа по приходите в мотивната част на обжалвания РА. Представена е декларация, в която се твърди, че „Б.” ЕООД е издало процесните фактури за продажба на едро на течни горива, за което има двустранно подписан договор между двете страни. Дружеството е регистриран търговец по смисъла на чл.57 от ЗАДС и притежава удостоверение за регистрация. Тъй като дружеството не разполага със собствен лицензиран склад за горива, ползва такъв под наем от „П. - 98” ЕООД и „В.П.” ООД - гр.Монтана, за което има сключени договори. Представени са и четири броя трудови договори за наети лица по трудови правоотношения. Транспортът е извършен от  „Е. Б.” ЕООД и от ЕТ Д.Х. - 2003”. Като предходни доставчици на фактурираните количества течни горива са посочени „М.” ЕООД, „В.С.” ЕООД и фирма „М.Д.О.” - Гърция чрез ВОП.В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е извършил  насрещни проверки на всички посочени от доставчика по-горе фирми, имащи отношение към спорните доставки на течни горива.С Протокол № 16-02-1106353-13/29.03.2012г. при ТД на НАП ****, офис „Център” е документирано извършването на насрещна проверка на „В.С.” ЕООД. Установено е, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС от 05.11.2009г. по инициатива на орган по приходите. Съставено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 10-74-00-139/24.02.2012г., което е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като от страна на дружеството не са представени никакви документи и писмени обяснения относно издадени фактури за гориво към „Б.” ЕООД.  Посочено е, че „В.С.” ЕООД има задължения към бюджета в особено големи размери. Публикувани са множество съобщения по чл.32 от ДОПК за връчване на документи по този ред. Дружеството не е декларирало пред НАП наличие на складова база или търговски обект, където да се извършва съхранението, респективно последваща продажба на течни горива. От датата на данъчната си регистрация до момента на проверката, във фирма „В.С.” ЕООД не е било назначено нито едно лице на трудов договор. Дружеството не е подавало и справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудово правоотношение. Установено е също така, че „В.С.” ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовите  2009 и 2010 години, следователно дружеството не е осъществявало стопанска дейност през този период. По  Протокол за извършена насрещна проверка № 16-02-1106353-12/22.03.2012г. при ТД на НАП ****, офис „Люлин” се удостоверява, че „М.” ЕООД е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС считано от 15.03.2011г. За целите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ с изх.№ 19-53-12-387/17.02.2012г., за връчване на което е предприета процедурата по чл.32 от ДОПК, тъй като  управителят на дружеството или упълномощено от него лице не са открити на декларирания от „М.” ЕООД адрес за кореспонденция. В указания срок от страна на проверяваното дружество не са представени документи и писмени обяснения относно издадени фактури за гориво към „Б.” ЕООД .С Протокол № 16-02-1106353-11/28.03.2012г. при ТД на НАП **** е документирано извършването на насрещна проверка на „Е. Б.” ЕООД. Установено е, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС от 02.08.2011г. по инициатива на орган по приходите и има установени задължения в особено големи размери. Съставено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като от страна на дружеството не са представени никакви доказателства относно извършен транспорт на гориво. Установено е, че дружеството не разполага с МПС за превоз на течни горива.В съставените Протоколи №16-02-1106353-03/21.02.2012г. и № 16-02-1106353-14/30.03.2012г., документиращи извършени насрещни проверки на ЕТ „Д.Х. - 2003” е посочено, че по повод връчени на лицето ИПДПОЗЛ от негова страна са представени документи и обяснения, които са обсъдени от ответника в мотивната част на обжалвания РА. Едноличният търговец потвърждава извършването на превоз на гориво като твърди, че същото е натоварено в гр.Солун, Гърция, превозено е до Б. и е разтоварено в гр.Монтана. Органът по приходите е коментирал за всяка една конкретна фактура издадена от ЕТ „Д.Х. - 2003” към „Б.” ЕООД, като за някои от фактурите е установена липсата на определени документи /международна товарителница/ за извършен транспорт от Гърция до Б. или липсата на съществени реквизити в документи, доказващи транспортирането на стоките.Относно съставено и връчено на „Д.” ЕООД Искане за представяне на документи и писмени обяснения, от страна на управителя на дружеството са приложени определени документи, като за всяка една конкретно издадена от „Б.” ЕООД фактура, органът по приходите е обсъдил информацията и данните, съдържащи се в тези документи. След съвкупна проверка на всички представени в хода на ревизията документи, органът по приходите е формирал извод за липса на доказателства за реално извършено транспортиране на гориво от прекия доставчик „Б.” ЕООД до обект на „Д.” ЕООД, липсата на представени доказателства от страна на предходните доставчици на течните горива по повод връчените им по реда на ДОПК Искания, липсата на издадени документи /фактура/ от ЕТ „Д.