РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

№131

 

гр. Пловдив, 17 януари 2013г.

 

                                                                                                                                  В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

  

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. КОМСАЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н. БЕКИРОВ                                       

                                                                      ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

           

        при секретаря Т.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Н.Бекиров к.н.а.х. дело № 3645 по описа за 2012 година и като обсъди :

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на “Д и Д Комюникейшънс” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Н.П., срещу Решение № 2531 от 17.10.2012г., постановено по НАХД № 5169 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVІ наказателен състав, с което е потвърдено НП № К-026325 от 08.03.2012 г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на касатора на основание чл. 222, вр. чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Касаторът намира оспореното решение за постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на решението и на потвърденото с него НП и прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като посоченото нарушение е първо по ред, с деянието не са засегнати във висока степен важни обществени или лични интереси и деянието, поради своята малозначителност не е общественоопасно.

Ответникът по касационна жалба – КЗП, РД Пловдив, редовно призован, не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Пловдивския административен Съд – двадесети кас. състав, след като раз­г­ле­да поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, нами­ра за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, състав на Районен Съд – Пловдив е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено от компетентен орган и при спазване на процесуалните норми, като описаното в него административно нарушение се доказва от събраните по делото доказателства.

Съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП при извършена проверка на 09.12.2011г. в обект-магазин “Глобул”, находящ се в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, бул. “Търговска” № 1, във връзка с подадена жалба в КЗП РД-Пловдив с вх. № П-03-2843/10.11.2011г. от И.Г.З., чийто закупен мобилен телефон NOKIA  Е 52 на 01.03.2010г. многократно е дефектирал и е бил отремонтиран в срок – 04.04.2011г., 11.06.2011г. и 25.07.2011г. Към момента на проверката мобилният телефон отново е дефектирал и потребителят претендира за възстановяване на заплатената сума. В момента на проверката при поискване е представен Регистър на предявените рекламации на потребителите пред търговеца и пред упълномощените от него лица. Проверката е установила, че предявените устно рекламации от потребителя в офиса на “Глобул” – гр. Стамболийски на дати 04.04.2011г., 11.06.2011г. и 25.07.2011г. пред служители на фирмата, не са описани в регистъра на предявените рекламации на потребители. 

По време на проверката за спазване на изискванията на ЗЗП е установено, че търговецът не е описал в регистъра предявените рекламации от И.Г.З.

При така описаната от фактическа страна обстановка е посочено, че с това търговецът нарушава чл. 127, ал 3 от ЗЗП. На следващо място е посочено, че деянието по т. 1 се квалифицира като нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП.

Съдът е приел горната фактическа обстановка за доказана по безспорен начин от събраните по делото доказателства. 

        За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, които да водят до опорочаване на производството, както и че случаят не е маловажен.

Според настоящия съдебен състав на Административен съд-Пловдив, изводът на съда за законосъобразност на наказателното постановление, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Неправилно е преценено, че деянието на дружеството не може да се квалифицира като маловажно такова. 

Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно-наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител, е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за законосъобразност на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно-наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат, че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат. От обективна страна, административното нарушение се характеризира и с формите на изпълнителното деяние на същото, както и с предмета на нарушение. На следващо място, преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган следва да извърши анализ на обстоятелствата по чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН. Обсъждането на тези  обективни критерии за извършването на административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на сочения като нарушител, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административно-наказателното производство.

Следователно, оспорваното наказателно постановление е незаконосъобразно. На първо място, поради това, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. От материалите по делото е видно, че не са нарушени правата на лицето И.Г.З., още повече, че отстраняването на всички посочени от него проблеми с мобилния телефон, са в сроковете по ЗЗП и за същия не са настъпили неблагоприятни последици. Следователно към датата на издаване на наказателното постановление е било налице основание за прилагане на чл. 28 Закона за административните нарушения и наказания, но това не е било сторено от наказващия орган.

        При така констатираното неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН се извежда изводът за съществено нарушение на административно-наказателната процедура и то още при нейното начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП. 

        Каза се по-горе в настоящото изложение, че административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Районният съд разглежда делата по реда, предвиден в ЗАНН. В посочения законов акт съдебната инстанция следва да извърши  обща проверка на всички елементи от състава на административното нарушение и въз основа на това да направи извод за законосъобразност на наказателното постановление. 

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията маловажни и явно маловажни нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН.

Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът намира за неправилно и незаконосъобразно установената от районния съд липса на предпоставките за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Ето защо, поради липса на изрична регламентация на понятието “маловажен случай” в ЗАНН, тук намира приложение разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК. При това положение следва да се приеме, че не е административно нарушение деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.             

С оглед на така констатираното, настоящият съдебен състав намира, че НП е издадено в нарушение на съществени процесуални норми, което налага отмяна на оспореното съдебно решение и на самото НП.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК Административен съд – Пловдив, ХХ състав

 

                                       РЕШИ:
 
         
ОТМЕНЯ Решение    2531 от 17.10.2012 година, постановено по НАХД № 5169 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVІ наказателен състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № К-026325 от 08.03.2012 г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на “Д и Д Комюникейшънс” ООД, с ЕИК ***, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл. 127, ал. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

        Решението е окончателно.



                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :   1.   

                                                                                                                                                          2.