РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                          Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

 

гр.Пловдив,  24 . 01 . 2013г.

Административен съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :

                                                                                                                                                                          Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3564/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.268 във вр. с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.

Р.Р.С. с ЕТ Р.С. - 58, **** оспорва Решение № 357 от 25.10.2012г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив изх.№ РД-16-5652/02.10.2012г., с което не е уважено възражение с вх.№ РД-16-5652/28.09.2012г. с искане за погасяване на публични задължения по давност по титул – декларация образец № 6, за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г.  

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно : Поддържа, че случаят касае публично вземане – задължителни осигурителни вноски, размерът на които задължения се определя от реализирания доход, като вноските се дължат върху избран предварително осигурителен доход, а изплащането им следва да бъде извършено до десето число на месеца, следващ задължението. При непогасяване на задълженията до тази дата ежемесечно върху тях се начисляват лихви, поради което твърди, че задължителните осигурителни вноски стават ликвидни и изискуеми към 11-то число на месеца, следващ месеца на задължението / така и лихвите се дължат от 11-то число на месеца, следващ месеца на задължението, а не от януари следващата година/. Позовава се на съдържанието на данъчната декларация, визираща възникнали задължения към 2006г. и твърди, че дори срокът за погасяване по давност да тече от 01.01.2007г., същият е изтекъл към 01.01.2012г. /не е налице хипотеза на довнасяне на осигурителни вноски/.

В писмено становище по същество на спора, жалбоподателят се позовава на Наредба № Н-8/29.12.2005г. и КСО /чл.7 ал.4 от Кодекса във вр с чл.3 от Наредбата/ и поддържа теза за погасени по давност публични задължения. Поискана е отмяна на обжалваното решение с уважаване на направеното от лицето искане.

Ответникът чрез процесуален представител юрисконсулт А. оспорва жалбата. Счита решението за законосъобразно по посочените в административния акт съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.  

В съдебното производство не е встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото и доводите на страните, съдът прие за установено следното :

        1. Жалбата е подадена в срок и от адресат на неблагоприятен акт. Съобщение за издаденото решение е получено на 02.11.2012г. /известие за доставка/, жалбата е регистрирана в ТД на НАП-Пловдив на 12.11.2012г., подадена на 09.11.2012г. /пощенско клеймо, л.4/.

2. Териториалният директор на ТД на НАП-Пловдив се е произнесъл по жалбата на С. против Разпореждане на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив изх.№ РД-16-5652/02.10.2012г., с което не е уважено възражение с вх.№ РД-16-5652/28.09.2012г. с искане за погасяване на публични задължения по давност по титул – декларация образец № 6, за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г.

Цитиранато разпореждане на публичен изпълнител е издадено по молба на С. от 28.09.2012г. /неприложена в преписката/, с която поискал отписване по давност на задължения, произтичащи от декларация обр. 6 с № 16002060684389/29.10.2007г., за периода януари – декември 2006г., които задължения са публично държавно вземани по см. на чл.162 ал.2 т.1 ДОПК.

    В разпоредителната част на разпореждането е посочено, че е оставена без уважение : молба за погасяване по давност на задължения, произтичащи от Декларация  обр.6  № 16002060684389/29.10.2007г. за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г. и представляващи фонд ДОО в размер на 607.20 лв. – главница; 728.22 лв. – лихви за просрочие към 02.10.2012г. – дата на издаване на разпореждането и фонд ЗО в размер на 158.40 лв. – главница и 79.02 лв. – доначислени лихви към 02.10.2012г.  В приета по делото е декларация обр.6  е отбелязано подаване на 16.04.2007г., л.36. Размерът на главницата на здравните осигуровки е идентичен с посочената в разпореждането декларация от 29.10.2007г. и липсва възражение в тази насока.

    В административното правоотношение не е имало спор относно качеството на субекта – самоосигуряващо се лице, задължено по чл.2 ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица – за подаване в компетентната териториална дирекция на НАП декларация по обр.6, еднократно до 15 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година /чл.3 ал.2 т.2 от Наредбата в приложимата редакция/.

   Възражение на С. от 28.09.2012г. е приложено в преписката /л.19/ и видно от съдържанието му, лицето е изразило становище за принудителното събиране на задължения възникнали преди 20.09.2007г.

   Разпореждането на публичния изпълнител е основано на нормите в ДОПК /в сила от 01.01.2006г./, уреждащи давност за погасяване на публичните задължения с изтичане на 5-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок / чл.171 ДОПК /.

     Съгласно чл. 266 ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител /каквото представлява и разпореждането по молба за погасяване по давност на публични задължения/, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268 ал. 1 от ДОПК, в случаи когато жалбата е оставена без уважение, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната ТД.

  Оспореното Решение № 357/25.10.2012г. е издадено от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив – материално компетентен орган. Обжалваното пред административния орган разпореждане, с което не е уважено възражение с вх.№ РД-16-5652/28.09.2012г. – с искане за погасяване на публични задължения по декларация обр.6 за периода януари – декември 2006г., също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му.  Налице са валидни административни актове, в писмена форма, с фактическите и правни основания за постановяването им.

Отбелязва се, че разпореждането сочи молба от 28.09.2012г., а решението – възражение от 28.09.2012г., последното приложено в преписката. В хода на делото не е поставено искане за допълване на преписката, което налага да се приеме, че документът от 28.09.2012г. е един, с различни наименования, вложени в актовете на публичния изпълнител и на териториалният директор.

    3. Директорът на ТД на НАП е изяснил теоретично института на погасителната давност с прилагане на разпоредбата, която е била в сила към момента на възникване на спорното правоотношение – чл.171 ал.1 ДОПК. Посочил е, че сумата по декларация обр.6 от 29.10.2007г. съставлява безспорно публично вземане /чл.107 ал.1 във вр. с чл.162 ал.2 т.1 ДОПК/, което е следвало да бъде заплатено от задълженото лице през 2007г. За конкретното вземане давността в случая започва да тече от 01.01.2008г. и 5 – годишната давност би изтекла на 31.12.2012г. При тези данни териториалният директор е приел, че към момента на произнасяне по жалбата против разпореждането, давността не е изтекла.

Решението съдържа мотиви и относно аргументите в жалбата досежно ликвидност и изискуемост на ЗОВ към 11-то число на месеца, следващ месеца на задължението, а оттук и началото, от което се брои давностния срок : В случая този аргумент не е относим, тъй като лицето не е подало декларация в качество на работодател / осигурител, а в качеството на самоосигуряващо се лице.

   4. Институтът на погасителната давност е материално правна разпоредба, поради което се прилага тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение, както е направено в случая. При последвало друго законодателно разрешение, следва да се съобрази и обстоятелството, доколко евентуалното последващо изменение поставя лицето в по-благоприятно положение, като в този случай, следва да намери приложение по-благоприятния режим по отношение на този институт /начален момент, продължителност, спиране, прекъсване на давността и пр./. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

   Като правна последица от действието на нормите за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/.

    Изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания /арг. чл. 168 т. 3 от ДОПК при действието на който е изтекла давността/. Погасяването на публичните вземания по давност, пък съставлява основание за отписване на същите, регламентирано в разпоредбата на чл. 173 от ДОПК.

   Съгласно чл. 173 ДОПК публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност. Тъй като ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган може да състави протокол по чл. 50 ДОПК / в тази насока Решение № 13173/23.10.2012г., ВАС /.

   Поради невъзможност да бъдат събрани тези публични вземания по принудителен ред, е въведена възможността по см. на чл. 173 от ДОПК. Аргумент в подкрепа на изложеното е и фактът, че се погасяват публични задължения, без да са определяни по основание и размер след проведено ревизионно производство, приключило с издаване на ревизионен акт /в тази насока Решение № 10656/23.07.2012г., ВАС /.

   5. Съдът, като инстанция по същество, следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, със значение за правилното решаване на спора, в конкретния случай - направеното възражение за изтекла погасителна давност /дори когато такова възражение се навежда за първи път пред съда/.

Териториалният директор законосъобразно се е произнесъл съм момента на издаване на оспореното решение и ясно е посочил, че за конкретното вземане давността започва да тече от 01.01.2008г. и 5 – годишната давност би изтекла на 31.12.2012г.

Съответствието на административния акт с материалния закон, съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, се преценява към момента на издаването на акта. Наред с това, в случая е налице хипотеза на чл. 142 ал. 2 АПК - на установени нови факти от значение за делото след издаване на акта, които променят съществувалото към момента на издаване на обжалваното решение правно положение.

Настъпване моментът на погасяване давността следва да бъде зачетен от съда, ведно с фактът на признати за погасяване по давност публични задължения от страна на органа /с посочена в акта дата/ – към момента на постановяване на съдебният акт .

  6. В допълнение се отбелязва : Поканата за доброволно изпълнение по см. на чл. 182 ал. 1 от ДОПК /пряко неотносима към спора/, няма характер на властническо волеизявление, установяващо публични вземания, нито на действие по принудително изпълнение. Според трайно установената съдебна практика /ДОПК/ на ВАС : при уредбата на чл. 182 ал. 1 ДОПК и при предходната уредба на чл. 145 ал. 7 ДПК /отм./ покана / съобщение за доброволно изпълнение, не създава права или задължения, нито засяга права и законни интереси на адресата си, а кани/осведомява за възможност за доброволно заплащане на сумите по нея /Определение № 13269 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2010 г., I О.; Определение № 9065 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2011 г., VIII О.; др./.

7. Преписката следва да се върне на публичния изпълнител за изпълнение на съдебното решение посредством опредметяване в съответен материален носител /документ/ с констатиращ ефект – установеният факт на изтекла погасителна давност по отношение публични задължения по декларация обр. 6 за периода 01.01.20-6г. – 31.12.2006г. във вр. с възражението на С. вх.№ РД-16-5652/28.09.2012г.  Конкретният случай изключва указания към жалбоподателя за възможност от подаване на последващо искане за погасяване на публични задължения по декларация обр. № 6 за конкретния период, именно поради прилагане нормата на чл.142 ал.2 АПК.

По изложените съображения следва да се отмени оспореното Решение № 367/25.10.2012г. на Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив и разпореждане на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив изх.№ РД-16-5652/02.10.2012г.,

Мотивиран така и на основание чл.268 ДОПК, Съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 357 от 25.10.2012г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Р.Р.С. с ЕТ Р.С. - 58, ****  против Разпореждане на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив изх.№ РД-16-5652/02.10.2012г., с което не е уважено възражение с вх.№ РД-16-5652/28.09.2012г. с искане за погасяване на публични задължения по давност по титул – декларация образец № 6, за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г. 

Отменя Разпореждане на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив изх.№ РД-16-5652/02.10.2012г.

Връща административната преписката на публичния изпълнител при Дирекция "Събиране" в ТД на НАП - Пловдив, за изпълнение на съдебното решение по указанията в мотивната част.

Решението е окончателно.

 

 

Административен съдия :