Х. – 2003” към „Б.” ЕООД за извършен превоз по повод конкретни доставки, липсата на МПС, с които „Е. Б.” ЕООД да разполага, както и наличието на определени обстоятелства отразени в съставени пътни листове, отразяващи движение на определено количество гориво от гр.**** до гр.Перник и др., подробно коментирани в мотивната част на обжалвания РА. Освен това органът по приходите е установил, че физическото лице – А.А. – сочен като шофьор на МПС, с което е превозено горивото е бил в трудови правоотношения за същия период с други фирми – „Т.Т.” ООД, с Булстат *****  и  „Т. Т.” ООД, с Булстат ******.По повод установените ,описани по горе  обстоятелства и факти, ревизиращият екип е формирал извода, че съставените от страна на „Б.” ЕООД фактури не документират реално осъществена доставка на дизелово гориво, поради липсата на доказателства, както за транспортиране на фактурираните количества гориво, така и за реалното предаване и прехвърляне на собствеността върху горивото, вписано в спорните фактури. Поради това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на „Д.” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 71 154.30лв. по издадените през 2009г. и 2010г. фактури за гориво от „Б.” ЕООД.По фактура № 0000000004/28.08.2009г. за 9 359.57лв.  , издадена от доставчика „В.С.” ЕООД – гр.****, с Булстат *****. Предмет на доставката са 33 033 литра Бензин 95.По ПИНП № 16-02-15/26.04.2012г. при ТД на НАП ****, офис „Център” се удостоверява, че дружеството-доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 05.11.2009г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№10-74-00-185/23.03.2012г., с цел връчване на което са извършени две посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция. Предвид обстоятелството, че на този адрес органът по приходите не е открил управителя на „В.С.” ЕООД или упълномощено от него лице за получаване на съобщения и книжа, горепосоченото Искане е връчено при спазване на процедурата за връчване чрез прилагане към досие, правно регламентирана в разпоредбата на чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадената към „Д.” ЕООД фактура. Констатирано е също така, че дружеството – доставчик не е декларирало пред НАП наличие на складова база или търговски обект, където да се извършва съхранението, респ. последваща продажба на фактурираните количества бензин. От датата на данъчната си регистрация до момента на проверката, във фирма „В.С.” ЕООД не е било назначено нито едно лице на трудов договор. Дружеството не е подавало и справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудово правоотношение. Установено е също така, че „В.С.” ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009 година, следователно дружеството не е осъществявало стопанска дейност през този период. Дружеството-доставчик има установени и неизплатени данъчни задължения в особено големи размери, тъй като е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от рискови доставчици.Като е съобразил изложените факти и обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, органът по приходите е направил извода, че доставчикът „В.С.” ЕООД не доказва наличие на материален, технически и кадрови потенциал, необходим за реално извършено съхранение, транспортиране и прехвърляне на собственост върху фактурираните количества бензин. Поради това, издадената фактура е прието от ответника,че не документира реално осъществена доставка на стока по реда на чл.6, ал.1 от ЗДДС, като данъкът се явява неправомерно начислен от доставчика. На основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 359.57лв. по фактура № 0000000004/28.08.2009г., издадена от „В.С.” ЕООД.Жалбоподателят оспорва процесния ревизионен акт в потвърдената му част, като твърди, че направените в него констатации са незаконосъобразни. Твърди се от жалбоподателя , че с възражението срещу ревизионния доклад са представени доказателства за извършен транспорт по всички спорни фактури, както и писмени обяснения, които обаче в нарушение на чл.120, ал.2 от РА не са разгледани от органа по приходите. Сочи се също, че констатациите, изложени в оспорения акт са в противоречие с материалния закон и практиката на съда на ЕС и по-конкретно по съединени дела С-80/2011г. и С-142/2011г. Относно установените от страна на органа по приходите непредставени документи от съответните доставчици, липсващи определени документи относно транспортираните и други констатирани несъответствия, жалбоподателят твърди, че ненамирането на доставчик на деклариран от него адрес за кореспонденция не е основание за прилагане на хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС. В жалбата се описват определени случки с аварирали по пътя МПС.