Р Е Ш Е Н И Е

 

   № 103

 

гр. Пловдив 15  януари 2013г.

 

В       И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивски административен  съд,  ХХ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :    Т.   КОМСАЛОВА

                                                                                                           ЧЛЕНОВЕ :     НЕДЯЛКО БЕКИРОВ   

                                                                                                                                                    ВЕЛИЗАР РУСИНОВ  

 

           при участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и прокурорА ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл.съдията Н.Бекиров КНАХД № 3568 по описа на Административен съд-Пловдив за 2012г., ХХ касационен състав, за да се произнесе, взе предвид следното :

            Касационно производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

 Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ- Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7 срещу Решение № 2551/18.10.2012г., постановено по НАХД № 5119/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, 26 н.със­тав, с което е отменено На­­каза­тел­но постановление /НП/ № 21/06.06.2012г. , издадено от началник отдел “Краткосрочни плащания и контрол” при РУ “СО”- Пловдив, с което на “Кодимит” ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 350, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 349, ал.3 от същия кодекс са наложени три ад­министративни наказания “ИМУ­ЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500 лева всяка една за нарушение на чл. 40а, ал.1 от КСО вр. с чл. 349, ал.3 КСО.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като неправилен е изводът на съда, че констатираното нарушение е маловажно. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, респ. потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба - “Кодимит” ЕООД, чрез писмено становище, оспорва депозираната касационна жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 Административен съд-Пловдив, ХХ к.състав, след като прецени допустимостта на депозираната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
          Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество- неоснователна, поради следните съображения:
          Предмет на съдебен контрол пред РС - Пловдив е било НП
№ 21/06.06.2012г. , издадено от началник отдел “Краткосрочни плащания и контрол” при РУ “СО”- Пловдив, с което на “Кодимит” ЕООД, ЕИК 200235356, на основание чл. 350, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 349, ал.3 от същия кодекс са наложени три ад­министративни наказания “ИМУ­ЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500 лева всяка една за нарушение на чл. 40а, ал.1 от КСО вр. с чл. 349, ал.3 КСО.

Наказващият орган е приел, че дружеството в качеството му на  осигурител е било длъжно да представи болничен лист за временна неработоспособност в РУ „СО” гр.Пловдив за лицето С.П.Г., за лицето В.В.Д. и А.Д.К.  не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. От приетите доказателства по делото се установило, че информацията в Регистъра на осигурените лица за м. ноември 2011г. била подадена в ТД на НАП гр.Пловдив на 30.12.2011г. и че трудовите възнаграждения за месец ноември 2011г. са изплатени на 30.12.2011г. Следователно според наказващият орган осигурителят е бил длъжен да представи болничните листове и на трите лица в РУ „ СО” – гр.Пловдив най-късно до 04.01.2012г. Същите били представени в РУ „СО” гр.Пловдив на 09.01.2012г., приети със съответните  придружителни  писма с вх. № 15-999-18-00044608/09.01.2012г.; № 15-999-18-00044610/09.01.2012г. и вх. № 15-999-18-00044609/09.01.2012г.

Районният съд е приел горната фактическа обстановка за доказана по безспорен начин от събраните по делото доказателства. 

         За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.40а ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с чл.349 ал.3 от с.к.  На следващо място направен е извод, че въпреки формалното осъществяване на признаците на изпълнителното деяние на нарушението, визирано в посочената норма от КСО наказателното постановление е незаконосъобразно, понеже при издаването му, наказващият орган не е изпълнил задължението си да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав на Административен съд-Пловдив, изводът на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление,  се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно е преценено, че деянието на дружеството- осигурител може да се квалифицира като маловажно такова. 

Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно- наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител, е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за законосъобразност на процедурата и липса на произвол.                  В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно-наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение, както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, което сочат, че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат. От обективна страна, административното нарушение се характеризира и с формите на изпълнителното деяние на същото, както и с предмета на нарушение. На следващо място преди издаване на наказателното постановление наказващият орган следва да извърши анализ на обстоятелствата по чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН. Обсъждането на тези  обективни критерии за извършването на административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на сочения като нарушител, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административно-наказателното производство.

Следователно оспорваното наказателно постановление е незаконосъобразно. На първо място поради това, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. От материалите по делото е видно, че не са нарушени трудовите и осигурителни права на бременната служителка при дружеството-осигурител по смисъла на КСО. Налице е едно незначително отклонение от уведомителния режим по чл. 40а от КСО, което не нарушава режима на и механизма на общественото осигуряване. Следователно към датата на издаване на наказателното постановление е било налице основание за прилагане на чл. 28 Закона за административните нарушения и наказания, но това не е било сторено от наказващия орган.

        При така констатираното неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН се извежда изводът за съществено нарушение на административно-наказателната процедура и то още при нейното начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП. 

        Каза се по-горе в настоящото изложение, че административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Районният съд разглежда делата по реда, предвиден в ЗАНН. В посочения законов акт съдебната инстанция следва да извърши  обща проверка на всички елементи от състава на административното нарушение и въз основа на това да направи извод за законосъобразност на наказателното постановление. 

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.       Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът намира за правилно и законосъобразно установеното от районния съд наличие на предпоставките за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Ето защо, поради липса на изрична регламентация на понятието “маловажен случай” в ЗАНН, тук намира приложение разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от  НК. При това положение следва да се приеме, че не е административно нарушение деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.              

 В конкретния случай безспорно е установено, че осигурителят е бил длъжен да представи болничните листове на  С.П.Г., за лицето В.В.Д. и А.Д.К. в РУ „СО” – гр.Пловдив най-късно до 04.01.2012г. Същите са били представени в РУ „СО” гр.Пловдив на 09.01.2012г.  Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от “Кодимит” ЕООД нарушение на чл. 40а от КСО може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2551/18.10.2012г., постановено по НАХД № 5119/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, 26 н.със­тав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

 

 

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

                                                                                  /п/

 

 

         Вярно с оригинала,

 

                Секретар:

 

                Н.Б.