РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 187

гр.Пловдив, 23 . 01 . 2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Недялко Бекиров

                                                                                       Членове : Здравка Диева

                                                                                                                                                                                                                         Милена Дичева

     

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Г.Пенев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3642/2012г., взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

А.И.Ч.,*** представляван от адв.К. обжалва Решение № 2448/09.10.2012 г., постановено по н.ах.д.№ 5091 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № 644 от 15.06.2012г. издадено от Началника на РУ Полиция - гр.Стамболийски, упълномощен с M3 № 1з-1687 от 02.08.2010г., с което на Ч. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение чл.21 ал.2 ЗДв.П, на основание чл.182 ал.2 т.4 пр.1 от с.з.

Твърди се незаконосъобразност на касираното решение, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От процесуален аспект се поддържа, че РС-Пловдив не е установил дали са налице всички елементи от фактическия състав на нарушението, дали то е установено надлежно. В тази вр. е посочено, че не е уважено доказателствено искане на жалбоподателя за прилагане на цялата административна преписка, като доказателствената тежест за редовност на АУАН и НП е върху адм.нак.орган. Счетено е, че ПРС не е издирил обективната истина и е ограничил правото на защита на жалбоподателя.

Твърди се нередовно призоваване на Ч. за съдебно заседание, проведено независимо от факта /с прилагане чл.61 ал.2 ЗАНН/. В тази насока е изтъкнато, че лицето не е призовавано на постоянен адрес /посочен в НП/, спрямо който в жалбата била допусната техническа грешка. Поради непопълнен точно адрес, жалбоподателят не могъл /бил лишен/ да участва в процеса, да ангажира доказателства за твърденията си в оспорването на НП.

На следващо място за нарушение на материалния закон е посочено, че хипотеза на чл.182 ал.2 т.41 ЗДв.П не съществува в закона.

Поискано е решението да се отмени с връщането му в районния съд за изясняване на спора с редовно участие на жалбоподателя в процеса.

По заявени доказателствени искания от касатора АС – Пловдив прие : МЗ № Iз-1687/02.08.2010г. за компетентност на органа - издател на НП; разпечатка от фискалната памет на радара; Инструкцията за употреба на радара –TR 4D трафик радар с № 287; удостоверение за преминал годишен технически преглед на радара не е постъпило /поради местонахождението му в сектор ПП – Пловдив/. Последният документ не е изискан служебно от съда /чл.218 ал.2 във вр. с чл.220 АПК/. Не е потвърдено доказателственото искане предвид непостъпване на доказателството от ответникът по касация.

По същество адв.К. с позоваване на приетите по настоящото производство писмени доказателства поддържа неизяснени факти при съставяне на АУАН и издаване на НП.

Ответникът не е процесуално представен, не е изразил становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Пенев предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Касираният съдебен акт е постановен при неосигурено право на участие в съдебното производство на жалбоподателя.

1. АС – Пловдив прие по делото оправомощителната заповед, установяваща компетентност на органа – издател на НП, която не е приложена към адм.нак.преписка от адм.нак.орган, в чиято тежест е процесуалното задължение. В производствата по ЗАНН е необходимо да бъде приобщавана пълната преписка. Задължението в тази насока е на административнонаказващия орган /чл. 60 ал.2 ЗАНН/, като съдът също е длъжен да стори необходимото за целта. 

Констатираното нарушение – не изискване и не прилагане на пълната преписка по издаването на оспореното НП, и произтичащите от него последици не следва да бъде преодоляно в рамките на касационното производство, доколкото подхода би лишил страната от възможностите за инстанционална защита.

Преписката следва да бъде прилагана от органа в пълнота, но и изисквана от съда дори без доказателствено искане в тази насока /чл.13 и чл.14 НПК - независимо дали страните са правили искания за събиране на доказателства и чия е била доказателствената тежест/.

С подаване на жалба против НП е гарантирано процесуалното право на доказателствени искания и представяне на доказателства в процеса.

2. По твърдение в жалбата за нарушение на чл.61 ал.2 ЗАНН :

Във вр. с възраженията на касатора относно допусната техническа грешка при изписване адреса на жалбоподателя, съгласно чл.61 ал.2 ЗАНН - Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на посочените от тях адреси.

Характерът на производството по ЗАНН е наложил установеният принцип за адрес, посочен от жалбоподателя. В административно-наказателния процес не е предвидена възможност за призоваване по телефона /независимо от предвиденото в чл.178 ал.8 НПК и препратката от чл.84 ЗАНН – приложим за бързи случаи, какъвто не е редовното съдебно производство по ЗАНН/ или на друг адрес, различен от посочения в жалбата от лицето /който може да бъде служебен адрес, но вписан от жалбоподателя/, с изключение случаят при упълномощаване на адвокат.

            Конкретиката на фактите показва, че в АУАН и в НП адресът е различен по отношение само номерът на улицата, която е същата в гр.Пловдив - спрямо адресът от жалбата.

            Този адрес не е коригиран от страна на жалбоподателя. Независимо от това, след като във върната в цялост призовка е отбелязано, че лицето не живее на адреса по сведения на конкретно лице, което живее на адреса – следвало е съдът да призове жалбоподателя на адреса посочен в АУАН и в НП, тъй като е адрес, различен от посочения в жалбата единствено в номера на улицата. Адресът от АУАН и НП е адресът, посочен в пълномощното пред АС – Пловдив /като адрес от л.к. /.

В случай, че адресът в жалбата съвпадаше с този в акта и в НП, разрешаване на въпроса с призоваването от страна на РС-Пловдив би било законосъобразно.

Решението на ПРС, с което спорът е разгледан по същество без страната да може да защити интересите си, следва да се отмени и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, в производството по което жалбоподателят разполага с възможност да заяви доказателствени искания за изясняване на спорни според него факти.

Основателността на жалбата при това положение, не стои за разглеждане по същество от АС– Пловдив, като се отбелязва, че в касационното производство не е допустимо да бъдат въвеждани нови доводи за незаконосъобразност или законосъобразност на НП, извън поставените и разгледани от районният съд.

Мотивиран така и на основание чл. 222 ал. 1 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя Решение № 2448/09.10.2012г., постановено по н.ах.д.№ 5091 по описа за 2012г. на Районен съд - Пловдив.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател :

        Членове :  1.

                           2.