Направен е извода, че липсата на издадена фактура от фирма-превозвач към фирма - доставчик е въпрос на вътрешни търговски отношения между дружествата и това е процес, който не може да бъде контролиран от страна на „Д.” ЕООД.Жалбата   е  неоснователна.В хода на настоящото производство бяха разпитани двама свидетели и беше прието заключени по извършена ССЕ. Свидетелят Димитър Иванов Минев по време на разпита  заяви : “При  мен дойде колата вече претоварена". Следователно този свидетел не е очевидец на твърдяната от жалбоподателя авария на пътя и неговите показания са изцяло недопустими,поради което съдът не ги кредитира. Свидетелят Стоян Йорданов Василев по време на разпита  заяви,: Претоварването  на горивото беше на 23 юни 2010г. Не си спомням вида на цистерната и дали може да се прикачи. Не знам каква беше повредата и не ме интересува, шефът ми нареди". Свидетелят си спомня точната дата, но не помни вида на цистерната, от която е преточвал гориво. Свидетелят не знае каква е повредата и изобщо не е установявал такава. Следователно, тези свидетелски показания не са доказателство за настъпила повреда.  Горивото тръгва по документи с един влекач, ремарке и шофьор А.А. и пристига по документи с друг влекач, друго ремарке и друг шофьор. Понеже свидетелят не е установил повреда, не е изяснена причината за смяната и на ремаркето, и на влекача. Няма доказан факт, който да е в причинно-следствена връзка от една страна с предмета на доставката, от друга с различното съдържание на съставените документи. При съвкупна преценка на тези показания с другите доказателства приобщени в производството се установяват и други несъответствия: Съставената от свидетеля Василев товарителница №  314127/23.06.2010г. не носи подписа на изпращача ЕООД “ К.” 71  няма и подпис на първоначалния шофьор А.А.. Съставените от свидетеля Василев пътен лист и товарителница са едностранно съставени и не удостоверяват по безспорен начин твърдяното от жалбоподателя  претоварване на гориво". При ревизията е установено, че транспорта би следвало по документи да е извършен за сметка на "С.К.БГ" ЕООД с автомобил и ремарке, собственост на ЕООД "Е.О.", Управителят на  “ Е.О." ЕООД е декларирал, че няма издадени фактури за доставка на  "С.К.БГ, ЕООД ,К. 71"  ЕООД и “Д." ЕООД - страница №  9 от ревизионния акт. Първоначалният вписан шофьор А.А. не работи в  “ Е.О." ЕООД или “ К. 71" ЕООД - страница № 17 от ревизионния акт. Следователно вписаният превозвач изобщо няма назначен шофьор Асенов и не е извършвал превоз към посочените дружества. Свидетелските показания не кореспондират с останалите доказателства,събрани по делото ,поради което съдът не ги кредитира. Законът , изисква писмен документ за превоз на товари - пътен лист и товарителница. В случая с претендираната доставка по Фактура №  2/23.06.2010г. са представени Акцизни данъчни документи №  1400136252 -  ­1400136256. Съдържанието на АДД показва, че получател е "ОМВ  Б." ООД, а за последващия получател - превозвач  “ Е.О." ЕООД не се е подписал представител. В експедиционните бележки също няма подпис на получател на горивото. Доказателствена стойност на тези документи е, че гориво е експедирано от "Лукойл Б." ЕООД, без да е доказано кой реално го е получил Т.е. доказано е началото на доставка. Краят на доставката и прехвърлянето на собствеността се твърди, че е съгласно съставена от свидетеля Товарителница №  314127/23.06.2010г.  С други думи свидетелят установява съдържанието на издадена от него товарителница /без подпис на изпращач/, която е задължителен от закона писмен документ, удостоверяващ прехвърляне на собственост/доставка на родово определена вещ.Съставът намира за недопустимо със свидетелски показания да се удостоверява съдържанието на товарителницата, която няма хронологична връзка със започването на превоза. Разпитаните от съда свидетели са ангажирани единствено за доказване реалността на доставката по фактура №  2/23.06.2010г., по която е отказан данъчен кредит от 9486,54 лв. Относно останалите фактури подробно описани в РА, по които е отказан данъчен кредит беше допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Задачата на експертизата бе вещото лице да сравни съдържанието на издадените пътни листа, товарителници, АДД и кантарни бележки от  "Марица олио"АД. Вещото лице/в.л./ е описало реквизитите на документите, така както са описани и в процесния ревизионния акт. В.л. не е установило нови факти и не е достигнало до нови  изводи,заключението на в.л. не опровергава изводите на ревизиращите органи за липса на доставка по описаните фактури в РА. Предметът на доказване в настоящото производството е, дали съдържанието на частните документи дава точна и вярна представа на извършените стопански операции /сделки/ Т.