РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

164

гр. Пловдив, 21 януари 2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪД  - гр.ПЛОВДИВ, XXI състав в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година в състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЯВОР КОЛЕВ
                                                                                ЧЛЕНОВЕ :       ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                                        ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря С.С. и с участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 3582 по описа на Административен съд - Пловдив за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Постапила е жалба от ВНД Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив против решение № 2340/26.09.2012 г., постановено по н.ах.д.№ 5093 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд, с което е отменен електронен фиш Серия К № 0230175 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД МВР – Пловдив, с което на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП на И.Т.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.

Касационният жалбоподател твърди, че съдържанието на ел.фиш отговаря на изискванията на ЗДв.П, както и че същият е издаден при спазване на процедурата по установяване на нарушението, установена в чл.189 ал.4 ЗДвП. Твърди, че сектор ПП при ОД МВР – Пловдив е оборудван и ползва мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR 1-М, монтирани в служебни автомобили на ОД МВР – Пловдив. Мобилната система за видеоконтрол на правилата за движение е техническо средство, което изцяло съответства на изискванията на Закона  за измерванията – Общи изисквания, Одобряване на типа средства за измерване, Първоначална и последваща проверка на средствата за измерване, Контрол на средствата за измерване. В тази връзка е посочено, че съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, мобилната система е предназначена за – видеонаблюдение в реално време на подвижни и неподвижни обекти, разположени или преминаващи през зоните на наблюдение; - автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост при предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от наблюдението /всяко нарушение се документирало с видеоклип до 15 секунди или поредица от снимки с висока разрешителна способност, позволяващи еднозначно определяне на номера, марката и цвета на заснетите МПС/. Посочва се още, че нормата на чл.189 ал.4 ЗДв.П не изисква техническото средство да е стационарно, от което е направен извод, че същото може да бъде и мобилно. В въ връзка с обстоятелството дали присъствието на служител на МВР при автоматично действие на техническото средство представлява нарушение на процесуалните правила по чл.189 ал.4 ЗДв.П, е отбелязано, че контролния орган по никакъв начин не може да въздейства на техническото средство. Това е така, защото измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал  се извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър. Твърди се, че оператора на системата единствено позиционира или придвижва патрулния автомобил в определен участък по пътя, насочва системата радар – камера към обектите или участъците за наблюдение, въвежда работните параметри на системата и ограниченията на скоростта, тъй като в различните участъци от пътя разрешената скорост е различна. За съпоставка с изложеното за мобилната система е посочено, че при стационарната система за технически контрол също има предварително зададена разрешена скорост, която поради стационарността си е непроменима, освен при въвеждане на ограничение с пътен знак, определящ нова разрешена скорост.

В този смисъл касаторът счита за невярно тълкуването от съда на чл.189 ал.4 ЗДв.П в смисъл – ел.фиш се издава само ако нарушението е установено със заснемащо устройство, което е монтирано стационарно. То противоречи на законодателната цел – да се сведат до минимум преките контакти между актосъставител и нарушител. В тази насока е отбелязано, че технически издаването на ел.фиш става „в отсъствие на контролен орган и на нарушител“ – а нарушението е установено и заснето винаги в присъствието на нарушителя /не е възможно заснемане при отсъствие на нарушител/.  Изложени са данни и за грешка при измерванията при полеви тест, с твърдение, че при издаване на ел.фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – мобилна система TFR 1-М,   е гарантирано правилното измерване на скоростта посредством изваждане на най-голямата максимално допустима грешка / т.е. – в полза на водача/. Посочва се още, че ел.фиш по дефиниция не носи подпис на издателя си, поради което въпрос за компетентност на определено лице не стои за разглеждане. Иска се решението на районния съд да се отмени, като се постанови ново решение, с което електронният фиш да бъде потвърден.

Ответникът по касацията – И.Т. не взема становище по жалбата.  

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Пинчев предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакува­нния електронен фиш,  състав на Районния Съд е приел, че от една страна не е ясно кое е лицето – нарушител, а от друга описанието на нарушението е недос­татъчно, за да се приеме кое е конкретното правило, което не е спазено от Да­мя­нова.

Настоящият касационен състав намира, че преди всичко представе­ният електронен фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН, според който “За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и наруши­тел, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

С други думи от текста на изменението на ЗАНН, с което са направени и основ­ните изменения в ЗДвП, е категорично ясно, че и в случая с електронните фи­шо­ве/както и с наказателните постановления/е необходимо волеизявление, т.е. правен акт на компетентен орган в системата на МВР, за което се съставя наро­чен документ/електронен фиш/, опредметяващ установеното първоначално в електронен вид в на­рочна база данни нарушение. В случая, както при наказателните постановления, е необходимо правораздаването да се из­върши от определени субекти, които следва да преценят наличието или лип­сата на предпоставките за ангажиране на съответния вид юридическа отговор­ност.

В тази връзка развитието на право не е стигнало до там да се приеме, че тази дейност /извън дейността по заснемането и установяването/, т.е. обособяването на обективните факти, може също да бъде извършена като дейност по електронен път от съответните технически средства. В този смисъл последните все още не са и не могат да са явят в изискуемото се и в тези случаи съгласно ЗАНН качество на “...овластените контролни органи...”.

При това положение не става ясно представеният по делото електро­нен фиш от кого всъщност е издаден, тъй като е представен във вида “Вярно с оригинала” и подпис на служителя на сектор “ПП” “Сп. Стоев”. Не става ясно с кой оригинал е сверен представеният по делото фиш, а е очевидно, че заверката /волеизявлението/ на служителя е нап­равена с оглед нуждите на съдебното производство, а не и преди това, а също така не се установява по делото лицето Стоев да е овластено да налага администра­тивни наказания с електронен фиш.

По отношение на конкретните оплаквания с касационната жалба във връзка с реквизитите на ел.фиш след­ва да се посочи, че от описанието, вменено на В. не липсват реквизити, така, както са посочени с нормата на чл. 198, ал.4, изр.второ ЗДвП. Поради това намира мотивите на районния съд в тази връзка за неправилни, още повече, че в случая няма спор – деянието е извършено в рамките на града, при допустима според закона максимална скорост от 50 км/ч.

С оглед на изложеното не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1, т.1 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 2340/26.09.2012 г., постановено по н.ах.д.№ 5093 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд, ХХIV н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :