РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ ................

 

гр. Пловдив, 15.01.2013г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на  осемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ :           ДИЧО ДИЧЕВ  

                                ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА  

при секретар   А.Х.  и прокурор Христо Анчев като разгледа докладваното от съдия Дичев  КНАД №  3648 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Производството е образувано по жалба, подадена от процесуален представител на ТД на НАП - Пловдив срещу Решение № 2576/ 22.10.2012 г. по НАХД № 5476 по описа за 2012 г. на РС  - Пловдив, с което е отменено атакуваното в първата инстанция НП.  В жалбата се сочи, че решението е неправилно и се моли съда  да го отмени, вместо което да постанови друго, с което да потвърди НП.  В СЗ жалбодателят не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът  не се представлява, в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на ОП  изразява становище за неоснователност на жалбата. 

                      Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по две причини.  На първо място към настоящият момент е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в ад­министративно-наказателното производство, следва да се прилагат правилата от­носно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато съ­щите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено ли­це за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административно-наказателното производство. Все в тази насока е необходимо да се добави, че института на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, както се каза, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /т.е. в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК. В случая отговорността на ответника по касация е била ангажирана на осн. чл.355, ал. 1 от КСО за невнесени в срок вноски за ДОО за м. ноември, 2010 г., срокът за чието внасяне според действалата към онзи момент редакция е бил изтекъл на 31.12.2010 г. /края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, тъй като възнагражденията са начислени, но не са изплатени/ , т.е. следва да се приеме, че към този момент нарушението е било осъществено. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е една година и половина /в редакцията на чл.34 от ЗАНН към момента на извършване на нарушението/ и безспорно е изтекъл към настоящия момент, а давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи административнонаказателно преследване. От друга страна към датата на постановяване на настоящото решение чл.7, ал.3 от КСО, която разпоредба се твърди да е нарушена, е отменена, както и е изменена санкционната норма на чл.355 от КСО, като в текста на същата вече не присъства нарушението по чл.7 от КСО, т.е. налице е още едно основание за отмяната на НП, поради което първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

Воден от изложеното, настоящият касационен състав,

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2576/ 22.10.2012 г. по НАХД № 5476 по описа за 2012 г. на РС  - Пловдив.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.