е. документална обоснованост по смисъла на чл. 4, ал. З от Закона за счетоводството. Документална обоснованост до степен да се индивидуализира конкретната доставка на родово определена вещ - гориво от започване на доставката, транспорт и предаване на вещта с преминаване на собствеността. Крайният извод на в.л. по въпрос № 10 е: "Към всяка товарителница, описана в настоящата експертиза има издаден пътен лист". Този извод не отговаря на съдържанието на документите. В товарителница от 28.08.2009г. /отговор на въпрос №  9.2/ и товарителница от 27.05.2010г. /отговор на въпрос №  8/ няма вписани номерата на пътните листове. Следователно няма документална връзка с конкретни пътни листове, а оттук и с конкретната доставка. Нито една товарителница или пътен лист не съдържат номера на цистерната за превоз на горивото. След като цистерните могат да се прикачват към друг влекач, тези документи /при тази липса на съществени реквизити от съдържанието/ не са доказват по безспорен начин какво е натоварено и какво е предадено на получателя. В нито една от стоковите разписки няма подпис и печат на "предал". Във фактурите за претегляне няма подпис за получател "Д." ЕООД. Изводът е, че тези документи не доказват физическото предаване на конкретния предмет на сделката. При защита на заключението си в.л. в о.с.з. заяви, че се е водело от номера на автомобила /влекача/ при съпоставката на съдържанието. Този избор на случаен критерий игнорира  принципа на хронологична връзка при съставянето на документите –т.к. един влекач може да транспортира множество цистерни и да са съставени множество товарителници/пътни листа. Всички отговори на в.л. завършват стандартно - Стоката, отразена в е идентична по вид и количество с посочената във фактурата.  По дефиниция вещите, определени по своя род са идентични, но не еднакви. Еднаквост в смисъл, че това което е натоварено в цистерната е предадено на получателя - при тази връзка в предмета на сделката се доказва конкретния доставчик, конкретния получател, произхода на стоката, вещноправното действие на предаването и възникване на правото на приспадане на данъка. Ревизиращите органи са отказали данъчен кредит, защото не са установили всички елементи от оборота на стоката между всички участници - доставчик, превозвач и получател. Нещо повече, налице са преки доказателства /освен непредставянето на документи/, че е невъзможно извършването на конкретни доставки,а именно: управителят на “ Е.О." ЕООД и собственик на превозното средство е декларирал, че не е извършил доставка /гориво или превоз/ на описаните дружества /стр. 9 и 17 от РА/; ЕТ "Д.Х.-2003" е декларирал, че няма издадени фактури за извършена транспортна услуга - превоз на гориво на ЕООД "Стив комерс" за периода 2010г. /стр. 13 и 18 от PA; Е.Е. и А.А. не са в трудови правоотношения с дружествата, посочени като превозвачи или доставчици /стр. 17 и 18 от РА/; ЕТ "Д.Х.-2003" е декларирал, че няма сключени договори с ЕООД "В.С." /стр. 39 и 46 от РА/; мотивите за отказа на данъчен кредит по фактурите от ЕООД “ Б." са описани на стр. 59 - 61 от РА;На основание чл.70 ал.5 и във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69,ал.1,т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 99458.01 лв.    За да потвърди РА, решаващият орган предвид изложеното,  е констатирал, че не може да се направи извод за наличие на идентичност и обвързаност, както на издадените фактури  така и между фактурите и превозните документи.Въз основа на изложеното до тук, следва да се приеме, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Разрешаването на административно-правния спор по същество,  на първо място, налага да се приеме, че в случая, противоположните становища на страните, поддържани в настоящото производство, се концентрират по отношение на наличието на осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, обективирани с процесните фактури, издадени от доставчиците , като проявени юридически факти, последица от които е възникването на съответните данъчни права и задължения.Според органите по приходната администрация, изводът за липсата на доставка на стоки по фактури/подробно писани в РА и по горе/, се основава на констатацията, че в случая относно доставчика “К.-71” ЕООД,същите не документират реално осъществена доставка на дизелово гориво,поради липсата на доказателства както за транспортиране на фактурираните количества горива така и за реалното предаване и прехвърляне на собствеността върху горивото вписано в спорните фактури. Според органите по приходната администрация, изводът за липсата на доставка на стоки по фактури/подробно писани в РА и по горе/, се основава на констатацията, че в случая относно доставчика”Б.”ЕООД същите не документират реално осъществена доставка на дизелово гориво,поради липсата на доказателства както за транспортиране на фактурираните количества горива така и за реалното предаване и прехвърляне на собствеността върху горивото вписано в спорните фактури. Според органите по приходната администрация, изводът за липсата на доставка на стоки по фактура/подробно писана в РА и по горе/, се основава на констатацията, че в случая относно доставчика”В.