РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е  Ш Е Н И Е

 

№. 130

 

гр. Пловдив, 17 януари 2013 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело № 3583 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ОД на МВР Пловдив, сектор “Пътна полиция”, чрез ВНД Началник на сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Пловдив Р.Н., против Решение № 2563 от 19.10.2012 год. на Пловдивски районен съд, ХVІІ наказателен състав постановено по н.а.х. дело № 5145 по описа на същия съд за 2012 год., отменящо електронен фиш серия К № 0235843 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Д.А.М. ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Касационният жалбоподател счита, че електронният фиш е издаден в съответствие със ЗДвП и при спазване на процедурата по установяване на нарушението.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд да бъде отменено, а електронният фиш съответно потвърден.      

3. Ответникът по касационната жалба – Д.А.М., редовно призован, не взема конкретно становище по жалбата.

 4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че  жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Д.А.М. срещу електронен фиш серия К № 0235843 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР гр. Пловдив, с което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от същия закон.

На 02.04.2012 г., в 07.55 ч. на Републикански път ІІ-86, км 19+200, в посока гр. Асеновград, със стационарна радарна система тип “Мulta Radar” е заснето движението на МПС “Рено Клио”, с рег. № РВ7506МА, със скорост от 109 км/ч – над максимално разрешената за движение извън населено място 90 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, с който като нарушител било вписано името на Д.М., като име на собственика, на който било регистрирано МПС-то. В описателната част на фиша било вписано движение от 106 км/ч., както и разрешена скорост 60 км./ч. без обаче да се посочи от какво е наложено това ограничение на разрешената скорост под максимално разрешената за движение извън населено място.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал № 521, известие за доставяне, удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е отменил изцяло атакувания пред него електронен фиш. За да постанови този резултат съдът е приел, че с квалифицирането на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, без да е налице препращане към норма, уреждащата движението със скорост над максимално разрешената, е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя. Второто констатирано нарушение е непълното описание на обстоятелствата от съществено значение за ангажиране на административната отговорност на лицето, което също е довело до ограничаване на неговото право на защита.

ІV. За правото :

8. Така постановеното решение на районния съд е правилно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

9. В допълнение следва да се посочи, че всеки акт, съдържащ властничес­ко волеизявление на държавен орган следва да съдържа точни данни за неговия издател (имена и длъжност). Липсата на такъв лишава акта от възможността да породи целените с него правни последици, защото, за да породи своето правно действие този акт на първо място трябва да е издаден от надлежно овластен за това орган на държавна власт.

Изложеното в пълна степен важи и за електронните фишове като актове, с които се ангажира административнонаказателната отговорност на конкретно лице.

В конкретния случай, сред съдържащите се по делото доказателства липсват такива, които да удостоверяват длъжността на лицето изготвило електронния фиш. Това от своя страна възпрепятства възможността да бъде извършена преценка относно неговата компетентност, съответно да се установи валидността на оспорения електронен фиш.

Действително нито в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, нито в утвърдения образец, се съдър­жа реквизит, изискващ посочване имената и длъжността на издателя на електронния фиш, но доколкото последният се приравнява на наказателно постановление (арг. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и с него се налага административно наказания, несъмнено приложение следва да намери разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, която определя органите, които могат да налагат административни наказания. Казано с други думи, след като с електронния фиш се налага административно наказание, то същият задължително следва да бъде издаден от органа овластен да налага наказания за нарушения на съответния законов текст чрез издавена на наказателни постановления.

Все в тази насока следва да се добави, че в българското законодателство все още не са делегирани правомощия на технически средства, да изпълняват функциите на административнонаказващ орган. Последните могат да служат като средство за събиране на данни за извършени административни нарушения, но преценката дали действително е извършено такова и налагането на самото административно наказание следва да бъде сторено от нарочно овластен за това орган.

10. Освен изложеното електронният фиш не съдържа и дата на издаване – рек­ви­зит, който също не е предвиден в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Този рек­ви­зит обаче е задължителен с оглед решаване на въпроси от съществено значение относно законосъобразното налагане на съответното административно наказание, каквито са на­ли­чие на компетентност на длъжностно лице издател към датата на издаване на електронния фиш и изчисляване на давност­ни и преклузивни срокове.

До отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, така констатираните непълноти на ЗДвП следва да бъдат преодолени по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като приложение следва да намерят съответните относими разпоредби на ЗАНН (в частност чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗАНН).

Констатираните до тук липсващи реквизити на електронния фиш несъмнено водят до извод за неговата незаконосъобразност.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

                 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2563 от 19.10.2012 год. на Пловдивски районен съд, ХVІІ наказателен състав, постановено по НАХД № 5145 по описа на същия съд за 2012 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.