РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Пловдив, ………….01.2013г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХІV състав, в публично заседание на осемнадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

                     

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИЧО ДИЧЕВ

 

                                                    2.ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА  

 

при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Христо Анчев, разгледа КНАХД № 3646 по описа на съда  за 2012г., докладвано от съдията Л. Несторова и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

        С решение № 2421 от 07.10.2012г., постановено по НАХД № 3585/2012г., Пловдивския районен съд е изменил Наказателно постановление № 16-1602082 от 07.05.2012г. на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”-Пловдив, с което на  “Садат” ООД, гр. Пловдив  е наложена имуществена санкция на основание чл. 416 ал.5 вр. с чл. 414 ал.3 от КТ  за нарушение по чл. 62 ал.1, вр. с чл. 1 ал.2 от КТ като е намалил имуществената санкция от 4500лв. на 3000лв.

В касационната жалба, подадена в срок, процесуалният представител на “Садат” ООД, намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че погрешно се тълкуват показанията на свидетелите Х., И., З.. Твърди се, че Заимова извършва пакетиране на попивателни кърпи само извън територията на дружеството, т.е. надомно. Излагат се още подробни съображения в тази посока. Според касационния жалбоподател не е доказано категорично престирането на труд при съществуващи елементи на трудово правоотношение, каквито са работно време, работно място, трудово възнаграждение, почивка и т.н. Твърди се, че в АУАН и в НП нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, съгласно чл. 42 т.4 от ЗАНН, чл. 57 т.5 от ЗАНН. Излагат се съображения относно прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

  Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и отмяна  на Наказателно постановление № 16-1602082 от 07.05.2012г. на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”-Пловдив

  Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда”-Пловдив чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. В съдебно заседание подчертава, че извършената проверка е поредна такава и е във връзка с постъпили искания от работници на дружеството, които твърдят, че работят без трудови договори.

          Представителят на Окръжна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна.

          Пловдивският административен съд провери законосъобразността и обосноваността на постановеното решение във връзка с направените от касационния жалбоподател оплаквания и намери следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

   Въз основа на приетите по делото доказателства първоинстанционният съд е приел следното: на 30.11.2011г. около 11.30 часа е извършена проверка на “Садат” ООД, обект-цех за пакетиране на перилни и почистващи препарати, гр. Пловдив, ул. “В. Левски” № 108 Съставен е АУАН № 16-1602082 от 13.12.2011г. На 13.12.201г. са представени документи. Установено е, че като пакетировач на перилни и почистващи препарати с установено работно време и уговорено трудово възнаграждение е приета на работа Гюрга Минчева Заимова без да е сключен трудов договор в писмена форма. Прието е, че е извършено нарушение по чл. 62 ал.1,вр. с чл. 1 ал.2 от КТ. Последвало е издаването на № 16-1602082 от 07.05.2012г. на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”-Пловдив.

  В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства, които са обсъдени подробно от първоинстанционния съд. ПРС е обсъдил и представения граждански договор, според който Гюрга Минчева Заимова изпълнява функции по сключен граждански договор с дата 25.11.2011г.  ПРС е изложил задълбочени и подробни съображения относно това, защо не кредитира представеното писмено доказателство, като е сравнил показанията на свидетелите Итов и Христозов, условията по договора и декларираното от Заимова.

 Касационната съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и намира, че тезата на административнонаказаното лице, че Заимова е полагала надомен труд не е подкрепена от събраните в хода на съдебното производство  доказателства. С договора за изработка по чл. 258 от ЗЗД изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Това налага да се определи, че договорът за изработка е - двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да "изработи нещо" - един предмет на труда, един трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението. В случая възложителят не определя конкретен предмет на труда, извършваната изработка не е индивидуализирана, затова правилно ПРС е приел, че посочената дейност е част от определена трудова функция, включваща повторяеми манипулации, като същата е пряко свързана с работата на дружеството и се изпълнява постоянно от лице, което заема длъжността пакетировач.   При положение, че работата се е извършвала в дома на  Гюрга Минчева Заимова, то е следвало да бъде сключен трудов договор, съгласно чл. 107б от КТ, според която норма в трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. С оглед цитираната разпоредба е ясно, че изпълнението на трудовите задължения става по избор на работника или служителя в негови или в други помещения извън работното място на работодателя. Работодателите са длъжни да водят документация за всеки работник или служител, който извършва надомна работа и при поискване да я предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Дирекция “Инспекция по труда”, за да се удостовери, че съответните лица работят надомно по редовни трудови договори. Спецификата на извършваната дейност се отчита при договаряне между страните на всички условия по чл. 66, ал. 1 от КТ, като специално трябва да се определят: местонахождението на работното място, трудовото възнаграждение за изпълняваната работа, редът за възлагане и отчитане на работата, редът за снабдяване с инструменти и материали и за предаване, отчитане и оценяване на готовата продукция и др. Особеният характер на трудовия договор, в една от същностните си отлики с "гражданския" договор за /изработка, поръчка/, предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Обсъжданият договор от 25.11.2011г. не отговаря нито на изискванията по чл. 258 от ЗЗД, нито на изискванията на чл. 107б от КТ. Налага се изводът, че се престира работна сила без сключен трудов договор в нарушение на разпоредбите на чл. 62 ал.1, вр. с чл. 1 ал.2 от КТ.  В конкретния случай не е налице възможността за приложение на чл. 415в КТ, който е специален по отношение общата разпоредба в ЗАНН – чл.28. Според чл. 414 ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. ПРС е съобразил конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, тежестта на произтеклите последици за работника и е изменил размера на наложената имуществена санкция, съобразно целите на чл. 12 от ЗАНН.

  Касационната съдебна инстанция намира, че решението на ПРС е правилно и законосъобразно. Съдът е приложил материалния и процесуален закон в точния им смисъл и предписания, достигнал е до адекватни на обстоятелствата по делото изводи. Не са налице касационни основания за ревизията му по смисъла на чл. 348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

          С оглед на горепосоченото и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV  състав

 

Р Е Ш И :

 

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2421 от 07.10.2012г., постановено по НАХД № 3585/2012г. на Пловдивския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 16-1602082 от 07.05.2012г. на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”-Пловдив.

 

  Решението е окончателно.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.