С.”ЕООД същата не документира реално осъществена доставка на бензин ,т.к. доставчикът не е доказал наличие на материален,технически и кадрови потенциал,необходим за реално извършено съхранение,транспортиране и прехвърляне на собственост върху фактурирани количества бензин.Обратно е , становището на жалбоподателя, който твърди, че е прехвърлена собствеността върху стоките, и са осъществени реални доставки по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в разпоредбата на чл.68 от ЗДДС и съгласно нормата на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Съответно, в разпоредбата на чл.69 от ЗДДС са дефинирани доставките с право на данъчен кредит. Така, според чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне  данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.Според разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по сми­съла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока. Тоест, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.Разрешаването на административно-правния спор по същество, налага да се посочи още следното : В конкретния случай, няма съмнение, че процесните първични счетоводни документи касаят доставка на стоки  - “дизелово гориво и бензин”, т.е. касае се за договор за продажба. Договорът за продажба е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.Продавачът има две основни задължения: да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещно-правно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.Едно от изключенията от това правило е установено в нормата на чл.24 ал.2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет родово определени  вещи, каквито са,  процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.Именно съотнасянето на посочените до тук правни норми, е наложило в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните стоки са били конкретно  определени, индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката. С оглед установяването на процесните стоки, като конкретни вещи – носители на правото на собственост, за което се твърди да е прехвърлено на жалбоподателя, следва точно да се установи били ли са налични тези стоки в патримониума на ревизираното лице и неговия доставчик, съответно, били ли са реализирани впоследствие от ревизираното лице, и били ли са те предмет на последващи облагаеми доставки.Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда нормата на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Това от своя страна, произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които, твърди да е позитивно проявен юридически факт от обективната действителност.Именно това определя и тежестта на доказване в конкретния казус, която произтича от общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК, според което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Впрочем, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. А щом юридическият факт, не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната правна норма свързва с неговото проявление. Тоест, с оглед очертания, спорен по делото въпрос, ревизираното лице следваше да докаже в случая, че фактурите, издадена от доставчиците  обективират действително осъществени доставки, които имат за обект конкретна стока – ”дизелово гориво и бензин”. В случая, нито в хода на административната процедура, нито в хода съдебното производство, от страна на жалбоподателя бяха ангажирани безспорни доказателства, да са извършени такива доставки по смисъла, на разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Така, не са ангажирани конкретни и безпротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, от които да е възможно да се направи еднозначен извод за прехвърляне собствеността върху стоките -  не са ангажирани доказателства, свързани с приемо–предаването на стоките /договор, надлежно съставени приемо-предавателни протоколи, надлежно съставени стокови разписки и пр./, както и доказателства относно транспортирането, товаренето и разтоварването, съхраняването на стоките /пътни листове, товарителници, тахографски шайби, експедиционни бележки, складови разписки и пр /. Предвид констатираните противоречия между събраните доказателства от прекия доставчик на ревизираното лице, неговите предходни доставчици и превозвачите, изводът за липса на осъществена доставка по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС се основава на констатацията, че не е установен произхода и транспортирането на стоката, респективно че не е установено притежанието от страна на доставчика на процесното количество стока , съгласно представените фактур.