Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№.........

 

Град Пловдив, 14 януари 2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета  година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

                           Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурор Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3576 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив против решение № 2393 от 03.10.2012 г., постановено по н.а.х.д. № 4388 по описа Пловдивския районен съд за 2012 година, с което е отменено наказателно постановление № 16-1601727 от 07.05.2012 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ град Пловдив, с което на „Джиес гранд сенс“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.В.О., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.415, ал.1 КТ.

Според касатора решението е неправилно, а изводите на районния съд са необосновани и незаконосъобразни. Предмет на настоящия спор е неизпълнение на дадено задължително предписание, а не приложената принудителна административна мярка. Към настоящия случай не е приложима нормата на чл.404, ал.1, т.8 КТ. Не са допуснати и констатираните от районния съд процесуални нарушения. Иска се отмяна обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законо-съобразно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че издаденото предписание е нищожно и не може да породи правно действие, което обуславя и незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление. Издавайки предписание по реда на чл.404, ал.1, т.1 КТ, административният орган е заместил осъдително или охранително решение на надлежен граждански съд, което води до нищожност на издадения административен акт. Според районния съд наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение не съдържат ясна и пълна фактическа обстановка, тъй като не посочва размера на трудовите възнаграждения за съответните месеци и броя на работниците, налице е разминаване между диспозитива на предписанието и описателната част на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Този процесуален порок според районния съд води до ограничаване на правото на защита на нарушителя.

 Решението е неправилно. Неправилен е изводът на районния съд, че е налице нищожно предписание. Вярно е, че задължителното предписание работодателят да изплати незаплатено от него трудово възнаграждение на работник има прилика с един юрисдикционен акт за присъждане на дължима сума, но с оглед обстоятелството, че на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и нейните териториални поделения е възложен цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, както и специализирана контролна дейност по спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по служебно правоотношение (чл.399 КТ), следва да се признае правомощието на нейните контролни органи да издават задължителни предписания за отстраняване на вредоносни за работника последици (поправителна принудителна административна мярка). Доколкото в настоящия случай предписанието е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при наличие на правно основание за неговото издаване и при спазване на материалния и процесуалния закон, не може да се говори за нищожен административен акт.

Налице е валидно издадено предписание, което не е изпълнено, и това е безспорно установено в хода на съдебното производство пред районния съд. Именно заради неизпълнението на даденото предписание е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Ето защо въпросът в каква степен не е изпълнено даденото предписание, не е въпрос, който влияе върху законосъобразността на издаденото наказателно постановление. В този смисъл напълно незаконосъобразни и необосновани са изводите на районния съд за несъответствието между диспозитива на предписанието и описателната част на наказателното постановление. Даденото описание, че не е изпълнено задължително за изпълнение предписание № 1 от протокол с изх.№ 2152 от 30.08.2011 г., достатъчно ясно и точно конкретизира извършеното нарушение.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин са установени нарушението и нарушителя, правилно е квалифицирано нарушението, а определеното наказание клони към минимума и е в съответствие с тежестта на извършеното деяние. При издаване на акта за установяване на административното нарушение и на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на нарушителя. Не са налице основания за прилагане на нормата на чл.28 ЗАНН, случаят не е маловажен, доколкото касае основни конституционни права на работниците и служители, а косвено касае и бюджета на държавата.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо да се постанови друго решение, с което да се потвърди процесното наказателно постановление. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,


 Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2393 от 03.10.2012 г., постановено по н.а.х.д. № 4388 по описа Пловдивския районен съд за 2012 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-1601727 от 07.05.2012 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ град Пловдив, с което на „Джиес гранд сенс“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.В.О., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.415, ал.1 КТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                          

 

Членове:     1.                               

 

2.