РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

100

 

гр. Пловдив, 15.01.2013 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело № 3647 по описа на съда за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Митница Пловдив, чрез процесуалния й представител В.В., против Решение № 2391 от 02.10.2012 г. на Районен съд Пловдив, ХХІV н.с., постановено по н.а.х.д. № 4045 по описа на същия съд за 2012 г., отменящо НП № 45/17.05.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, с което на “САДАТ” ООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, с управител С.К., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 7604,75 лв. и на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ, стоките предмет на митническо нарушение са ОТНЕТИ в полза на държавата, но тъй като същите липсват, на основание чл. 234, ал. 4, вр. чл. 233, ал. 4 от ЗМ е присъдено да се заплати тяхната равностойност в размер на  57 441,73 лв. – по т. 2 от НП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния  закон. В тази връзка се посочва, че в конкретния случай РС е преценил превратно събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантни за спорното право факти и не е разкрил обективната истина. Твърди се, че съдът не е изследвал в дълбочина представените по делото доказателства, касаещи спорния факт на деклариране на занижена митническа стойност в тяхната пълнота и съвкупност, както и че неоснователно не са кредитирани документите, получени от митническата администрация на РТурция. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено процесното НП.

3. Ответникът по касационната жалба  - “САДАТ” ООД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от “САДАТ” ООД против НП № 45/17.05.2012 г. на Началника на Митница Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУМН № 764/22.12.2011 г., съставен от Р.Н.Б. – ст. инспектор в Митница Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 11.11.2010 г. в Митница Пловдив са подадени документи за митническо оформяна на стоки – анионактивни повърхностноактивни органични вещества: тексапон N70 – 8340 кг. и комперлан КОД – 3820 кг., общо нето тегло 22160 кг. и тарифен код по ТАРИК 34021190 00 с декларирана цена € 9928,26, с получател „САДАТ“ ООД. За митническото оформяне на вноса е представена фактура № 766708/09.11.2010 г. на стойност € 9928,26, издадена от „КОГНИС КИМИЯ САН. ВЕ ТИДЖ.” гр. Гебзе – Република Турция; А.ТRL0555648/09.11.2010 г.; пътна товарителница № 15003703/08.11.2010 г.; опаковъчен лист от 09.11.2010 г.; износна митническа декларация № 10341200ЕХ223423/09.11.2010 г. и ЕАД за поставяне на стоките под режим „свободно обръщение с крайно потребление“, регистриран под № 10BG003000Н0179056/11.11.2010 г.

С подаване на ЕАД, „САДАТ“ ООД е заплатило дължимите държавни вземания – ДДС в размер на 3883,60 лв. с вносна бележка № 72483/11.11.2010 г.

Във връзка с извършен сравнителен анализ от служители на отдел ”ТП” на Митница Пловдив и установени по-високи стойности на сходни стоки, изнесени от Турция за България, са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. Предвид на това с писмо с изх.№ 4400 - 0007/28.02.2011 г. на Митница Пловдив, представената от дружеството търговска фактура, ведно с останалите доказателства, послужили за митническо оформяне на стоките, са изпратени до Директора на Агенция “Митници” за проверка по реда на международното сътрудничество.

След извършената проверка в Митница Пловдив с вх. № 4400 - 0007/25.11.2011 г. е получено писмо с рег. № 4420/22 от 23.11.2011 г. на Агенция „Митници“, към което са приложени заверени копия на документи, представени пред турските митнически органи при оформяне на износа на стоките по процесния ЕАД, а именно – фактура серия С № 766708/09.11.2010 г.; А.ТRL0555648/09.11.2010 г. и ЕАД 10341200ЕХ223423/09.11.2010 г. При сравняване на представените пред българските и пред турските митнически власти документи с един и същи издатели и номера е констатирано, че в тези, представени пред българските власти е вписано условие на доставката CPT Пловдив и обща фактурна стойност € 9928,26, а в тези пред турските власти – обща фактурна стойност 28578,60 евро, равняващи се на 55894,88 лв.

При така установените обстоятелства е изпратено писмо с рег. индекс № 9300-1901/01.12.2011 г. до Комисията за определяне на стойността на стоките, предмет на нарушението по ЗМ и на основание Заповед № РД 15-989/16.06.2011 г. на Началника на Митница Пловдив за определяне на митническата стойност на стоките по регистрирания ЕАД, същата е определена общо в размер на 57441,73 лв., като към фактурната стойност са начислени транспортни разходи. Върху посочената  стойност е определен като дължим ДДС в размер на 11488,35 лв., от който пък е заплатена част в размер на 3883,60 лв.

В тази връзка е прието, че на 11.11.2010 г. в Митница Пловдив при допускане за свободно обръщение на стоки от Турция, „САДАТ“ ООД е осъществил състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, поради което и на основание чл.234, ал. 2, т. 1 от ЗМ му е наложена имуществена санкция в размер на 7604,75  лв., като на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ вр. чл. 233, ал. 4 от ЗМ е постановено отнемане стоките предмет на нарушението в полза на държавата, но тъй като същите липсват е присъдено заплащане на тяхната равностойност – 57441,73 лв.

7. Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства по делото, но същите не установяват по безспорен начин наличието на осъществен от „САДАТ“ ООД състав на административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

ІV. За правото :

8. Решението е правилно.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, обективирана в мотивите на обжалваното решение е съответна на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на правилно изяснените факти и обстоятелства, районният съд е достигнал до правилен извод относно приложението на материалния и процесуалния закони и като резултат е постановил законосъобразен съдебен акт, съответстващ на наложилата се съдебна практика по аналогични казуси.

9. Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама.

В настоящия случай, контролните органи са обосновали наличието на митническа измама, с констатираното разминаване между представените пред българските и пред турските митнически власти документи относно посочените в тях условие на доставката на стоките и фактурната им стойност. Това от своя страна е довело до деклариране пред българските митнически органи на по-ниска митническа стойност на стоките по процесния ЕАД, респективно на определяне на по-нисък размер на дължимите митнически сборове /по-конкретно - ДДС/.

10. Съгласно чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г.(наричан от тук насетне Регламента) на Съвета “Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33”, а съгласно чл. 29, ал. 3, б. “а” от същия регламент “Действително платената цена или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата, от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача. Плащането не е задължително да бъде във формата на превеждане на пари. То може да се извърши и чрез акредитив или други договоряеми инструменти и може да бъде пряко или косвено”.

От така цитирания нормативен текст следва, че за правилното определяне на митническата стойност на декларираните с процесния ЕАД стоки трябва да се установи договорната цена на същите, както и условията на самата доставка, и оттук  да се прецени налице ли е митническа измама или не.

11. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже проявлението в обективната действителност на всеки от предвидените в диспозицията на правната норма признаци на нарушението. Доказването следва да бъде пълно и главно, тоест органа следва по категоричен и безпротиворечив начин да установи наличието на съставомерно деяние, а не само вероятност такова да е налице. Това в настоящия случай, както е констатирал и районният съд, не е сторено, като нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин от страна на компетентните органи, в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

В тази насока, е достатъчно да се посочи, че част от административно-наказателната преписка включва взаимно противоречащите си частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), изхождащи от изпращача на стоките по ЕАД с идентични номера и дати, в които са посочени различна стойност на стоките. Едните с посочена фактурна стойност € 9928,26, представени от жалбоподателя при оформяне на вноса и другите представени от турските власти и използвани при оформяне на износа на същите стоки, в които е посочена фактурна стойност 28578,60 евро.

По делото не са представени други доказателства, въз основа на които по несъмнен начин да се установява, че митническата стойност на внесените стоки е различна от тази, посочена в документите при оформяне на вноса. При това положение, настоящият касационен състав, споделя извода на районния съд, че по делото не са ангажирани безпротиворечиви доказателства, въз основа на които да се установява, че „САДАТ“ ООД е декларирало митническа стойност на стоките различна от действителната такава по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г., респективно, че дружеството е избегнало заплащане на част от дължимите държавни вземания, а именно ДДС в размер на 7604,75 лв. и е осъществило състава на митническа измама по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.

Действително, с оглед представените от турските митнически власти документи, са налице данни за извършването на подобно нарушение, но както се каза и по-горе в настоящото решение, за ангажиране имуществената отговорност на дружеството, е необходимо безспорно да се установи извършване на административно нарушение, а не само вероятността същото да е извършено.

12. С оглед наведеното в касационната жалба възражение е необходимо да се посочи следното:

Износната митническа декларация се ползва с материална доказателствена сила единствено относно характера, вида и количествата на изнесените стоки, датата на оформяне на износната операция, тъй като именно относно тези обстоятелства е изричното удостоверително волеизявление на официалния орган. Относно посочената в износната декларация цена това не е така, тъй като административния орган, единствено проверява дали тя съответства на съпътстващите търговски документи /фактури и т.н./ и удостоверява именно факта на това съответствие, но не и действителната митническа стойност на стоките. Представените от турските митнически власти документи не съдържат, официално удостоверително изявление по отношение действителната митническата стойност на стоките. В този смисъл отговора от страна на турските власти се ползва с материална доказателствена сила единствено относно факта, че с представените документи е оформен износа на стоките от Р. Турция, но не и че посочените в тях условия и стойност на доставката са действителните такива. Това, че същите /фактура, международна товарителница и т.н./ са представени от турските административни органи, в никаква степен не променя качеството им на частни свидетелстващи документи.

Неоснователно е и възражението относно нарушението на чл. 16 от цитираната Спогодба между Р. България и Р. Турция. Районният съд не е изключил от доказателствата по делото представените от турските митнически власти документи, което действително би било нарушение на въпросната разпоредба, а единствено е ценил същите с оглед останалия доказателствен материал по делото. Представената от турските власти фактура не е официален документ, удостоверяващ цената на стоките, но митническите органи са извършили оценка на стойността на стоките по процесния ЕАД и именно въз основа на нея са определили размера на дължимия ДДС.

Така извършената оценка обаче не доказва твърдяното митническо нарушение. Митническата стойност на стоките не е тяхната пазарна цена, а действително уговорената от страните цена – арг. от чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92г. В настоящият случай не са ангажирани доказателства, че последната е различна от декларираната от дружеството при оформяне на вноса.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2391/02.10.2012 г. на Районен съд Пловдив, ХХІV н.с., постановено по н.а.х.д. № 4045 по описа на същия съд за 2012 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :            1.

 

 

 

 

                                                                                2.