Предвид изложеното в тази насока, не е възможно да се формира безпротиворечив извод, че прекият доставчик е притежавал съответното количество стока, която да достави на жалбоподателя, съгласно процесните фактура. Това обстоятелство, и липсата на доказателства за транспортирането на стоката / констатирани са редица разминавания в транспортните документи и фактурите/, е обусловило изводът за липса на доставка по обсъжданата фактура, като проявен юридически факт. Следва да се посочи, че тези констатации не се опровергават  от страна на жалбоподателя, който не е ангажирал безспорни доказателства в тази насока, и следователно, и с оглед разпоредбите на чл.51 от ДОПК и чл.182 от ГПК, не може да се приеме, че вписванията в счетоводните книги и регистри са достоверни, за да им се даде вяра. За пълнота, следва да се посочи, че  в случая не беше  установено, че жалбоподателят води редовно счетоводство.  Изложените по - горе обстоятелства, наред с неустановено по безспорен начин транспортиране на стоките, несъмнено е пречка да се  формира извод за реално осъществена доставка на стоки по обсъжданите фактури, точно както са приели и ревизиращите органи.Във връзка с обсъждания тук въпрос, касаещ осъществени доставки на стоки по обсъжданите по–горе фактури, като проявени юридически факти, следва да се отбележи още и това, че съгласно константната съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични казуси, установяването на транспортирането на стоките, също както и установяването на произхода им, не са елементи от фактическия състав за възникване правото на данъчен кредит, но това несъмнено са обстоятелства от значение за установяване реалността на доставката. В този смисъл, следва да се приеме, че липсата на доказателства за транспортирането и за произхода на стоките, не е безусловно основание за непризнаване правото на данъчен кредит, но разбира се, само, ако е доказано, че стоката действително съществува и е прехвърлена собствеността върху нея по пряката доставка, която е предмет на облагане, респективно на претендираното право на приспадане на данъчен кредит – нещо, което не се установи в процесния случай. Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни и не се споделят от състава на съда. В случая, както вече бе казано, се касае за родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез предаване, респективно чрез индивидуализацията им по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗЗД. В тази насока практиката на съдилищата по такива казуси е в смисъл, че при родово определените вещи, индивидуализацията на стоките би могла да се осъществи посредством приемо-предаването или натоварването на стоките на транспортното средство, каквито доказателства липсват по делото по отношение на обсъжданите доставки.  Тоест, следва да се посочи, че по делото не са на лице доказателства, от кои­то да се формира безпротиворечив извод, че на съответната дата, по­сочена във  фактурата,  на прак­ти­ка се е стигнало до индиви­дуали­зи­ране на ро­дово определени вещи, при което съгласно правилото на чл.24 ал.2 предл. първо от ЗЗД, се е прехвърлила и собствено­ст­та върху тях. А именно с датата на прехвър­ля­не собствеността върху ве­щи­те, ЗДДС свърз­ва момента на възникване на данъч­но­то събитие, което е основание за начисляване на данък и съответно за приспадане на данъчен кредит.Именно изложеното е пречка да се формира безпротиворечив извод, че наличието на осъществени доставки на стоки – дизелово гориво и бензин, по фактури/подробно описани в РА и по-горе/ по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, е позитивно проявен факт от обективната действителност, като в този именно смисъл е и практиката на съдилищата по аналогични казуси, в смисъл, че за доказване реалността на доставките, винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им. Такъв извод - за действително осъществяване на доставките, не може да се направи само въз основа на съставения пър­виче­н счетоводен документ - фактура, без да са ангажирани,  други доказателства  за фактическото осъществяване на процесните доставки, и не на последно място, без доказателства за последващата реализация на стоките, респ. влагането им в икономическата дейност на оспорващия, респективно тяхното наличие, предвид факта, че това е сторено само счетоводно. Впрочем, както нееднократно се е произнасял Върховния административен съд по аналогични казуси, притежаването на редовно издадени данъчни фактури, респективно тяхното осчетоводяване при доставчика и жалбоподателя, само по себе си, не е достатъчно, за  да обоснове извод за реал­ност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относ­но отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от пра­ва­та по те­зи документи е да докаже, че отразените в тях стопански опе­рации са действително осъществени, като стори това посредством  писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задъл­женото лице, как­то по отношение на косвени, така и по отношение на преките да­нъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за