РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

99

 

гр. Пловдив, 15.01.2013 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело № 3573 по описа на съда за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител Мария Ненова, против Решение № 2306 от 18.09.2012 г. на Районен съд Пловдив, ХІХ н.с. постановеното по н.а.х.д. № 4824 по описа на същия съд за 2012 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 63621 – S017232/21.05.2012 г. на Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Адвокатско дружество “Даскалов и Захариева”, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.О.З., на основание на чл. 178 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за нарушение по чл. 97а, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния  закон. В тази връзка се посочва, че в конкретния случай РС неправилно е приел, че случаят е маловажен, понеже тежестта на нарушението била ниска, нарушителят не е бил санкциониран за такова нарушение до момента и липсвали настъпили вреди. Иска се обжалваното решение да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено процесното НП.

3. Ответникът по касационната жалба  - Адвокатско дружество “Даскалов и Захариева”, чрез процесуалния си представител, е на становище, че касационната жалба е неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Адвокатско дружество “Даскалов и Захариева” против НП № 63621 – S017232/21.05.2012 г. на Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № S017232 от 25.01.2012 г. съставен от Г.Б.Т. – инспектор по приходите в НАП при ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка е установено, че Адвокатско дружество “Даскалов и Захариева”, в качеството си на данъчно задължено лице по ЗДДС, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, не е спазило законоустановения срок за подаване на заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС – не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).

В хода на проверката е представен Договор за абонаментно правно обслужване от 02.09.2011 г., сключен между Адвокатско дружество “Даскалов и Захариева” и фирма GG PROJECT МANAGEMENT&SHIPBUILDING CONSULTING LIMITED, данъчно задължено лице, регистрирано на територията на Република Кипър, гр. Лимасол с VАТ № CY10197462V, от който е установено, че извършените доставки на услуги, а именно юридическо обслужване, са доставки с периодично изпълнение. Посочено е, че според разпоредбите на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС “при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо“.

Констатирано е, че съгласно т. ІІ, чл. 3, ал. 1 от представения Договор за абонаментно правно обслужване от 02.09.2011 г. “за осъществяване на юридическото обслужване Възложителят заплаща на Изпълнителя месечно абонаментно възнаграждение в размер на 1700 евро, платими до 5-то число на съответния месец, за който се дължи извършването на абонаментното обслужване”. При това положение е прието, че за дружеството е възникнало основание за регистрация по ЗДДС и същото е следвало да подаде заявление в ТД на НАП – гр. Пловдив, в срок до 29.08.2011 г.

В АУАН е посочено, че нарушението е установено на 11.01.2012 г. по повод извършваната проверка за регистрация по ЗДДС документирана с Протокол № 1600001573/11.01.2010 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН – Г.Т.. В дадените показания свидетелят поддържа констатациите изложени в акта.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е отменил атакуваното пред него наказателно постановление.

За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно доказано по делото, че вмененото нарушение е извършено от адвокатското дружество, но същевременно е счел, че същото представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. За да обоснове този си извод РС се е позовал на обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, както и на факта, че липсват настъпили вреди.

ІV. За правото :

9. Решението е правилно като краен резултат.

От мотивите на съдебното решение не става ясно кои са тези „категорични и безспорни доказателства” въз основа на които първостепенният съд е стигнал до извода, че е налице извършено административно нарушение на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС от страна на дружеството сочено като нарушител.

10. Според цитирания законов текст, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Член 21, ал. 2 ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС е предвидено, че за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

От така цитираните законово разпоредби, следва че, един от елементите на фактическия състав, при чието проявлението възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС е предстоящо данъчно събитие или авансово плащане. Следователно, за да се приеме, че конкретно лице не е изпълнило задължението си за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС в сроковете предвидени в ал. 4 на същия член, е наложително да бъде установено по несъмнен начин, че това лице е предоставило съответната услуга по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, без да е подало заявление за регистрация до 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие, когато всъщност данъкът за доставката е станал изискуем.

11. Установяване на подобно обстоятелство в конкретния случай не се констатира от събраните по делото доказателства. Изводите в тази насока, както на първоинстанционния съд, така и на административнонаказващия орган са изградени единствено въз основа на сключения Договор за абонаментно правно обслужване от 02.09.2011 г., между Адвокатско дружество “Даскалов и Захариева” и фирма GG PROJECT МANAGEMENT&SHIPBUILDING CONSULTING LIMITED, и съдържащите се в този договор клаузи. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че понятието „сключен” не е равнозначно на понятието ”изпълнен” договор. Казано с други думи, в хода на административнонаказателното производството не са ангажирани никакви доказателства кога точно е започнало реалното изпълнение на процесния Договор абонаментно правно обслужване от 02.09.2011 г.

При това положение настоящият състав на съда намира, че от данните по делото не се установява по безспорен начин извършването на соченото в акта и НП нарушение. Това има за последица отмяна на спорното в процеса наказателно постановление.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно като краен резултат. То ще следва да бъде оставено в сила.

 

Воден от изложеното, настоящият касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2306 от 18.09.2012 г. на Районен съд Пловдив, ХІХ н.с. постановеното по н.а.х.д. № 4824 по описа на същият съд за 2012 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                  2.