действителното осъществяване на доставката. В този смисъл е решение от 29.04.2004 г. по дело С – 152/02, в което СЕО приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите – извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Казано по друг начин в случая не е установено по несъмнен начин с доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, съществуването, респективно наличието на  процесните стоки в патримониума на доставчика и ревизираното лице, респективно не е установено, последващото разпореждане със стоките, за последващи облагаеми доставки, поради което и не следва да се приеме, че жалбоподателят е придобил правото на собственост върху стоките, от преките доставчици, което със­тавлява доставка на стока по смисъла на това понятие, вложен в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС. Поради всички изложени съображения, се налага изводът на този съд, че фактурите предмет на настоящото производство, издадени от доставчиците , не удостове­ря­ват осъ­­ще­ст­вени спрямо жалбоподателя  облагаеми доставки по сми­съла на чл.6 ал.1 от ЗДДС и възникнало данъчно съ­битие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС след­ва да се от­каже да се зачете пра­во­то на данъ­чен кредит на получа­те­ля по тях.Дадените разрешения от Съда на Европейския съюз следва да бъдат съобразени изцяло в конкретния казус, включително с оглед техния задължителен характер. Като преюдициални заключения на Съда на ЕС, те се ползват със сила на тълкуваното нещо, не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по–горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните – членки. Следва да се посочи, че горните изводи не се променят в никаква степен от Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11), като в процесния случай, не може да намери приложение разрешението, дадено в това решение на Съда. Каза се вече, че по делото липсват доказателства за наличността на предмета на доставките, евентуално за разпореждането с този предмет, като предмет на последващи облагаеми доставки. Именно безспорното наличие на предмета на доставката различава настоящия случай /при който каза се, този предмет липсва/ от тези по главните производства по съединени дела С-80/2011 и С -142/2011 на Съда на Европейския съюз/СЕС/ /при който този предмет е налице/, поради което постановеното там Решение от 21.06.2011 г. не може да служи за прецедент при решаването на настоящия случай. В тази връзка, следва да се посочи, че правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура, не следва да бъде признато само поради факта, че ДДС е посочен във фактурата. Така, СЕО в т.13 на Решението по Genius Holding С-342/87 категорично приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, още, че „ … ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна… ”. В случая, следва да се посочи и това, че позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от принципното изискване да установи наличие на предпоставките по ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е, осъществяване на доставката на стока, в случая. За признаване на правото на данъчен кредит следва да е установено осъществяването на фактурираната доставка, и в този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 , както и решение на СЕС по дело С-324/11. В обсъжданата насока, без всякакво съмнение следва в казуса да се съобрази и Решение от 06 Декември 2012 г. постановено по дело № С – 285/11, образувано по запитване на български съд, по което Съдът на Европейския Съюз се е произнесъл, в смисъл че “… за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните сто­ки са били използвани .... за извършването на облагаеми сдел­ки…” /т.31/. По отношение на начина, по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в същото това решение е посочено, “… че в рамките на производството, образувано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производство. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съ­от­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да из­върши  преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑273/11. Като краен резултат е обобщено, че единствено и само в случаите, в ко­и­то при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъ­ще­ст­ве­ни, и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от само­то данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би мог­ло да му бъде отказано.Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъ­ществяване на фактурираната доставка, като преценката на доказателствата за това, настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, е предоставена на националните съдилища, съобразно приложимите процесуалните правила за преценка на доказателствата.С това до­каз­ване, в случая стра­ната не се е справила. Тоест,  в случая не би могло да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отгова­ря, или че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените са за­­дъл­жения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са реално извършени и облигаторните отношения между ревизирания субект и съответно него­вите доставчици са се развили по начина, по който се твърди, то са­мия получа­тел следва да притежава доказателства за това. На­ли­чието само на фак­тура не може да бъде доказателство за реалното из­пълнение на достав­ката – такива са   документи, които категорично следва да са на разположение на оспорващия, а лицето не ги представя.Действително, както нееднократно е подчертавал СЕС в своите решения, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се предос­тави, ако материално-правните изисквания са изпълнени, дори и ако данъч­но задъл­же­ните лица са пропуснали някои формални изисквания. Същият този съд обаче при­ема и, че това не е така,  ако нарушаването на тези формал­ни изисквания въз­­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материално-­прав­­­­ните изисквания, и/или самото данъчно задължено лице участ­ва или според обек­тив­ни факти се установи, че е било длъжно да знае, че уча­ст­ва в данъчна измама. Всъщ­ност в последната хипотеза Съдът приема, че ли­це­то няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.Следователно, от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно, като предприеме всички мерки, които разумно могат да бъдат изи­с­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама. Т.е. в случайте, когато лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, но не може да предостави дру­­ги писмени доказателства, за това че е придобило правото да се разпорежда ка­то собственик с дадена стока, респ. че е получател на определена услуга, из­вън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то в тези случаи, пра­вото му на данъчен кредит, не следва да бъде отказано, като тези случаи, несъмнено следва да намерят разрешение съобраз­но цитираното по-горе Реше­ние по съеди­не­ни дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.Процесният случай обаче, както беше посочено по-горе , не e такъв    не се установи лицето  да е положило необходимите усилия, а и не стори това и в хода на процеса, за да се снабди с безспорни доказателства за фактите от предмета на доказване по делото, като вследствие именно на неговото поведение не може да се установи изпълнението на материално-правните изисквания на закона за възникването на пра­во­то на данъчен кредит. От доказателствата по делото, се установява, че освен процесните фактури, не бяха представени други годни  доказателства за предаване и приемане  на стоките. При липса на тези доказателства, изхождащи от жалбоподателя, се налага изводът, че последният е бил длъжeн да знае, че процесните стоки,  не са придобита от доставчиците  и не са му били предадени /така решение № 13760/02.11.2012г. на ВАС и други/. В  заключение следва в случая да се посочи,  че съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация, са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон, като законосъобразно не е признато претендираното право на данъчен кредит по процесните фактури/подробно описани в РА и по-горе/.Следователно, ревизионният акт в оспорената му част, като постановен при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставен в сила, а жалбата, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.С оглед констатираната неоснователност на жалбата  и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика ” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 2439.16 /две хиляди четристотин и тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ лева, изчислено, съгласно правилото на чл.8 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.                                   Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Пловдив, IX състав 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

Отхвърля жалбата на ”Д.”ЕООД с ЕИК****, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: - гр.********,  против ревизионен акт /РА/ № 131201213 от 07.08.2012 г., издаден от  инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1366 от 23.10.2012 г. год. на Директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” -  гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите /сега Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, съгласно разпоредбата на чл.152, ал.2 от ДОПК, Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./, в частта, за отказан данъчен кредит в размер на99458.01 лв.

Осъжда ”Д.”ЕООД с ЕИК****, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: - гр.******** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 2439.16 /две хиляди четристотин и тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки/лева , представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република Б. в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

Съдия: